РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливница, 02.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Ивана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 375 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на Р.К.Ж., с която против В.К. М.
и М.Д.М. е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 196, том II, рег. № 2026, дело № 361/2014 г., сключен между
ответниците и К.Й.К., действащ в лично качество и като настойник на П. В. К..
Ищцата заявява в исковата молба, че родителите ѝ К.Й.К. и П. В. К. са
били собственици на апартамент с идентификатор № 35167.501.16.1.1 по КК и КР,
одобрени със заповед РД$18-88/26.11.2015 г., с площ 105,31 кв. м., находящ се в
гр. К., ж.к. „В. Л.“, бл. № **, вх. *, ет. *, ап. *. Посочва, че ответниците са
сключили с тях привидна сделка като са заменили посочения недвижим имот с друг,
находящ се в с. П., община Б., ул. „Х. А.“ № **. Ищцата твърди, че страните по
договора за замяна не са имали намерението да се обвързват със сделката и не са
искали настъпването на нейните правни последици.
С депозирания в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен
отговор ответниците оспорват предявения иск. Считат иска за недопустим. На
следващо място твърдят, че с определение № 1661/17.06.2014 г. по ч. гр.д. №
607/2014 г. по описа на Районен съд – Ботевград е разрешено сключването на
процесния договор за замяна. Посочват, че страните по сделката са имали
намерение да се обвържат с договора и да настъпят неговите правни последици
като това е била и действителната им воля.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД
Според чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД нищожни са привидните договори. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е сключен процесният договор за
замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 196, том II, рег. №
2026, дело № 361/2014 г.; 2. този договор да е привиден, т. е. страните по него
да не са искали настъпване на неговите правни последици.
По делото не се спори, че на 28.07.2014 г. между К.Й.К., действащ лично и в
качеството си на настойник на съпругата си П. В. К., в качеството им на
прехвърлители и В.К. М. и М.Д.М., в качеството им на приобретатели е бил
сключен договор за замяна. Това се установява и от представения по делото нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 196, том II, рег. № 2026, дело № 361/2014 г.
По силата на този договор К.Й.К. и П. В. К. се прехвърлили на ответниците
собствеността върху собствения им недвижим имот, а именно апартамент № 1,
находящ се в бл. 29, вх. А, построен в УПИ 1, от кв. 11 „ЗР“ в гр. К., кв. „В.
Л.“. В замяна на това ответниците са учредили в полза на К.Й.К. и П. В. К.
пожизнено право на ползване върху собствения им недвижим имот, находящ се в
жилищна сграда в с. П., община Б., ел. „Х. А.“ № **, построена в УПИ IV-350, в кв. 63 по плана на с. П., с площ 966 кв.м., а именно жилище с обща
площ от 77,13 кв.м. С определение № 661/17.06.2014 г. по ч. гр. д. № 607/2014
г. по описа на Районен съд – Ботевград е дадено разрешение на К.Й.К. да сключи
в качеството си на настойник на П. В. К. посочената сделка. Следователно налице
е първата предпоставка за уважаване на иска.
На следващо място трябва да се установи дали този договор е привиден. При
привидните договори няма намерение за обвързване от явната сделка, страните не
желаят настъпването на нейните правни последици, но са съгласни да се създаде
привидността. Действителното намерение може да е страните да не се обвържат
въобще /абсолютна симулация/ или да се обвържат от друго прикрито съглашение
/относителна симулация/. И в двата случая привидното съглашение е нищожно /чл.
26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД/, а ако някоя от страните твърди, че има прикрито
съглашение, тя може да поиска разкриването му /чл. 17, ал. 1 ЗЗД/.
Страни по процесния договор са К.Й.К. и П. В. К. от една страна и
ответниците от друга страта. К.Й.К. е починал на 18.03.2016 г. /видно от
препис-извлечение от акт за смърт № 0015 от 18.03.2016 г./, а П. В. К. е
починала на 22.10.2016 г. /видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0049 от
22.10.2016 г./. Ищцата, в качеството си на техен наследник може да иска
разкриването на привидността неограничено във времето и без ограничения във възможностите
за доказване със свидетелски показания. Ищцата твърди, че страните изцяло не са
искали настъпването на правните последици от сделката. Това обстоятелство обаче
не се установява нито от представените по делото писмени доказателства, нито от
показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото се установява от
договор № 26.12.13/1 и договор № 26.12.13/2, че на 26.12.2013 г. ответницата В.К.
М. като възложител е възложила на „У. С.“ ООД като изпълнител да настани срещу
възнаграждение К.Й.К. и П. В. К. в управляваната от изпълнителя материална база
в с. Врачеш и да предоставя специфични услуги. Това обстоятелство се установява
и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които потвърждават,
че К.Й.К. и П. В. К. са били настанени в дом за възрастни хора.
От показанията на свидетелката С.В.Я. се установява, че страните по
договора за замяна са желали последиците от сделката и са били напълно на ясно
с тях. В показанията на свидетелите Д.Д., Н.Г.се съдържа информация основно за
обстоятелствата около живота на К.Й.К. и П. В. К. в дома за възрастни хора и
тези показания не спомагат за изясняване на релевантни за делото обстоятелства.
В своите показания свидетелката Г.С.твърди, че К.Й.К. съжалявал, че е подписал
документи, но свидетелката не споделя да й е известно, че К.К. или останалите
страни не са целяли настъпването на последиците от договора за замяна. Такава
информация не се съдържа и в показанията на свидетелите М.Ж.и С.Л.. Свидетелят Ж.
също споделя, че К.К. е съжалявал за сделката, но не и че не е желал
настъпването на нейните последици в момента на сключването. Следователно по
делото не се установи страните по процесния договор да не са искали настъпване
на неговите правни последици. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на ответниците се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска – в
пълен размер. Те са били представлявани от адвокат като са заплатили 1200 лева
за адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Насрещната страна е направила възражение
за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно с
оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия от процесуалния представител на ответниците.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ищцата няма право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***,
чрез адв. М. против В.К. М., ЕГН: ********** и М.Д.М., ЕГН: **********, с адрес
***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за замяна на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 196, том II, рег. № 2026, дело №
361/2014 г., сключен между В.К. М., М.Д.М. и К.Й.К., действащ в лично качество
и като настойник на П. В. К..
ОСЪЖДА Р.К.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес *** да заплати на В.К. М., ЕГН: **********
и М.Д.М., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1200 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: