Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.12.2021
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
17.11. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: Антонина
Николова
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
т.д. № 103 по
описа за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от “Б.Д.” АД, гр.София, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление, гр. ***срещу
М.С.Д., ЕГН: **********,***.
В
исковата молба се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение №
2084 от 17.12.2019 г. и Изпълнителен лист от 17.12.2019 г., издадени по ч.гр.д.
№ 3514/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, въз основа на представена
Запис на заповед от 14.11.2008г., М.С.Д., ЕГН: **********, е осъден да заплати
на „Б.Д.” АД следните суми:
-15 000
евро главница, представляваща частично вземане по запис на заповед от 14.11.2008г.
- 586,75
лева - държавна такса;
- 150,00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
посочва следните факти и обстоятелства, обуславящи съществуването на вземането:
„Б.Д.“
АД сключила договор за кредит с дружествата „ ***“ ЕООД, кредитополучател и „М.“
ЕООД, солидарен длъжник, а именно: Договор за кредит № 67/ 14.11.2008г. на
стойност 135000 евро. За обезпечаването на кредитното задължение съдлъжникът „М.“
ЕООД издало запис на заповед от 14.11.2008г., като записът на заповед е
авалиран от М.С.Д.. Поради неплащане, кредитът е превърнат в предсрочно
изискуем, като на 23.04.2010 г. банката се снабдила с изпълнителни листове и е
образувано ИД № 2010***0400199 по описа на ЧСИ ***с per. № *** с район на
действие Окръжен съд гр. Стара Загора.
С
решение № 137/18.11.2010г., Плевенски окръжен съд открил производство по
несъстоятелност и обявил неплатежоспособността на „М.“ ЕООД, считано от 01.01.2008г.
За вземанията си по посоченият по-горе договор за кредит „Б.Д.“ АД се
присъединила в производството по несъстоятелност в качеството си на
привилегирован ипотекарен кредитор и нейното вземане е прието като вземане по
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
В
рамките на образуваното производство по несъстоятелност на „М.“ ЕООД гр. Плевен
по търговско дело № 162/ 2010 г. по описа на ОС гр. Плевен е разпродадено
движимото и недвижимо имущество, включващо се в масата на несъстоятелност на
длъжника. Съгласно представените отчет и доклад на синдика в производството по
несъстоятелност били извършени действия за издирване и уточняване на друго
имущество на длъжника, което не е известно на съда, кредиторите и синдика, но
такова не е открито. В резултат на констатациите в доклада и отчета е
постановено решение от 28.09.2015г. на Плевенски окръжен съд по реда на чл.735,
ал.1 от ТЗ вр. чл.734 от ТЗ, съгласно което масата на несъстоятелността на
длъжника е изчерпана, няма налично имущество, което да бъде осребрено, както и
няма парични суми по особената банкова сметка. ***ание чл. 735, ал.1, т. 2 от ТЗ
производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата на
несъстоятелността, постановил на основание чл.735, ал.2 от ТЗ заличаване на
търговеца и прекратил дейността на синдика - чл.736, ал.1 от ТЗ. По отношение
на „Б.Д.“ АД като кредитор, вземането останало непогасено.
Предвид
гореизложеното и обстоятелството, че кредитът е бил обезпечен със Запис на
заповед от 14.11.2008г. издаден от „ М.“ ЕООД за 137460 евро, авалирана от М.С.Д.
като поръчител и предявим на плащане в срок до 14.12.2018г., „Б.Д.“ АД подала
заявление вх. № 16342/13.12.2019г. за част от вземането си по описаната по-горе
Запис на заповед, а именно – 15 000 евро, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2019г. до изплащане на вземането. Районен съд - Казанлък образувал
заповедно производство - ЧГД № 3514/ 2019г. по описа на съда за 2019г. и е
издал ЗНИ №2084/ 17.12.2019г. и Изпълнителен лист от 17.12.2019г. за сумата от
15000 евро, ведно със законната лихва от 13.12.2019г. до окончателно изплащане
на вземането, както и разноските в заповедното производство - 586,75 лв.
държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Образувано било
изпълнително производство № 2020***0400308 при ЧСИ ***, с per. № *** на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд - Стара Загора. След връчване на поканата за
доброволно изпълнение на 21.12.2020г., ответникът М.С.Д. депозирал възражение
вх. per. № 265129/ 30.12.2020г. срещу издадените ЗНИ № 2084/ 17.12.2019г. и ИЛ
от 17.12.2019г. Подадена била и частна жалба против разпореждането за издаване
на въпросната заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 3514/ 2019г. по описа за
2019г. на КРС, на която е даден и писмен отговор с вх. peг. № 260985/
21.01.2021г.
Ищецът
счита направените възражение и частна жалба по описаното по-горе охранително
производство за напълно неоснователни и недоказани. Излага съображения, че
менителничното поръчителство (авал) е едностранна, абстрактна и формална
сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя,
спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен,
неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право,
уредено в чл.138 и следващите от ЗЗД. Менителничният поръчител не може да
противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да
противопостави хонората. Със заличаването на длъжника - търговец, издател по
записа на заповед, поемателят по същата и кредитор в каузалното правоотношение
не губи правото си за удовлетворяване на основание менителничният ефект, след
като по този начин не би получил двойно плащане, в противоречие със
съществуващи и противопоставими от длъжника, относими към съществуването на
самото задължение, като резултат от развитието на каузалното правоотношение,
факти и обстоятелства, за чието съществуване знае и което пренебрегва,
упражнявайки правата си по ефекта. Посочва, че такъв факт не е изгубването на
правосубектността на търговеца, като последица от обстоятелства, стоящи извън
каузалното правоотношение и поведението на страните по същото. Следователно
кредиторът по каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед,
издадена от длъжника по каузалното правоотношение, съответно и поемател по
менителничният ефект, не губи правото за удовлетворяване вземането си от
авалиста по ефекта, в случай на прекратяване правосубектността на длъжника, със
заличаването му като търговец.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 531, ал. 1 във
връзка с чл.537 от ТЗ, счита същото за неоснователно, тъй като видно от Записът
на заповед, ефекта е предявим на плащане в срок до 14.12.2018г. Това е датата
на падежа, от която вземането по менителничният ефект е изискуемо и е приложима
тригодишна давност по смисъла на чл.531, ал.1 от ТЗ.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника М.С.Д., ЕГН: **********,***
съществуването на вземането на “Б.Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:_обл. София, гр. София, р-н район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19,
за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 2084/
17.12.2019г. и Изпълнителен лист от 17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 3514/ 2019г. по
описа за 2019г. на КРС на основание издадената Запис на заповед от
14.11.2008г., обезпечаваща изпълнението по Договор за кредит № 67/ 14.11.2008г„
сключен между „Б.Д.“ АД и „***“ ЕООД И „М.“ ЕООД, в размер на 15000,00 евро
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Претендира
разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3514/2019 г. по
описа за 2019г. на Районен съд Казанлък в размер - 586,75 лева за заплатена
държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ТПК във връзка с
чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба
, с който ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл.531 ,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ по отношение на издадения
Запис на заповед от 14.11.2008 г.
Посочва,
че по отношение на издателя на Записа на заповед „М.“ ЕООД по силата на съдебно
Решение № 134 от 18.11.2010г, постановено по т.д № 162/20Юг на ОС-Плевен е
открито производство по несъстоятелност, впоследствие с Решение № 99 от
25.07.2011г е обявена несъстоятелността на длъжника. Развиват се съображения,
че поради настъпване на изискуемостта по отношение на всички парични и
непарични задължения на длъжника към кредиторите от датата на решението за
обявяване на длъжника в несъстоятелност 25.07.2011г. по силата чл. чл.617,ал.1
от ТЗ, в този случай отпада задължението на кредитора изрично да предяви Записа
на заповед за плащане на длъжника и се явява възможност за кредитора да предяви
вземането си в производството по несъстоятелност. Поради изложеното ответникът
счита, че изискуемостта на задължението на авалиста за плащане по запис на
заповед издаден с падеж „на предявяване“ на издателя настъпва с предявяване на
записа на заповед първо на издателя „М.“ ЕООД.
Счита,
че в случая от съществено значение е, момента в който вземането е станало
изискуемо за длъжника „М.“ ЕООД, който е и издател по записа на заповед, а не
от момента на предявяване на записа на заповед на авалиста или на крайната дата
на предявяване, тъй като с предявяването се определя падежа на задължението и
настъпва изискуемостта на задължението на издателя за плащане, без което не се
явява настъпила изискуемостта на същото по отношение на авалиста. Посочва, че
предявяването на записа на заповед на длъжника, без значение дали кредиторът би
предприел принудително изпълнение първо спрямо длъжника или съвместно с такова
и против авалиста или би предприел директно само срещу авалиста (каквото право
безспорно имал, с оглед солидарния характер на отговорността им), е условие за
настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници -
издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя отговарял както длъжника,
т.е. и считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставимо на
длъжника, което не би могло да стане по друг начин освен с предявяване
менителничния ефект за плащане първо на длъжника. Следователно последното във
всички случаи било необходимо условие за възникване изискуемостта на
задължението и за авалиста, а ефектът от предявяването на авалиста единствено
би обусловил отговорността му за забава в изпълнение задължението, считано от
този момент. В съответствие с посоченото както предявяването само на авалиста,
така и непредявяването на записа на заповед с падеж „ на предявяване“ на
авалиста, при непредявяване и на длъжника, очевидно не обуславяли настъпване
изискуемостта на задължението за плащане на авалиста.
Поради
изложеното счита, че падежа на издадената запис на заповед е настъпил на
25.07.2011г (датата на постановяване и обявяване в ТР на Решение № 99 по т.д №
162/2010г на ОС-Плевен с което е обявена неплатежоспособността на издателя на
записа на заповед „М.“ ЕООД) и към настоящия момент са изминали повече от три
години съгласно правилата на чл.531 ,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ и вземането на
кредитора се е погасило по давност.
Не се
оспорва, че кредиторът не губи правата си след прекратяване на производството
по несъстоятелност за главния длъжник и би могъл да се удовлетвори от третите
лица, били те авалисти, поръчители, солидарни длъжници и други, но в случая
твърди, че това право на кредитора се е преклудирало с настъпването на
предвидените от закона давностни срокове.
В допълнение
следва да отбелязва, че съгласно чл.537 във вр. с чл.486 от ТЗ запис на заповед
на предявяване е платим с предявяването му. Той трябва да се предяви за плащане
в срок до една година от издаването му, като издателя може да определи по-къс
или по-дълъг срок. До този момент обаче, по делото липсвали твърдения от страна
на ищеца, че такова предявяване за плащане е било направено както към длъжника
„М.“ ЕООД, така и към авалиста М.Д.. Единствено се посочвало, че записа на
заповед е следвало да бъде предявен за плащане до 14.12.2018г и това напрактика
е датата на падежа от което вземането на менителничният е изискуемо и към който
момент била приложима тригодишната давност, предвидена в разпоредбата на чл.537
от ТЗ. Ответникът счита ищцовата теза за абсолютно погрешна и противоречаща на
правната уредба за записа на заповед и по специално на уговорения в него падеж.
Посочва, че законът категорично разграничава запис на заповед платима на
предявяване, запис на заповед платима на падеж и запис на заповед платима на
определен срок след предявяване и запис на заповед платима на определен ден.
Твърди,
че за да настъпи менителничен ефект при запис на заповед с падеж, уговорен сред
предявяване, за да настъпи падежа, то тя следва да бъде предявена, падежът не
настъпва с изтичане на крайния срок, до който може да бъде предявена.
При
така изложеното моли съда да отхвърли предявения „Б.Д.”АД - гр. София иск.
С
допълнителната искова молба се поддържат фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба и се оспорват твърденията и възраженията в отговора.
С
отговора на допълнителната искова молба се поддържа първоначалния отговор.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 417, т. 7 ГПК за установяване дължимостта на
претендираните от ищеца суми, произтичащи от авалиран от ответника запис на
заповед от 14.11.2008 г.
Страните не спорят, че между „Б.Д.“ АД и дружествата „ ***“ ЕООД,
кредитополучател и „М.“ ЕООД, солидарен длъжник е сключен договор за кредит №
67/14.11.2008г. на стойност 135 000 евро. За обезпечаване на кредитното
задължение съдлъжникът „М.“ ЕООД издало запис на заповед от 14.11.2008г. за
сумата 137 460 лв., платим в гр. Казанлък на предявяване, като записът
трябва да се предяви за плащане в срок до 14.12.2018 г. Записът на заповед е авалиран от М.С.Д. при същите условия, при които е
издаден.
Поради неплащане, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като на
23.04.2010 г. банката се снабдила с изпълнителни листове и е образувано ИД №
2010***0400199 по описа на ЧСИ ***с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд
гр. Стара Загора.
Не се оспорва, че с решение № 137/18.11.2010 г. по т.д. № 162/2010 г. по
описа на ОС-гр. Плевен на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение
на издателя на записа на заповед „М.“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността
01.08.2008 г. С решение № №99/25.07.2011 г. длъжникът „М.“ ЕООД е обявен в
несъстоятелност, като към настоящия момент дружеството е заличено от Търговския
регистър.
„Б.Д.“ АД подала заявление до
Районен съд – Казанлък за част от вземането си по записа на заповед от
14.11.2008 г., по което е образувано ЧГД № 3514/ 2019г. по описа на съда за
2019г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение №2084/ 17.12.2019г. и изпълнителен
лист от 17.12.2019г. за сумата от 15 000 евро, ведно със законната лихва от
13.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното производство - 586,75 лв. държавна такса и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Образувано било изпълнително производство № 2020***0400308
при ЧСИ ***, с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора. След връчване на поканата за доброволно изпълнение на 21.12.2020г.,
ответникът М.С.Д. депозирал възражение вх. peг. № 265129/ 30.12.2020г. срещу
издадените ЗНИ № 2084/ 17.12.2019г. и ИЛ от 17.12.2019г.
Със съобщение по ч. гр. д. № 3514/2019г. по описа на Районен съд Казанлък,
получени от „Б.Д.“ АД на 14.01.2021 г. са дадени указания за предявяване на иск
по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу М.С.Д., ЕГН: **********. На 12.02.2021 г., в указания едномесечен срок,
ищецът е депозирал искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изясняване
на делото от фактическа страна в хода на съдебното производство е назначена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и добросъвестно изготвено. Същото не е оспорено от страните по
делото. Експертът е установил, че сумите по договор за кредит №
67/14.11.2008г., сключен между „Б.Д.” ЕАД като кредитор, „***”
ЕООД като кредитополучател и „М.”
ЕООД като съдлъжник е усвоен, както следва:
На 21.11.2008г. е
усвоена сума в размер на 85 200,00 евро, като сумата от 166 395,60 лева (превалутирана
по валутен курс 1,953 лв./евро) е постъпила по разплащателна сметка с титуляр „***”
ЕООД. Със сумата от 156063,47лв. е погасен окончателно Договор за кредит № 9 от
14.02.2008г., а разликата е останалата, като наличност по разплащателната
сметка.
На 24.11.2008г. е
усвоена сума в размер на 49 800,00 евро, като сумата е постъпила по
разплащателна сметка с титуляр „***” ЕООД. Част от тази сума в размер на 47
600,00 евро е прехвърлена по разплащателна сметка в лева (превалутирана по
валутен курс 1,953 лв./евро), а с останалата част са погасени дължими такси и
лихви по ползваните от дружеството кредити. С прехвърлената по разплащателна
сметка в лева сума в размер на 92 962,80 лева на същата дата са наредени 9
превода до различни търговски дружества.
От проведените
справки, експертът е установил, че общо погасените суми в евро за главница
и/или за лихви и/или за такси са в размер на 20500,59 Евро./двадесет хиляди и
петстотин евро и 59 евроцента/.
Поради преустановено
плащането на суми за погасяване на кредита, той е класифициран в предсрочно
изискуем от 25.11,2009г.
На 23.04.2010 г.
банката се е снабдила с изпълнителни листове и е образувано ИД № 2010***0400199
по описа на ЧСИ ***с peг. № ***, с район на действие Окръжен съд гр. Стара
Загора.
Видно от
експертизата към 13.12.2019г. дължимата главница е в размер на 123 750,00 евро
/сто двадесет и три хиляди седемстотин и петдесет евро/ или левовата
равностойност по фиксинга на БНБ към 13.12.2019г. в размер па 242 033,96 лева
/двеста четиридесет и две хиляди тридесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки/.
Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист: просрочена редовна лихва, просрочена наказателна лихва, таксите и
комисионите не се претендират от Б.Д.. Претендира се частично вземане в размер
на 15000.00/ петнадесет хиляди/ евро по Запис на заповед, изд. на 14.11.2008г.
от „М.'’ЕООД и авалирана от М.С.Д. за сумата от 137460 евро./сто тридесет и
седем хиляди четиристотин и шестдесет евро.
Констатациите на
експертизата кореспондират с останалите писмени доказателства по делото, същите
не бяха оспорени от страните, поради което съдът ги възприема.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът
приема, че между страните е възникнало менителнично правоотношение във връзка с
авалиран от ответника запис на заповед, издаден от „М.“ ЕООД, заличен към
момента търговец, чийто управител е ответникът по делото. Записът на заповед е
издаден от „М.“ ЕООД като обезпечение по договор за кредит №
67/14.11.2008г. с предоставен кредит от 135 000 евро и авалиран от ответника
при условията, при които е сключен. От доказателствата по делото, включително
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че сумата
по кредита е усвоена от кредитополучателя, като същата не е изплатена нито от
кредитополучателя, нито от ответника в качеството му на авалист по записа на
заповед.
С оглед
въведеното възражение за прескрибиране на ефекта на установяване подлежи падежа
на задължението, което е условие за настъпване изискуемостта на вземането
спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. (Така решение №
113/12.07.2017 г. по т.д. № 640/2016 г. на ВКС, І т.о., и цитираната в
него друга съдебна практика на ВКС.) Както спрямо издателя, така и спрямо
авалиста това условие се счита за спазено с предявяването на записа на издателя. (така
решение № 463/26.02.2018 г. По
в.т.д. №6550/2017 г. на САС).
Прекратяването
на производството по несъстоятелност на търговеца „М.“
ЕООД на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ – поради изчерпване на масата на
несъстоятелността не води до погасяване на вземането на ищеца и не е пречка
кредиторът да предяви вземането си по ефекта срещу авалиста, в който смисъл е и
задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана с решение №
194/01.02.2018 г. по т.д. № 84/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
с което се приема, че предвид самостоятелния характер на менителничното
поръчителство, обуславящ възможност на поемателя да упражни правата си по
ефекта срещу солидарно задължените лица, задължението на авалиста не може да се
счита за отпаднало или погасено нито с непредявяване на вземането в
производството по несъстоятелност, основано на менителничния документ, имащ
единствено гаранционна функция, нито с последващото изгубване на
правосубектността на издателя.
Разпоредбата
на чл. 617 ТЗ определя изискуемост на всички парични и непарични задължения на
длъжника от датата на решението за обявяване на несъстоятелност, независимо
дали същите са предявени или непредявени, доколкото решението за обявяване в
несъстоятелност може да бъде постановено едновременно с решението за откриване
на производството по несъстоятелност или друг предхождащ предявяване на
вземанията момент, нито установява изключения с оглед основанието им. Поради
това се приема, че предявяването на записа на заповед с падеж, определен „на
предявяване“, в хипотезата на чл. 617 ТЗ няма да бъде необходимо за определяне
на падежа както по отношение на издателя, така и на авалистите, Изискуемостта
по силата на чл. 617, ал. 1 ТЗ
настъпва автоматично, без да е необходимо записът на заповед да е предявен. Авалистът
ще изпадне в забава и ще дължи законна лихва едва след като записът на заповед
му бъде предявен за плащане.
Проведеното
по отношение на издателя на записа на заповед производство по несъстоятелност е
от значение за определяне на началото на тригодишния давностен срок по чл. 531,
ал.1 ТЗ. Началото на тригодишната погасителна давност за прекия менителничен
иск е датата на решението за обявяване на издателя в несъстоятелност, тъй като
по силата на чл. 617, ал. 1 ТЗ тази дата се счита за падеж на всички негови
задължения (така решение № 207/12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1100/2017 г., І
т. о.)
Издателят
на записа на заповед „М.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност на 25.07.2011 г., когато е и началото на
тригодишния давностен срок за предявяване на прекия иск по менителницата, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу авалиста
е подадено на 13.12.2019 г., т.е. повече от три години след настъпване на
изискуемостта на вземането по ефекта.
Поради
изложеното, съдът намира, че менителничното задължение по записа на заповед от 14.11.2008г.
е погасено по давност.
Ответникът не е поискал
присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.Д.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:_обл. София, гр. София, р-н район „Оборище“,
ул. „Московска“ № 19 иск за признаване за установено по отношение на М.С.Д.,
ЕГН: **********,*** съществуването на
вземането на “Б.Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:_обл.
София, гр. София, р-н район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, за които са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 2084/ 17.12.2019г. и
Изпълнителен лист от 17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 3514/ 2019г. по описа за 2019г.
на КРС на основание издадената Запис на заповед от 14.11.2008г., обезпечаваща
изпълнението по Договор за кредит № 67/ 14.11.2008г„ сключен между „Б.Д.“ АД и
„***“ ЕООД И „М.“ ЕООД, в размер на 15000,00 евро главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: