№ 5864
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505916 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5916/2023 г е образувано по въззивна жалба на Е. М. С. ЕГН ********** и М. М.
Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20076239 от 25.01.2023 г по гр.д.
№12618/20 г на СРС , 29 състав , в частта , с която на :
-основание чл.108 ЗС по иск на М. К. С. с ЕГН ********** от гр.София е признато за
установено по отношение на въззивниците , че същата е собственик на 3/32 ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от
кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор 68134.902.809, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16
ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа с
идентификатор 68134.902.809.1 и въззивниците са осъдени да предадат на М. К. С. ЕГН
********** от гр.София владението върху описаните имоти ;
- всеки от въззивниците е осъден да заплати на М. К. С. ЕГН ********** от гр.София на
основание чл.31 ал.2 ЗС по 1726,29 лева, представляваща обезщетение за ползването за
периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. на припадащата се на ищцата 3/32 ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от
кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор 68134.902.809 , 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16
ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа,
с идентификатор 68134.902.809.1 , ведно със законната лихва от 06.03.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ;
1
- въззивниците са осъдени да заплатят на М. К. С. с ЕГН ********** от гр.София 675,40
лева разноски пред СРС .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/.
Докладът на първоинстанционния съд е непълен като липсват указания за доказателствената
тежест и за доказателствената стойност на представените нотариални актове по
обстоятелствена проверка . Има противоречие в указанията на съда за доказателствената
тежест на исковете по чл.108 ЗС и чл.31 ал.2 . Нотариалните актове на ответниците не са
оборени от ищците и имат обвързваща доказателствена сила . Незаконосъобразно СРС е
допуснал само един от поисканите от въззивниците четирима свидетели . СРС не е изложил
надлежни мотиви , включително за извършения сериозен ремонт на имота и за нотариалната
покана на въззивниците до ищцата . Към 2008 г въззивниците владеят имота явно ,
изключително и необезпокоявано , а в нотариалната покана от 03.02.2008 г ищцата признава
този факт . Не са обсъдени протоколите на Общото събрание от 2008 г , където е изразено
намерение за принудително отстраняване на ответниците от имота . Последното не прекъсва
придобивната давност , а решенията на ОС от 2008 г никога не са били изпълнени . Пълно
владение върху имота е установено още 1994 г след смъртта на общата наследодателка и
ищцата не е имала достъп до имота .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищцата е
собственик на идеални част от процесните имоти , а възражението за придобивна давност на
ответниците считано от 1994 г е неоснователно . Според показанията на св.Ц.
наследодателят на ищцата К. С. е използвал жилищното помещение на втория етаж и
владението му не е отнемано . На нотариалната покана от 2008 г ответниците са отговори
единствено , че претендираното обезщетение за ползване е завишено . Няма данни за
„преобръщане на владението“, което да е манифестирано от ответниците на ищцата . Налице
е фактическия състав и на чл.31 ал.2 ЗС . Ищцата е изпратила писмена покана до
ответниците за обезщетение за ползване /“наем“/ , като еднократна покана е достатъчна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 28.02.2023
г , поради което въззивна жалба от 14.03.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна СРС е приел следното. Между страните не е спорно и се
установява от представеното удостоверение за наследници изх. №4609 от 21.09.2018 г. на
СО-р-н Лозенец, че ищцата е дъщеря и законен наследник на К. М. С., починал на
21.11.2001 г., като освен ищцата, законни наследници на К. С. са и М.Б.Б. - С. - съпруга,
В.К. С.-син и С.С.Д. - внук.
От представеното удостоверение за наследници се установява № 133/31.01.1995 г., че
наследодателят на ищцата К. С. е син и законен наследник на Е.Ф. С., починала на
2
15.11.1994 г., като нейни наследници са още ответниците Е. С. и М. М. - наследили съгласно
чл.10 ал.2 ЗН по заместване М. М. С., поч. 09.05.1992 г. - син на Е.ия С.. Не се спори и от
представеното удостоверение за наследници №1925/А/13.12.2001 г. се установява, че Е.Ф.
С., е дъщеря и законен наследник на М.Я.С., поч. на 25.07.1973 г., като освен нея по реда на
чл.10 ал.2 ЗН законен наследник е и Е.А.К., като дъщеря на В.Ф.К., поч. 1964 г.
Между страните не се спори и от представения нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 05.08.1931 г. се установява, че Ф.А.С. е закупил парцел четвърти е площ от 855
кв.м., представляващ част от нива е обща площ от 4000 кв.м., находяща се в гр.София,
местност „*******, между улиците Галичница, Янулница и Кораб.
Представен е протокол от 28.05.1959 г. по гр.д.№3162/1959 г. по описа на СНС, видно от
който съдът е одобрил постигнатата между наследниците на Ф.С.: Е.Ф. С. и В.К.-дъщери, и
М.Я.С.- съпруга на Ф.С., по силата на която дъщерите на Ф.С. получават по 1/2 ид.ч. от
дървена къща е дворно място от 855 кв.м., находящо се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на
ул.“******* /бивша ул.“******* по рег.план на гр.София.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №23/18.07.1970 г. по описа на
нотариус Я. М., I нотариус при СНС, Е.ия С. е дарила на синовете си К. С. и М. С. по 1/6
ид.ч. от дворното място, цялото е площ от 859 кв.м., находящо се в гр.София, кв.Долни
Лозенец, на ул.“*******, заедно е находящата се в същото жилищна сграда.
От представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти №15/25.09.1978 г. по описа
на нотариус Е. Б., е район на действие на СРС, се установява, че Е.Ф. С. е прехвърлила на
сина си М. С. 1/6 ид.ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в
гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, заедно е припадащите се 1/6 ид.ч. от общите
части на сградата и 1/6 ид.ч. от дворното място, в което същата е построена, а в замяна на
описания имот М. С. прехвърля на майка си Е. С. своята 1/6 ид.ч. от първия етаж на
жилищната сграда, заедно с припадащите се 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и 1/6 ид.ч.
от дворното място.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №77/12.04.1978 г. по описа
на нотариус Е. Б., е район на действие на СРС, се установява, че Е. К. дарява на
непълнолетния си син Е. А. със съгласието на баща му Е. Т. А. ½ ид. ч. от първия етаж от
двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на ул.“*******,
заедно е припадащите се 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място,
в което същата е построена.
Не се спори и от представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№140/12.12.1983 г. по описа на нотариус Е. Б., е район на действие СРС, се установява, че
М. С. е прехвърлил в собственост на майка си Е.Ф. С. притежаваната от него 1/3 ид.ч. от
втория етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Долни Лозенец, на
ул.“*******, а в замяна Е.ия С. е прехвърлила на сина си 1/3 ид.ч. от първия етаж на същата.
Според представения протокол от 30.03.1984 г. по гр.д.№5332/1984 г. по описа на СНС се
установява, че съдът е одобрил спогодба между К. С. и М. С., от една страна, и Е.Ф. С. - от
3
друга, по силата на който К. С. и М. С. получават при равни квоти владението и
собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София,
кв.Долни Лозенец, на ул.“*******, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 859 кв.м., като Е.ия С. запазва собствеността върху
масивната постройка зад основната сграда в имота. Делът на Е. А. се уравнява в пари.
Видно е от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и въз
основа на давностно владение №69, том 2, рег.№ 7932, нотар.дело №242/2008 г. по описа на
нотариус А. Ш., рег.№ 500 при НК, че Т. С., Е. С. и М. С. са били признати за собственици
при равни квоти на дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се в гр.София, р-н
„Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с
идентификатор 68134.902.809, заедно с целия първи етаж от построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72,81 кв.м., заедно с 4/6 ид. ч. от
втория етаж на сградата , със застроена площ от 59,70 кв.м., заедно с прилежащите
зимнични помещения, заедно с съответните идеални части от общите части на сградата.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на давностно
владение №199, том I, рег.№5785, н.дело №179/2017 г. по описа на нотариус А. Ш., рег.№
500 при НК се установява, че Т. С., Е. С. и М. С. са били признати за собственици на
основание наследяване и давностно владение на 1/3 ид.ч. от втория етаж на жилищна
сграда със застроена площ от 72,81 кв.м. от дворно място, с площ от 855 кв.м., находящо се
в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******.
От приетата като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза, която съдът
кредитира, се установява, че пазарният наем за периода 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. за 1/8
ид.ч. от първи етаж на сградата възлиза на сумата от 1580 лв., за 1/16 ид.ч. от втория етаж на
сградата възлиза на сумата от 474,90 лв., а за 3/32 ид.ч. от дворното място- сумата от 1819,38
лв.
Според разпитания пред СРС свидетел И.М. Ц. /на ответниците/ , същият е съученик с
ответника Е. С., като в началото на 80 - те години двамата били състуденти. Свидетелят
наемал през 90-те години квартири в близост до ул .“*******, където живеели Е. С., сестра
му М. и бабата на Е.. В този период бабата на Е. била жива. Свидетелят информира, че
чичото на Е. също живеел в къщата, виждал го на прозореца на горния етаж, но не
контактувал с него, тъй като имали голяма разлика в годините. В жилището живеели Е.,
майка му и сестра му. Свидетелят твърди, че продължава да поддържа контакти с ответника
Е. С., като се виждали един-два пъти месечно. В периода 2002 г. - 2003 г. свидетелят се
изнесъл от квартирата си на ул.“Кораб планина“, като първоначално живеел е родителите
си, впоследствие живеел в кв.“Витоша“ в столицата. Свидетелят твърди, че не бил свидетел
на спорове за имота на ул.“Кораб планина“. Къщата се ремонтирала доста в края на 80-те и
началото на 90-те години строили ограда откъм улицата, с бетонова основа, мрежа и врата.
Имало проблеми с водата и канализацията. В началото на 2000 г. правили по-сериозен
ремонт, като С. и семейството му плащали на работниците. Свидетелят лично помагал да
бъде разчиствано. Ремонтирали се сериозно тръбите за топла вода и канализацията на
4
къщата. Поправял се под, стените и камината в приземния етаж. Поправял се коминът и
покривът. Свидетелят твърди, че не му е известно през годините след 1994 г. някой друг
освен ответникът Е. С., да се е грижил за ремонта на имота.
От правна страна СРС е приел следното . По силата на осъществени прехвърлителни
сделки /дарения и замяна на идеални части /, както и по наследствено правоприемство ,
съсобственици в процесния недвижим имот са ищцата при квоти 3/32 ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от
кв.167 по плана на гр.София, с идентификатор 68134.902.809, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16
ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа,
с идентификатор 68134.902.809.1,, ответникът Е. М. С. -9/24 ид.ч. от дворното място, 3/6
ид.ч. от първия етаж, и 3/12 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, ответницата М. М. Ц.
-9/24 ид.ч. от дворното място, 3/6 ид.ч. от първия етаж, и 3/12 ид.ч. от втория етаж от
жилищната сграда и Т. Е. А.а –притежава 1/4 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от втори
етаж, което не се оспорва и от ответниците в отговора на исковата молба. Страните не
спорят и че към настоящия момент имотът се владее от двамата ответници - Е. С. и М. Ц..
Ответниците са релевирали като възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност
считано от 15.11.1994 г - датата на смъртта на Е.Ф. С.. За да настъпи придобивния ефект на
този оригинерен способ следва да са налице предпоставките на давностното владение.
Според СРС по делото не се установява изтекла в полза на ответниците придобивна
давност по отношение на собствените на ищцата 3/32 ид.ч. от дворно място, 1/8 ид.ч. от
първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда е два входа. Според показанията на свидетеля Ц. , наследодателят на ищцата К. С.
до смъртта си през 2001 г. е използвал жилищно помещение на втория етаж в
процесното жилище, което изрично се признава и от ответниците в отговора на исковата
молба. По делото няма никакви доказателства ответниците да са противопоставили своето
владение на това на К. С., нито на неговите наследници, в който случай може да се приеме,
че са осъществявали фактическа власт за себе си.
Според СРС от представения от ищците отговор на нотариална покана до ищцата и М. С.,
се установява , че на 03.02.2008 г. на ответниците Е. С., М. С. и Т. С. е била връчена
нотариална покана за заплащане на месечна наемна цена за съсобствения между тях имот в
размер на 800 лв. Ответниците не са оспорили качеството на ищцата като съсобственик,
а единствено са отговорили, че считат определеното обезщетение за силно завишено. В
случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би
могло да се счете , че той владее само за себе си. Владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо, че само един от наследниците остава в наследствения имот. Счита се, че
сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на
противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая -
наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
5
оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен
владелец, следва да превърне е едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че е тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на
владението, при което съсобственикът- съвладелец се превръща в съсобственик- владелец.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, е които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си е намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице
промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е
необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне
тяхното владение и това да стане известно.
Според СРС манифестиране на промяна на намерението от страна на ответниците не е
доказано по делото . Ползването на имота от един от сънаследниците, извършването на
ремонт , заплащане на данъците и битовите консумативи за имота са обикновени действия,
които не дават основание да се приеме, че е отблъснато владението на другите
сънаследници, респ. съсобственици.
Според СРС искът по чл.31 ал.2 ЗС е частично основателен . Ответниците са ползвали
процесните имоти и след като им е отправена писмена покана от ищцата и М. С. . СОЕ
доказва исковете за обезщетение по размер .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като настоящият съд споделя
водещите му мотиви , при следните уточнения и мотиви доводите във въззивната жалба .
Неоснователни са твърденията на въззивниците , че докладът на СРС е непълен . С оглед
твърденията им за изтекла в тяхна полза погасителна давност СРС изрично им е указал , че
трябва да докажат „преобръщане на владението“ – че са владяли явно и необезпокоявано
идеалните части на ищцата и са демонстрирали това си владение на същата . След подобни
указания съдът не е длъжен да указва на въззивниците каква е доказателствената стойност
на представените от тях нотариални актове и дали представянето им е достатъчно , за да
установи твърденията им . Отделно , самите въззивници и пред СРС , и пред настоящия съд
са ангажирали свидетелски показания за твърденията си , че са придобили по давност
идеалните части на ищцата .
Основателно е оплакването на въззивниците , че СРС неправилно е редуцирал броя на
свидетелите , с които въззивниците са искали да докажат твърденията за установено трайно ,
явно и непрекъснато владение . Действително поисканите от въззивниците четирима
свидетели могат да се явят и твърде много и излишни , но и да се допуска само един
свидетел за обстоятелства касаещи 10-годишен давностен срок е една крайност в преценката
на първоинстанционният съд . Трябва да се има предвид правилото още от римското право ,
че много често „един свидетел не е свидетел“ /не може да възприеме , запомни и
възпроизведе необходимите за процеса факти/ .Това правило е уредено в чл.159 ал.2 ГПК и
6
не е спазено от СРС .
По тази причина и като съобрази указанията в трайната практика на ВКС / решение №165 от
18.05.2013 г по гр.д.№1008/13 г на ВКС , IV ГО, решение №34 от 22.02.2012 г. по гр.д.№
652/ 2011 г., ІІ г.о. на ВКС, решение №16 от 28.11.2016 г по т.д.№2524/14 г на ВКС , I ТО и
др./ настоящият съд допусна на въззивниците още двама свидетели , чрез които да докажат
твърденията си за трайно , явно и непрекъснато владение. И с показанията на разпитаните
пред настоящия съд свидетели М.П. и Й.Н. твърденията на въззивниците за преобръщане на
владението пак останаха недоказани . Свидетелите установиха само факти за обитаване на
имота от въззивниците и техни роднини и за извършване на ремонти на същия , но не и за
„преобръщане на владението“ – установяване на фактическа власт само за себе си и явно
отричане на държането в полза на съсобствениците . Св.П. твърди , че никой не е пречел на
другите наследници да влизат в имота . Св.Н. преразказва твърдения на Е. С. относно
претенции на роднини за имота , но няма лични впечатления С. да е завладял имота , да не е
допускал роднини си в него и пр.
Извършването на ремонти в съсобствен имот , дори значителни такива , не доказва
завладяване на целия имот и владение само за себе си . Не е доказано пълно владение върху
имота на ответниците още от 1994 г или от 2008 г . Не следва друго от покана от ищцата от
03.02.2008 г , в която същата посочва , че само ответниците ползват имота . На тази молба
ответниците не са възразили в обратната нотариална покана , че считат имота за свой , а
косвено са признали правата на ищцата като само са възразили срещу размера на искания от
тях „наем“. Не може да се приеме , че е имало владение от страна на ответниците , което да
е било явно и да е демонстрирано на ищцата .
Протоколи на ОС на ЕС действително не прекъсват евентуална придобивна давност , но при
наличните данни същите са без никакво значение за изхода на делото.
Липсва противоречие при уважаване на исковете по чл.108 ЗС и чл.31 ал.2 ЗС . Безспорно
ответниците са ползвали имота , но като държатели , защото не са доказали промяна на
намерението си в такова за своене на имота .
Нотариалните актове на ответниците имат доказателствена сила , но не и такава , каквато те
считат . Според Тълкувателно решение от 21.03.2013 г по тълк.дело №11/2012 г на ОСГК на
ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна , без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В мотивите на решението изрично
е посочено , че въпросният диспозитив е относим към оспорваща нотариален акт страна ,
която няма равностоен документ за собственост /т.е. само претендира собственост без
документ / . Процесният случай не е такъв - ищцата има легитимиращи документи за
собственост по наследяване . При противоречие между различни документи за собственост
7
всяка от страните носи доказателствената тежест да докаже основанието , въз основа на
което претендира , че е собственик . Както се посочи ответниците не успяха да докажат по
делото , че са преобърнали държането си във владение и са придобили по давност идеалната
част на ищцата т.е.издадените им документи в тази насока не отговарят на действителното
правно положение .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20076239 от 25.01.2023 г по гр.д.№12618/20 г на СРС , 29
състав , в частта , с която на :
-основание чл.108 ЗС по иск на М. К. С. с ЕГН ********** от гр.София е признато за
установено по отношение на Е. М. С. ЕГН ********** и М. М. Ц. ЕГН ********** от
гр.София , че същата е собственик на 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.София, р-
н „Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с
идентификатор 68134.902.809, 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа с идентификатор
68134.902.809.1 и Е. М. С. ЕГН ********** и М. М. Ц. ЕГН ********** от гр.София са
осъдени да предадат на М. К. С. ЕГН ********** от гр.София владението върху описаните
имоти ;
- всеки от Е. М. С. ЕГН ********** и М. М. Ц. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на М. К. С. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.31 ал.2 ЗС по 1726,29
лева, представляваща обезщетение за ползването за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г.
на припадащата се на ищцата 3/32 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.София, р-н
„Лозенец“, ул.“*******, съставляващо УПИ XV-160 от кв.167 по плана на гр.София, с
идентификатор 68134.902.809 , 1/8 ид.ч. от първи етаж и 1/16 ид.ч. от втори етаж от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с два входа, с идентификатор
68134.902.809.1 , ведно със законната лихва от 06.03.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ;
- Е. М. С. ЕГН ********** и М. М. Ц. ЕГН ********** са осъдени да заплатят на М. К. С.
с ЕГН ********** от гр.София 675,40 лева разноски пред СРС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9