Р Е Ш
Е Н И Е №834
гр. Бургас, 08 юни 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар КРИСТИНА
ЛИНОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от
съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1008/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт В.И-Н, против решение № 260028/26.03.2021г.,
постановено по НАХД № 43/2021 по описа на Районен съд – гр.Айтос.
С
решението е отменено наказателно
постановление № 02-0003339/20.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Б., с което на „Бешев и син“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И.П.Б., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 600 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят
иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че първоинстанционният съд в резултат на неправилна
преценка на доказателствата, в противоречие със закона е приел недоказаност на
нарушението.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И.- Николова, поддържа жалбата и
направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител адв. В., иска
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Позовава се на съображения, изложени
пред първоинстанционния съд.Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на Районен съд Айтос е
неправилно и незаконосъобразно. Според него, категорично са налице
доказателства за установено предоставяне на труд от лице, което не е в
трудовоправни отношения с дружеството. Писмените доказателства по делото и
гласните такива от свидетели категорично формират довода за правилно налагане
на санкция за извършено нарушение.
Касационната жалба е
допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателното
постановление „Бешев и син“ ЕООД, в качеството на работодател, е санкциониран
за това, че на 13.11.2020г. в обект „Заведение за бърза закуска“, находящ се в
гр. Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 14 не е уредил като трудово правоотношение
отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор
в писмена форма с лицето Д.Т.В..
Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, с прилагане на санкционната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ.
За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е
преценил, че събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства не предпоставят категоричен извод за осъществен състав на
нарушение.
Съдът правилно е установил фактическата обстановка е изложил съображения
по приложението на закона, които настоящия състав на съда изцяло споделя и към
които препраща на осн. чл. 221, ал.2, предл. последно от АПК.
Настоящият състав на съда не намира за основателно твърдението на
касатора за неправилна преценка на доказателствата.
Показанията на св. В. и Г. не противоречат на показанията на св. В.,
защото не е спорно, че на посочената в наказателното постановление дата
последната е полагала труд в обекта, стопанисван от санкционираното лице.
Както правилно е преценил първоинстанционният съд, въпреки посочения
факт доказателства, че трудът е полаган в обхвата на възникнало трудово
правоотношение не са налице.
Извод за обратното не предпоставя и подписаната от В. справка по чл.402
от КТ, както твърди касаторът.
В справката липсва посочване на възнаграждение, което е съществен
елемент на трудовото правоотношение.
Наред с това, в подкрепа на показанията на св. В., че е полагала
инцидентно труд в обекта, са представени писмени доказателства, според които
свидетелката е управител на друго търговско дружество и е регистрирана като
самоосигуряващо се лице. В този смисъл са и обясненията на управителя на
санкционираното дружество, дадени на датата на съставяне на АУАН и по същество
представляващи възражение по акта.
По делото липсват други доказателства, които да сочат на възникнало
трудово правоотношение- график за работа, проведен инструктаж и др.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, които да обосноват отмяната му.
Затова и на основание чл.221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, ХІV състав на
Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260028/26.03.2021г.,
постановено по НАХД № 43/2021 по описа на Районен съд – гр.Айтос.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: