Р Е Ш Е Н И
Е
№ 230
, 06.03.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХІХ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ СТОЯНОВА
КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
При секретаря Д. Ф., прокурора Соня Петрова, като
разгледа докладваното от съдията Н.Стоянова КАНД № 2034 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление – специализирано звено
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (НТУ към АПИ), действащ чрез представител по
пълномощие, срещу решение № 66/11.10.2022 година, постановено по АНД № 207/2022
година на РС Карнобат, с което е отменено наказателно постановление (НП) № BG29012022/4000/Р8-42/13.07.2022 година на началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на Р.Д.Л. за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и
на същото основание е наложено административно наказание - глоба в размер на
1800.00 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът, развива доводи
за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, при безспорна
установеност на санкционираното административно нарушение. Описанието на
нарушението и правната квалификация били посочени както в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН), така и в НП. В хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, вкл. било коментирано защо чл.28 от ЗАНН е
неприложим. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а НП потвърдено,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и претенцията за разноски.
Ответникът по касация се представлява от процесуален
представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
решението на районния съд за законосъобразно и правилно. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за
оставяне в сила на обжалваното решение.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано за това
лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН,
следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящия състав намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Районен съд Бургас с решение № 66 от 11.10.2022
година, постановено по АНД № 207/2022 година е отменил наказателно
постановление № BG29012022/4000/Р8-42/13.07.2022
година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ на НТУ към АПИ, с което
за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП на Р.Л. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. Осъдил е АПИ да заплати на жалбоподателя 200.00 лева
разноски по делото.
С оспореното пред РС
наказателно постановление е ангажирана административно наказателната
отговорност на Р.Д.Л. затова,
че на 29.01.2022 година в 14:31 часа при извършена проверка от контролни органи
от АПИ в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП
Русе - Дунав мост на ППС с рег.№ СВ6807ВМ, вид: Влекач, марка: Скания Р 450, с
обща техническа допустима маса на пътния състав над 12 тона, и към момента на
проверката с водач Р.Д.Л. и извършена справка в Електронната система за
събиране на пътни
такси е констатирано, че на 28.01.2022 година в 11:53 часа, посоченото ППС е
било управлявано по път І – 6, отсечка км 449 + 292, Намаляващ км. на
територията на Община Карнобат включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закон
за пътищата (ЗП).
Движението на ППС е заснето посредством контролно устройство с идентификатор №
10332, за което е генериран доказателствен запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с №
D6A30E20C47B4BFAE053021F160A6CE4. Установено е, че посоченият пътен участък е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, тол сегмент № **********, съгласно приложение към т. 1 на Решение № 101
на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, както и че
съобразно категорията, самото ППС е такова за което е дължима такса по ЗП и че
за него не е била налице валидно закупена маршрутна карта за дата 28.01.2022
година, която да включва преминаване през тол сегмент **********, в границите
на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10332. Констатирано
е, че ППС с рег.№ СВ6807ВМ без платена тол такса е
преминало през тол сегмента в границите на който се намира контролното
устройство с идентификатор 10332, който не е включен в маршрута определен при
плащането на таксата по маршрутна карта № 22012829666279, с период на валидност
от дата 28.01.2022 г. – 09:56:23ч. до дата 29.01.2022г. - 09:45:00ч., и с
начална точка на маршрута: Бургас, кръгово Запад (І-6, І-9) – с две
допълнителни, предварително посочени междинни точки – Шумен (А2, ПВ Шумен) и
Разград (І-2) – крайна точка Исперих (ІІ-23, ІІІ-205).
При така установените данни е съставен е АУАН № BG29012022/4000/Р8-42/29.01.2022 година, в който са описани горните
факти и са квалифицирани като нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. В съставения
АУАН Л. не е направил възражения по акта. Такива не е депозирал и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на констатациите в
АУАН на 13.07.2022 година от административнонаказващия орган било издадено и
атакуваното НП. В същото извършеното нарушение е квалифицирано по чл.179, ал.3а
от ЗДвП и административнонаказателната отговорност на Р.Л. е ангажирана на
същото основание по чл.179, ал.3а от ЗДвП, като е наложено административно наказание - глоба в размер на
1800.00 лева. Наказателното
постановление е връчено на Л. на дата 20.07.2022 година и е обжалвано от него
пред Районен съд – Карнобат в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Пред районния съд е представена справка, според която контролно устройство
№ 10332 и участък от І-6, км.449+292, се намират на територията на Община
Карнобат. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи движението на процесното превозно средство върху посочения
по-горе пътен участък на 28.01.2022 година, в 11: 53ч., вкл. доклад от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, доказващ обстоятелството на
засичане на ППС, за което няма маршрутна карта или бордово устройство.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните от РС –
Карнобат доказателства - документите, съдържащи се в
дминистративнонаказателната преписка, вкл. заповедите, оправомощаващи
съответните служители за издаването на АУАН и НП за нарушения по чл.179, ал.3 – ал.3в от ЗДвП. Като свидетел е разпитан и
актосъставителя Любомир Стефанов, чийто показания съдът е кредитирал като
непротиворечиви със събраните по делото писмени доказателства.
За да постанови оспореното
решение първоинстанционният съд е приел, че авторството на деянието е останало
недоказано, поради което и НП се явявало незаконосъобразно. Приел е още, че Л.
е управлявал ППС, когато е бил спрян за проверка на дата 29.01.2022 година, но
липсват доказателства, които да обосновават извода, че той е бил водача на това
ППС на дата 28.01.2022 година (датата на извършване на нарушението) за да може
да се ангажира отговорността му.
Касационната жалба е основателна. Решението на Районен съд Карнобат е
валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство и на
съдебното такова, преписката не е попълнена с надлежни доказателства за
авторството на изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на Р.Л..
Безспорно
е, че с разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидено че „Водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма
закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с
глоба в размер на 1800.00 лева“. Посочената разпоредба съдържа в себе си както
задължението, така и санкцията при неговото неизпълнение. В АУАН и в НП са
посочени неизпълнените от водача задължения – че не е заплатил дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, и няма как да има каквото и да било съмнение
за какво точно нарушение е санкциониран водачът, а именно че е управлявал ППС,
за което не е платена таксата за изминато разстояние. В случая обаче се касае за заснемане на нарушение чрез
техническо средство, като посредством изготвените от въпросното техническо
средство веществени доказателства не може да се установи самоличността на
водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението. От друга страна, проверката от органите на НТУ, при
която е констатирано нарушението, следва момента на извършването му и не може
да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал товарен автомобил с рег.№ СВ6807ВМ на датата на проверката, е същият,
който е извършил въпросното нарушение. По
делото няма данни и относно обстоятелството, кой е собственик на автомобила, с оглед качеството на субекта на нарушението. При това положение е било необходимо преди
съставянето на АУАН или преди издаването
на НП (арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), съответните длъжностни лица да съберат
доказателства които по достатъчно категоричен начин да установят самоличността
на нарушителя – напр. трудов договор валиден към релевантната дата, пътен лист
за ППС от същата дата или други документи от този вид. Транспортът на стоки е
правнорегламентирана дейност, вкл. от норми на общностното право, задължително
изискваща съставяне на множество документи, вкл. за водача на автомобила,
поради което авторството на деянието е възможно и не трудно установимо. Това че Л., като водач на автомобила в момента на
проверката, не е възразил срещу констатациите в АУАН не освобождава АНО от
задължението му да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата, въз
основа на които е наложено административното наказание, вкл. да персонализира
по безспорен начин нарушителя.
В
случая е останал неизяснен въпроса към дата 28.01.2022г. Р.Л. ли е управлявал
процесния автомобил. След като тези
доказателства не са събрани в развилото се пред АНО административнонаказателно
производство, то решаващия съд независимо от
бездействието на страните е следвало да
ги издири и събере в съдебното производство - чл.13 НПК.
Въззивният съд е следвало да събере доказателства, за да провери така очертания
въпрос за авторството на деянието, а именно кой е водача на товарния автомобил
към момента на извършване на нарушението.
Още
повече, че в касационното производство е налице индиция (волеизявление на
процесуалния представител на Р.Л.), че същия е бил водач на ППС към момента на
извършване на нарушението.
Районният съд
следва да прояви дължимата процесуална активност, като установи, първо,
собствеността на автомобила, а след това – да изиска от неговия собственик кой
е управлявал автомобила на посочения в НП ден и час. Освен от пътни листи,
товарителници, самоличността на водача може да се установи и чрез монтирания в
автомобила дигитален тахограф, в който водачът е поставил картата си на водач
по време на управлението, съобразно изискванията на Наредба
№ H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета
(Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2016 г.).
Вероятността,
при събиране на посочените доказателства при новото разглеждане на делото,
районният съд да се стигне до друг правен
извод, е достатъчно основание да се приеме, че допуснатото нарушение е
съществено.
Разпоредбата на член 220 АПК
установява забрана за касационната инстанция да извършва фактически
установявания, поради което същата няма правомощия да установява нови
фактически положения и следва единствено да проверява правораздавателната
дейност на районния съд.
Неизясняването
на въпроса кой е управлявал ППС на 28.01.2012г. е довело до неизяснена
фактическа обстановка. Това обуславя отмяна на решението и връщане делото за
ново разглеждане от друг състав на РС - Карнобат.
Като не е събрал доказателства дали Л. е този, който е управлявал товарния
автомобил към процесните дата и място, въззивният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на решението и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото
разглеждане съдът следва да събере и доказателства относно авторството на
деянието.
С оглед изложеното касационната инстанция приема, че при постановяване на
съдебното решение въззивният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 от НПК, които са
отстраними и които са основание за отмяна на атакуваното решение по реда на
чл.222, ал.2, т.1 от АПК и за връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Карнобат, който да
продължи разглеждането на делото, при съобразяване с дадените в настоящото
решение указания.
Ръководен от гореизложените съображения,
Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 66 от 11.10.2022 година, постановено по АНД № 207/ 2022
година по описа на Районен съд Карнобат.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд Карнобат при съобразяване с
указания в мотивите към решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/