Присъда по дело №196/2011 на Окръжен съд - Силистра

П  Р  И С  Ъ  Д  А  №79

 

гр. Силистра, 14.09.2011 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година,

като разгледа докладваното  НОХД № 196 по описа на СОС за 2011 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

                 ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, адрес:***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.03.2011 г., в с. Давидово, обл. Силистра умишлено е умъртвил бременната Ю. Д. Х., ЕГН **********,*** като убийството е извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6, предл. 3 във вр. с чл. 115 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК във вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА наказание “ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР”.

 

                 ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 61, т. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, първоначален “СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ” за изтърпяване на наложеното наказание, в затворническо заведение тип “ЗАТВОР”.               

                 ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД, подсъдимия С.С.А. да заплати на пострадалата Ш.Ю.Х. сумата от 60 000 /ШЕСТДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, представляваща обезщетение за причинените й от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

                 ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД, подсъдимия С.С.А. да заплати на пострадалия Т.С.С. сумата от 50 000 /ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, представляваща обезщетение за причинените му от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

                 ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД, подсъдимия С.С.А. да заплати на пострадалия Д.С.С. сумата от 50 000 /ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, представляваща обезщетение за причинените му от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

                              

                 ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия С.С.А. да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса, изчислена върху цената на уважените граждански искове в размер на 6 400 /ШЕСТ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, както и извършените в наказателното производство разноски в размер на 696 /ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТ/ ЛЕВА.

 

                 ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимия да заплати 5 /ПЕТ/ ЛЕВА за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените в полза на Висшия съдебен съвет разноски.

 

                 ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. “а” НК, средството послужило за извършване на престъплението, а именно: 1 бр. метален нож с кръгла метална тръбовидна дръжка и обща дължина 21 см.

 

                 ВРЪЩА на подсъдимия С.С.А. вещественото доказателство по делото, а именно: 1 бр. мобилен телефон марка “LG”, черно-сив на цвят с IMEI №: и 1-бр. СИМ-карта с №  , които да бъдат предадени по реда на чл. 149, ал. 1 ПАРОАВАС, след влизане на присъдата в сила.

 

                 ОТНЕМА в полза на държавата, останалите веществени доказателства приложени по делото, а именно: 1 брой хартиен чувал със завивки, 1 брой хартиен чувал с дрехи на обвиняемия, 1 брой полиетиленов чувал с дрехи на умъртвената и на обвиняемия, 1 брой бял хартиен плик, съдържащ иззети секрети, биологични следи и поднокътно съдържимо, които да бъдат унищожени по реда на чл. 150, ал. 1 ПАРОАВАС, след влизане на присъдата в сила.

               

 

                 Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок, считано от днес, по реда на Глава XXI от НПК, пред Апелативен съд-гр. Варна.

                

МОТИВИ

по НОХД № 196 по описа на Силистренски окръжен

съд, наказателен състав, за 2011 г.

 

 

               Обвинението е повдигнато от Окръжна прокуратура-гр. Силистра против С.С.А. за това, че на 26/27.03.2011 г. в с. Д., обл. Силистра умишлено е умъртвил бременната Ю. Д. Х., ЕГН **********,***, като убийството е извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6, предл. 3 във вр. с чл. 115 НК.            

               В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия С.С.А., като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства същото е доказано по несъмнен начин. Пледира, че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че посоченото лице е автор на инкриминираното деяние.   Подлага на подробен и задълбочен анализ наличните доказателства, въз основа на което извежда последователно и в детайли релевантната по делото фактология, достигайки до извод за обективна и субективна престъпна съставомерност на инкриминираното деяние.

Предлага, подсъдимият А. да бъде признат за виновен и с оглед констатирания превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, да му бъде наложено наказание “доживотен затвор без право на замяна” или алтернативно - “доживотен затвор”. Намира предявените граждански искове за доказани по основание и размер. 

               Повереникът /особен представител/ на частните обвинители и граждански ищци споделя становището на прокурора. Релевира несъгласие единствено досежно вида на предложеното от прокурора наказание като моли да бъде определено наказание “лишаване от свобода” около предвидения в закона максимален размер от 20 години, изразявайки надежда, че по този начин ще бъде реализирана индивидуалната превенция спрямо подсъдимия. Намира предявените граждански искове за основателни и моли да бъдат уважени изцяло в пълния им предявен размер.

               Защитата на подсъдимия намира, че в хода на съдебното следствие вината на неговия подзащитен е доказана по несъмнен начин и моли да му бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Възразява срещу предложението на прокурора като отегчаващ факт да се третира установената у подсъдимия психопатия, тъй като това качество на личността се намира извън индивидуалните човешки възможности за волеви контрол. Излага доводи за необоснованост на назначената по делото комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза и за наличието на състояние на патологично опиване у подсъдимия А. към момента на извършване на инкриминираното деяние. Не взема становище по основателността на предявените граждански претенции.

              Подсъдимият С.С.А. разбира в какво е обвинен и се възползва от гарантираното му в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НПК право да даде обяснения по делото. В последната си дума заявява декларативно, че се признава за виновен и моли да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер около 10 години, след изтърпяването на което да бъде “достоен баща на децата си”.

              По делото в качеството си на частни обвинители и граждански ищци са конституирани пострадалите Ш. Ю. Х., Т. С.С. и Д. С.С. – рождени деца на убитата Ю. Х. и подсъдимия А.. Приети са за съвместно разглеждане и предявените от пострадалите лица граждански искове в размер на 60 000 лева за Ш. Х. и по 50 000 лева за Т. С. и Д. С. относно причинените им от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

 

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

               Подсъдимият С.С.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, адрес: с. Д., обл. Силистра, ул. “Първа” № 3, с ЕГН **********. От приложената по делото актуална справка за съдимост /л. 29 от ДП/ се установява, че същият е осъждан по НОХД № 687/2009 г. по описа на РС-гр. Силистра, в сила от 12.11.2009 г., за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. По местоживеене подсъдимото лице се ползва с изключително негативни характеристични данни – сприхав, конфликтен и отмъстителен човек, без изградени елементарни трудови навици, системно злоупотребявал с алкохол и подлагал близките си на перманентен психически и физически тормоз като е бил напълно дезинтересиран и от физическото и нравствено развитие на децата си. При подсъдимия А. е констатирано личностово разстройство смесен  тип /психопатия/ с черти на антисоциално, емоционално-неустойчиво и хистрионно, псевдологофантастичен вариант, което към момента на извършване на инкриминираното деяние не е възпрепятствало възможността му да разбере свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съобразно установените обществени изисквания.

               Подсъдимият С.А. и жертвата на престъпното посегателство Ю. Х. живеели на семейни начала в с. Д., обл. Силистра, без сключен граждански брак, приблизително от петнадесет години преди датата на инкриминираното деяние. По време на съвместното им фактическо съжителстване били родени децата им: Ш. Ю. Х. - родена на *** г. /същата не е припозната от подсъдимия, но последният не отрича, че е неин биологичен родител/, Т. С.С. – роден на *** г. и Д. С.С. - роден на *** г. Подсъдимият А. често злоупотребявал с консумацията на алкохол и под негово влияние проявявал необуздана агресия, като нанасял жестоки побои над Х. и децата им. Оказвания от подсъдимия системен физически и психически тормоз станал причина Ю. Х. многократно да напуска дома си, заедно с трите им деца и да се установява в жилището на майка си – св. А.Н. ***, където временно намирала закрила, след което по молба на подсъдимия отново се завръщала при него. За нрава на подсъдимия А. и безпричинно проявяваната от него агресия към близките и познатите си дават сведения свидетелят С.М. /негов баща/, който също нееднократно оказвал помощ на Х. и внуците си като ги приютявал в дома си; свидетелят А.Я., който бил нападнат няколко пъти без конкретен повод; свидетелят А.М., който заявява недвусмислено: “биеше ги наред – и жена си Ю., и децата… по-малките ги риташе като топки, направо хвърчаха.. хващаше ножа и тръгваше срещу тях, казваше ще ги заколя Ахмеде, ще ги убия и изям.. безброй много пъти съм го спирал да не го прави…” /л. 37 от ДП/. От показанията на свидетеля А.Н. /майка на убитата/ се установяват в детайли и конкретни фрапиращи ситуации на упражнено насилие и издевателство върху дъщеря й и нейните внуци, за които научила от тях в последствие – подсъдимият затворил Х. и трите деца в избата на къщата им в с. Д., където ги държал в плен и ги заплашил с нож и метална тръба, че ще ги заколи, а при друг случай - принудил децата си собственоръчно да изкопаят гробове в двора на къщата, където възнамерявал да ги зарови в последствие. В резултат на преживяното Ш. Х., Т. и Д. С. започнали да изпитват неистов страх от баща си, отчуждили се от него, не искали да го виждат, а когато ги посещавал в с. Суходол – те панически започвали да бягат, да треперят и да се крият под леглото или в гардероба /л. 39 от СП/.

               През пролетта на 2005 г. свидетелят А.М. /първи братовчед на подсъдимия/ започнал работа в дома на С.А. ***, за да му окаже помощ при изграждането на оградата на имота. Същият многократно ставал очевидец на безпричинния тормоз от страна на подсъдимия спрямо семейството му, което от своя страна всеки път провокирало намесата му, за да предотврати поредната проява на нечовешко насилие. Обстоятелството, че свидетелят М. реално бил единственият човек, който успявал да респектира подсъдимия и да озапти буйния му и агресивен нрав, породило у Ю. Х. чувства на привързаност и тя ежедневно започнала да разчита на неговата закрила. На тази привързаност откликнал и самият М. - той се чувствал отговорен за нейната и на трите деца безопасност, като постепенно отношенията им с Ю. Х. прераснали в интимни. Тъй като близостта по между им била забелязана от жители на с. Д. през 2008 г. и започнали да се разпространяват слухове за тяхната връзка, двете лица обмисляли вариант да напуснат селото и да заживеят съвместно. 

               В средата на м. юли 2010 г., след поредния скандал с подсъдимия А., Ю. Х. и свидетелят А.М. *** и се отправили към дома на нейната майка в с. Суходол. Свидетелят А.Н. ги посрещнала неохотно, тъй като била против връзката им, предвид обремененото съдебно минало на М., но въпреки това им позволила да останат при нея. След няколко дни Х. и М. взели решение да се разделят, при което той заминал да работи в Република Гърция и от този момент окончателно преустановили контактите по между си. Ю. Х. останала в дома на майка си, като същевременно успяла да прибере при себе си и трите деца.  Престоят им в с. Суходол продължил до началото на м. септември 2010 г., когато Х. решила отново да се върне при подсъдимия А., мотивирана от предстоящото започване на училище от децата. В края на същия месец обаче подсъдимият за пореден път упражнил насилие над членовете на своето семейство като ги затворил в избата на къщата им в с. Д., където ги държал в плен и ги заплашил с нож и метална тръба, че ще ги заколи. Ш. Х. успяла да избяга и потърсила помощ от дядо си – свидетелят С.М. като в последствие четиримата отново се върнали в с. Суходол. По този повод Ю. Х. потърсила закрила по реда на Закона за защита от домашно насилие и въз основа на нейна молба била издадена Заповед от 01.10.2010 г. от Районен съд-гр. Силистра, с която подсъдимият С.А. е задължен да се въздържа от домашно насилие и на същия е забранено за срок от 6 /шест/ месеца да се доближава до жилището им в с. Суходол, основното училище в с. Сокол, магазина и парка в центъра на с. Суходол /л. 87 от ДП/.

               Една седмица преди посрещането на новата 2011-та година, Ю. Х. и трите й деца отново се върнали в жилището в с. Д., тъй като подсъдимият А. заявил в проведен с нея телефонен разговор, че ако не го стори - ще продаде къщата. Между временно, през месец януари 2011 г. тя споделила пред жената на свидетеля С.М., че очаква дете от подсъдимия и желае да прекъсне бременността си. Приблизително по същото време С.А. също научил, че Х. е бременна и категорично заявил, че трябва да направи аборт, тъй като подозирал, че баща на детето е свидетелят А.М.. Два месеца по-късно, в началото на месец март, след поредния скандал по между им, Ю. Х. и трите й деца се установили да живеят в къщата на свидетеля С.М. ***, а подсъдимият заминал за гр. Варна, за да си потърси работа.

               На 26.03.2011 г., сутринта, след като подсъдимият А. консумирал алкохол /една бира и около 200 мл ракия/ в гр. Варна, провел телефонен разговор с Ю. Х. и заявил, че възнамерява да се прибере в с. Д., за да се срещне с нея и децата им. По същото време Х. се намирала в с. Средище и споделила с бащата на подсъдимия – свидетелят С.М. за намеренията на сина му. Познавайки характера на последния, свидетелят М. изразил притеснението си от евентуалната им среща като дори предложил да се видят в с. Средище. Х. отказала, което от своя страна мотивирало С.М. и жената, с която съжителствал фактически да я придружат в с. Д., тъй като “не се знаело какво може да стане”, а освен това внуците му, които не се зарадвали от предстоящата среща с баща си, започнали да го умоляват да отиде с тях.

               Същият ден, около 16:00 часа, С.А. ***. Двамата с Ю. Х. осъществили полов акт, след което той взел със себе си синовете си Т. и Д. С. и посетил заведение в центъра на селото, където изпил една бира. Малко по-късно се прибрал в дома си и след като вечеряли, трите деца били изпратени да пренощуват в къщата на дядо си, която била съседна на жилището на подсъдимия. Около 20:00 часа А. наредил на Х. да отиде в дома на баща му, за да поиска ракия, но свидетелят М. заявил, че няма алкохол и я отпратил, страхувайки се, че “може да стане някоя пакост”. Това бил и моментът, в който за последен път я видял жива.

               За времето от 20:00 до 21:00 часа, подсъдимият А. и Ю. Х. решили да се приготвят за лягане. Последната се съблякла и останала единствено с обути чорапи, след което легнала на леглото. В този момент подсъдимият изразил желание за интимна близост, но тъй като не била съгласна, тя отказала. Непосредствено след това, А. взел намиращия се под една от възглавниците собственоръчно изработен от него метален нож, с кръгла тръбовидна дръжка, и се нахвърлил върху Х. като започнал ожесточено да нанася множество безразборни удари в тялото й, два от които попаднали в самата възглавница. Констатирайки настъпилата смърт, подсъдимият оставил безжизненото  тяло на жертвата на леглото, в положението, в което се намирала преди да я умъртви, взел със себе си средството на извършеното престъпление - нож и чисти дрехи, с които да се преоблече, тъй като целият бил изцапан с кръв. А. *** и се отправил към находящата се в близост гориста местност, известна като “Бараката”. На посоченото място, между две дървета, изхвърлил окървавения нож и първоначално решил да се насочи към гр. Русе, но в последствие преценил да тръгне в посока гр. Варна. Вървейки пеш по пътя към с. Каменци, А. стигнал до чешма и там измил кръвта от лицето си, след което облякъл взетите преди това чисти дрехи, за да прикрие кървавите следи с цел да не привлича внимание върху себе си. Около 22:00 часа същият се опитал да се свърже по телефона с дъщеря си Ш. Х., но последната не отговорила на обаждането му. Продължавайки да върви, подсъдимият последователно преминал през землищата на селата Коларци, Балик, Дянково и се спрял в гробището на село Хитово, където пренощувал.

               На следващия ден - 27.03.2011 г., сутринта, подсъдимият С.А. си купил автобусен билет за гр. Варна. Докато пътувал в автобуса, около 07:00 часа същият позвънил на дъщеря си Ш. Х. и казал да отиде да провери дали майка й е починала. Момичето изтичало в съседната къща и възприело непосредствено ужасяващата гледка от окървавения труп на майка си, веднага след което започнало да крещи и съобщило за видяното на дядо си. Свидетелят М. инстинктивно взел със себе си дървен кол, тъй като предположил, че синът му отново е нанесъл побой над Ю. Х.. Виждайки безжизнения й труп, повикал полиция и участъковия лекар.

               Видно от изготвения по-късно същия ден за времето от 10:30 до 13:30 часа протокол за оглед на местопрестъплението в жилище, находящо се в с. Д., общ. Кайнарджа, ул. “Първа” № 3 - в центъра на стаята е установено наличието на единично пружинено легло като в долния му десен ъгъл към вратата, в близост до него на пода са открити капки от червеникаво вещество без посока. Петна от червеникава течност са констатирани и в дясно до вратата пред стената, а също така и в югоизточния ъгъл на стаята. На леглото е установено наличието на труп на млада жена като тялото е разположено косо по дължина на леглото, с глава североизток, крака на югозапад. В горния край на леглото - към изток са констатирани 2 бр. възглавници, като в средната им част-централна за ширината на леглото под главата на пострадалата е фиксирано голямо петно от червеникава течност.  Позата на трупа върху леглото е била в следното положение: главата - отметната надясно и встрани; лявата ръка - свита в лакътя и до главата, а дясната - изпъната встрани извън леглото след лакътя; пръстите -  свити, а кутрето изпънато като под дланта на пода е установено наличието на локва с червена течност; лявата ръка - свита в юмрук; в долния край на леглото в средата е разположен десния крак на трупа, подаващ се под завивките, обут в прокъсан синьо-бял чорап, а левият крак - вдясно от леглото, по средата от дължината му, свит в коляното. При премахване на завивките от леглото е установено голо тяло на жена на видима възраст около 30 г., разположено по гръб с разтворени колене, обута само в чорапи. По дясната възглавница спрямо лежащия труп във вътрешната половина в средната част е фиксиран срез с размер 3 см като във вътрешния долен ъгъл на същата възглавница е установен и друг прав срез с дължина 2 см. Възглавницата в долния й вътрешен ъгъл (към средата на леглото) е пропита обилно с червена течност. При преместване на възглавниците е констатирано по цялата ширина на леглото и в ширина 50 см ивица с пропита червена течност, която е преминала през одеялото под тялото, през дюшека, като намерените кашони върху мрежата на леглото са били мокри. Косата на трупа е намерена по лицето. Налице е и обилно зацапване с червеникавата течност по косата, лицето, горната и предната повърхност на раменния пояс, по гърдите, по ръцете. Кожата на трупа е била със запазена телесна температура под корема, а в останалата си част - студена. Вкочаняването на трупа е обхванало всички мускулни групи и се преодолявало трудно. По тялото на жертвата са констатирани множество травматични увреждания: в средната част на шията - хоризонтално разположена зееща рана с равни ръбове и множество кожни нарези по тях като дъното на раната, обилно зацапано с кръв е с равно прерязване на около две-трети от дихателната тръба; по предната повърхност на лявото рамо - зееща рана с равни ръбове и остри ъгли, с хоризонтален ход и дъно, зацапано с кръв, дължина на раната около 6 см; по лявата мишница по предна и вътрешна повърхност - четири прободни рани с равни ръбове и остри ъгли и дължина от 1 до 4,5 см.; по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в средната й част - прободна рана, с дължина около 1 см; по лявата длан - множество линеарни прорезни наранявания с дължина между 2 и 5 см; по гръбната повърхност на лявата длан - 3 прорезни рани с дължина около 1,5 см; по тръбната повърхност на лявата предмишница - една прободно-порезна рана с дължина 1,5 см и една порезна с дължина около 5 см.; по предната повърхност на дясното рамо - две зеещи прободно-прорезни наранявания с дължина 4 и 5 см; по вътрешната повърхност на дясната мишница - прободно-порезна рана - 2 см; по външната повърхност на дясната мишница, предмишница, длан и гърба на дланта - множество линеарни порезни наранявания; по лявата гърда в горна вътрешна част - три прободно-прорезни наранявания с равни ръбове и остри ъгли, с дължина от около 1,5 см; в дясно от срединната линия на трупа, под долновътрешната част лявата гърда - зееща прободно-порезна рана от около 1,5 см, а на 3 см под нея върху дясната ребрена дъга - прободно-нарезна рана с равни ръбове и остри ъгли по средната ключична линия; в горната част на коремната кухина - зееща прободно-порезна рана с дължина около 6 см.; в лявата странична част на гръдния кош, по ръба на ребрената дъга - прободно-порезна рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина около 2 см.; по външната повърхност на дясната подбедрица в средната и трета - зееща косо разположена прободно-порезна рана с дължина около 3 см. Изготвени са и веществени доказателствени средства – 54 бр. фотоснимки.

               Същевременно, известно време след проведения телефонен разговор с дъщеря си Ш. Х., подсъдимият й звъннал отново като този път на повикването отговорила сестра му, която заявила “да не се връща и да отиде да се обеси някъде”/л. 36 от СП/. В този момент С.А. решил да слезе от автобуса в гр. Добрич и там посетил полицейското управление, където направил самопризнания за извършеното от него престъпно деяние. Подсъдимият бил отведен в гр. Силистра, а по-късно същият ден посочил пред органите на досъдебното производство мястото, където е изхвърлил средството на престъплението. Видно от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2001 г., посоченото действие по разследването е проведено за времето от 13:40 до 14:10 часа в землището на с. Д., обл. Силистра, в близост до гориста местност с наименование „Бараката”. Обект на огледа е метален нож с кръгла метална тръбовидна дръжка и едноостро острие. Върху ножът е констатирана полепнала червеникава течност в областта на дръжката и острието. Същият е с обща дължина 21 см, от които - дръжката с дължина 9 см, а острието - с дължина 12 см. От непосредствената страна на острието, около средата, е установена деформация - леко счупване. Ширината на острието на ножа е 2 см. В основанието на дръжката, по острието са констатирани полепнали тъмни косми. Изготвени са и веществени доказателствени средства – 6 бр. фотоснимки.

               В последствие, подсъдимият С.А. е подложен на освидетелстване с изрично изразено съгласие от негова страна. Видно от посоченото действие по разследването, проведено за времето от 16:30 до 17:30 часа и обективирано в протокол от 27.03.2011 г., при събличане на лицето са установени следните наранявания: по дланнната повърхност на крайната фаланга на първи пръст на лява ръка и линеална рана с равни ръбове и остри ъгли, с дължина 3,6 см; към върха на палеца върху предходната рана - друга линеална рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина 1,1 см, като между двете рани е оформен триъгълен кожен нарез; вътрешно от предходната рана - повърхностно порезно нараняване с дължина около 1,2 см; по дланната повърхност на дясната предмишница, в среднодолната й част - косо червеникаво одраскване с линеен ход и дължина около 4,5 см; над това одраскване в лакътна посока - две изолирани червеникави одрасквания с дължина около 1 см; по тръбната повърхност на долната предмишница в долната част - косо линеално червеникаво одраскване с дължина 4,5 см. При освидетелстването са иззети: обтривка от бокална лигавица; обтривка от пениса; поднокътно съдържимо; долнище на сив анцуг с червеникави петна в областта на лявото бедро; тъмнозелен панталон с кафяво петно в областта на колената и лявото бедро; 3/4 тъмнозелен панталон с кафяво петно в областта на ляво коляно; син памучен потник; тъмно-синьо връхно горнище с кафяви петна по левия джоб, левия ръкав в долна дясна част и в долна част на десен ръкав; кафяв пуловер къс ръкав; син потник; черна тениска с кафяви петна по гърдите и дясното рамо; черна блуза с дълъг ръкав и сив слип. Изготвени са и веществени доказателствени средства – 12 бр. фотоснимки.

               При извършения външен оглед на жертвата на престъпното посегателство по назначената на досъдебната фаза медицинска експертиза на труп, вещото лице е констатирало 53 броя механични увреждания, локализирани в различни части на тялото, както следва: Рана № 1 - в дясната теменна област на главата се установи зееща рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина около 2,5 см., в дъното на раната се установи надрез по периоста на костта с дължина от около 1,5 см., като периоста и ръбовета на раната са кръвонаседнати; Рана № 2 - на 138 см. от петите в дясната лицева половина в долната част на бузата се установи косо разположена зееща рана с равни ръбове и остър вътрешен ъгъл и заоблен външен ъгъл с дължина от около 2 см., с надрез по ръба на дясното рамо на долната челюст и дължина на раневия канал около 2 см. с ход от дясно на ляво и от горе на долу; Рана № 3 - отвесно разположена рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 4,5 см., преминаваща по кожната повърхност в средната част на долната устна, без кръвонасядания по ръбовете и в дъното на раната; Рана № 4 - по предно - страничните повърхности на шията в средно -горната й трета и на около 133 см. от петите се установи зееща рана с равни ръбове, дъговиден ход и дъга отворена към долната челюст с множество кожни надрези по горния и долния ръбове, с ход в дясно от ушната висулка, през повърхностно разположените мускулни групи, напречно през щитовидния хрущял и в ляво под ушната мида, като в ръбовете и дъното на раната не се установяват кръвонасядания; Рана № 5 - по предната повърхност на лявото рамо на около 127 см. от петите се установи зееща рана с равни ръбове и заострени ъгли с дължина около 5,5 см. с ход на раневия канал около 6 см. от пред на зад, с прерязване на подключичната артерия и наличие на хематом в меките тъкани в съседство, като в латералния ръб на раната се установява кафеникаво ожулване с размери от около 0,6/ 0,6 см.; Рана № 6 - непосредствено под предходната и вътрешно от нея се установява зееща рана с равни ръбове, заострен медиален ъгъл и заоблен латерален ъгъл, с дължина около 3 см. и ход на раневия канал от долу на горе, от пред на зад и от ляво на дясно, като канала на раната съвпада с този на предходната с дължина от около 6,5 см.; Рана № 7 - непосредствено под предходната рана се установи рана с равни ръбове и остри ъгли с наличие на триъгълно ожулване в латералния ъгъл с дължина 1,5 см. и дължина на раната около 3 см., с ход на канала от горе на долу, от ляво на дясно и от пред на зад с дължина около 9 см. и прерязване в дъното на канала горния лоб на левия бял дроб с дължина на дефекта около 1 см.; Рани № 8, 9, 10 - групирани в областта на горно - вътрешния квадрант на лява гърда с дължини от около 2 см., 2,5 см., 1,5 см. и дължини на каналите съответно от около 4 см., 3 см., 1,5 см. с ход от горе на долу и от пред на зад, завършващи сляпо в мастната тъкан; Рана № 11 - на 103 см. от петите по предната мишнична линия на ребрената дъга в ляво се установи рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 2 см. и ход от ляво на дясно и от пред на зад с дължина на канала около 3 см., завършващ сляпо в предната коремна стена с кръвонасядане; Рани № 12, 13, 14 - по предно - външната повърхност на лявата мишница в средно - долната й трета се установиха три рани с равни ръбове и остри ъгли с дължини от около 2 см., 3,5 см., 4,5 см., и дължини на раневите канали съответно около 3 см., 4 см., 6 см., като канала на най-голямата рана комуницира с рана № 15 намираща се по медиалната повърхност на лявата предмишница, като раните са с посока косо от дистално към проксимално; Рана № 15 - в долната трета по вътрешната повърхност на лявата мишница се установи рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина около 2 см., с раневи канал комунициращ с този на рана №14, като по дъното и ръбовете на раната не се установяват кръвонасядания; Рана № 16 - рана с равни ръбове и остри ъгли, разположена под предходната с кос ход и дължина около 2 см. с ход на раневия канал от дистално към проксимално; Рана № 17 - рана с равни ръбове и остри ъгли и дължина около 2 см. с ход на раневия канал от дистално към проксимално с дължина от около 5 см.; Рани № 18 - 27 - раните са групирани по гърба и дланната повърхност на лявата предмишница и лявата длан като ръбовете на раните са остри с кръвонасядания в дъната им с наличие на надрези и кожни ламба на част от тях, като част от раните са със сляпо завършващи раневи канали с надрези по подлежащите костни структури; Рана № 28 - по външната повърхност на дясното рамо се установиха четири линеарни порезни наранявания, прекръстосани под формата на двойно контуриран кръст с дължини на рамената от около 6 см., като ръбовете и дъното на раните са с жълтеникаво - кафеникав цвят без кръвонасядания; Рана № 29 - в горната част на гръдния кош в дясно от срединната линия и под медиалната ключична част и на около 126 см. от петите, се установи косо разположена рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 2 см. и ход от долу на горе и от дясно на ляво, като в края на раневия канал се установи цепковиден дефект на щитовидния хрущял в дясно с дължина около 2 см. и кръвонасядане на меките тъкани около и в раневия канал; Рана № 30 - под предходната рана и външно от нея в подключичната област и на около 124 см. от петите се установи зееща рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 2,5 см. с ход на канала от долу на горе и от дясно на ляво с дължина от около 6 см., като в дъното на канала се установи косо прерязване на около 1/2 от дясната сънна артерия с масивно кръвонасядане на меките тъкани в съседство и в канала; Рани № 31, 32 - под предходната рана и външно от нея на около 122 см. от петите се установява зееща рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 4 см. с ход на канала от долу на горе и от дясно на ляво, като двата канала се наслагват. Другата рана е с дължина от около 2 см. и сляпо завършващ канал в подкожната тъкан; Рана № 33 - под предходните рани се установи зееща рана с дължина от около 4,5 см. с равни ръбове и остри ъгли с оформен подкожен джоб без кръвонасядания в дъното на раната; Рани № 34, 35 - външно от предходната рана в близост с мишничната ямка се установиха две рани с равни ръбове и остри ъгли сляпо завършващи в меките тъкани с дължини от около 1,5 см. и 1 см., без кръвонасядания по ръбовете и в дъното на раните; Рани № 36 - 49 - множество порезни и прободно - порезни рани по гърба и дланната повърхност на дясната предмишница, дясната длан и пръстите на ръката с характер на прижизнено причинени и послесмъртно причинявани наранявания. По гърба на дясната предмишница с ход от дистално към проксимално се установи прободно - порезна рана с дължина от около 4 см. и ход на канала около 9 см. с наличие на надрези по латералния ръб на раната и ожулване в долния ъгъл на раната. В горната част на дясната мишница се установи рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 2 см. и дължина на раневия канал около 4 см. с ход от горе на долу. Четири прободно - порезни рани по гърба на дланта с дължини от около 2 - 2,5 см. с отвесен ход и канал завършващ до подлежащите кости. Три рани с равни ръбове и остри ъгли по дясната дланна повърхност с кръвонасядания по ръбовете и каналите им. Три рани по гърба на дясната предмишница в средната й трета без кръвонасядания; Рана № 50 - в дясно от срединната линия под гърдата и на около 109 см. от петите се установи рана с равни ръбове и остри ъгли с дължина от около 2 см. с дължина на канала от около 4 см. и ход отпред на зад с прерязване на хрущялната част на седмо дясно ребро с дължина от около 0,8 см.; Рана № 51 - под предходната рана се установи рана с равни ръбове и остри ъгли и дължина от около 5 см. с подкожен ход на канала с дължина от около 4 см., без кръвонасядания по ръбовете на раната или в дъното й; Рана № 52 - По долния ръб на дясната ребрена дъга се установи зееща рана с дължина от около 7 см. с кожни надрези по ръбовете и остри ъгли с ход на раневия канал от горе на долу и от пред на зад с дължина на канала около 8 см. с прерязване на хрущялната част на 8 дясно ребро, горната повърхност и предния ръб на десния лоб на черния дроб с дължина от около 3 см. и предната стена на стомаха с цепковиден дефект около 1 см., като ръбовете и дъното на раната са зеленикаво оцветени без кръвонасядания; Рана № 53 - по предно - външната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета се установи зееща рана с равни ръбове и остри ъгли с кожен нарез по външния й ръб и дължина от около 3,5 см. с ход на раневия канал от дистално към проксимално с дължина от около 4,5 см. без кръвонасядания по ръбовете и в канала на раната.  Същевременно, при извършения вътрешен оглед на коремната кухина след секция на матката е установено наличието на плод от мъжки пол с дължина от около 6,5 см., свързан с пъпна връв с дължина около 9,5 см. към плацента с тегло около 45 гр. като същият е бил без макроскопски видими малформации.

               Съгласно заключението на вещото лице по назначената медицинска експертиза на труп са установени множество наранявания с характеристиките на порезни и прободно-порезни в областта на главата, шията, гръдния кош и крайниците /подробно описани при външния оглед на трупа/, причинени както прижизнено така и послесмъртно, нарушена  е целостта на дясната сънна артерия и дясната подключична артерия с наличие на кръвонасядания в меките тъкани в съседство, остра следкръвоизливна анемия в резултат на масивно кръвотечение от прерязаните магистрални кръвоносни съдове, множество защитни наранявания в областта на горните крайници, проникващи наранявания в областта на гръдния кош и корема със засягяне на органи в двете кухини. Непосредствената причина за смъртта се дължи на острата след кръвоизливна анемия в резултат на прерязване на дясната сънна артерия и на дясната подключична артерия. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути след прерязване на магистралните кръвоносни съдове, като през този период са причинени и множество други наранявания, част от които са с прижизнен характер, а останалата част с послесмъртен характер. С оглед вида и характера на прободно - порезните наранявания, вещото лице приема, че същите са причинени с предмет с режещ ръб и остър връх /едноостро оръжие/, като ширината на острието на отстояние около 6 см. от върха му е не по-голяма от около 2 см. Дължината на острието е не по-малко от около 9 см.

               Видно от заключението на назначената от разследващите органи медицинска експертиза на веществени доказателства, по представените за изследване обект № 1 - метален нож с тръбовидна метална дръжка, обект, обект № 3 - тъмно-синьо памучно горнище от анцуг зацапано с неизвестна материя, обект № 4 - три четвърти зелен панталон зацапан с неизвестна материя, обект № 5 -  тъмнозелен панталон зацапан с неизвестна материя и обект № 6 - сиво долнище от анцуг зацапано с неизвестна материя е установено зацапване с човешка кръв като за обекти № 2 - черна тениска зацапана с неизвестна материя и № 7 - поднокътно съдържимо иззето от лицето С.С.А. е отчетена положителна реакция за зацапване от кръв, но в количество недостатъчно за последващо изследване. Според вещото лице кръвногруповата принадлежност на кръвта по обектите с №№ 1, 3, 4, 5 и 6 е „А/бета/” и същата съответства по кръвногрупова принадлежност с кръвта на умъртвената Ю. Д. Х..

                                                  

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

            

            Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично от дадените на етапа на съдебното следствие обяснения от подсъдимия С.С.А. /л. 35-37 от СП/, показания на разпитаните свидетели С.А.М. /л. 37-38 от СП/, А.Р.Н. /л. 38-39 от СП/, А.Ж.Я. /л. 40 от СП/, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля А.И.М., депозирани пред орган на досъдебното производство /л. 37-38 от ДП/, в тяхната цялост; прочетените на основание чл. 282 НПК заключения на назначените в предходната процесуална фаза медицинска експертиза на труп /л. 70-76 от ДП/ , медицинска експертиза на веществени доказателства /л. 64-67 от ДП/ и комплексна  съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза /л. 50-58 от ДП/; прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2011г. за намерена починала жена в с. Д., общ Кайнарджа /л. 2-8 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествието от 27.03.2011г. за местоположението на средството на престъпното посегателство /л. 18-19 от ДП/, протокол за освидетелстване с писмено съгласие на подсъдимия А. от 27.03.2011 г. /л. 21 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 24 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С.А. /л. 27 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия А. /л. 29 от ДП/, дневник за вписване на служителите посетили местопроизшествието /л. 43 от ДП/, удостоверение за наследници № 41 от 19.04.2011 г. /л. 62 от ДП/, фиш за имунохематологично изследване на Ю. Х. /л. 77 от ДП/, заповед на РС-гр. Силистра от 01.10.2010 г. за налагане на защитни мерки по реда на ЗЗДН спрямо Ю. Х.  /л. 87 от ДП/, заповед № ЗД-РД01-0005/28.03.2011г. от ДСП – община Алфатар /л, 88 от ДП/ , удостоверение за родствени връзки /л. 97 от ДП/, съобщение за смърт № 131 от 28.03.2011г. /л. 102 от ДП/; изготвените по делото веществени доказателствени средства – 72 бр. фотоснимки и приложените и предявени по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства - 1 бр. метален нож с кръгла метална тръбовидна дръжка, 1 бр. хартиен чувал със завивки, 1 бр. хартиен чувал с дрехи на обвиняемия, 1 бр. полиетиленов чувал с дрехи на умъртвената и на обвиняемия, 1 бр. бял хартиен плик съдържащ иззети секрети, биологични следи и поднокътно съдържимо, 1 бр. мобилен телефон марка “LG”, черно-сив на цвят с IMEI №: 3252713-01-472072-8  и 1 бр. СИМ-карта с № 89359050000415257263.

 

               Настоящият съдебен състав отхвърля като недостоверни обясненията на подсъдимия С.С.А., относно авторството на инкриминираното от държавния обвинител престъпно деяние. Изхождайки от принципно застъпеното в Постановление № 6 от 04.05.1978 г., т. 8 на Пленума на ВС разбиране, според което правото да дава обяснения обвиняемият упражнява или като направи самопризнание или като оборва обвинението, съдът намира, че изложените вътрешно противоречиви и алогични твърдения представляват лансирана защитна теза, на която не следва да се дава вяра. Разказът на подсъдимия, касателно механизма на умъртвяване на жертвата е твърде кратък, лаконичен, фрагментарен и лишен от всякаква конкретика и макар същият да не е длъжен да доказва своята невинност и да е процесуално недопустимо да се формират изводи в негова вреда, поради факта, че не е доказал възраженията си /арг. от чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК/, констатираните недостатъци в изявленията му обуславят обективната невъзможност изложената версия да бъде проверена с предвидените в НПК процесуални средства и способи на доказване. Напълно несериозно звучи твърдението, че докато се намирал в съседния двор, подсъдимият е възприел виковете на Х., което го мотивирало да се върне в дома си и без каквато и да било видимост е забелязал, че същата, лежейки на леглото е насочила хладно оръжие към него, което от своя страна го вбесило /„бях силно раздразнен към нея”/ и провокирало нанасянето на два последователни удара с ножа в областта на гърдите й. На първо място, житейски невъзможно е останалите 51 броя травматични увреждания от общо установените 53 такива да са били причинени за краткото време, през което подсъдимият е успял да стигне до съседната къща на баща си и момента, в който се е върнал, чувайки виковете на жертвата. Още по-абсурдно е да се смята, че с оглед характера и естеството на нараняванията /най-сериозните от които са прерязването на дясната сънна артерия и дясната подключична артерия, довели до остра кръвоизливна анемия и до настъпването на летален изход в рамките на няколко минути/ Ю. Х. е била в състояние да извика името на подсъдимия и в последствие да извършва активни телодвижения с инкриминирания нож, насочвайки го към него с намерение да го убие. Твърде нереално е й твърдението, че влизайки в стаята и без каквото и да било осветление, А. е възприел наличието на хладно оръжие, но същевременно не е могъл да забележи причинените на Х. множество телесни увреждания, които констатирал едва, след като я „порязъл” два пъти и светнал лампата, тъй като почувствал „кръвна топлина”. Не се нуждае от обстоен коментар и заявлението „аз ако видя, че е моя нож, няма да се доближа до нея, ще се обаждам на баща ми”, тъй като подсъдимият в противоречие със себе си по-нататък отбелязва, че „не се обадих на баща си, защото не се имах с баща ми”, макар преди това да твърди, че е посетил дома на свидетеля М., за да поиска ракия, в който момент чул виковете на Х.. Голословно е твърдението, че „не съм се борил с нея. Аз се одрасках на пръста, като се мъча да взема ножа”, защото същото не кореспондира с обективните находки по тялото на подсъдимия, установени при извършеното освидетелстване, които индицират именно наличието на оказана яростна съпротива от жертвата, опитвайки се да спаси живота си. На следващо място - мистериозни и обективно непроверяеми, с оглед липса на фактически данни в тази насока са и изтъкнатите предположения, че инкриминираният нож е бил поставен от неустановени по делото лица „в нейните ръце… този който я убил, той й го е дал ножа”; че подсъдимият предполагал, че „иска да ме убива, защото се омъжи с А.М.” или че свидетелят А.М., поради липсата на видимост е убил Х., предполагайки, че самият А. се намира в леглото в посочения момент. Що се отнася до декларираните спиритични способности от А., изразяващи се в „умението” да чува гласове /„два удара съм й нанесъл и от страх излязох вънка, и тогава чух гласа на А., като ми викаше,  къде ще бягаш на майка си у газа, няма къде да бягаш…”/, настоящият съдебен състав отдава същите на нескритото му намерение да обоснове последователно поддържаната и лаически конструирана защитна теза, целейки собственото си оневиняване. Ето защо, всеобхватното и задълбочено обсъждане на тази част от депозираните обяснения и последвалото им съпоставяне с останалия доказателствен материал, доведе до отхвърляне и опровергаване на тенденциозно изложената пред съда версия. В останала си част, за събитията преди извършване на инкриминираното деяние /употребения алкохол в гр. Варна сутринта на 26.03.2011 г., проведеният след това телефонен разговор с Х., в който я уведомил за пристигането си в с. Д. по-късно същия ден, осъществения полов акт с нея, отпращането на трите деца да пренощуват в къщата на дядо си и посещението на Х. в дома на свидетеля М., за да поиска ракия за подсъдимия/ и непосредствено след тях /вземането на чисти дрехи, с които да се преоблече, бягството от местопрестъплението, укриването на средството на престъпното посегателство, измиването на кръвта, отпътуването за гр. Варна на следващата сутрин, проведения разговор с дъщеря си и направените самопризнания в полицейското управление в гр. Добрич/ обясненията на подсъдимия не се отличават с констатираната по-горе вътрешна разпокъсаност, непоследователност и неубедителност, а напротив – наблюдава се многословност и ненужно изпадане в незначителни подробности, граничещо със свръхпунктуалност, поради което следва да бъдат кредитирани безусловно. Съдът възприема за достоверни обясненията на А. и в частта им досежно знанието му, че Х. е била бременна към момента на извършване на престъпното деяние, както и за приблизителното време, в което е настъпила смъртта на жертвата, а именно: от 20:00 до 21:00 часа на 26.03.2011 г., тъй като освен, че той е единственият очевидец на този факт, по делото липсват доказателства, които да компрометират изложеното.

               На прецизен и внимателен анализ бяха подложени показанията на разпитаните на етапа на съдебното следствие свидетели С.А.М. /баща на подсъдимия/ и А.Р.Н. /майка на убитата/, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля А.И.М. /поддържал интимни контакти с Ю. Х./, депозирани пред орган на досъдебното производство, предвид данните за тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото и като не бяха намерени основания за изключването им от доказателствената съвкупност, съдебният състав използва същите при формиране на свободното си вътрешно убеждение. От разказите на трите лица по несъмнен начин се установяват характеровите особености на подсъдимия А. и неговият житейски стереотип -  цялостния му личностен профил, отношенията му с членовете на неговото семейство и оказвания върху тях системен психически и физически тормоз, негативните характеристични данни, нестабилната трудова биография и пр. В тази насока са и сведенията, почерпени от разпита на свидетеля А.Ж.Я.. Депозираните показания са последователни, задълбочени, вътрешно балансирани и взаимно допълващи се, което мотивира съда да приеме, че свидетелите пресъздават добросъвестно и обективно възприетите от тях обстоятелства и че не съществува пречка въз основа на същите да бъде установена релевантната по делото фактология. Липсата на констатирани противоречия в обсъдените гласни доказателствени средства обезпредметява и тяхното поединично обсъждане.

               Законосъобразно са извършени действията по разследването, касателно проведените огледи на местопрестъплението и извършеното освидетелстване на подсъдимото лице, реализирано с неговото изрично писмено съгласие. Процедурата, лимитирана в разпоредбите на чл. 156 и чл. 158 НПК, е била съблюдавана стриктно, в присъствието на незаинтересовани от изхода на делото поемни лица като резултатите от проведените действия са обективирани по изискуемия ред в съответни протоколи. В съответствие с изискванията на процесуалния закон е изготвянето на веществените доказателствени средства - 72 бр. фотоснимки и прилагането към делото на веществените доказателства. Ето защо, липсват основания за тяхното изключване от доказателствената съвкупност на формално основание, поради неспазване на императивните изисквания на процесуалния закон и същите бяха използвани при формиране на фактическите и правни изводи на съда.

               Обективни, безпристрастни и добросъвестни са заключенията на назначените в предходната процесуална фаза медицинска експертиза на труп и медицинска експертиза на веществени доказателства. Същите са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната обоснованост. Не на последно място – експертните заключения не са оспорени от страните, за което свидетелства и даденото от тях съгласие да не се провежда непосредствен разпит на вещите лица.

               Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи по-обстойни съображения, досежно правилността и обосноваността на назначената от органите на досъдебното производство комплексна  съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза не само поради релевираното от защитата, макар и бланкетно, несъгласие с крайните изводи на вещите лица, но и с оглед значимостта на въпроса за способността на подсъдимия да възприема адекватно фактите от обкръжаващата го обективна действителност и да ръководи действията си съобразно осъзнатото тяхно значение. При проведеното експертно обсъждане на подсъдимия А. е установено, че интелектуалното му ниво представлява граничен интелектуален вариант на нормата /IQ=76/ и съобразно достигнатото умствено развитие не съществува пречка същият да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития в тяхната последователност и взаимна свързаност, както и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае да стори това. Според вещите лица, личността на освидетелствания е подчертано дисхармонична с високо разположен личностов профил, разкриващ примитивен психичен строеж и манипулативност. При изследванията се констатирани агравация за засилване тежестта на състоянието, неуравновесеност, ниска комформност. С благоприятно завишена самооценка, прикриване на дефекти и конфликти, неотстъпчивост. Водещите скали /Пп, Д, Ш/ се характеризират със социална дезадаптация в широк смисъл, настойчивост, лекомислие, самохвалство, несъобразяване с общоприети норми на морал и поведение. Липсва самоконтрол, поведението е конфликтно, особено в тесен кръг, постъпките - асоциални. Типично за подсъдимия е непризнаване на авторитети, враждебно отношение към родителите и стремеж за решаване на проблемите с тяхна помощ. Отношенията с противоположния пол са неустойчиви, възможно и поради алкохолен проблем. Конфигурацията е типична за лица с алкохолно влечение, при които периодите на разкаяние са кратки и демонстративни. Констатират се високи стойности на готовност към телесна агресия и агресивно недоверие. Поведението се характеризира с непредсказуемост на постъпките, импулсивност, ниска продуктивност в работата и неустойчива приспособяемост. Престъпленията, извършени от лица с подобна конфигурация на личностовия профил са безмислено жестоки, незапланувани.

               От анализа на данните получени при проведеното изследване и данните от досъдебното производство, вещите лица мотивирано приемат, че С.С.А. е с формирано смесен тип личностово разстройство /психопатия/ с водещи емоционално неустойчив, антисоциален и хистрионен - псевдологофантастен вариант тип черти. Личностовото разстройство /психопатия/ не е психоза и не лишава подсъдимия от възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си като не го възпрепятства във възможността правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства. Поведението му е дезадаптивно, негъвкаво и с ригиден начин на реагиране в широк кръг лични и социални ситуации. Мисленето е със своеобразна нагласа и начин на тълкуване на нещата; емоциите са неустойчиви, с нарушен контрол над импулсите и безогледно задоволяване на желанията. Отношенията със значимите близки са хладни, подчертано егоистични и злобно- отмъстителни при прекрачване на начертаната от освидетелстваното лице граница. Лица с подобно разстройство нерядко злоупотребяват с алкохол, при което характеровите им черти грубо се изострят, особено злопаметността, а подчертаната агресивност прави съжителството с такъв човек на практика невъзможно. Налице са черти от антисоциален тип личностово разстройство: невъзможност за съобразяване със социалните норми на законово поведение; импулсивност и невъзможност за планиране; раздразнителност и агресивност, проявяваща се в чести сбивания или нападения - освен системния побой, който нанасял на цялото си семейство, свидетели описват, че ходел въоръжен с шила и посегнал и на друг човек, преди това; постоянна безотговорност и невъзможност за задържане на работа и за изпълнение на финансови задължения - по данни на свидетели понякога се правел на болен, не работел, домакинството и селскостопанската работа вършела жена му и баща му; липса на угризения и даване на рационализирани обяснения за причинени от него лошо отношение и вреди - тук е особено подчертано - въпреки явните и категорични данни дори от собствения му баща, твърди ,че причината жена му с децата да бягат от него, не е системните жестоки побои, които й нанасял, а защото тя така искала за да заживее с А. К. М.; за убийството твърди, че е невинен, като в хода на продължителните интервюта обвинява различни хора - А. К. М., Балана, замесен бил и баща му, втората му майка и тя била виновна да се стигне до тук; черти от емоционално неустойчивия тип личностово разстройство: изразена склонност да действа неочаквано, без дообмисляне на последиците; изразена тенденция към сприхавост и конфликти; изблици на гняв и насилие с неспособност за самоконтрол над разрушителните импулси; нестабилно и капризно настроение - особено подчертано в отношенията с близките му - уж ги обича, а същевременно системно ги пребива, поведение което е предизвикало отвращение и в собствения му баща и наложило той самия да ограничи контактите си със собствения си син и да не го допуска в къщата си; черти на хистрионна личност, псевдологофантастен вариант: драматичност, театралност или преувеличена емоционална изразност - подчертано маниерен, търсещ внимание, целенасочено обстоятелствен в разказа за себе си и инцидента, стремеж да се представи като потърпевш; специфичен стил на речта с прекалена цветистост и малко конкретност - изпозва високопарни думи и фрази, на конкретни въпроси отговаря „сега ще обясня” - и започва отвлечен разказ тип приказка, със стремеж да предизвика съчувствие, наблягайки за изневярата на жена му; плитка и лабилна емоционалност с подчертан егоизъм и егоцентризъм с подчертана хладност към значимите близки.

               Аргументирано са отхвърлени състоянията на налична алкохолна халюциноза /прието е, че дори подсъдимият да е имал някога в миналото слухови халюцинации на върха на алкохолна интоксикация, то те са отзвучали и описаните от него изживявания не съответстват на цялостната клинична картина на продължителна алкохолна халюциноза, актуална и определяща поведението му към момента на извършването на деянието/, алкохолна ревностова параноя /предвид реалността на ситуацията - жена му действително от пет години имала интимна връзка конкретно с посоченото от подсъдимия лице и въпреки това той не е предприел типичните за това състояние мерки да я следи, включвайки цялото си семейство и ресурс в това, а е реагирал по обичайния за психопат начин, нанасяйки й системен физически тормоз и държащ я в подчинение, разчитайки на финансовите средства, осигурени от баща му/ и остра алкохолна психоза с преживени делирозни епизоди /описаните от подсъдимия състояния биха могли да се разтълкуват като делирозен епизод, но предвид отдалечеността им във времето, същите нямат отношение към извършването на деянието, поради което представляват псевдологофантастни изживявания/. Същевременно, вещите лица изключват наличието на други видове алкохолни психози, предвид липсата на специфична неврологична и психопатологична симптоматика, както и поради липсата на паметови смущения и амнестични епизоди.

               Елиминирани са съмненията и за наличието на фактори, които да са довели до стеснение на съзнанието и деформация на възприятията на подсъдимото лице: силно раздразнение /физиологичен афект/, пряко предизвикан от Ю. Х. /липса на иницииращ стимул – А. е знаел за изневярата на жена си от две години; липсва фаза на кумулиране на афекта с натрупване на негативна емоция, гняв, прерастващ в свръхгняв - не са се карали, правили преди това секс като обичайно тази фаза на афекта не е покрита с амнезия; не се описва стадий на взрива - подсъдимият разказва, макар и примитивна, правилно построена защитна версията за инцидента; липсват данни за отпаднал волеви самоконтрол; соматовегетативна симптоматика /вегетативно - ендокринна корелация, ССС/- не се описва; заключителен стадий / на изтощение/ - категорично липсва, тъй като съобразително сменил дрехите си, а бягството е било целенасочено и осмислено/ или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК, в което се визират патологичен афект, психотично късо-съединително действие, патологично алкохолно опиване /липсват данни за припадъчно заболяване или за психотична психопатологична симптоматика към момента на извършването на деянието/.

               В своето заключение, вещите лица обективират крайните си изводи в синтезиран вид като приемат, че подсъдимият С.А. е с личностово разстройство смесен тип с черти на антисоциално, емоционално - неустойчиво и хистрионно, псевдологофантастен вариант. Това не е психично разстройство, което да лишава лицето от възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си, поради което към момента на извършеното от него престъпно деяние, подсъдимият не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 НК. Според експертите С.А. има изградени нужните базисни психични годности, няма физически недъг и не е бил в променено състояние на съзнанието, които да го възпрепятстват във възможността правилно да възприема факти и обстоятелства, а интелектуалното му развитие и физическо състояние са съответни на календарната му възраст т.е. същият може да дава достоверни обяснения, имащи значение за делото, ако пожелае това. Приема се и вероятността подсъдимият да е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване към момента на извършване на инкриминираното деяние, експлозивната му разновидност, въпреки което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, респективно е бил със запазена годност да ръководи постъпките си по разумни подбуди.

               Изложеното до тук не поражда каквото и да било съмнение, относно правилността и обосноваността на заключението на изготвената комплексна  съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза, което мотивира съда да приеме, че подсъдимият С.А. е бил вменяем към момента на извършване на инкриминираното деяние. Същият е бил обект на обстоен психиатричен преглед, а самото експертно заключение е дадено при пълното запознаване с доказателствените източници по делото. Фактът, че изследването е проведено в ОЗ „Арести” по никакъв начин не може да повлияе на правилността същото, тъй като в процесуалния наказателен закон липсва изискване за задължителното му провеждане в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ. Допълнителните отговори и разясненията на вещите лица, направени в откритото съдебно заседание на 14.09.2011 г., след като по делото бяха разпитани подсъдимия и всички свидетели, още веднъж потвърждават принципната позиция на съда за безусловната кредитируемост на експертното заключение, тъй като същото е убедително защитено. Не е за пренебрегване и фактът, че подробното заключение е изготвено от две вещи лица с доказан професионализъм в съответна научна област, в рамките на тяхната компетентност. По делото липсват обективни данни, че деянието на подсъдимия е обусловено от болестно състояние, довело до невъзможност същият да разбира свойството и значението на постъпките си и да контролира действията си. Обстоятелството, че действията му, преценени от нормална човешка позиция, са неразбираеми и необясними, съвсем не означава, че те се дължат на психическо заболяване или на други фактори, които да са довели до стеснение на съзнанието му и деформация на неговите възприятия /алкохолна халюциноза, алкохолна ревностова параноя, остра алкохолна психоза с преживени делирозни епизоди, физиологичен или патологичен афект, психотично късо-съединително действие, патологично алкохолно опиване/, тъй като тези съмнения са елиминирани аргументирано от вещите лица. При липса на фактически данни за психично или друго състояние довело до невъзможност подсъдимият да осъзнава извършеното и да ръководи постъпките си /т.е. наличието на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 15 от 27.04.1987 г. на ОСНК на ВС/ и с оглед липсата на необсъдени въпроси, относно психичния му статус, Силистренски окръжен съд приема за ненужно назначаването на повторна съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като изготвената такава е достатъчно пълна, ясна и обоснована.

               Досежно останалите изрично изброени по-горе и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

               Въз основа на извършения подробен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства, експертни заключения, писмени и веществени доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият С.С.А. е извършил вмененото му престъпно деяние, което изпълва престъпния състав, ситуиран в разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6, предл. 3 във вр. с чл. 115 НК. Обстоятелствата, че единствено посоченото лице е присъствало на мястото на престъплението, съпоставено с констатираните биологични следи върху дрехите му и средството на престъпното посегателство, които съответстват на кръвногруповата принадлежност на жертвата, фиксираните наранявания върху тялото му, причинени от оказаната яростна съпротива от страна на Х. и безспорно установената идентичност на хладното оръжие, послужило за извършването на престъплението, обуславят наличието на непрекъсната верига от косвени доказателства, които са в достатъчна степен убедителни и неопровержими и изключват всеки друг възможен извод за авторството на инкриминираната престъпна деятелност.

               От обективна страна изпълнителното деяние, физическата страна на което се изразява в система от целенасочени активни телодвижения, реално е било насочено към лишаването от живот на жертвата на престъпното посегателство, тъй като А. е извършил всичко необходимо, действайки със средства и по начин, годни да причинят съставомерния резултат – биологичната смърт на Ю. Д. Х..

               Ката закономерна последица от множеството нанесени травматични увреждания, причинени с хладно оръжие – нож и в преобладаващата си част насочени с голям интензитет в областта на жизненоважни органи се е стигнало до умъртвяването на Х. т.е. налице е и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите вредни последици. В тази насока е заключението на медицинската експертиза на труп, съгласно което са установени множество наранявания с характеристиките на порезни и прободно-порезни в областта на главата, шията, гръдния кош и крайниците /подробно описани при възприетата по-горе релевантна фактология/, причинени както прижизнено така и послесмъртно, нарушена  е целостта на дясната сънна артерия и дясната подключична артерия с наличие на кръвонасядания в меките тъкани в съседство, остра следкръвоизливна анемия в резултат на масивно кръвотечение от прерязаните магистрални кръвоносни съдове, множество защитни наранявания в областта на горните крайници, проникващи наранявания в областта на гръдния кош и корема със засягяне на органи в двете кухини. Непосредствената причина за смъртта се дължи на острата след кръвоизливна анемия в резултат на прерязване на дясната сънна артерия и на дясната подключична артерия. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути след прерязване на магистралните кръвоносни съдове, като през този период са причинени и множество други наранявания, част от които са с прижизнен характер, а останалата част с послесмъртен характер.

               По категоричен начин е установен и обективният съставомерен признак – бременността на жертвата към момента на извършване на инкриминираното престъпно деяние. При извършения вътрешен оглед на коремната кухина на жертвата, след секция на матката е установено наличието на плод от мъжки пол с дължина от около 6,5 см., свързан с пъпна връв с дължина около 9,5 см. към плацента с тегло около 45 гр. Плодът е бил без макроскопски видими малформации, което предпоставя неговата жизнеспособност непосредствено преди настъпването на смъртта на Х..

               Налице е и твърденият от прокурора допълнителен квалифициращ признак от обективна страна, а именно – проявена „особена жестокост” при умъртвяването. За този съставомерен факт е необходимо да бъде констатирано, че при извършване на деянието деецът е проявил особена ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи го като жесток човек /в този смисъл т. 15 от Постановление № 2 от 16.12.1957 г., на Пленума на ВС и р. № 12 от 05.06.1996 г. по н. д. № 47/1996 г. на ВС/. Последното обстоятелство освен че представлява външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца, сочи и на по-висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършване на деянието. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че подсъдимият е действал с особена жестокост, тъй като причинените с хладно оръжие 53 броя травматични увреждания по интензитет надхвърлят явно и недвусмислено необходимото за причиняване на умъртвяването. Тези му действия и употребеното средство на престъпното посегателство, както и начинът на извършване на деянието свидетелстват за проявената при извършването на деянието особена ярост, садизъм и ожесточение, които характеризират подсъдимия А. като жесток човек. Нещо повече - по делото са налице фактически данни, че не за първи път подсъдимият се е отнасял с такава жестокост към Х., тъй като и преди убийството е подлагал същата на системен физически тормоз, като това поведение на А. е било известно на близките му и нито един от тях, в разпита си като свидетел не се опитва да го защити или оневини. Изложеното мотивира съда да приеме, че деянието с оглед неговия механизъм и проявената жестокост и безмилостност от страна на подсъдимия при умъртвяването, което всъщност представлява ескалация на обичайното му агресивно поведение спрямо Х., олицетворява един от редките случаи, при които се касае за проява на истински садизъм. Характерът на нанесените удари, тяхното естество и сила, свидетелстват за жестокостта, проявена от подсъдимия при извършване на престъплението. Незначителността на повода, при който се е отключила тази неконтрулируема и необуздана реакция на А. също е показателна за личността му. Вещите лица по назначената комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза акцентират при изготвяне на психологическия портрет на подсъдимия върху личността му, която е подчертано дисхармонична с високо разположен личностов профил, разкриващ примитивен психичен строеж и манипулативност, агравация за засилване тежестта на състоянието, неуравновесеност, ниска комформност, прикриване на дефекти и конфликти, неотстъпчивост, социална дезадаптация в широк смисъл, настойчивост, лекомислие, самохвалство, несъобразяване с общоприети норми на морал и поведение, липсва самоконтрол, поведението е конфликтно, особено в тесен кръг, постъпките - асоциални. Типично за подсъдимия е непризнаването на авторитети, враждебно отношение към родителите и стремеж за решаване на проблемите с тяхна помощ. Отношенията с противоположния пол са неустойчиви, възможно и поради алкохолен проблем. Конфигурацията е типична за лица с алкохолно влечение, при които периодите на разкаяние са кратки и демонстративни. Констатират се високи стойности на готовност към телесна агресия и агресивно недоверие. Поведението се характеризира с непредсказуемост на постъпките, импулсивност, ниска продуктивност в работата и неустойчива приспособяемост. Престъпленията, извършени от лица с подобна конфигурация на личностовия профил са безсмислено жестоки, незапланувани. Съобразно изложеното, съдът приема, че не установеното психическо състояние – психопатия или употребеният алкохол, а именно характеровите особености на личността на подсъдимия С.А. са причина за непровокираната с нищо от Ю. Х. несъответна и необуздана реакция от същия на инкриминираната дата 26.03.2011 г., довела до причиняване на смъртта й.

               От субективна страна, престъпното деяние е извършено виновно, при неговата по-укорима форма на вината – пряк умисъл. В интелектуален аспект, подсъдимият А. е предвиждал извършването на деянието, в това число и обстоятелството, че Ю. Х. е бременна и че проявява допълнително субективно отношение към нея, съдържащо неоправдана злоба, ожесточение, мъст и желание за положителни психически изживявания от извършеното, съзнавал е неговия общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, които гарантират неприкосновеността на човешкия живот като във волево отношение е искал и пряко е целял настъпването на престъпния резултат – биологичната смърт на жертвата. Изводите на настоящия съдебен състав за съдържанието на умисъла са формирани въз основа на механизма на осъществяване на инкриминираното деяние – броят, насоката и силата на ударите /нанесени са множеството ожесточени удари, част от тях попаднали във възглавницата като обективно са причинени 53 броя механични телесни увреждания/; средството, с което е извършено деянието /хладно оръжие/; мястото на нараняванията, разстоянието, от което са причинени и интензивността на посегателството /нанасяне на множеството удари, от близко разстояние, локализирани в жизненоважни области от тялото/; отношенията между Х. и А. /перманентното нечовешко отношение и физическо насилие по време на цялото им съвместно съжителстване/, в каквато насока са задължителните указания на върховната съдебна инстанция, материализирани в т. 3 от Постановление № 2 от 16.12.1957 г., на Пленума на ВС и т. 4 от Постановление № 14 от 30.09.1963 г., на Пленума на ВС. Що се отнася до основния мотив за извършване на престъпното деяние, макар по делото да липсват категорични данни за него, поради тенденциозно дадените от подсъдимия обяснения, то настоящият съдебен състав приема, че  конфликтната ситуация е реализирана на фона на трайно влошените отношения между подсъдимия и жертвата на престъпното посегателство, който факт несъмнено е изиграл роля при протичане на субективните преживявания в съзнанието му и след допълнителната конкуренция на главния мотив с останалите допълнителни мотиви “за” и “против” извършването на деянието, А. е взел решение за постигане на целта си т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние, респективно за умъртвяването на Х. /в този смисъл р. № 560 от 28.11.2008 г. по н. д. № 579/2008 г., І н.о. на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова/.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

               За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6, предл. 3 във вр. с чл. 115 НК, законодателят е предвидил алтернативни санкции “лишаване от свобода” за срок от петнадесет до двадесет години, “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”.

               Имайки предвид обстоятелството, че искането на защитата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК не беше уважено, поради липсата на пълно признание от страна на подсъдимия на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения и релевирането на различни от възприетите от прокурора факти /за наличието на съучастие, което в последствие не се установи от събраните и проверени доказателства/, то съдебното производство протече по общия ред на глава XX от НПК, поради което индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде извършена, съобразно общите правила на чл. 57 във вр. с чл. 54 НК.

               Изхождайки от конкретиката на процесния случай и съобразявайки изключително високата обществена опасност и тежест на извършеното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпленията от същия вид, породена от наличието на две самостоятелни квалифициращи обстоятелства, фактът, че деянието е извършено в състояние на алкохолно опиянение и че жертвата е съжителствала с подсъдимия и е майка трите му деца; високата лична обществена опасност на подсъдимия, намерила израз в начина на извършване на инкриминираното деяние и най-вече в проявената бруталност, коравосърдечие и садизъм; изключително негативните характеристични данни за подсъдимия като личност с нестабилна трудова биография, системната злоупотреба с алкохол и упражняването на постоянен тормоз върху съпругата и децата си, поради което не се ползва с добро име в обществото, мнозинството от настоящия съдебен състав, формирано от двамата съдии и единия от съдебните заседатели, намира, че на подсъдимия С.С.А. следва да бъде наложено наказание “доживотен затвор”.

               По отношение на подсъдимия А. като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха съобразени обремененото му съдебно минало /деецът е осъждан по НОХД № 687/2009 г. по описа на РС-гр. Силистра, в сила от 12.11.2009 г., за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години като убийството е извършено в самия изпитателен срок/, негативните характеристични данни /обстоятелството, че е без изградени елементарни трудови навици, системно злоупотребявал с алкохол, под влиянието на който ставал агресивен и изтезавал членовете на своето семейство, деградацията на личността, изразила се в липсата на всякакъв родителски морал, пълната липса на заинтересованост за съдбата на близките му, които свидетелстват за дефектиралата му ценностна система/, фактът, че пострадалата е млада жена във фертилна възраст /на 28 години/ и е майка на трите му деца. Същевременно, съдът констатира наличието само на две смекчаващи отговорността обстоятелства – установеното у подсъдимия  личностово разстройство смесен  тип /психопатия/ с черти на антисоциално, емоционално-неустойчиво и хистрионно, псевдологофантастичен вариант, което към момента на извършване на инкриминираното деяние не е възпрепятствало възможността му да разбере свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съобразно установените обществени изисквания и оказаното частичното съдействие на органите на досъдебното производство, изразяващо се в посочване на мястото, където е било укрито средството на престъпното посегателство. Изложеното, допълнително потвърждава убеждението на съда, че в настоящия случай на подсъдимия А. следва да бъде наложено наказание при сериозен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в посочената по-горе алтернатива – “доживотен затвор”.

                 Определеното по този начин наказание не би се превърнало в неоправдано възмездие и би изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: да въздейства поправително върху подсъдимия и възпитателно и предупредително както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на гражданското общество и същевременно ще изиграе ролята си на своеобразен контрамотив за въздържането му от извършването на общественоопасни деяния за в бъдеще и за неутрализиране на нихилистична му нагласа. Упражнената държавна принуда в този обем е съобразена с принципите за законоустановеност и справедливост, не надхвърля необходимото за поправянето на дееца и не би породила у него и останалите членове на обществото чувство на безнаказаност. Изолацията на А. от собствената му социална среда е наложителна с оглед реалната опасност, която той представлява не само за своите близки, в частност за трите си деца, които е малтретирал и изтезавал в продължителен период от време, но и за останалите членове на обществото, предвид цялостния му негативен личностен профил. Констатираните от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, в частност установеното у подсъдимия психическо разстройство, елиминираха възможността за определяне на най-тежкото по вид наказание “доживотен затвор без право на замяна”, тъй като по делото липсва стабилна доказателствена основа за формиране на извод, че А. е непоправим и че целите на индивидуалната и генерална превенция не могат да бъдат постигнати с налагането на второто по тежест наказание “доживотен затвор”, поради което искането на представителят на държавното обвинение в тази насока се явява неоснователно /за установения в практиката разграничителен критерий виж р. № 394 от 12.12.1995 г. по н. д. № 261/95 г., I н.о. на ВС, докладчик-съдия Иван Недев/. Същевременно, смекчаващите факти не могат да доведат до пълното игнориране и неглижиране на обстоятелството, че подсъдимият е проявил изключителен садизъм, бруталност, безчовечност и чрезмерна жестокост при убийството на Х., характеризиращи високата му лична обществена опасност и изключителната тежест и морална укоримост на извършеното престъпление, във връзка с което молбата на особения представил за определяне на наказание “лишаване от свобода”, макар и в неговия максимален размер, също не следва да бъде удовлетворена, тъй като това ще е проява на незаслужена снизходителност от съда.

               На основание чл. 61, т. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, наложеното наказание “доживотен затвор” следва да бъде изтърпяно при първоначален “специален режим” в затворническо заведение тип “затвор”.

               Предвид естеството на наложеното наказание, съдът намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК се явява неприложима, тъй като законодателят е предвидил императивно, че изтърпяването на отложеното съобразно чл. 66 НК наказание е допустимо само ако за извършеното в изпитателния срок престъпление от общ характер е определено наказание “лишаване от свобода”. Съгласно чл. 38а, ал. 5 НК единствено изтърпяното наказание “доживотен затвор” се зачита за “лишаване от свобода”, от което е видно, че посоченото конвертиране на наказанията по силата на самия закон е неприложимо към момента на постановяване на присъдата. Идентични са съображенията, поради които не беше приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК, регламентираща приспадането на фактическото задържане на лицето по време на висящото наказателно производство, но само при изпълнение на наказанията “лишаване от свобода” или “пробация”.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

               В настоящото наказателно производство са предявени за съвместно разглеждане граждански искове от рождените деца на убитата Ю. Х. и подсъдимия А., както следва:  в размер на 60 000 лева за Ш. Х. и по 50 000 лева за Т. С. и Д. С. за репариране на причинените им от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите. Безспорно същите притежават качеството на пострадали лица по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК, тъй като са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своята майка и попадат в очертания с  Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС кръг на субектите, които могат да претендират този вид компенсаторно обезщетение. Ето защо, Ш. Х., Т. С. и Д. С. бяха конституирани по надлежния ред като граждански ищци и в тази връзка съдът дължи произнасяне по съвместно предявените за разглеждане в наказателното производство гражданскоправни претенции.

               Имайки предвид изложените от ищците твърдения, за причинените им вреди и тяхното своевременно релевиране до началото на съдебното следствие, предявените граждански искове са процесуално допустими, а разгледани по същество, се явяват ОСНОВАТЕЛНИ.

               Съобразно константната практика на върховната съдебна инстанция, основанието на гражданската претенция в наказателния процес не може да бъде друго, освен деликтно. В настоящия случай се доказа по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият С.С.А. е извършил вмененото му престъпно деяние виновно и същото се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с причинените на пострадалите лица неблагоприятни вредни последици.

            Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Следвайки задължителните указания, дадени с т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, че “при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди… при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди” и съобразявайки неизмеримите и изключителни болки и страдания, претърпени от гражданските ищци в резултат на неочакваната, преждевременна и непрежалима загуба на единствения човек, който реално е полагал грижи за тях и е бил опора в живота им, настоящият съдебен състав намира, че общественият критерий за справедливост предпоставя уважаването на предявените претенции за обезвреда в пълен размер. По-големият размер на паричното обезщетение на Ш. Х., съпоставено с останалите граждански ищци, се дължи на обстоятелството, че същата е възприела непосредствено окървавения труп на майка си, която психическа травма едва ли някога ще бъде заличена от съзнанието й.

               Мотивиран от изложеното, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД, съдът осъди подсъдимия С.С.А. да заплати по възникналите деликтни правоотношения на пострадалата Ш. Ю. Х. сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева и на пострадалите Т. С.С. и Д. С.С. сумите от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им от престъпното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

               За пълнота е необходимо да се отбележи, че съдът служебно констатира неизпълнение от страна на правоохранителните органи на вмененото им задължение по чл. 6, ал. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /обн. в ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, предвид липсата на фактически данни по делото в тази насока, а именно, че пострадалите лица разполагат с правна възможност в двумесечен срок от влизане на присъдата в сила да депозират молба за финансова компенсация до областния управител по настоящия си адрес или до Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления.              

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

               С оглед изхода на делото, подсъдимият С.С.А. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса, изчислена върху цената на уважените граждански искове в размер на 6 400 /шест хиляди и четиристотин/ лева, както и извършените в наказателното производство разноски в размер на 696 /шестстотин деветдесет и шест/ лева. Подсъдимият е осъден, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените в полза на Висшия съдебен съвет разноски.

               Съгласно императивната разпоредба на чл. 53, ал. 1, б. “а” НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на средството послужило за извършване на престъплението, което е лична собственост на дееца, а именно: 1 бр. метален нож с кръгла метална тръбовидна дръжка и обща дължина 21 см.

                 На подсъдимия А. следва да бъдат върнати веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. мобилен телефон марка “LG”, черно-сив на цвят с IMEI №: 3252713-01-472072-8 и 1-бр. СИМ-карта с № 89359050000415257263, които да бъдат предадени по реда на чл. 149, ал. 1 ПАРОАВАС, след влизане на присъдата в сила.

                 В полза на държавата бяха отнети останалите веществени доказателства приложени по делото, а именно: 1 брой хартиен чувал със завивки, 1 брой хартиен чувал с дрехи на обвиняемия, 1 брой полиетиленов чувал с дрехи на умъртвената и на обвиняемия, 1 брой бял хартиен плик, съдържащ иззети секрети, биологични следи и поднокътно съдържимо, които следва да бъдат унищожени по реда на чл. 150, ал. 1 ПАРОАВАС, след влизане на присъдата в сила.

 

               Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и правни доводи, Силистренски окръжен съд постанови своята присъда.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           ЧЛЕН-МЛ. СЪДИЯ:

 

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                                                     

                                                                         2.

                                                                           /о. м. по вида на наказанието/

                                                                                         

                                                                         3.

                                                                           /о. м. по вида на наказанието/