№ 104
гр. Търговище, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500132 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 48 от 18.04. 2024 г., по гр.д. № 189/ 2022 г. на РС –
Омуртаг, е отхвърлен предявеният от Д. В. С. от с. М... общ. Антоново,
ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. от
АК – Търговище, против ответника М. С. Д. от гр. Варна, ул. „Д..“ № 28, ет. 2,
ЕГН: **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. М. от
АК – Разград, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, за
установяване на правото му на собственост по давност върху поземлен имот
от 1536 кв.м. в урбанизирана територия, с ид. № 46468.501.89 по
кадастралната карта на с. М... община Антоново, като неоснователен. Осъден
е ищецът Д. В. С. да заплати на ответника М. С. Д. от гр. Варна, направените
по делото разноски в размер на 510 лв.
Срещу това решение е постъпила жалба от ищеца, чрез адвокат Р.. В нея
се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, свързани със свидетелските показания и на това, че съдът е дал
вяра на свидетелите на ответника. Излагат се доводи и във връзка с това как и
по какъв начин владелецът на имота следва да демонстрира намерението си за
придобиване на собствеността и пред кого. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена, както и да се
присъдят направените разноски.
1
От ответника е постъпил отговор на жалбата, чрез адвокат М.. В него се
подкрепят изводите на съда и се оборват доводите в жалбата, като се посочва,
че ищецът не е установил един от основните елементи на придобивната
давност и това е владението да е непрекъснато, необезпокоявано в
продължение на 10 години. Иска се решението да бъде потвърдено и да се
присъдят направените разноски.
Съдът, като провери приложените към делото доказателства, установи,
че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
първоинстанционния съд по отношение на установените факти и правните
изводи.
В допълнение и по отношение на изложените в жалбата доводи следва
да се посочи следното:
Ищецът С. твърди в исковата си молба, че през 2009 г. установил
владение върху процесния поземлен имот с площ 1536 кв.м. в урбанизирана
територия с ид. №46468.501.89 по кадастралната карта на с. М... общ.
Антоново и след изтичане на предвидената в закона 10-годишна придобивна
давност придобил собствеността, оспорвана от ответника. Ответникът М. Д.
от гр. Варна, оспорва предявения иск с възражение, че именно той е
собственик на недвижимия имот по наследство, евентуално – по давност, а
спрямо ищеца не са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Спорът е относно незастроен недвижим имот в урбанизирана територия
на с. М... община Антоново, който е с устройствен статут едва от 2022 г., като
ПИ ид. № 46468.501.89 от 1536 кв.м. по кадастралната карта на селото,
граничещ от запад и север с път, от изток имоти №№46468.501.41-42 и
№46468.18.8 – от юг, за който е съставен акт №2851/13.02.2023 г. за частна
общинска собственост.
Съгласно показанията на свидетелите и писмените доказателства се
установява, че до 2007 г. с. М... е било много запустяло, повечето къщи били
изоставени и неподдържани, с много избуяла растителност. Семейството на
ищеца имало много силна връзка с това село – баща му бил роден там. Именно
през 2007 г. ищецът започнал да се интересува от това да възроди по някакъв
начин селото и да се използват възможностите за развиване на туризъм.
Започнал да придобива различни имоти, но това било много трудно предвид
липсата на устройствен и кадастрален план. Закупил обаче няколко имота, а за
други се снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка. Процесният имот
бил в съседство с притежаван от ищеца имот и поради това, че бил целият
обрасъл с храсти и друга растителност, достъпът до неговите имоти се
затруднявал. Затова той предприел действия да го почисти, като вършел това
периодично. Въпреки това обаче допреди 2-3 години пак е имало случаи
тревата да достига човешки ръст. През всичките години след 2009 г. имотът не
е бил заграждан. През 2017 г. свид. Боряна Христова и съпругът й за пръв
посетили с. М... и тогава се запознали с ищеца. Те искали да закупят къща и
имот в това село, като първо закупили една къща от свид. Ангел М., а в
последствие още една, като и двете граничели с процесния имот. Той целият
2
бил обрасъл с висока трева. След закупуването на къщата започнали да
обработват процесното място – да го разчистят, защото нямало как да се
стигне до имота им по друг начин. Първоначално отношението между двете
семейства били много добри, но в последствие се влошили, като една от
причините е в експлоатацията на процесния имот. Още преди 2021 г.
семейството на свидетелката поставили големи речни камъни в процесния
имот, до границата с пътя. Това направили, защото там навлизали коли и
камиони. Това още повече влошило отношенията между съседите, като
ищецът подал жалба по този повод в Община Антоново – на 03.02. 2021 г. В
тази жалба той посочва, че на т.нар. от едно лице главна улица на с. М... били
поставени около 100 м. камъни, с които са обградени тревни площи,
собственост на община Антоново. Това създавало предпоставки за
произшествия. Не било ясно на какво основание тази общинска собственост е
заградена от лица, които живеят наблизо, не било ясно тези лица плащат ли
някакъв наем. След като узнала за тази жалба свид. Христова посетила
общинската администрация и обяснила, че мястото се чисти от нея и съпруга
й, защото иначе нямат достъп до имотите си.
Малко по-късно камъните били премахнати от ищеца и свид.
Попкирилов и оттогава мястото не е заграждано.
Що се отнася до ответника, то той е живял в селото като малък, след
което със семейството са се изселили в гр. Варна. Дядо му е имал имоти в
селото, като след смъртта му, майката на ответника получила овощни градини
и още един имот. Ответникът счита, че именно това бил имотът на майка му.
Ищецът и ответникът изявили претенциите си към този имот през 2022
г., като ищецът подал молба за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена
проверка пред нотариус в гр. Омуртаг, но получил отказ с мотивите, че друго
лице претендира върху собствеността на имота. Това е ответникът, който
описва подробно тези факти в отговора си.
Именно тези претенции са довели и до завеждането на настоящото дело.
Тези факти се установяват от показанията на всички свидетели – и тези
на ищеца, и тези на ответника. Установяват се и от представените по делото
писмени доказателства.
За да възприеме точно тази фактическа обстановка, съдът се ръководи от
показанията на свидетелите, в частта, от която могат да се установят
юридическите факти, обосноваващи 10-годишно, непрекъснато и
необезпокояване държане на имота и намерението на ищеца да го държи като
свой. В голяма част от показанията на всички свидетели има факти, които не
са относими, макар и те да дават доста информация относно това доколко
свидетелите са запознати със случая и какво знаят за процесния имот, от колко
години познават него и страните по делото. Цялостният анализ на всички
показания води съда до възприемането на описаната фактическа обстановка.
Във връзка с така описаните факти, въззивният съд прави следните
изводи:
Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
3
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя –
чл. 68 от ЗС.
В посочената хипотеза, ищецът е длъжен при условията на пълно и
главно доказване да установи предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС – начален
момент и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години, в който
период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано именно с
намерение за своене. За придобиване на имот по давност не е достатъчно само
упражняване на фактическа власт, но и открито манифестиране на
намерението за придобиване на собствеността върху чуждия имот за себе си
(Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г., по т.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай, нито от показанията на свидетелите на ищеца, нито от
останалите доказателства по делото се установяват, а още по-малко по
несъмнен и категоричен начин, обстоятелствата относно обективния и
субективния елемент на владението и неговата непрекъснатост в продължение
на 10 години.
Спорадичните действия на ищеца, изразяващи се в първоначалното
почистване на имота от храсти и дървета и последващо косене на тревата
сами по себе си не са в състояние да обусловят установено владение по
смисъла на чл. 68 от ЗС. Още повече, установяват се мотивите за едно подобно
почистване, което е било свързано с достъпа до имота на ищеца и цялостния
изглед. Видно е от показанията на всички свидетели, че имотът в нито един
момент не е имал трайни ограждения и не е бил в държане на никоя от
страните.
Що се отнася до субективния елемент на владението – намерението
имотът да се държи като свой, то изключително показателна е жалбата на
ищеца до кмета на Община Антоново. В нея той посочва, че това е имот,
който е общинска собственост. Ако той го считаше за свой в началото на 2021
г. във всички случаи щеше да защитава собствеността си и да посочи това
обстоятелство. Очевидно е, че по това време ищецът не е имал каквито и да
било претенции към собствеността на процесния имот и не се е считал за
собственик, затова и няма как да се установи, че е демонстрирал по някакъв
начин подобни намерения. Очевидно е, че те са се появили по-късно, през
2022 г.
С оглед на това искът е неоснователен. Решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Оплакванията за процесуални нарушения при формиране на волята на
съда и възприемане на фактическата обстановка са неоснователни. От една
страна съдът е посочил категорично, че дори и да даде вяра на свидетелите на
ищеца, то техните показания не обосновават владение, продължило повече от
10 години. От друга страна въззивният съд също изложи собствени мотиви в
тази връзка обосновавайки своите самостоятелни изводи като втора по ред
първа инстанция.
По отношение на разноските. Право на такива предвид изхода от делото
4
има въззиваемата страна. Пред втората инстанция обаче няма направени
такива и затова не се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 18.04. 2024 г., по гр.д. № 189/ 2022 г.
на РС – Омуртаг КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗЦЯЛО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в едномесечен срок от
съобщаването му н страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5