О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
Гр. Перник, 16.12.2020 година.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 732 по описа на Административен
съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Д.А.И., с ЕГН **********,*** против съобщение № ********** от 27.10.2020
година, изходящо от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, съгласно
което, по отношение на Д.А.И., въз основа на декларация по чл. 14 – недвижими
имоти от ЗМДТ, с вх. № **********/27.10.2020 година и към дата 11.12.2020
година са установени задължения за данък недвижим имот (ДНИ) и задължения за
такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 и 2020 година и лихвите към тях, видно от
изложеното в обстоятелствената част на жалбата.
Жалбата
съдържа искане да се отмени задължението за лихва в размер на 265.41 лева и да се
отмени задължението за ТБО за 2019 година, в размер на 1 515.25 лева и ТБО за
2020 година, в размер на пропорционалната стойност от 1 818.30 лева към
месеците до въвеждане в експлоатация на имота, поради което именно, от
обстоятелствената част на жалбата, съдът приема, че се обжалва съобщението, в
което са отразени, установени по отношение на Д.А.И., задължения за ДНИ, ТБО и
лихви, относимо към 2019 година и 2020 година.
Административен
съд – Перник, след като се запозна с представените от жалбоподателя и с
приложените към административната преписка доказателства, намира за установено
следното:
Със Съобщение
№ ********** от 27.10.2020 година, изходящо от Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Перник, по отношение на Д.А.И., въз основа на декларация по чл. 14 –
недвижими имоти от ЗМДТ, с вх. № **********/27.10.2020 година и към дата
11.12.2020 година са установени задължения за данък недвижим имот (ДНИ) и
задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 година и 2020 година, както и
лихвите към тях, за недвижим имот – сграда, находяща се в гр. Перник, ул.
„Търговска“ № 13, с партида № 6404Н75615, като към дата 11.12.2020 година са й
определени като задължения: ДНИ – с главница 0.00 лева и лихва 54.37 лева; ТБО
– с главница 1 515.25 лева и лихва 191.84 лева; ДНИ – с главница 0.00 лева и
лихва 9.95 лева; ТБО – с главница 909.15 лева и лихва 41.42 лева; ДНИ – с
главница 0.00 лева и лихва 0.23 лева; ТБО – с главница 909.15 лева и лихва 9.95
лева. В съобщението е инкорпорирана подробна справка за неплатените задължения
и дължимите към тях лихви, съответно за 2019 година и 2020 година.
След
получаване на съобщението, на 29.10.2020 година Д.А.И., с Писмо вх. № 20/ММО-4589
до директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, е поискала да
се отмени задължението й за лихва в размер на 265.41 лева за неплатени
задължения към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, както и да
бъде отменена ТБО за 2019 година, в размер на 1515.25 лева и ТБО за 2020 година
до месец септември 2020 година, пропорционално от сумата от 1818.30 лева.
По повод
това писмо, установява се от представената по изрично указание на съда
административна преписка във връзка с така подадената жалба, процедиране от
страна на административния орган, адресат на
писмо вх. № 20/ММО-4589 от 29.10.2020 година, не е извършвано.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата
е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен
контрол, поради което същата ще бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото ще се прекрати, като доводите в тази връзка са следните:
След
отнасяне на установеното от фактическа страна към приложимите към дължимостта и
установяването на задължения за данъци и такси разпоредби на Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ), ДОПК и АПК, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 23, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 2, във връзка с чл. 6,
ал. 1, т. 1 от ЗМДТ ТБО и ДНИ се определя от служител на общинската
администрация по местонахождението на недвижимия имот, като данъкът и дължимите
такси се съобщават на данъчно задължените лица или техен представител.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във връзка с
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, за установяването на задължения за местни данъци и такси,
приложим е редът по ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред.
В Глава
дванадесета на ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителни осигурителни вноски, като що се отнася до местните данъци,
респективно такси (арг. от чл. 9б от ЗМДТ), приложим са два способа:
предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на
задължения по данни от декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. И в двата случая, на
основание чл. 144, ал.
1 от ДОПК, актът подлежи на задължителен административен контрол. Съответно, в
случай на установяване на задължение за данъци и местни такси с АУЗД по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, компетентният горестоящ орган е ръководителят на звеното за
местни данъци и такси по аргумент от чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ, във връзка
с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, а в случаите, при които задълженията са установени с
ревизионен акт, решаващ орган е кметът на съответната Община по аргумент от чл.
4, ал. 5, предл. първо, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
В разпоредбата
на чл. 107, ал. 1 от ДОПК е разписано, че когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон, а съгласно чл. 107, ал. 3, изр. първо от ДОПК размерът на това
задължение (по чл. 107, ал. 1) се съобщава на задълженото лице.
Съгласно чл.
107, ал. 3, изр. второ от ДОПК, по
искане на задълженото лице органът по приходите издава
акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.
Съгласно
чл. 107, ал. 3, изр. трето и четвърто от ДОПК акт може да се издаде и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия, както може да се издаде служебно такъв акт и въз основа
на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
От контекста
на цитираните нормативни разпоредби се налага извод, че процесното съобщение, включващо
елементите на съобщение по чл. 23 от ЗМДТ и уведомление по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, представлява съобщение по чл. 107, ал. 3, изр. 1, във връзка с ал. 1 от ДОПК. Това съобщение не притежава белезите на индивидуален административен акт
съгласно определението по чл. 21 от АПК, същото има единствено информативен
характер, тъй като с него се съобщава за размера на изчислените задължения за
ДНИ и ТБО, въз основа на данните в подадената декларация, както и задължения за
лихви. Това съобщение не се явява правопораждащ юридически факт за
задълженията, който да ги прави изискуеми и ликвидни, въз основа на това
изпратено съобщение не може да се пристъпи към принудително изпълнение на публични
вземания, тъй като такова се допуска въз основа на предвидения в съответния
закон акт за установяване на вземането (арг. от чл. 209 от ДОПК). Освен това,
ако волята на законодателя беше да приравни съобщението по чл. 107, ал. 3,
изречение първо ДОПК на индивидуален административен акт, то не би била
предвидена възможност за последващо издаване на друг акт за установяване на
същото задължение, вече установено по реда на чл. 107, ал. 1 от ДОПК, съответно
съобщено, каквото предвиждат чл. 107, ал. 3, изр. второ, от ДОПК.
Предвид
изложеното акт с такъв характер не подлежи нито на административен, нито на
съдебен контрол.
Установяването
на задължения за данъци и такси по данни от декларация, уредено в чл. 107 от ДОПК, се осъществява посредством издаване на изричен акт за установяване на
тези задължения, който може да бъде акт, издаден по искане на задълженото лице
(чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК), служебно издаване на акт при установяване
на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 или (чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. първо
от ДОПК), служебно издаване на акт когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3, изр.
трето, предл. последно от ДОПК), както и служебно издаване на акт въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена
ревизия (чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК). Едва така издаденият акт за
установяване на задължения, на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред горестоящия
административен орган
– ръководителя на звеното за местни приходи в
съответната община (арг. от чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ), която
фаза е задължителна, съответно подлежи и на съдебен контрол съгласно чл. 156,
ал. 1, във връзка с чл. 144, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на предмет – липсва
на годен за обжалване административен акт. Същата следва да се остави без
разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.
С оглед заявеното оспорване на част от установените в
съобщението задължения,
преписката
следва да се изпрати за установяване на задължението от
компетентния орган – служителите на общинската администрация от съответното
звено за местни данъци и такси в общината, овластени от кмета на съответната
община, които имат правата и задълженията на орган по приходите съгласно чл. 4,
ал. 3, във връзка с ал. 4
от ЗМДТ.
В жалбата се съдържа конкретно такова
искане, а именно да се отменят установените задължения и описани подробни по –
горе за ТБО и лихва, съответно жалбоподателят заявява несъгласието си с
изчислените задължения за ДНИ, ТБО и лихви и за посочените периоди, поради
което писмото, депозирано пред приходната администрация е следвало да бъде
разгледано от компетентния орган по приходите в Община Перник, при съобразяване
с процесуалния ред на ДОПК, респ. на АПК, (аргумент от § 2 от ДР на ДОПК) включително
чл. 29, във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК – изясняване и уточняване съдържанието
на искането, съответно отстраняване на недостатъци в същото и пр. Само в производство по издаване на АУЗД, респективно
ревизионен акт, може и следва да бъдат установени спорните задължения, което
съответно ще подлежи на административен, и на съдебен контрол.
Ето защо преписката следва да се
изпрати на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник за процедиране по
установения законов ред.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
160, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 159, т. 1 от АПК, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д.А.И., с ЕГН **********,***, против съобщение № ********** от
27.10.2020 година, изходящо от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Перник, съгласно което, по отношение на Д.А.И., въз основа на декларация по чл. 14 – недвижими имоти
от ЗМДТ, с вх. № **********/27.10.2020 година и към дата 11.12.2020 година, са
установени задължения за данък недвижим имот и задължения за такса битови
отпадъци за 2019 и 2020 година и лихвите към тях, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 732/2020 година по
описа на Административен съд – Перник.
ИЗПРАЩА жалба на Д.А.И., с ЕГН **********, с вх. № 3506/20.11.2020 година (вх. №
20/ММО-4953/18.11.2020 година при Община Перник), на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Перник, за разглеждане и произнасяне относно задължения за
ДНИ и ТБО въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. №
**********/27.10.2020 година, в 30-дневен срок от получаване на преписката.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/