Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………/……04.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на пети февруари през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 3991 по
описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 536371 от 15.11.2018 г., постановено по гр.д. № 48244/2016 г. на СРС, 60 състав, е признато за установено, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ, че съществува вземане на „Ф.И.А.” ЕООД срещу А.Б.С., за сумата 14861
лева, представляваща предсрочно изискуема и просрочена главница по договор за
потребителски кредит № 03100КР-АА-0749 от 18.07.2008 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда - 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, което вземане е
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 13.05.2016 г. по ч. гр. д. № 62246 по описа за 2015 г. на Софийски районен
съд, ІІ г. о., 60 състав, като на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, е осъден ответника А.Б.С., да заплати на „Ф.И.А.”
ЕООД, 1025,80 лева разноски в
производството.
Решението е обжалвано само от
ответника А.Б.С. с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излагат се
доводи за неправилност поради несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че
е настъпила предсрочната изискуемост на задължението на ответника по договора
за потребителски кредит , което се явява и едниствения спорен въпрос, повдигнат
пред въззивния съд. Конкретно оспорва представените и приети по делото 5 бр.
писма с пощенски пликове да доказват това, като твръди и че волеизявлението на
банката, че счита, кредита за предсрочно изискуем, обективирано в писма изх.№
70285 от 28.05.2012г. и изх.№123937 от 20.09.2012г. , изпратени на
кредитополучателя с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на ответника
А.С., посочен в сключения между страните договор, не могат да се приравнят на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
тъй като първо, на пошенския плик не било посочено съдържанието на писмото, и
второ, счита отразяването че пратката не непотърсена, не удостоверявало надлежно
връчване и че кредиторът не е положил всички необходими усилия, с оглед уведомяване
на длъжника, за настъпилата предсрочна изискуемост. Позовава се и на приложеното
писмо изх.№138232 от 13.10.2012г. с което банката е уведомила ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията й към него, съгласно договор за цесия от
29.09.2012г., което било получено лично от ответника-.длъжник именно на
посочения в договора адрес, което допълнително затвърждавало у него
убеждението, че не са извършени достатъчно и надлежни действия, с оглед
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на адресата. Счита още, че по
делото не се доказало фингирано връчване на съобщението за предсрочна
изискуемост на кредита, съгласно клаузата на договора за кредит, тъй като не
било установено недобросъвестност на адресата- че същия се укрива или отказва
да получава съобщения, или да е сменил адреса си. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна – ищец „Ф.И.А.” ЕООД чрез пълномощник юрк.И.У., оспорва жалбата с писмен
отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява,
че вземането е доказано по размер от приетата съдебно-счетоводна експертиза, както
и че ответникът е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита по реда, предвиден в чл.13 от
договора за кредит , допускащ фингирано връчване на съобщенията от банката до
длъжника, считайки, (че всяко изпратено писмо до длъжника препоръчано на
постоянния/настоящ адрес на същия, посочен в договора, ще се счита получено на
датата, отбелязана о пощенската служба, че писмото е доставено на адреса, независимо
дали е било фактически получени или не. Възразява, че кредитодателят е положил
дължимата грижа да уведоми длъжника за обявяване предсрочната изискуемост
многократно.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението в останалите
обжалвани части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните своевременно с въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни
материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При
преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд намира
следното:
Ищецът твръди, че има вземане
срещу ответника като цесионер на кредитодателя „Централна кооперативна банка“
АД за сумата от 14861 лева представляваща предсрочно изискуема и просрочена
главница по договор за кредит № 031 ООКР-АА-0749от 18.07.2008 г. между ЦКБ и ответника, за
отпуснат кредит от 20000 лева. Твърди, че длъжникът не е погасявал месечните
вноски съгласно договора, при което е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, като главницата-дължима и предсрочно изискуема
възлизала на исковата сума преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Поради
направено възражение то длъжника по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ПК, предявява иска за установяване на вземането.
Ответникът оспорва иска с
отговора на исковата молба, като възразява само относно настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. Не оспрова наличието на договор за кредит,
цесията между ЦКБ като кредитодател и ищеца, уведомяването на длъжника за
цесията, неплащане на задължението по кредита.
За да уважи предявения иск,
първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи за наличието на
договорни отношения между ответника и „ЦКБ“ АД по договор за потребителски кредит № 031 ООКР-АА-0749
от 18.07.2008 г.; като ответникът е усвоил сумата в размер на 20000 лева, която
следвало да върне на месечни погасителни вноски в срок до 01.07.2018 г.; както
и че вземането на банката било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за
което ответникът той бил уведомен, както и че с писма изх. № 70285 от
28.05.2012 г. и изх. № 123937 от 20.09.2012 г. банката ЦКБ АД е обявила на
длъжника кредита за предсрочно изискуем съгласно договора, поради неизпълнение
на погасителния план, както и цесионерът е направил такова изявление с писмо изх.
№ 91/01.09.2015 г. , като и трите писма е приел, че изпълват изискването за
фингирано връчване съгласно уговореното в чл.13 от договора за кредит, доколкото
съгласно отбелязването на пощенската служба, да достигнали до адресата,
независимо от липсата на установена недобросъвестност на адресата, като е съобразено
и че липсва оспорване на цитираната договорна клауза, както и конкретни
възражения от страна на ответника-длъжник относно доставените писма. Въззивният съд споделя изцяло и изложените в
мотивите на първоинстанционното решение фактически констатации и правни изводи
въззивният съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да
ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд отбелязва следното:
При представянето от страна на
ищеца и приемането на 5 бр. писма с обратни разписки в откритото съдебно
заседание пред СРС на 15.11.2017 г., като ищецът се е позовал и на тяхното
фингирано връчване, ответната страна не е направила никакви възражения относно
съдържанието на тези доказателства, нито е заявила тяхното оспорване. Ето защо
направените едва с въззивната жалба за първи път оплаквания относно тези
доказателства се явяват преклудирани. Не се сочи между ответника С. и ЦКБ АД да
има други отношения, извън процесния договор за кредит, при което не може да се
приеме, че ЦКБ АД е изпращало писма на ответника с друго съдържание, освен
свързано с този договор за кредит, а и доколкото при приемането на 5-те писма
не е било заявено оспорване на тези с
изх. № 70285 от
28.05.2012 г. и изх. № 123937 от 20.09.2012 г. – съдържащи изявления за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита поради неизпълнение на договора, то
е логично именно тези две писма с посочени в тях дати да са били изпратени с
писмата с обратни разписки, върнати от пощенската служба на 20.06.2012 г. и
16.10.2012 г. В конкретния случай с
първоинстанционното решение са изложени достатъчно мотиви, защо се приема
фингирано връчване на тези съобщения, както и на това от ищеца-цесионер от 2015
г., за обявяване на кредита са предсрочно изискуем, на основание чл.13 от
договора за кредит, които са и в съотвествие с утвърдена съдебна практика по
този въпрос /напр. определение № 570 от 09.12.2019
г. по т. д. № 835/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС/. При липсата на оспорване
валидността на уговорката по чл.13 от договора за кредит, то същата допуска
т.нар. фингирано връчване на съобщенията,
изпратени от страна по договора, на посочения в договор адрес, независимо от
това, дали съобщението е фактически връчено на адресата, стига да е достигнало
до адреса, което се установява от пощенската служба съгласно приетите писма с
обратни разписки. Доводите по въззивната жалба за това колко пъти и в какви дни
е посещаван адреса от пощенския служител нямат отношение към изпълнение
задълженията па пощенските служители съгласно
Закона за пощенските услуги и Общи правила, приети с Решение №
581/27.10.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Доводът на
въззивника, че на същия адрес му било връчено съобщението за цесията изх.№
138232 от 13.10.2012 г. не се подкрепя от доказателствата по делото, защото
писмото за това с обратна разписка от 05.11.2012 г. е върнато от пощенската
служба като непотърсена от получателя на 26.11.2012 г., а писмото е връчено на
ответника, но лично удостоверено с негов поспис на самото писмо , на 05.11.2012
г., съгласно отбелязване на самото писмо, представено с исковата молба, т.е. не е връчено по пощата.
Ето защо въззивният
съд приема, че е налице валиден и изискуем главен дълг на ответника към ищеца в
размер на 14861 лева още към момента на подаване на заявлението от ищеца по
чл.410 от ГПК, формиран от падежирала и предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит, и сумата е дължима със законната лихва. Поради
съвпадане на крайния извод на двете инстанции решението подлежи на
потвърждаване.
По разноските за
въззивната инстанция:
При този изход на
спора, направените от въззивника-ответник разноски остават в негова тежест.
Въззиваемата страна-ищец няма искане за разноски.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 536371 от 15.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 48244/2016 г. на СРС, 60 състав.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника А.Б.С. за
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.