Присъда по дело №7732/2015 на Районен съд - Пловдив

 МОТИВИ  към Присъда № 306/03.11.2016г., постановена по НОХД № 7732/2015г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н. с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.А.М. – роден на *** ***, ****, български гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********за това, че в периода от 29.08.2014г. до 09.09.2014г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.М.Г. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие е отнел чужди движими вещи на обща стойност 651 /шестстотин и петдесет и един/ лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:

- На 29.08.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство - изпилено метално острие и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – заден десен прозорец на лек автомобил Опел Вектра с рег № **** е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25.00 лева, мобилен телефон Samsung Galaxy S Advance с ИМЕЙ 355830051052521 ведно със СИМ Карта на Глобул на стойност 420 лева, калъф за мобилен телефон на стойност 15 лева, карта памет 8 GB на стойност 10.00 лева, дамско кожено портмоне на стойност 20.00 лева, калъфче за документи на стойност 1.00 лев, парфюм марка “Пулс на Бионсе” 30 мл на стойност 40.00 лева, червило Орифлейм на стойност 5.00 лева, Фон дьо тен Орифлейм на стойност 4.00 лева, Спирала Орифлейм на стойност 10.00 лева, коректор Орифлейм на стойност 6.00 лева и сума пари в размер на 4.00 лева, ВСИЧКИ вещи на обща стойност: 560 /петстотин и шестдесет/ лева от владението на Т.М.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

- На 09.09.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот – ключалка на предна лява врата на товарен автомобил Волво F16 с рег. № ***** е отнел чужди движими вещи – ключ за запалване на автомобил на стойност 21 лева, 2 броя мобилни телефони марка Нокия 101 с единична цена 35 лева на обща стойност 70 лева, всички вещи на обща стойност: 91 /деветдесет и един/ лева от владението на А.Х. род на 01.09.1968г. в Дамаск, Сирия без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.

        

Със същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение и срещу М.М.Г. – роден на *** ***, ****, български гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че в периода от 29.08.2014г. до 09.09.2014г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.А.М. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие е отнел чужди движими вещи на обща стойност 651 /шестстотин и петдесет и един/ лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:

- На 29.08.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство - изпилено метално острие и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – заден десен прозорец на лек автомобил Опел Вектра с рег № **** е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25.00 лева, мобилен телефон Samsung Galaxy S Advance с ИМЕЙ 355830051052521 ведно със СИМ Карта на Глобул на стойност 420 лева, калъф за мобилен телефон на стойност 15 лева, карта памет 8 GB на стойност 10.00 лева, дамско кожено портмоне на стойност 20.00 лева, калъфче за документи на стойност 1.00 лев, парфюм марка “Пулс на Бионсе” 30 мл на стойност 40.00 лева, червило Орифлейм на стойност 5.00 лева, Фон дьо тен Орифлейм на стойност 4.00 лева, Спирала Орифлейм на стойност 10.00 лева, коректор Орифлейм на стойност 6.00 лева и сума пари в размер на 4.00 лева, ВСИЧКИ вещи на обща стойност: 560 /петстотин и шестдесет/ лева от владението на Т.М.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

- На 09.09.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот – ключалка на предна лява врата на товарен автомобил Волво F16 с рег. № ***** е отнел чужди движими вещи – ключ за запалване на автомобил на стойност 21 лева, 2 броя мобилни телефони марка Нокия 101 с единична цена 35 лева на обща стойност 70 лева, всички вещи на обща стойност: 91 /деветдесет и един/ лева от владението на А.Х. род на 01.09.1968г. в Дамаск, Сирия без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.

 

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Прави кратък анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че  за инкриминирания период подсъдимите са отнели вещите, предмет на обвинението, от двете превозни средства. Ето защо  предлага на Съда да признае и двамата подсъдими за виновни по така повдигнатите им обвинения, като предлага на подс.М.М. да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на година и шест месеца, което да се изтърпи в поправителен дом при първоначален строг режим. За подс.М.Г. предлага да му бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което също да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага Съдът да приспадне периода на предварително задържане по реда на чл.59 от НК и на подсъдимите да се възложат направените по делото разноски. По отношение на веществените доказателства предлага да се върнат на собствениците им.  

 

Сл.защитник на подс.М.М. – адв.К. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Навежда твърдения, че е налице противоречие между фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и последната се подкрепя единствено от самопризнанията на подс.М.М.. Не са открити част от вещите, предмет на обвинението, а дактилоскопната следа е оставена от другия подсъдим. Ето защо моли Съда да оправдае изцяло подс.М.М..

 

Сл.защитник на подс.М.Г. – адв.М. счита, че обвинението е доказано по категоричен начин и подзащитният й М.Г. признава фактите и изразява съжаление за стореното. Моли Съда да определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отчете младата възраст и изразеното съжаление за стореното. Предлага на Съда наказанието да бъда в минималния предвиден в закона размер, чието изтърпяване бъде отложено с изпитателен срок.   

 

Подс.М.М. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан от Съда.

Подс.М.Г. се признава за виновен, изказва съжаление за стореното и заявява, че поддържа обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство, в които сочи, че е извършил деянието и с другия подсъдим М.М..  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият М.А.М. е роден на *** ***, ****, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.  

Подсъдимият М.М.Г. е роден на *** ***, ****, български гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

 

На 29.08.2014 г. вечерта около 20,00ч., подсъдимите М.М. и М.Г. *** и се разхождали в района на Гребния канал по бул.Марица“. Малко по-рано същия ден, около 19,30ч. св.Т.М. била паркирала непосредствено до бариерата на Гребния канал автомобила си „Опел Вектра” с рег № ****, в който била оставила дамската си чанта от изкуствена кожа, в която имало мобилен телефон Samsung Galaxy S Advance с ИМЕЙ 355830051052521 ведно със СИМ Карта на Глобул, калъф за мобилен телефон, карта памет 8 GB, дамско кожено портмоне, калъфче за документи, парфюм марка “Пулс на Бионсе” 30 мл, червило Орифлейм, фон дьо тен Орифлейм, спирала Орифлейм, коректор Орифлейм, сума пари в размер на 4.00 лева и лични документи. Подсъдимите забелязали автомобила на св.М. и находящата се в него дамска чанта и решили да я отнемат. В изпълнение на намерението си подс.М.Г. взел един камък и счупил задния десен прозорец на автомобила на св.М., а подс.М. отворил предната дясна врата на автомобила, използвайки метално острие. От там подс.М. взел дамската чанта на св.М., в която се намирали описаните по-горе вещи.  Двамата подсъдими се отдалечили от автомобила, тръгнали към железния мост над река Марица, непосредствено до Гребния канал, където подс.М. отворил чантата. Взел мобилния телефон „Samsung Galaxy S Advance” с ИМЕЙ 355830051052521, след което видял, че няма друго ценно в чантата и я хвърлил с останалите в нея вещи в река Марица. По-късно двамата подсъдими продали мобилния телефон, след като извадили намиращата се в него СИМ-карта, в кв. „Столипиново” на гр. Пловдив, срещу 50 лева.

Св.Т.М. установила по-късно извършената й кражба и сигнализирала органите на МВР, като при извършения оглед на лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № ****, полицейските органи установили и иззели 2 бр. дактилоскопни следи.

 

На 09.09.2014г. следобед в гр.Пловдив, подсъдимите М.Г. и М.М. *** и стигнали до  паркирания  срещу №44 от А.Х. товарен автомобил Волво F16 с рег. № *****. Двамата подсъдими решили да извършат кражба на намиращи се в него вещи. В изпълнение на намерението си двамата доближили инкриминирания автомобил, при което с помощта на метално острие подс.М. разбил ключалката на предната лява врата на товарния автомобил, след което тя се отворила. Подсъдимите Г. и М. влезли в товарния автомобил и оттам отнели 2 броя мобилни телефони марка „Нокия 101”, собственост на А.Х., както и ключа за запалване на автомобила. След това двамата подсъдими напуснали товарния автомобил с отнетите от тях вещи, а в последствие подс.М. продал инкриминираните 2 броя мобилни телефони „Нокия 101”.

А.Х. установил, че товарният автомобил е разбит и са отнети вещи, негова собственост, поради което сигнализирал органите на МВР. При извършения оглед на товарния автомобил били иззети две дактилоскопни следи.

 

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията на подсъдимия М.М.Г., както и изцяло от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.С.Д., М.Б.Ш., И.Г.И., П.С.М., Я.П.К., Т.М.М., П.И.И. и Б.Д.С., както и прочетените по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на свидетелите И.Г.И., П.С.М. и Я.П.К., дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган.

От показанията на свидетелите К.Д., Я.К. и П.И. се установява, че тримата свидетели работят във Второ РУП при ОД на МВР – Пловдив. Свидетелите Д., И. и К. били ангажирани по издирване на извършителите на кражбата от автомобила на св.М. близо до Гребния канал. В хода на разследването било установено, че дактилоскопната следа по автомобила била оставена от подс.М.Г.. Св.Д. установил подс.Г., който му обяснил, как заедно с подс.М.М. минали през железния мост на р.Марица, как разбили автомобила и взели чантата на св.Маринов, след което запазили само мобилния телефон, а останалите вещи изхвърлили в реката. В последствие били продали телефонът в квартал „Изгрев“. Подс.М.М. разказал същото и двете версии на двамата подсъдими съвпадали изцяло. Тези факти двамата подсъдими признали и пред св.И. и св.К.. Показанията на св.Д. съвпадат изцяло с показанията на св.И. и на св.К., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НПК. Именно от показанията на тримата свидетели Д., И. и К. се установява изцяло фактическата обстановка, отнасяща се до отнемането на дамската чанта от автомобила на св.Т.М..

От показанията на св. М.Ш. се установява, че закупил от подс.М.М. за сумата от 5 лева мобилен телефон „Нокия“ с две сим карти, чието меню било на арабски, но свидетеля го променил на английски. След няколко дни бил извикан в полицията, където разбрал, че телефонът бил краден.

От показанията на свидетелите И.И. и П.М. се установява, че двамата свидетели работели като полицейски служители в Трето РУП при ОД на МРВ – Пловдив. На двамата свидетели било възложено да работят по кражба от товарен автомобил, паркиран на бул.“Васил Априлов“, близо до бензиностанция Еко. В хода на разследването било установено, че иззетите дактилоскопни следи от товарния автомобил са били оставени от подс.М.Г., който бил издирен. С него била проведен разговор, в който подс.Г. обяснил, че заедно с подс.М. разбили товарния автомобил и от там откраднали вещите, предмет на обвинението. В последствие подс.М. продал един от мобилните телефони на св.Ш., който бил установен от св.И.. Подс.М. също обяснил как са извършили кражбата на мобилните телефони от товарния автомобил, като посочил, че проникнали в последния с някакво острие, с което подс.Г. разбил ключалката на вратата. Тези показания на св.И. и М., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 т.2 от НПК кореспондират изцяло по между си и се допълват в показанията на св.Ш., като от тях се установява фактическата обстановка, отнасяща се до отнемането на вещите от автомобила на А.Х..

От показанията на св.Т.М. се установява, че спряла лекия автомобил „Опел Вектра“ близо до бариерата на Гребния канал, където правела крос. Оставила дамската си чанта на предната дясна седалка, в която бил мобилния й телефон, както и други вещи – документи, гримове, парфюм и др. Отишла да тича, като по-късно се върнала до автомобила и установила, че задното странично стъкло било разбито и дамската й чанта била открадната.   

От показанията на свидетеля Б.С. се установява, че на негово име има много регистрирани мобилни карти и затова често бил викан в полицията, тъй като някои от тези карти били обект на престъпление.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи помежду си, както и с приобщените по делото писмени доказателства.

 

 

В хода на съдебното следствие бяха приети заключенията на назначените в хода на досъдебното производство дактилоскопни експертизи. От заключението на дактилоскопна експертиза №629 /лист 75-76 от ДП/, се установява, че иззетите следи от лек автомобил „Опел Вектра“ с рег № **** са годни за идентификация и са оставени от лявата ръка на подс.М.Г.. От заключението на дактилоскопна експертиза №783 /лист 68-70 от ДП/ се установява, че иззетите от товарен автомобил Волво F16 с рег. № ***** дактилоскопни следи са оставени от ръцете на подс.М.Г..

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, приета в хода на съдебното следствие, се установяват стойността на част от инкриминираните вещи, а именно: Дамска чанта от изкуствена кожа Дайхман – 25,00лв., мобилен телефон марка Samsung Galaxy S Advance с ИМЕЙ 355830051052521, ведно със SIM Глобул – 420,00лв., калъф за мобилен телефон – 15,00лв., карта памет 8 GB – 10,00лв., дамско кожено портмоне – 20,00лв., калъфче за документи – 1,00лв., парфюм марка Пулс на Бионсе 30 мл.      - 40,00лв., червило Орифлейм – 5,00лв., фон дьо тен Орифлейм – 4,00лв., спирала Орифлейм – 10,00лв., коректор Орифлейм – 6,00лв., сума в размер на 4,00лв.,  всички вещи на обща стойност 560,00лв.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, приета в хода на съдебното следствие, се установява, че стойността на инкриминираните вещи е както следва: ключ за запалване на автомобил – 21,00лв., 2 броя мобилни телефони „Нокия 101” – единична цена 35,00лв., или вещи на обща стойност 91,00лв.  

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-психиатрична експертиза на подс.М.А.М. /лист 82-87 от ДП/. Видно от заключението, прието в хода на съдебното следствие, се установява, че лицето не страда от същинско психично заболяване – психоза понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве – гр. Пловдив. Не са търсили психиатрична или психологична помощ досега. С вредна употреба на /злоупотреба/ на канабиоиди. Поведенчески отклонения. Асоциални прояви. Води се на отчет в ДПС при ІІІ РУ на МВР – Пловдив. Настаняван е бил във ВУИ гр. Завет, обл. Разград, но не се е поправил. Продължава да извършва кражби. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период и при двете деяния – 29.08.2014 г. и на 09.09.2014 г., макар и непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, не е бил под въздействие на алкохол или психоактивни вещества, бил е с целесъобразни и мотивирани действия. Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен, съпричастен към приятеля си. Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. С биологична, психична, емоционална и социална незрялост, с преобладаване на чувствата над разума. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство в качеството на обвиняем. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-психиатрична експертиза на подс.М.М.Г. /лист 92-97 от ДП/. Видно от заключението на последната, прието в хода на съдебното следствие, се установява, че лицето не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве – гр. Пловдив. Не са търсили психиатрична или психологична помощ досега. С поведенчески отклонения. Асоциални прояви. Води се на отчет в ДПС към ІІІ РУ на МВР – Пловдив. Настаняван е бил във ВУИ – гр. Завет, обл. Разград, но не се е поправил. Продължава да извършва кражби. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период и при двете деяния -  на 29.08.2014 г. и на 09.09.2014 г., макар и непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, не е бил под въздействие на алкохол или психоактивни вещества, бил е с целесъобразни и мотивирани действия. Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен, съпричастен към приятеля си. Поведението му не е било болестно мотивирано. С биологична, психична, емоционална и социална незрялост, с преобладаване на чувствата над разума. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство в качеството на обвиняем. Може да разбира и ръководи постъпките си.

 

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като пълни, обективни и компетентно изготвени, съобразени с поставените задачи и специалните знания на вещите лица.

          

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това, че в периода от 29.08.2014г. до 09.09.2014г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.М.Г. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие е отнел чужди движими вещи на обща стойност 651 /шестстотин и петдесет и един/ лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:

- На 29.08.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство - изпилено метално острие и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – заден десен прозорец на лек автомобил Опел Вектра с рег № **** е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25.00 лева, мобилен телефон Samsung Galaxy S Advance с ИМЕЙ 355830051052521 ведно със СИМ Карта на Глобул на стойност 420 лева, калъф за мобилен телефон на стойност 15 лева, карта памет 8 GB на стойност 10.00 лева, дамско кожено портмоне на стойност 20.00 лева, калъфче за документи на стойност 1.00 лев, парфюм марка “Пулс на Бионсе” 30 мл на стойност 40.00 лева, червило Орифлейм на стойност 5.00 лева, Фон дьо тен Орифлейм на стойност 4.00 лева, Спирала Орифлейм на стойност 10.00 лева, коректор Орифлейм на стойност 6.00 лева и сума пари в размер на 4.00 лева, ВСИЧКИ вещи на обща стойност: 560 /петстотин и шестдесет/ лева от владението на Т.М.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

- На 09.09.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот – ключалка на предна лява врата на товарен автомобил Волво F16 с рег. № ***** е отнел чужди движими вещи – ключ за запалване на автомобил на стойност 21 лева, 2 броя мобилни телефони марка Нокия 101 с единична цена 35 лева на обща стойност 70 лева, всички вещи на обща стойност: 91 /деветдесет и един/ лева от владението на А.Х. род на 01.09.1968г. в Дамаск, Сирия без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 

От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс. М.М. е отнел вещите, предмет на обвинението от владението на пострадалите лица, като е установил трайна фактическа власт върху тях – чл. 194 ал.1 от НК. Той, заедно с другия подсъдим – М.Г. са действали като извършители, тъй като и двамата са имали намерение да отнемат вещите, предмет на престъплението, като за целта всеки един от тях е имал конкретна роля и по този начин подсъдимите са установили трайна фактическа власт върху отнетите вещи – чл.20 ал.2 вр.с  ал.1 от НК. За отнемането на вещите подс. М.М. заедно с другия подсъдим, е разрушил е и повредил преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на задно стъкло на лек автомобил, което квалифицира деянието по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. При отнемане на част от вещите подс.М., заедно с другия подсъдим, е използвал техническо средство – изпилено метално острие, за да проникне в заключен автомобил, което квалифицира деянието по чл.195 ал.1 т.4 от НК. Предмет на обвинението са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

 

От субективна страна формата на вината на подсъдимия М.М. е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Извършил е деянието като непълнолетен, но е разбирал напълно последиците от своето поведение, което е установено от заключението на съдебно – психиатричната експертиза. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си и за другиго на имотна облага. Извършил е престъплението като извършител и в съучастие с другия подсъдим М.Г. и е имал съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да осъществи замисленото престъпление заедно с другия участник в изпълнителното деяние.

 

В хода на съдебното следствие защитникът на подс.М. наведе твърдения, че подзащитният му не е извършил престъпленията и няма доказателства за това. Съдът подробно изложи в своите мотиви по-горе, че са налице достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.М. заедно с подс.Г. са отнели вещите – предмет на обвинението, като за тяхната престъпна дейност са налице гласни доказателства – показанията на полицейските служители, пред които и двамата подсъдими са признали за начина, по който са отнели вещите, а наред с това са налице и показания на св.Ш., от които се установява, че е закупил мобилен телефон от подс.М., който последния откраднал от пострадалия А.Х., като телефонът бил с арабско меню. Всички тези доказателства, заедно с обясненията на подс.Г., който признава вината си и сочи, че е извършил престъплението заедно с подс.М., както и заключенията на дактилоскопните експертизи, мотивира Съда да приеме, че изложената защитна теза е голословна и не е подкрепена от каквито и да било доказателства. Ето защо кратките възражения на защитника са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

 

За извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и след редукция на наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, изминалото време от извършването на деянието до постановяването на присъдата. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде около предвидения от закона минимален размер и да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.  Съдът счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.

Налице са всички обстоятелства за приложение на чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК, тъй като подс.М.М. е с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, а и Съдът счита, че за поправянето му не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Предвид на това и на осн. чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

 

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият М.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това, че в периода от 29.08.2014г. до 09.09.2014г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.А.М. ЕГН **********, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие е отнел чужди движими вещи на обща стойност 651 /шестстотин и петдесет и един/ лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:

- На 29.08.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство - изпилено метално острие и чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – заден десен прозорец на лек автомобил Опел Вектра с рег № **** е отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25.00 лева, мобилен телефон Samsung Galaxy S Advance с ИМЕЙ 355830051052521 ведно със СИМ Карта на Глобул на стойност 420 лева, калъф за мобилен телефон на стойност 15 лева, карта памет 8 GB на стойност 10.00 лева, дамско кожено портмоне на стойност 20.00 лева, калъфче за документи на стойност 1.00 лев, парфюм марка “Пулс на Бионсе” 30 мл на стойност 40.00 лева, червило Орифлейм на стойност 5.00 лева, Фон дьо тен Орифлейм на стойност 4.00 лева, Спирала Орифлейм на стойност 10.00 лева, коректор Орифлейм на стойност 6.00 лева и сума пари в размер на 4.00 лева, ВСИЧКИ вещи на обща стойност: 560 /петстотин и шестдесет/ лева от владението на Т.М.М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

- На 09.09.2014г. в гр. Пловдив, чрез използване на техническо средство – изпилено метално острие и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот – ключалка на предна лява врата на товарен автомобил Волво F16 с рег. № ***** е отнел чужди движими вещи – ключ за запалване на автомобил на стойност 21 лева, 2 броя мобилни телефони марка Нокия 101 с единична цена 35 лева на обща стойност 70 лева, всички вещи на обща стойност: 91 /деветдесет и един/ лева от владението на А.Х. род на ****. в Дамаск, Сирия без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 

От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс. М.Г. е отнел вещите, предмет на обвинението от владението на пострадалите лица, като е установил трайна фактическа власт върху тях – чл. 194 ал.1 от НК. Той, заедно с другия подсъдим – М.М. са действали като извършители, тъй като и двамата са имали намерение да отнемат вещите, предмет на престъплението, като за целта всеки един от тях е имал конкретна роля и по този начин подсъдимите са установили трайна фактическа власт върху отнетите вещи – чл.20 ал.2 вр.с  ал.1 от НК. За отнемането на вещите подс. М.Г. заедно с другия подсъдим, е разрушил е и повредил преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на задно стъкло на лек автомобил, което квалифицира деянието по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. При отнемане на част от вещите подс.Г., заедно с другия подсъдим, е използвал техническо средство – изпилено метално острие, за да проникне в заключен автомобил, което квалифицира деянието по чл.195 ал.1 т.4 от НК. Предмет на обвинението са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

 

От субективна страна формата на вината на подсъдимия М.Г. е пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици. Извършил е деянието като непълнолетен, но е разбирал напълно последиците от своето поведение, което е установено от заключението на съдебно – психиатричната експертиза. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си и за другиго на имотна облага. Извършил е престъплението като извършител и в съучастие с другия подсъдим М.М. и е имал съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да осъществи замисленото престъпление заедно с другия участник в изпълнителното деяние.

 

За извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и след редукция на наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК следва да се отчетат смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, изминалото време от извършването на деянието до постановяването на присъдата, изказаното съжаление за стореното и съдействие на разследващите. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде около предвидения от закона минимален размер и да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.  Съдът счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.

Налице са всички обстоятелства за приложение на чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК, тъй като подс.М.Г. е с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, а и Съдът счита, че за поправянето му не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Предвид на това и на осн. чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

 

На основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК следва да се приспадне от така определеното наказание  в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода времето, през което подс. М.Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 31.05.2016г. до влизане на присъдата в сила.

 

Иззетите по делото веществени доказателства: 1 бр. мобилен телефон „Нокия 113” с ИМЕЙ 352855051331073, черен на цвят, без зарядна батерия и без сим-карта; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 2600” с ИМЕЙ 355380002096425, сив на цвят, без зарядна батерия и без сим-карта, намиращи се на съхранение при домакина на ІІ РУ на МВР – Пловдив следва ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика им А.Х., след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства: 3 бр. автомобилни ключове, съответно без надпис, с надпис „NE18P” и „Форд”; 1 бр. метално острие, изпилено и захванато между 2 бр. секретни ключове, намиращи се на съхранение при домакина на ІІ РУ на МВР – Пловдив следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. М.А.М., чрез законния му представител А.Т.С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 217.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.М.М.Г., чрез законния му представител М.И.Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 217.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

          Причини за извършване на деянията – желание за лично облагодетелстване и ниска правна култура.

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.