РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2290
гр. Пловдив, 14.12.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АД № 2397
описа за 2023 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от Е.А.Д., чрез адв. В.
С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство
на правосъдието, чрез Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията” – Пловдив против Решение № 1454 от 28.07.2023г., постановено по
а.д. 2495/2021г. по описа на Административен съд Пловдивски, ХVI състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения
от Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск против ГДИН - София с правно
основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за причинени му неимуществени вреди в общ
размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва от 15.09.2021 г. до
окончателното изплащане, като резултат от бездействия на администрацията на
Арест Пловдив и ЗООТ „Смолян“, довели до нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, за
периодите от 21.08.2016 г. до 07.02.2017 г. и 01.06.2020 г. до 08.09.2021 г.,
като неоснователен и недоказан, ОСЪДЕНА е Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, да заплати на Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 5 058 /пет хиляди триста и петдесет и осем лева /, ведно със законна
лихва считано от 21.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на
периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 07.02.2017 г. до 01.06.2020
г., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, изразили се в липса на
достатъчно жилищна площ за 843 дни в посочения период, като е ОТХВЪРЛЕНА
исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 50 000
лева, и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като
неоснователна и недоказана.
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Е.А.Д., иска отмяна на решението, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв, както и за останалите
оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно, в частта му, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” да заплати обезщетение на ищеца в приетия от съда размер.
Респективно да бъде постановено ново решение, с което решението да бъде
отменено в частта му, с която ГД „ИН“ е
осъдена да плати обезщетение за сумата над 3 200 лева до присъдения размер от 5058 лева.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни.
ІІ. За допустимостта :
6.Касационните жалби са подадени в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Е.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата от общо 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.08.2016 г. до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по време на
задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Арест – Пловдив,
„Затворническо общежитие от открит тип“
/ЗООТ/ „Смолян“ и Затвора Пловдив, изразили се в болки, страдания,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърденията
са, че същите са настъпили като резултат
от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от
страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в
Арест – Пловдив, ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, първоначално са заявени в
исковата молба № 15763/15.09.2021 г. (л. 2-3), впоследствие при изпълнение
указанията на съда дадени с Разпореждане № 5876/17.09.2021 г., са изпълнени,
като в молба вх. № 16520/27.09.2021 г. (л. 11), са конкретизирани, както
следва:
- 25 000 лева за периода от 21.08.2016
г. до 07.02.2017 г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 25 000 лева за периода от 07.02.2017
г. до 30.01.2019 г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
- 25 000 лева за периода от 30.01.2019
г. до 01.06.2020 г. когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
- 25 000 лева за периода от 01.06.2020
г. до 08.09.2021 г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ „Смолян“.
Въпросните нарушения, които се твърди
да са били допуснати от затворническата администрация за посочените искови
периоди са се изразили според ищеца в следното: пренаселеност на помещенията,
като се излагат твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 3 кв. м.; липса
на постоянен достъп до санитарен възел, като определен период е ползвал кофа за
ходене по нужда, и постоянно течаща топла и студена вода, като последната е с
лошо качество и не става за пиене; лоши условия касаещи поддържането хигиената
в помещенията, през времето на пандемията не са им раздавани дезинфектанти,
прах, сапун и др.; наличието на гризачи, дървеници и хлебарки в спалните
помещения, както мухъл и влага създаващи задушлива атмосфера в помещенията, в
следствие на които са му се е влошило заболяването „бронхиална астма“ и започва
да ползва инхалатор; липсата на достатъчно чист въздух, естествена светлина;
лошо състояние на предоставяната храна, поради което получава гастрит, което налагало
да започне хранителна диета; при извършваната трудова дейност в особеното
производство е работил с материали отделящи вредни частици без да му са
предоставени предпазна маска, вследствие на което получава обриви; въпреки
декларираното заболяване, не са го преместили на друга работа; по време на
трудовата си дейност в ЗООТ „Смолян“ е работил по 13-12 часа в денонощие и без
почивен ден.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението
на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сумата в размер на общо
5058 лв., присъдени заради липсата на достатъчно жилищна площ за обитаване на
затворническите помещения в рамките на общо 843 дни в рамките на периодите от
07.02.2017г. до 01.06.2020г. на престой на ищеца в Затвора – Пловдив, ведно със
законната лихва считано от 21.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като
е ОТХВЪРЛЕНА исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер
от 50 000 лева, и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС,
когато ищеца е пребивавал в Затвора – Пловдив, като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЕН е предявения, иск против
ГДИН - София, и за причинени му неимуществени вреди в общ размер на 50 000
лева, ведно със законна лихва от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане, като
резултат от бездействия на администрацията на Арест Пловдив и ЗООТ „Смолян“,
довели до нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, за периодите от 21.08.2016 г. до 07.02.2017
г. и 01.06.2020 г. до 08.09.2021 г., като неоснователен и недоказан.
10.За да постанови този резултат, съдът е приел, че от събраните
доказателства се установява, че Д. е пребивавал в помещения, в които жизненото
му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., в
рамките на периодите от 07.02.2017г. до 01.06.2020г., когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив, или общо 843 дни. Съдът е приел, че жизненото пространство
за този период не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
Следователно искът в тази част е приет за основателен, а досежно останалите
искови претенции за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС при пребиваването в Затвора в
гр.Пловдив, както и по отношение на претенциите за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
при пребиваването в Арест гр.Пловдив и ЗООТ „Смолян“, искът е приет за неоснователен
и недоказан.
Съдът,
според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че Д. е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, само по отношение на
конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията
в периодите от 07.02.2017г. до 01.06.2020г., когато е пребивавал в Затвора –
Пловдив – 843 дни. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитетът на породените страдания и негативни
преживявания е определил размера на дължимото се обезщетение, в общ размер от 5 058
лв., присъдени заради липсата на достатъчно жилищна площ за обитаване на
затворническите помещения в рамките на общо 843 дни, в периодите от
07.02.2017г. до 01.06.2020г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, ведно
със законната лихва считано от г. 21.08.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение
на останалите оплаквания за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за исковите периоди на
пребиваване в Затвора в гр.Пловдив, съдът е приел, че не следва да уважава
исковете, предвид тяхната недоказаност.
По
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца Д., касаещи изтърпяването на
наказанието в Арест Пловдив и ЗООТ Смолян, съдът е приел, че следва изцяло да
отхвърли предявените искове.
IV. За правото :
11.Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а
наведените от касаторите възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ, в периодите от 07.02.2017г. до
01.06.2020г., когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения –
пренаселеност в килиите, в които ищецът е изтърпявал наказание, вследствие на
които са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
13. Несъгласието
на касаторите с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на
обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието й е приел за съответно доказани само твърдени в исковата
молба факти по отношение на пренаселеност в килиите, в които ищецът е изтърпявал
наказание в Затвора в гр.Пловдив.
Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и
действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод
за частична доказаност и основателност на предявения иск, който се споделя
напълно от настоящата касационна инстанция. Правилно е определен и размерът на
обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В
случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, характерът,
видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси на ищеца. Ето защо, решението на съда е валидно,
допустимо и правилно, както по отношение на изводите за частичната основателност
на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на
обезщетението, и следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е
приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои
факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят
частично уважаване на исковите претенции, т. е. присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран
размер. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както
нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от
международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския
закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите,
установени в практиката по чл. 3 на КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми
деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на
органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени
вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция,
обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по
пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно.
С оглед изложеното, и като взе предвид, че решаващият съд
изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 КПЧОС по отношение
на ищеца, настоящият касационен съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл съобразно
предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо
тяхното преповтаряне
14.Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за
неоснователни така подадените касационни жалби, които не почиват на
релевантните по делото доказателства и се явяват неоснователни.По изложените
съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
V. За разноските:
15.При този изход на спора не
следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1454
от 28.07.2023г., постановено по адм.
дело № 2495/2021г. по описа на Административен съд Пловдивски, ХVI състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.