РЕШЕНИЕ

 

Номер 180                           18.01.2012   Година                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

На     осемнадесети  януари                   две хиляди и дванадесета  Година

В публично заседание на седемнадесети  януари    две хиляди и дванадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: Цветелина Бакалова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  20776                                                  по описа за   2011  година

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

       Производството  е  образувано  по  молба с правна  квалификация чл. 49 ал.4 от СК, предявен от Л.  Ж.  П.  ЕГН срещу Е.П.П..

 

    Твърди се, че  страните са сключили граждански брак на **********. От брака си имат родено едно дете - А. Е. П., ЕГН ********** - малолетно  към момента. Твърди се, че след  сключването на брака между страните започнали да се проявяват различия  и конфликти, които се задълбочавали с течение на времето, вместо да отшумяват. Това довело да  напускане на семейното жилище от страна на ищцата. Последната  твърди, че според нея  не е възможно да бъде съхранен и скрепен брака  й с ответника и по тази причина от момента на фактическата раздула между страните тя лично не е правила опити да заздрави брака си. Счита, че и съпругът й е на същата позиция. При тази обстановка ищецът счита, че бракът й е опразнен от съдържание и съществува формално. Прави се искане да се постанови  прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за вината. В този смисъл предлага на ответника да сключат споразумение с подробно описани в исковата молба и приложенията  към нея параметри, уреждащи всички лични и имуществени отношения свързани с прекратяването на брака между страните.

 

      В срока по чл. 131 ГПК е  постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост, и основателност на предявените искове. Заявява се желание за разтрогване  на  брачната връзка, както и се твърди, че в действителност между страните е постигнато споразумение, което страните молят да бъде одобрено. Представено  е споразумение съобразно  чл. 49 ал.4 от  СК.

 

          В съдебно заседание, проведено на 17.01.2012г. страните заявиха, че поддържат представеното споразумение за прекратяване на брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се изследва въпроса за вината /приложено по делото/, с което са уредили въпросите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете, както и досежно личните и имуществени отношения помежду им, поради което молят съда да прекрати брака им и да утвърди споразумението относно последиците от развода.

 

            След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

            Страните са сключили граждански брак в с. М., общ. Р., обл.П. на **********., с Акт за граждански брак № ***/**********. 

            Видно от приетото, като писмено доказателство по делото копие от Удостоверение за раждане /приложено на л. 7 от делото/ се установява, че страните са родители на едно дете – А. Е. П. ЕГН **********, като към настоящия момент детето е малолетно.

  Изложеното в исковата молба е достатъчно за да обоснове извод, че предвид периода на фактическата раздяла и последвалото отчуждение, бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.  Твърди се от момента на раздялата между съпрузите до настоящия  момент да не са правили никакви опити да заживяват отново заедно. В тази насока  са и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел И.П.В., без родство със страните. Свидетелят твърди, че от лятото на 2011 година страните по делото не живеят заедно. Преди това не са имали такива раздели. Твърди, че от момента на раздялата до настоящия момент страните не са правили опити да заживеят отново заедно, детето се отглежда от майката.

    Съдът кредитира показанията на свидетеля, при условията на чл.172 ГПК, като обективни и незаинтересовани, тъй като в тях той пресъздава свои лични впечатления върху отношенията между съпрузите.

     На това основание бракът между страните следва да се прекрати. Споразумението досежно последиците от развода е в интерес на роденото от брака малолетно дете, изцяло урежда личните и имуществени отношения по повод прекратяването на брака, не противоречи на закона и морала, и следва да бъде утвърдено с настоящия съдебен акт.

 

     Ползваното от съпрузите семейно жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Б.” № *, се предоставя за ползване на съпруга Е.П.П., а съпругата Л.Ж.П. заявява, че няма претенции относно ползването на същото.

 

     След прекратяването на брака съпругата Л.Ж.П. ще носи предбрачното си фамилно име, а именно Ж..

     Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

     Страните декларират, че не притежават недвижими имоти или вещни права върху такива, придобити през времетраене на брака в режим на СИО и нямат претенции един към друг относно такива.            

      Страните декларират, че придобитите движими вещи по време на брака им са поделили извънсъдебно и нямат претенции един към друг относно такива.

Съпрузите заявяват, че през време на брака си не са поемали задължения към трети лица за нуждите на семейството. ако се укаже наличието на такива задълженията си към трети лица всеки от съпрузите урежда самостоятелно така, както ги е поел.

              Съпрузите са се споразумели всеки да понесе следващата му се държавна такса.

              Съпрузите декларират, че с настоящото споразумение се уреждат напълно личните и имуществени им отношения, свързани с прекратяването на брака, фамилното име, като няма да имат претенции един към друг за в бъдеще.            

     Окончателната държавна такса за производството съдът определя в размер на 30 лв., която следва да се заплати по равно от двамата съпрузи. По споразумението относно издръжката съпругът дължи държавна такса в размер на 57.60 лева.

   Останалите, направени в хода на производството разноски, по аргумент от чл. 329 от ГПК следва да се поемат от всяка от страните, както са направени.

    По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.  Ж.П., ЕГН ********** и Е.П.П., ЕГН **********,*** на **********., с Акт за граждански брак № ***/**********., като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

 

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49 ал.4 от СК за следното:

 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете: А. Е. П. ЕГН ********** на майката - Л.  Ж.  П., ЕГН **********

 

   ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Е.П.П.,ЕГН ********** и детето  А. Е. П. ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, без преспиване.

 

   ОСЪЖДА Е.П.П.,ЕГН ********** да заплаща на непълнолетното си дете А. Е. П. ЕГН **********  чрез неговата майка и законен представител Л.  Ж.  П., ЕГН ********** месечна  издръжка в размер на  80 лв /осемдесет лева/, начиная от датата на влизане на настоящето  решение  в сила.

 

  ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Б.” № *, на съпруга Е.П.П.,ЕГН **********, а съпругата Л.Ж.П. заявява, че няма претенции относно ползването на същото.

 

  ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Л.Ж.П., ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име Ж..

 

 Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

 

     Страните декларират, че не притежават недвижими имоти или вещни права върху такива, придобити през времетраене на брака в режим на СИО и нямат претенции един към друг относно такива.            

 

      Страните декларират, че придобитите движими вещи по време на брака им са поделили извънсъдебно и нямат претенции един към друг относно такива.

 

Съпрузите заявяват, че през време на брака си не са поемали задължения към трети лица за нуждите на семейството. Ако се укаже наличието на такива, задълженията си към трети лица всеки от съпрузите урежда самостоятелно така, както ги е поел.

 

              Съпрузите са се споразумели всеки да понесе следващата му се държавна такса.

 

              Съпрузите декларират, че с настоящото споразумение се уреждат напълно личните и имуществени им отношения, свързани с прекратяването на брака, фамилното име, като няма да имат претенции един към друг за в бъдеще.            

 

ОСЪЖДА Л.  Ж.  П., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА Е.П.П.,ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА Е.П.П.,ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 57.60 лева /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса относно определената издръжка.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския окръжен съд.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Ц.Б.