№ 2137
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110131657 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
14.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 31657/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че
на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово е настъпило ПТП, причинено от водача на МПС
„БМВ 320“, рег. № СВ ........... НА, като в следствие на това били нанесени вреди по МПС
„Опел Астра“, рег. № СВ ........... АВ, собственост на Ч. С. С.. Поддържа, че за ПТП-то бил
съставен констативен протокол, като същото било настъпило поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия и загуба на контрол. Навежда доводи, че за
увредения лек автомобил имало сключена застраховка „Каско“, обективирано в
застрахователна полица № 00500100385767/26.10.2020 г., като с оглед настъпилото ПТП,
била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/29.09.2021 г.
Излага съображения, че е изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице в
1
размер на 10710,00 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в
размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към
момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорсност“
на автомобилистите. Навежда доводи, че е поканил ответника да заплати дължимото
регресно вземане, но и към настоящият момент не било постъпило плащане, поради което се
дължала и мораторна лихва в размер на 604,76 лева за периода от 23.11.2021 г. до 13.06.2022
г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Прави отвод за нередовност на искова молба, като сочи, че в обстоятелствената
част на искова молба не били изложени ясно и точно обстоятелствата във връзка с
настъпването на ПТП-то. Твръди, че претенцията е неоснователна, евентуално сочи, че
последната е в завишен размер. Поддържа, че имало обстоятелства, които изключвали
вината на водача, освен това оспорва механизма на ПТП-то, като оспорва вредите по лекия
автомобил „БМВ“ да са следствие на ПТП-то. Навежда доводи, че не водача застрахован по
застраховката „Гражданска отговорност“, а другият водач е управлявал автомобила с
несъобразена скорост, поради което не бил могъл да извърши спасителна маневра. Излага
съображения, че по отношение застрахования от негов водач не били налице нито една от
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, поради което не можело да се ангажира гражданската му
отговорност, а оттам и функционално свързаната отговорност на ответника. Твърди, че с
оглед представените по делото доказателства не можело да се направи извод за доказаност
на ПТП-то и неговия механизъм. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава.
Инвокира съображения, че заплатените суми не са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП-то. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
2
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово
е настъпило ПТП, между МПС „БМВ 320“, рег. № СВ ........... НА и МПС „Опел Астра“, рег.
№ СВ ........... АВ; 2) че за увредения лек автомобил имало сключена застраховка „Каско“,
обективирано в застрахователна полица № 00500100385767/26.10.2020 г., като с оглед
настъпилото ПТП, била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
**********/29.09.2021 г.; 3) че е изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото
лице в размер на 10710,00 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева; 4) към момента на ПТП-то при ответника е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5) че ищецът е
поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане.
Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Следователно, правният спор по делото се концентрира върху обстоятелства за
механизма и вината на ПТП-то, съответно за размер на дължимото регресно вземане.
От Протокол за ПТП № 1776658 се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на
28.11.2021 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ ............... АВ се движи
по ул. „Мина Бухово“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към ул. „Стефан Куцаров“, и
на около 50 м. преди кръстовището с ул. „Богдан Дечев“, поради недостатъчен контрол
върху управлението на автомобила, водачът навлиза частично в лентата за насрещно
движение, като настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег.
№ СВ ........... НА, като в следствие на удара по лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег. № СВ
........... НА са нанесени вреди, тъй като автомобилът се отклонява в дясно и се ударя в
дървен кол.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
3
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ч. С..
От казаното от св. С. се установява, че през 2021 г. бил участвал в ПТП, като другият
водач – мъж на около 40 години почти го ударил челно. Инцидентът станал в кв. Бухово, гр.
София, през средата на годината. Свидетелства, че си тръгвал от адрес в кв. Бухово, където
държал склад под наем, като пътят бил с павета и било дъждовно и смрачено. Другият водач
управлявал „Опел Астра“ комби, а свидетелят управлявал автомобил „БМВ“, червено – 3та
серия. Ударът бил настъпил в лявата на част на автомобила, тъй като с другият водач не
успели да се разминат. Сочи, че не може да каже с каква скорост се е движел, но всичко било
отразено в протокола от КАТ. След катастрофата били повикали КАТ, като той бил
уведомил „ЕИ“, тъй като имал пълно „Каско“ на автомобила, което било заплатено. Първо
се бил обадил на КАТ, а след това на застрахователя, за да му дадат инструкции какво да
прави тъй като автомобилът не бил евтин. Изяснявам, че ударът настъпил, като той се
движел в дясната страна на пътя, който бил еднопосочен и неразграфен и бил павиран.
Сочи, че пътя нямал средна лента, знаци и обозначения. Движел се в дясно, като в момента в
който видял, че другия водач се движел към него бил предприел маневра в опит да избегне
удара – маневрата била надясно, но не успял. Установява, че след удара колата била
продължила по траекторията на движение, като след това всичко било установено от
полицията. Сочи, че след като бил предприел маневрата не настъпил незабавно удар, но
отстрани на пътя имало дере, камъни и дърво, където автомобилът бил спрял, като под
колата имало камъни, но не помни точно как е извадил автомобила оттам. Свидетелства, че
не помни с точност повредите, но такива имало по предна броня, течало масло, имало
увредени алуминиеви части, калник, дясна и лява врата. След идването на КАТ всички било
описано, като той самият не бил санкциониран. Сочи, че той самият се движел по склон, а
другия водач се изкачвал по нанагорнище, като ги бил видял вероятно от два километра.
Изяснява, че го видял да навлиза срещу него, като другият водач карал сравнително бързо, а
пътят бил осеян с дупки и по принцип се налага да се шофира с криволичене. Свидетелства,
че пътят бил павиран, като той се движел от неговата страна за да се разминел с другия
водач.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. С. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност.
4
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, доколкото
последният е пряк участници в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се установява, че механизмът на
ПТП-то е следния: на 28.11.2021 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ
............... АВ се движи по ул. „Мина Бухово“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към
ул. „Стефан Куцаров“, и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „Богдан Дечев“, поради
недостатъчен контрол върху управлението на автомобила, водачът навлиза частично в
лентата за насрещно движение, като настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил
„БМВ 320 Д“, рег. № СВ ........... НА, като в следствие на удара по лек автомобил „БМВ 320
Д“, рег. № СВ ........... НА са нанесени вреди, тъй като автомобилът се отклонява в дясно и се
ударя в дървен кол. Вещото лице подробно е изяснило наличието на вреди, които са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като е посочило, че стойността необходима
за възстановяване на увредения лек автомобил към датата на ПТП-то е в размер на 27670,21
лева, която цена е изчислена на базата на средни пазарни цени. Експертът е изяснил, че
действителната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП-то е в размер на
15604,00 лева, поради което е направен извод за наличието на „тотална щета“. Посочено е,
че при наличието на „тотална щета“ и при изчисляване на размера на запазените части
дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 10913,00 лева. Последователно
експертът е изяснил, че към момента на ПТП-то настилката от паваж е била мокра, както и
предвид данните по делото не може да се установи каква е била скоростта на движение на
МПС-тата преди и в момента на настъпване на удара. Установено е вероятното конкретно
място на удара на леките автомобили, като е посочено, че ударя за МПС „БМВ“ е бил в
предна лява част от бронята, а за другия автомобил „Опел Астра“ в предна лява част от
бронята. Експертът е посочил, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим, ако
водачът на МПС „Опел Астра“ не е бил навлязъл в лентата за насрещно движение –
внезапно. В открито съдебно заседание от 23.01.2023 г., вещото лице е посочило, че е
съобразил представените по делото доказателства при установяването на механизма на
ПТП-то, като свидетелските показания напълно потвърждават механизма на ПТП-то, вкл.
съобразно останалите доказателства по делото.
Съдът, като извършени преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените по
делото задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода
на правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
5
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Следва да се посочи, че с оглед възприетата от съда средна пазарна стойност, при
съпоставката й със стойността на увредения лек автомобил към датата на ПТП-то,
настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на „тотална щета” по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ.
Тоест, предвид кредитираното заключение на САТЕ, като се взе предвид размера на
запазените части, които са извадени от дължимата стойност следва да се направи извод, че
претенцията е основателна до пълния предявен размер от 10725,00 лева – при съобразяване
на основният принцип в българският граждански процес (за диспозитивното начало – арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК).
В случая при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че процесното ПТП е настъпило в следствие на виновното и противоправно
поведение на водача на лекият автомобил „Опел Астра“, който е нарушил императивното
правило на правилото на чл. 20 ЗДвП, което предвижда, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В тази насока е нарушено и правилото на чл. 25, ал. 2
ЗДвП, според което при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента.
В случая безспорно водачът на лекият автомобил „Опел Астра“ не е спазил посочени
норми, тъй като не е имал необходимото поведение от гледна точка на гражданското право,
за да обезпечи безопасното движение по пътищата в следствие на което е настъпило
процесното ПТП. Нещо повече – небрежната вина в гражданското право по аргумент от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като от ангажираните по делото доказателства не може да се
6
направи извод, че е налице пълно и главно доказване (каквито са изискванията към
обратното доказване, целящо оборването на оборими презумпции), за да може да се направи
извод, че водача на МПС-то е действал безвиновно. В гражданското право, вината се
изразява в нарушаване на модела за поведение за спазване на дължимата грижа, която ако
законът не изисква друго е тази на добрия стопанин. В този смисъл, при ПТП-тата най-често
не се спазва модела на дължима грижа, поради небрежност. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – модела на
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дължимата престация (дейността) и условията на предоставянето й (условията за
извършването й). В застрахователното право в Република България формата на вина е
релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са
диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или
небрежно.
Не може да бъде уважено и направеното възражение за съпричиняване от страна на
ответника. За да бъде основателно направеното възражение за съпричиняване е необходимо
по делото да бъде доказано пълно и главно, че увреденото лице (застрахованият по договор
за имуществено застраховане) е допринесъл чрез своето противоправно поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат (при твърдяното от ответника съпричиняване,
т. нар. компенсация на вини ( compensatio culpae) по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. В
случая за наличието на съпричиняване липсват доказателства, поради което с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Напротив, от казаното от св. С. напълно се опровергава тезата за наличието на
съпричиняване, което съдът е взел предвид.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
В случая е отделено за безспорно, че ищецът е поканил ответникът да му заплати
претендираната сума, като с писмо (л. 49 в кориците на делото) се установява, че ищецът е
поканил ответника да му заплати претендираната сума на 22.11.2021 г. (датата на печата за
входящ номер на ответника). При това положение, дължимата мораторна лихва е за периода
23.12.2021 г. до 13.06.2022 г. е за сумата от 515,39 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 604,76 лева и за периода от 23.11.2021 г. до 22.12.2021 г., претенцията
следва да бъде отхвърлена.
7
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че действително
ответника е заплатил главницата в предоставения срок, нито понастоящем, поради което и с
оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност, което обаче води и до отпадане на ответника в забава,
съответно до дължимост на претенцията за мораторна лихва – по изложените по-долу
съображения.
Предвид установеното наличие на забавено плащане, съдът намира, че претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна в за част от размера, за което е извършено аритметическо
изчисление по реда на чл. 162 ГПК, поради което искът следва да бъде уважен в пълният
предявен размер.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 802,62 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производството.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 2,37 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: ........................, със седалище и адрес на
управление: гр. ...................... да заплати на ЗД „ЕИ“АД, ЕИК: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. ....................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 10725,00 лева, представляващи регресно вземане по застрахователна
преписка (именувана „щета“) № **********/29.09.2021 г. за ПТП от 28.11.2021 г., около
21:00 ч., лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ ............... АВ се движи по ул. „Мина
Бухово“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към ул. „Стефан Куцаров“, и на около 50
м. преди кръстовището с ул. „Богдан Дечев“, поради недостатъчен контрол върху
управлението на автомобила, водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение,
като настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег. № СВ ...........
НА, като в следствие на удара по лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег. № СВ ........... НА са
8
нанесени вреди, тъй като автомобилът се отклонява в дясно и се ударя в дървен кол, ведно
със законната лихва от 13.06.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, както и сумата от 515,39 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за периода 23.12.2021 г. до 13.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за сумата над 515,39 лева до пълния предявен размер от 604,79 лева и
за периода от 23.11.2021 г. до 22.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: ........................ да заплати на ЗД „ЕИ“АД,
ЕИК: .................., сумата от 802,62 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗД „ЕИ“АД, ЕИК: .................. да заплати на ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК:
........................, сумата от 2,37 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9