№ 69
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600058 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16, вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на Г. Н. Г., чрез адв.
А. С. срещу решение на ОС-Търговище № 28/13.02.2023г., постановено но
ЧНД № 44/2023г. С последното е признато Решение за плащане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган в Република Австрия, постановено на
22.07.2021 г., влязло в сила на 11.08.2021г. срещу българския гражданин Г. Н.
Г., за сумата от 95 евро, с равностойност в български лева - 185.80 лв. /сто
осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, за това, че като водач на моторно
превозно средство с рег. № TO677EB, движейки се в населено място:
Nickelsdorf, A4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung Ungarn, е превишил на 26.05.2021
г. в 00:06 часа максимално допустимата скорост със 25 км/ч., при допустима
скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност), което се
санкционира по реда на § 98Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 zif. 2 lit. e KDV;
§134 Abs. 1 KFG от австрийския закон. Прави се искане същото да бъде
отменено, тъй като деянието не представлява административно нарушение,
деецът не е бил уведомен за издаденото решение; на процесната дата се е
намирал на територията на Република България.
Пред въззивната инстанция санкционираното лице, не се явява, не се
представлява.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище
1
за неоснователност на жалбата.
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на
страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния
съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е
допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен
орган в Австрия - Bezirkshauptmannschaft Gussing, рег. №
BH-GS/03/216000024659, постановено на 22.07.2021г., влязло в сила на
11.08.2021 г. срещу българския гражданин Г. Н. Г. е наложена финансова
санкция - глоба в размер на 95 евро. Решението е на несъдебен орган в
Австрия и отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС,
доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение, тъй като действията на санкционираното лице
изпълват състава и се наказват съгласно законодателството на Австрия по
реда на § 98Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG, за
това, че като водач на моторно превозно средство с рег. № TO677EB,
движейки се в населено място: Nickelsdorf, A4, StrKm 61,950, Fahrtrichtung
Ungarn, е превишил на 26.05.2021 г. в 00:06 часа максимално допустимата
скорост със 25 км/ч., при допустима скорост 80 км/ч. (след приспадане на
границата на толерантност).
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.31 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции става ясно, че се касае за влязъл в сила акт
на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от
засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в
случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.2, т.1 от ЗПИАРКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява също, че то
съдържа всички реквизити, предвидени както по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване, посочени в чл.35 от
Закона, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
2
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция е не по-малко от 70 евро; решението е по отношение на
лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено,
че производството е било писмено. Тоест не са налице факултативни
основания за отказ по чл.35, т.1 - 11.
Жалбоподателят счита, че деянието, за което му е наложена финансова
санкция не представлява административно нарушение по българското
законодателство, както и че водачът на превозното средство – платформа не
следва да носи отговорност. Допуснатите нарушения по ЗДвП и Правилника
за неговото прилагане съставляват именно административни нарушения,
освен когато не се характеризират със завишена степен на обществена
опасност, поради което и се явяват престъпления. Освен това, според Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, двойна наказуемост
не се изисква за поведението, което нарушава правилата за движение по
пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на
управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите,
относно опасните товари. Конкретните нарушения, които са санкционирани
са именно такива, поведение, нарушаващо правилата за движение, поради
което и двойната наказуемост не е приложима.
Твърденията, че лицето не е било уведомено за решението на
австрийските власти не намират подкрепа в доказателствата по делото. От
приложеното на л.4-11 от първоинстанционното производство Удостоверение
е видно, че заинтересованото лице е било уведомено лично или чрез
упълномощен представител, относно правото си да обжалва решението,
съответните за това срокове. Актът за налагане на финансовата санкция е бил
връчен лично на жалбоподателя на 27.07.2021г.. Решението не е било
обжалвано.
Приложената на л.21 по ЧНД №44/2023г. по описа на ТОС, служебна
бележка не разколебава основанията за признаване на финансовия акт.
Документът не е представен в оригинал, приложено е копие.
Поясненията се излагат за пълнота на проверката, доколкото
българският съд не разполага с правомощието да преразгледа влезлия в сила
чужд съдебен акт.
Изложеното мотивира съставът на съда да приеме, че не са налице
основания да бъде отказано признаване на представеното решение и
изпращането му за изпълнение.
В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а решението на
Окръжен съд-Търговище като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
3
Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИАКОРНФС, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 13.02.2023г., постановено по ЧНД
№ 44/2023г. на Окръжен съд-Търговище.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4