РЕШЕНИЕ
№ 6685
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110164697 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от *************** против Н. П.
С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът *************** твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена длъжника, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено
с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
1
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от *************** на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди още, че в
изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и
имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с ***************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите,
както следва: сумата от 1426,25 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
***************, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., сумата от 96,74 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 22,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за недопустимост на предявените искове, а по същество за тяхната
неоснователност. Поддържа се становище, че процесните вземания са погасени по
давност. Излагат се доводи, че от представените от ищеца документи не може да се
установи как са формирани процесните суми, като на ответника не са връчени срещу
подпис индивидуалните изравнителни сметки, каквито са изискванията на чл.28, ал.3
от ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че общия топломер в абонатната станция на
сградата не е преминал метрологичен контрол, а начисляването на дължимите суми е
извършено в нарушение на принципа за заплащане на реално консумирана/получена
2
услуга/стока, в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните по договора.
Поддържа се становище, че не е спазена методиката за дялово разпределение и
процесните суми са определени в нарушение на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. Оспорва се „авторството и верността“ на представените с
исковата молба извлечения от сметки и съобщения към общи фактури, тъй като не
ставало ясно кой ги е съставил и начина, по който са формирани сумите. Поддържа се,
че оспорените документи са едностранно изготвени от ищеца частни документи,
поради което нямат обвързваща за съда доказателствена сила. Оспорват се още данните
от извършеното дялово разпределение на топлинна енергия и количеството доставена
такава, разпределението на ТЕ отдадена от сградна инсталация, както и редовността на
счетоводството, водено от ищеца. Излага се доводи, че между ищеца и ответника не е
налице валидно облигационно правоотношение, като се оспорва и договорната връзка
между ищеца и топлинния счетоводител. В срока по чл.131 ГПК е подадено и
„допълнение“ към писмения отговор, в което се сочи, че ищецът претендира суми,
които не са предмет на издадената по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. заповед. Излага се доводи
за нищожност на разпоредбите от ОУ на ищеца относно дължимостта на
претендираните лихви. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца -***************не изразява
становище. Представя писмени доказателства – формуляри за отчет и издадените въз
основа на тях индивидуални справки, и сертификати за типово одобрение на
измервателните уреди.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по
описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.06.2017 г., с която е разпоредено
длъжникът Н. П. С. да заплати на заявителя сумата от 1522,99 лева – за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер
на 274,02 лева за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., както и разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК срещу издадената заповед е подадено възражение, в
което е обективирано искане за спиране поради предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК.
В заповедното производство е приложен заверен препис от решение №
14494/19.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 15166/2016 г. по описа на СРС, 128-ми
състав, влязло в законна сила на 22.02.2017 г., от което се установява, че ответникът в
3
настоящото производство е предявил отрицателен установителен иск против ищеца в
настоящото производство – за недължимост на суми за главница и лихва за топлинна
енергия. Видно от решението е, че решаващият съдебен състав е признал за установено
по отношение на ***************, че Н. П. С. не дължи на дружеството сумата от 2
458,13 лева, представляваща начислена главница за ползвана топлинна енергия за
периода от периода от м.12.2008 г. до м.03.2013 г. за имот с адрес: ***************,
поради погасяването им по давност. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за
разликата над 2 458,13 лева до пълния предявен размер от 3837,93 лева и за периода от
м.04.2013 г. до м.02.2016 г.
С разпореждане от 24.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа на СРС,
съдът е приел, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложена Заповед № РД-41-1867/29.12.1987 г. на Председателя на
ИК на СНС, от която се установява, че ответникът Н. П. С. се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот, който ме у предоставен в обезщетение
срещу отчужден имот.
По делото е приложен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към
процесния исков период.
По делото са представени съобщение към фактури и справки за издадени
кредитни известия през процесния имот, без данни за съставител.
По делото са приложени индивидуални справки за използваната топлинна
енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ, изготвени от
„Бруната“ ООД за исковия период относно процесния недвижим имот.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е
констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2014г./2015 г. и
2015г./2016 г., за които ФДР е разпределила за процесния апартамент ТЕ за отопление
по отчет на 5 бр. ИРРО и от сградна инсталация. В заключението е посочено, че В
района не се подава ТЕ за БГВ. Вещото лице е констатирало още, че от потребителя не
са представени възражения против разпределената ТЕ и изготвените изравнителни
сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в
4
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 1522,99 лева – главница, в т.ч. сумата от
96,74 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 274,02 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 22,94 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв.
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че предявените искове за сумата от 96,74
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
23.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 22,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., са недопустими. Това е така, тъй като
издадената заповед по чл.410 ГПК не съдържа подобни вземания, а установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК е допустим само за вземания по издадената заповед.
Релевантно при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не
заявлението за издаването на такава заповед. Това е така, тъй като заявлението не се
връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори
вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, която
очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по
делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за
лихва върху възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия, поради
което исковете за такива суми са недопустими. С оглед предходното, същите следва да
бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях следва да се прекрати.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
5
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим
имот процесния недвижим имот. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството
дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено
относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление,
за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
6
Следва да се отбележи също, че с решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153,
ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те
са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването
на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната
инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите
си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички
съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор
с ответника, нито подаване на молба-декларация за откриване на партида . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира за неоснователни изложените
в писмения отговор възражения за неравноправност на клаузите от общите условия,
приложими към обвързващия страните договор. При упражняване на правомощията си
по чл.7, ал.3 ГПК съдът не установява наличие на неравноправни клаузи в тези
условия, поради което приема, че същите обвързват страните по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
7
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на СТЕ, тъй като
вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения. Вещото лице е установило доставеното
количеството топлинна енергия до имота през процесния период, както и нейната
стойност, не само въз основа на документи на ищеца, но и с лично проверените в
съответния топлофикационен район документи за процесния имот /видно от
изявлението на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание/.
Следва да се отбележи, че доказателства, които да разколебават направените
изводи не са ангажирани по делото, а в тежест на ответника, ако твърди, че
установеното от СТЕ количество топлинна енергия не отговаря на действително
доставеното, съответно че радиаторите в имота са демонтирани, е било да го докаже по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Видно още от заключението на СТЕ е, че в имота е
извършен отчет и топлинната енергия е начислена именно въз основа на данни от
ИРРО в имота на ответника. Обстоятелството, че към датата на провеждане на ОС на
ЕС за избиране на фирма – топлинен счетоводител за имота на ответника е отразено, че
е налице „затапване“, не може обуслови извод, че повече от 10 години след това,
фактическото положение е останало непроменено. Аргумент в тази насока е и
заключението на СТЕ, в което вещото лице категорично сочи, под страх от наказателна
отговорност, че в имота е правен отчет на 5 бр. ИРРО.
Съдът намира за неотносими към предмета на спора и изложените в писмения
отговор доводи относно липса на подадено от ответника възражение в хода на
заповедното производство при положение, че в заповедното производство е подадено
такова, а със заявление с вх.№ 2300729/21.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа
на СРС изрично се сочи, че вземането, за което е издадена заповедта, се оспорва.
В случая, от приложеното в заповедното производство решение по гр.д.№
15166/2016 г. по описа на СРС се установява, че решаващият съд е уважил частично
предявения отрицателен установителен иск, поради което същото не касае периода,
8
предмет на настоящия спор.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана до предявения в настоящото производство
размер от 1 426,25 лева. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.05.2017 г. до окончателното
изплащане. В останалата част до сумата от 1 522,99 лева, издадената заповед следва да
бъде обезсилена.
Основателността на акцесорния искове предполага наличие на главно
задължение и забава в погасяването на същото. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***************на клиенти в
град София /в сила от 12.03.2014г./, купувачът е длъжен да заплаща стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Като продавачът начислява лихва за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези,
начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните
Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът обаче не
твърди и не представя доказателство за публикуването на общата фактура за двата
отчетни периода на интернет страницата си /например съставени от нотариус
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на последния и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез
осигурен интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца/, съставляващо
своеобразно уведомление до длъжника за възникване на задълженията. Последното е
необходимо с оглед установяване на падежа на задължението, предвид което съдът
приема, че без доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е налице.
С оглед предходното претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на 251,08 лева и за периода от 15.09.2014 г. до
04.05.2017 г., следва да бъде отхвърлена. В останалата част до сумата от 274,02 лева,
издадената заповед следва да бъде обезсилена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно доказателствата по делото
ищецът е направил разноски в исковото производство в размер на 816,11 лева /за
държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ, и такса за съдебно удостоверение/. На
9
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност и са
проведени само две открити съдебни заседания. С оглед предходното и съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 727,10 лева.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете и прекратяване на делото. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лева. Съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ищеца с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК. При идентични на изложените по-горе съображения
относно определяне размера на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в
случая на процесуалния представител на ответника се дължи възнаграждение в
минимален размер от 479,70 лева, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове и частта, в която производството е
прекратено, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 99,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски в размер на 85,94 лева, от които съразмерно на уважената част от
предявените искове ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 68,21 лева.
В заповедното производство е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че длъжникът – настоящ ответник е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален към онзи момент размер от
300,00 лева, поради което съразмерно на отхвърлената част от предявените искове
ищецът му дължи сумата от 61,91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от*************** ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление:*************** срещу Н. П. С., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 426,25 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот,
находящ се в ***************, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
10
законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД –
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 251,08 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от***************, със седалище и
адрес на управление: *************** срещу Н. П. С., ЕГН ********** установителни
искове - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 96,74
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
23.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 22,94 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от
15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., като процесуално недопустими и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 64697/2023 г. по описа на СРС в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена на 16.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 32775/2017 г. по описа на СРС, 43-ти състав В
ЧАСТТА за сумата над 1 426,25 лева до пълния размер от 1522,99 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в ***************, за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., както и В ЧАСТТА за сумата над 251,08 лева до пълния размер от
274,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.
ОСЪЖДА Н. П. С., ЕГН ********** да заплати на ***************, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: ***************, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 727,10 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 68,21 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
32775/2017г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА***************, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: *************** да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.4 и ал.4 ГПК сумата от 99,00 лева, представляваща направените разноски по
исковото производство и сумата от 61,91 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 32775/2017г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице *************** със
седалище и адрес на управление:***************, помагач на страната на ищеца
***************
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която са оставени без разглеждане предявените искове и е обезсилена
11
издадената заповед, решението има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба през Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12