Решение по дело №41/2020 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 24

                                               

 

Гр. В.

                                                                                                         20.04.2020

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският    окръжен   съд    гражданска   колегия

В  открито съдебно  заседание  на десети март

Две   хиляди   и   двадесета    година    в   състав: 

 

 

                                              Председател: В. В.

                                                     Членове:  1.А. П.

             2.Д. М.

                                                           

При    секретаря В. К.

и   в   присъствието  на  прокурора 

като  разгледа  докладваното  от Съдията  М.

в.гр.   дело  №  41  по  описа  за  2020г.

и  за   да  се произнесе,   взе  предвид  следното:

 

           Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „У. Б. АД гр.С. против Решение № 457/30.09.2019г. постановено по гр.д. № 45/2019г. по описа на Видински Районен Съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е необосновано. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил представения по делото анекс № 1/15.04.210г. подписан от страните по договора за ипотечен кредит от 19.02.2007г. с който страните са изменили размер на лихвения процент и са уговорили 13.30%, вместо 7.25%, какъвто е бил уговорен в договора от 19.02.2007г. Поддържа се, че това увеличение е станало въз основа на протокол № 38 от УС на банката на 14.10.2008г. с който е въведен компонента „премия“ като част от БЛП. Поддържа се, че подписания от страните анекс е станал неразделна част от договора за кредит и страните са били обвързани от правните му последици. В жалбата се излагат оплаквания относно приложението на ЗЗП, като съдът е следвало да се съобрази с разпоредбите на чл.146 и чл.143 от този Закон и където се посочва, че лихвата е компонент от разходите по ликвидността при десетгодишно финансиране  по договор за кредит, който критерии е обективен. Поискано е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят предявените искове.

Ответникът по жалба Н.П.К. е подал писмен отговор на въззивната жалба в който поддържа, че решението на ВРС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

В исковата си молба ищецът Н.П.К. поддържа, че на 19.02.2007г. е сключил с „Е. В. Б. Б. Б. АД ипотечен кредит за сумата 84 800 лева със срок за погасяване 19.02.2027г., който е изменен с анекс № 1/15.04.2010г. и крайния срок за погасяването му е до 21.03.2037г. Поддържа, че с решение от 27.04.2007г. Банката-кредитор се е вляла в „Б.“ АД, след което с приемащата банка е бил сключен анекс № 1/15.04.2010г. към договора за банков кредит. Поддържа, че с течение на изплащането на дължимите вноски по кредита установил че банката е добивала към лихвения процент компонент „премия“, който не е бил договорен при сключването на договора. Поддържа, че клаузата от общите условия на която банката основава сключването на посочения компонент е нищожна на основание чл.146 и чл.143 от ЗЗП. Този текст се поддържа, че е неясен по съдържание и не е разяснен по разбираем начин. В исковата молба се поддържа, че клаузата на т.3.09, алинея 8, б.“б“ от общите бизнес условия към договора за ипотечен кредит са нищожни поради което на основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума, която в течение на производството е увеличена на 23 120.68 лева, като получена без правно основание.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в който е оспорил предявените искове по основание и размер, като е изложил доводи във връзка с твърденията в исковата молба относно приложението на разпоредбата на чл.144 от ЗЗП.

Страните са представили писмени доказателства по делото, изслушана е съдебно икономическа експертиза по която вещото лице е представило заключение, което е прието от съда без възражения от страните.

С обжалваното решение съдът е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства, възприел е заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза и въз основа на така събраните доказателства е направил своите правни изводи, които настоящата инстанция възприема изцяло като обосновани и законосъобразни и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд като правилни и законосъобразни. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че в договора за ипотечен кредит и в общите условия не е ясно какъв е размера и как се определя надбавката над БЛП, която се посочва в т.3.09, ал.8, б.“б“ от общите бизнес условия на банката с която е сключен първоначално договорът за кредит. Правилно е  посочил съдът, че терминът „премия“ на който се позовава ответната страна, липсва както в договора за кредит, така и в общите условия, поради което не би могло да се проследи как се формира тази надбавка премия към сумите по представения от банката погасителен план към анекса, който е сключен между ответната банка и ищеца.

Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззиввната жалба, че при постановяване на решението съдът напълно игнорирал анекс № 1 сключен между страните към договор за ипотечен кредит. В изложените от съда мотиви в първоинстанционното решение подробно съдът е изследвал начина по който е било определено задължението по месечните погасителни вноски именно към приложения към анекс погасителен план, който е неразделна част от същия анекс. Неоснователни са доводите, че с подписването на анекс № 1, страните по делото са изменили размера на лихвения процент и са се споразумели за нов размер на лихвения процент от 13.30%. Точно поради това обстоятелство съдът е изследвал основанието за увеличение на лихвения процент и е приел, че твърденията на ответната страна за начина по който се е формирал новия лихвен процент се базират на неравноправни клаузи в общите условия. В тази насока съдът е изложил подробни съображения, които са съобразени както със закона, така и с установената съдебна практика.

По изложените съображения Окръжния съд приема, че обжалваното решение  следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, за което

                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 457/30.09.2019година постановено по гр.д. № 45/2019г. по описа на Видински Районен Съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.  

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                               

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                          2.