Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                               №  537

 гр. Г.О., 20.12.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и oсемнадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря M.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1362/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание: чл.127 ал.2 от СК,  чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД;  чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

            Ищцата А.Д.Г.(чрез адв.Д. Г.Д. от ВТАК), твърди в исковата си молба, че с К.Й.С. заживяват на семейни начала от 2005г., като по време на съжителството им се ражда детето Д.К.Й. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********. До 2009г.  родителите и детето са живели в гр.Л. съвместно са решавали въпросите свързани със семейството. Същата година отношенията между родителите се влошават и те се разделят. Майката и детето остават да живеят в гр.Л., а бащата заминава в чужбина. Твърди се, че оттогава до настоящия момент грижа за детето полага единствено майката. С Решение по гр.дело№1428/2011г. на ВТРС - изменено с Решение№21/07.02.2012г. по в.гр.дело№1393/2011г. на ВТОС - К.Й.С. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00лв.  Твърди се, че  до м.април.2014г. ответникът изпращал пари на майката, но средства не покривали дори присъдената месечна издръжка. Оттогава ответникът спрял с обажданията и изпращането на пари. Нямало информация къде се намира. От 2014г. майката и детето се преместват да живея съвместно с Г. Й. ***. Твърди се, че детето се чувствало много добре, растяло в семейна среда, в разбирателство, за него полагат грижи майка му и Г. Й. Г.. Детето е ученик в СУ„Г.Измирли“ гр.Г.О. и тренира плуване. Липсата на контакт с бащата(след 2014г.) и нъзможността майката да получи съгласие да снабди детето с паспорт и съгласие да напуска пределите на Р.България,  предопределял интересът на майката да бъдат уредени отношенията по повод родителските права, отглеждането на детето, за което е заведен и настоящият иск, в допълнение към предявената молба по реда на чл.127а от СК. Моли съда постанови решение, с което: -да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Д.К.Й. с ЕГН********** - на майката А.Д.Г.; -да се определи местоживеенето на детето Д.К.Й. с ЕГН ********** да бъде по адреса на майката А.Д.Г. ***; -да се oпредели режим на лични отношения между бащата и детето: една седмица през лятото(месец юли), когато майката не е в платен годишен отпуск, да го взема при себе си от 9 часа на адреса в с.Страхилово и го връща при майката в 18часа(без преспиване),  като на рождения ден на детето(21 ноември) бащата да присъства на тържеството на детето; -издръжката за детето, заплащана от бащата  К.Й.С.  -  да бъде определена към минимално регламентирания размер; -да бъде разрешено на майката и законен представител А.Д.Г. да снабди детето си Д.К.Й. с ЕГН**********, с документ за самоличност - паспорт по реда на Закона за българските лични документи, без съгласието на бащата К.Й.С.; -да бъде заместено липсващото съгласие на бащата К.Й.С. детето Д.К.Й. с ЕГН********** да напуска пределите на Р.България, придружено от майката А.Д.Г. до страни членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия, с цел почивки и екскурзии до навършване на пълнолетие за следните периоди: през зимна, пролетна и лятна ученически ваканции, както и за официалните празници през месец май общо три пъти в годината; -да бъде заместено липсващото съгласие на бащата К.Й.С., детето Д.К.Й. с ЕГН********** да напуска пределите на Р.България, придружено от лица от педагогическия персонал на училището упълномощени от майката А.Д.Г. при организирани от учебното заведение екскурзии/фестивали/спортни състезания до страни членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия за следните периоди: през учебно време и през училищните ваканции един път през учебната година; -да бъде разрешено на майката и законен представител А.Д.Г. да снабди детето си Д.К.Й. с ЕГН********** при навършване на 14-годишна възраст с лична карта по реда на ЗБЛД, без съгласието на бащата К.Й.С.. Моли да бъдат постановени привременни мерки: -детето Д.К.Й. с ЕГН********** да живее при своята майка А.Д.Г. с ЕГН**********, на адрес: *** Oбщ.Г.О.; -да бъдат предоставени  за упражняване родителските права спрямо детето Д.К.Й. с ЕГН********** - на майката А.Д.Г.; -да се oпредели режим на лични отношения между бащата и детето: една седмица през лятото(месец юли), когато майката не е в платен годишен отпуск, да го взема при себе си от 9 часа на адреса в с.Страхилово и го връща при майката в 18часа(без преспиване),  като на рождения ден на детето(21 ноември) бащата да присъства на тържеството на детето.

           Ответникът К.Й.С. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв Н. Кр.М. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК,  счита, предявения иск за допустим. Оспорва претенциите на ищцата за предоставяне родителските права по отношение на детето. Моли алтернативно и в случай, че  бъдат предоставени родителските права по отношение на детето, то при определяне на режима на лични отношения на детето с от­ветника, то същият да бъде по начин способстващ изграждане на връзката баща-дете, включително и с оглед възрастта на детето(два уикенда месечно от 09h в събота до 17h в неделя, с приспиване при бащата; 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск – с приспиване при бащата, както и на коледните или нового­дишните празници). Oпределената месечна изд­ръжка следвало да бъде в размер на минималната по закон - 127.50лв., счита­но от постановяване на съдебното решение и до настъпване на обстоятелства, които налагащи нейното изменение или прекратяването, с падеж до края на съответния месец.  Счита, че не е в състояние да заеме становище относно посочените твърдения, а именно че ответникът се е дезинтересирал от детето си от четири години и че между родителите не можело да се постигне съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, както и във връзка с въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            А.Д.Г. и К.Й.С. заживяват на семейни начала от 2005г., като по време на съжителството им се ражда детето Д.К.Й. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********. До 2009г.  родителите и детето са живели в гр.Л. съвместно са решавали въпросите свързани със семейството, kaто впоследствие се разделят(майката и детето остават да живеят в гр.Л., а бащата заминава в чужбина). 

            С Решение по гр.дело№1428/2011г. на ВТРС - изменено с Решение№21/07.02.2012г. по в.гр.дело№1393/2011г. на ВТОС - К.Й.С. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00лв.  за детето Д.К.Й. – чрез неговата майка и законна представителка А.Д.Г., считано от 12.04.2011г. до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката.

            Според приложената служебна бележка от 15.06.2018г. Д.К.Й. е ученик в СУ„Г. Измирли“ гр.Г.О. за учебната 2017г./2018г.

            Видно от удостоверение от 17.06.2018г., А.Д.Г. работи по  трудово правоотношение  на длъжност „продавача-консултант“ в ЕТ“Г. Г. Глория“ с нетно възнаграждение – 413.00лв.

            Според изискания служебно по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Г.О.,  детето Д.К.Й. се отглежда в средата на майката и съжителстващия с нея Г. Г.  в къща, находяща се в с.П. Общ.Г.О., където се поддържат добри хигиенно-битови условия. Наблюдавало се, че майката проявява заинтересованост, отговорност и емоционална привързаност спрямо сина си. От направеното проучване било констатирано, че за детето Д. се полагат необходимите грижи от страна на А.Г. и Г. Г., като между  била създадена силна емоционална връзка. Бащата трайно се дезинтересирал от сина си, не предоставя финансови средства за издръжката му.

В съдебно заседание детето Д.К.Й. е изслушан по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в присъствието на социален работник. Детето заявява, че живее в с.П. с майка си и „новия баща“  Г. Г. в къща, където условията са хубави.  За детето е подсигурена самостоятелна стая. Д.К.Й. е ученик в СУ„Г. Измирли“ гр.Г.О., като майка му помагала при подготовка на уроците. Споделя, че не бил виждал баща си от времето, когато бил в детската градина. Оттогава не му се е обаждал. Детето твърди, че „не е излизал в чужбина“.

            От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.Д. Д.Г.(сестра на А.Г.) твърди, че в началото на съжителството си  страните  живеели на квартира, впоследствие се преместили в гр.Л. при родителите на ищцата. След раждането на детето последвало неразбирателство и отново излезли на квартира, а впоследствие ответникът заминал за чужбина. Твърди, че К.Й.С. вземал детето когато било в детската градина(преди 7-8години). Впоследствие бащата не бил търсил сина си.  Понастоящем сестра и живеела в с.П. от 2014г.  с Г. Г.. Счита, че детето се чувствало там добре. Св.Г. Й.Г.(живущ на семейни начала с А.Г.) твърди, че живее с ищцата и детето  Д. *** от около четири години. Оттогава  бащата не се бил обаждал да се поинтересува за сина си. Свидетелят счита, че е предоставил отлични условия за отглеждането на детето -  къща, с голям двор  и басейн. Имали и възможност да пътуват в чужбина. Показанията  на свидетелите, доведени от ищцовата страна са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота на страните факти, които в по-голямата си част не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на ищцата и инициирани от заетата от тях позиция по делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК),  у съдът констатира относимост на същите към предмета на делото.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежеднни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат роден син Д.К.Й. с ЕГН**********, а от 2009г.  родителите  се разделят, като майката и детето остават да живеят в гр.Л., а бащата заминава в чужбина).  При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежеднно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

             При тази безспорно установена фактическа обстановка майката А.Д.Г. е предявила иск по чл.127 ал.2 от СК – детето Д.К.Й. да бъде оставен при нея за отглеждане и възпитание, т.е. тя да упражнява родителските права. За това определяне  са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.  На първо място – това са   родителските качества, имащи най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата. От значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. На второ място това са  грижите и отношението на родителите към детето - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието  им.  Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето. Събраните по делото доказателства  мотивират съда да приеме, че  майката разполага с възможности да полага необходимите грижи за израстването и правилното възпитание на детето. Обективно бащата понастоящем се е дистанцирал от детето и неговата майка  и не поддържа каквито и да било контакти с тях. Изразеното становище от Д“СП” гр.Г.О. Отдел „Закрила на детето” също мотивира съда да приеме, че майката А.Д.Г. притежава онази съвкупност от качества, необходими за възпитанието и формирането на детето като личност.   Съдът намира, че желанието на детето, изразено в социалното проучване и косвено в изслушването в съдебно заседание по реда на чл.15 ал.5 ввр. ал.1 от ЗЗДетето,  не е в резултат на временно настроение. Представата на детето за неговия дом е този в с.П. Общ.Г.О., където живее заедно с майка си  и съжителстващия с тях Г. Г. и където се чувствала уютно и сигурно, усещаща топлината на хората покрай него. С оглед възрастта на детето и обстоятелството, че майката е полагала грижи от раждането, желанието и да се грижи за детето и отношението и към него, предполагат то да живее със своята майка, тъй като тя разполага с капацитета да задоволи емоционалните, биологични и жилищни нужди, като същата следва и да упражнява родителските права в пълен обем. Изложените по-горе обстоятелства попадащи в критерия “интерес на детето”, основен в настоящия казус, мотивират съда да приеме, че в интерес на детето  Д.К.Й. е да живее при своята майка А.Д.Г.  тя да упражнява родителските права върху него.

            В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  бащата К.Й.С. и детето Д.К.Й.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка бащата и детето. При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения, като тези мерки, уреждащи личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата родители(Решение по гр.дело№1879/1971г. - IIг.о. ВС, Решение по гр.дело№28/1972г. - IIг.о. ВС). Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда.             Съдът не е обвързан от посочените в молбата, респ. в отговора  режим на лични контакти и исканията на родителите, но следва да съобрази определящо конкретните интересите на детето, основано на общите принципи на всестранна закрила правата и интересите на децата и в случая емоционалната привързаност на детето към майката при която живее, което налага определяне на балансиран и подходящ режим на лични контакти с бащата, при когото детето не живее по такъв начин, че да може да поддържа пълноценна връзка с родителите си, но и разполага с възможност и за задоволяване на своите желания и игри. Съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на детето  в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. Установи се, че бащата се е дезинтересирал от задълженията си на родител за един продължителен период от време(7-8години). Същият не подържа никакви контакти с детето, респ. с майката на детето. Не се установи и неговото местонахождение на територията на страната или в чужбина. В тази връзка съдът намира за уместно и в интерес на детето  режимът на лични контакти и отношения между бащата и детето да бъде  сравнително по-рестриктивен за един непродължителен период.  Първоначално, режимът на лични контакти да бъде без преспиване на детето в дома на бащата, което  да е съобразено с възрастта на детето и с необходимостта последното постепенно да изгради базово доверие и привързаност към своя баща, който до момента не е участвал активно в живота му, най-вече заради затруднената комуникация между родителите. Съдът намира, че е в интерес на детето да поддържа регулярен контакт с баща си, за което следва да съдейства и майката, която по никакъв начин на трябва да допуска детето да се отчуждава от своя баща, така и за да може да се изгради емоционалната и доверителна връзка между тях. Съдът намира за най-подходящ следния режим:  бащата да има право да го вижда и взема при себе си всяка  първа и трета събота от месеца от 10h00min до 18h00min. на същия ден(по споразумение на двамата родители), като през първите четири месеца личните контакти между бащата и детето  да се осъществяват в присъствието на майката; -бащата да  взема детето с преспиване в дома му двадесет дни през лятната ваканция(и по споразумение на двамата родители), когато майката  не е в платен годишен отпуск;  на рождения ден на детето(21 ноември) бащата да присъства на тържеството на детето. Развитието на детето трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да съдейства то да живее доколкото е възможно, най-близко до семейната среда, като му внушава уважение и респект и към двамата родители. При осъществяване на личните отношения родителят трябва да действа възпитателно върху детето и в същото време да не нарушава неговия режим на отглеждане, почивка, здраве и спокойствието му.

            Ответникът К.Й.С.  е баща на  детето Д.К.Й. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали същият е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Също така, нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или който иска да поддържа.  При определяне размера на издръжката съдът  следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен /по реда на  чл.162 от ГПК/  до   размер на  140.00лв. месечно. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.143 ал.2 СК - родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си/, както и  утвърденото положение в трайната съдебна практика/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. От Постановленията на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г.  размерът на минималната работна заплата  е 510.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.07лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-днна работна седмица  за пълен работен месец(считано от 2019г. е предвидено увеличаване на минималната работна заплата на 560.00лв.). Така  определената издръжка е малко над минимално регламентирания размер и не би следвало да  постави в нъзможност ответникът да задоволява собствените си нужди и да изпълнява задълженията си за издръжка(впрочем, по делото не се ангажираха доказателства относно месечните доходи на ответника). Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител. Издръжката  от по 140.00лв. на месец за детето Д.К.Й. следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2018г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и.   По изложените съображения, съдът следва да измени размера на присъдената издръжка с Решение по гр.дело№1428/2011г. на ВТРС - изменено с Решение№21/07.02.2012г. по в.гр.дело№1393/2011г. на ВТОС, като осъди К.Й.С. да заплаща за Д.К.Й., чрез неговата майка и законна представителка А.Д.Г., вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 90.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 140.00лв., считано от датата на завеждането на исковата молба – 02.07.2018г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката. Няма пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.

            В случая с чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на  децата в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД  и чл.76 т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, които  изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие на единия родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. В случая не може да бъде постигнато такова съгласие между родителите. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и нъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II  oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на ропейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.

            От събраните доказателства е видно, че майката на детето    работи по трудов договор, а детето е записано на училище  за учебната 2018г./2019г. Установи се също, че  майката с помощта на мъжа, с която живее на съпружески начала полага адекватни грижи за детето, че то е интегрирано в средата, че има добри битови и социални условия за развитие. Особеностите на конкретния случай се състоят в това, че бащата не иска само  разрешение да извежда детето зад граница, а иска такова за връщането му в Р.България, като това искане е конкретизирано  - с цел почивки и екскурзии до навършване на пълнолетие през зимна, пролетна и лятна ученически ваканции, за официалните празници през месец май(общо три пъти в годината), а също и при организирани от учебното заведение екскурзии/фестивали/спортни състезания.  Установено е в същото време, че бащата не полага грижи за  детето, не е поел ангажимент за издръжката, образованието и отглеждането му,  в т.ч. не поддържа контакти с  майката и с децата. Целта на закона е и да защити в максимална степен правата и интересите на детето и да ограничи възможностите за злоупотреба с права му, с оглед възрастта му и пренция срещу неправомерни актове срещу него. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с  неговата майка, респ. придружено от лица от педагогическия персонал на училището упълномощени от майката до страните членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия. Засега това не са места на размирици и в които временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. Съдът  следва да разреши на детето Д.К.Й. да пътува в чужбина без съгласието на  своята баща К.Й.С., но със съгласието на своята майка и законна представителка А.Д.Г. до страни членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия, с цел почивки и екскурзии до навършване на пълнолетие за следните периоди: през зимна, пролетна и лятна ученически ваканции, както и за официалните празници през месец май общо три пъти в годината,  също така детето  би могло да бъде придружено от лица от педагогическия персонал на училището упълномощени от майката А.Д.Г. при организирани от учебното заведение екскурзии/фестивали/спортни състезания до страни членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия за следните периоди: през учебно време и през училищните ваканции един път през учебната година. Доколкото до момента от страна на бащата не е било дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то следва същото да бъде заместено по реда на чл.127а от СК.  Това е така, защото според  чл.33 ал.1 от ЗБЛД, издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на признатото от закона право на детето да пътува извън страната. Издаването на задграничен паспорт/или друг заместващ документ без съмнение е в интерес на детето и е съобразено с неговите нужди, поради което искането следва да бъде уважено.

            По отношение на срока, за който да бъде дадено разрешението на детето за пътуване извън страната ищцата е направила искане разрешението да е за неопределен период от време. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение№1/03.07.2017г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на същото тълкувателно решение се приема, че при пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем(например държавите-членки на ропейския съюз), за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също за определени държави, като интереса на детето се преценява за всеки конкретен случай. В контекста на  изложеното, съдът намира, че разрешението за напускане на пределите на страната само и единствено със съгласието на бащата следва да бъде дадено за срок - до навършване на пълнолетие от страна на Д.К.Й. с ЕГН**********, а именно - 21.11.2024г. Съдът счита, че така даденото разрешение за пътуване не би нарушило правата на бащата за осъществяване на режима му на лични контакти с детето. Все пак следва да се отбележи, че бащата разполага с друг ред за изпълнение на съдебния акт, с който посочения режим на лични отношения е бил определен, като по делото липсват каквито и да е доказателства, както за соченото неизпълнение на същия, така и за конкретни, предприети от ответника действия за неговото привеждане в изпълнение. Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на основание чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

            Според чл.29 ал.3 от ЗБЛД, че българските граждани, навършили 14-годишна възраст и пребиваващи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срока по чл.29 ал.1 от ЗБЛД(30 дни) да поискат издаването на лична карта, а според чл.31а ал.2 от ЗБЛД заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или попечител, който полага подпис в заявлението. От тези разпоредби е видно, че снабдяването с лична карта се явява задължение на всяко навършило 14 години лице - български гражданин, което то е в състояние да изпълни лично със съдействието на единия от своите родители, а при раздяла помежду им - със съдействието именно на родителя, който упражнява родителските права. Това е административна процедура, която не се нуждае от санкцията на съда. Съгласието на родителите на детето да му бъде издадена лична карта не е изведено от закона като необходим елемент от процедурата по снабдяването с този документ за самоличност, поради което липсата на такова съгласие от бащата не би оказало влияние върху изпълнението на това вменено на неговата дъщеря публично-правно задължение. Родителят, упражняващ родителските права(в случая майката А.Д.Г.) е необходимо единствено да присъства при подаването на заявлението за издаване на лична карта и да положи подпис в него. Присъствието на другия родител, респективно полагането на подпис в заявлението от негова страна не е необходимо и не е част от фактическия състав на административната процедура по издаване на лична карта на непълнолетен/непълнолетна. Ето защо искането в частта, с която се иска заместване съгласието на К.Й.С. за издаване на лична карта на Д.К.Й. с ЕГН**********(при навършване на 14-годишна възраст), със съгласието единствено на нейната майка  А.Д.Г. без съгласието на нейния баща К.Й.С., следва да бъде оставено без разглеждане от съда, като недопустимо.

            Съгласно  чл.127а ал.4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Основанието по чл.127а ал.4 от СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от основанията по чл.242 ал.2 от ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл.127а ал.4 от СК се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина в рамките на определения от съда срок. Така, следва да се допусне предварително изпълнение  на решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето; разрешението, заместващо съгласието на бащата за пътуванията на детето в чужбина.

            При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът К.Й.С. следва да бъде осъдена  да заплати  на А.Д.Г. сумата 875.00лв., представляваща направените по делото разноски(заплатени ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за особен представител).

           При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС  сумата 72.00лв., съставляваща ДТ по чл.7 от Тарифа за ДТССГПК,  както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                                  Р   Е   Ш   И:

           

            ПОСТАНОВЯВА Д.К.Й. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, с родители: А.Д.Г. с ЕГН********** и К.Й.С. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята майка А.Д.Г. с ЕГН**********, на адрес: *** Oбщ.Г.О..

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Д.К.Й. с ЕГН**********,  - на майката А.Д.Г. с ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О..

           ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., с детето Д.К.Й. с ЕГН**********,  с  адрес: *** Oбщ.Г.О., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, считано от 09h00min. до 18h00min., като вземането и връщането на детето да става от/в дома, където то живее  - с.П. ул…. Oбщ.Г.О.; бащата К.Й.С.  да вземе детето Д.К.Й. при себе си всяка  първа и трета събота от месеца от 10h00min до 18h00min. на същия ден(по споразумение на двамата родители), като през първите четири месеца личните контакти между бащата и детето  да се осъществяват в присъствието на майката А.Д.Г.; -бащата да  взема детето с преспиване в дома му двадесет дни през лятната ваканция(и по споразумение на двамата родители), когато майката А.Д.Г. не е в платен годишен отпуск;  -на рождения ден на детето(21 ноември) бащата да присъства на тържеството на детето.

 

            ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с Решение по гр.дело№1428/2011г. на ВТРС - изменено с Решение№21/07.02.2012г. по в.гр.дело№1393/2011г. на ВТОС,  като: ОСЪЖДА К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., да заплаща за детето Д.К.Й. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка А.Д.Г. с ЕГН********** *** Oбщ.Г.О., вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 90.00лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 140.00лв./сто и четиридесет ла/, считано от датата на завеждането на исковата молба – 02.07.2018г. до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката.

 

           ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето Д.К.Й. с ЕГН**********, представляван от своята майка и законна представителка А.Д.Г. с ЕГН********** *** Oбщ.Г.О.,  без да е необходимо съгласието на бащата К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т..

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на бащата К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., детето Д.К.Й. с ЕГН**********, да напуска пределите на Р.България, придружено от своята майка и законна представителка А.Д.Г. с ЕГН********** *** Oбщ.Г.О., до страни членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия, с цел почивки и екскурзии за следните периоди: през зимна, пролетна и лятна ученически ваканции, както и за официалните празници през месец май общо три пъти в годината -  за срок до навършване на пълнолетие от страна на Д.К.Й. с ЕГН**********, а именно - 21.11.2024г.

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо СЪГЛАСИЕТО на бащата К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., детето Д.К.Й. с ЕГН**********, да напуска пределите на Р.България, придружено от лица от педагогическия персонал на училището упълномощени от неговата майка и законна представителка А.Д.Г. с ЕГН********** – при организирани от учебното заведение екскурзии/фестивали/спортни състезания до страни членки на ропейският съюз и до съседните страни Р.Македония и Р.Сърбия за следните периоди: през учебно време и през училищните ваканции един път през учебната година - за срок до навършване на пълнолетие от страна на Д.К.Й. с ЕГН**********, а именно - 21.11.2024г.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А.Д.Г. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:*** Oбщ.Г.О. в частта и, с която се иска заместване съгласието на К.Й.С. с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., за издаване на лична карта на Д.К.Й. – роден на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********(при навършване на 14-годишна възраст), със съгласието единствено на нейната майка  А.Д.Г. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:*** Oбщ.Г.О., без съгласието на неговия баща К.Й.С. с ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т..

 

            ОСЪЖДА К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Г. с ЕГН**********,***, с настоящ адрес:*** Oбщ.Г.О., сумата 875.00лв./осемстотин седемдесет и пет ла/, представляваща направените разноски по гр.дело№1362/2018г. на ГОРС.

 

            ОСЪЖДА К.Й.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с друг  известен адрес: с.С.Общ.П.Т., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 72.00лв./седемдесет и два ла/, представляваща ДТ  върху  иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата  5.00лв./пет ла/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            ДОПУСКА  предварително изпълнение на решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето; разрешението, заместващо съгласието на бащата  за пътуванията на детето  в чужбина.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                                                        Районен съдия: