Определение по дело №218/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 88
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20213001000218
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. Варна , 07.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба депозирана от
„ЙОАННА“ ООД – гр.Нови Пазар против Разпореждане № 260118/02.03.2021
год., постановено по в.гр.д.№ 379/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с което
е върната касационна жалба на страната с вх.№ 260476/27.01.2021 год. срещу
постановения по делото съдебен акт.
Насрещната страна – „КРИС НП“ ООД не е изразила становище по
основателността на депозираната частна жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Предявената частна е допустима и надлежно администрирана. Същата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното Разпореждане е постановено по реда на чл. 286, ал.1, т.3
ГПК и е мотивирано с необжалваемостта на постановеното по делото
решение. Решаващият състав е формулиран изводи, че спорът е търговски и
попада в приложното поле на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е с цена на иска
под 20 000 лева.
Първият довод на жалбоподателя е сведен до наличие на подадена частна
1
жалба с вх.№ 386/18.01.2021 год., която има за предмет обжалваемостта на
постановеното по делото решение. Поддържа се, че съдът е следвало да
администрира посочената частна жалба и да изчака произнасяне по същата.
Твърди се, че двете производства са в преюдициална връзка.
Съдът констатира, че жалбоподателят е депозирал частна жалба с вх.№
386/18.01.2021 год. по описа на ВКС, с която оспорва правилността на
постановеното по делото решение в частта, в която е посочено, че актът не
подлежи на обжалване. Коментираната частна жалба е в процес на
администриране, вкл. за уточнение на предмета на обжалване.
Постановеният диспозитив по чл. 236, ал.1, т.8 ГПК в съдебното решение
, респ. приетата необжалваемост на акта, не обвързва настоящия състав. В
производството по чл. 286, ал.2 ГПК въззивният съд следва да формира
собствени изводи относно характера на спора и допустимостта на касационно
обжалване. На посоченото основание, доводите на частния жалбоподател за
предприето оспорване на решението в частта по чл. 236, ал.1, т.8 ГПК са
ирелевантни за изхода от настоящия спор.
РС – гр.Нови Пазар е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД. С предявената и
коригирана искова молба се твърди, че на 06.08.2019 г. ищецът продал на
ответника ППС – полуремарке самосвал, описано подробно в исковата молба
за сумата от 20000 лв. , която купувачът не заплатил в договорения срок.
Владението върху полуремаркето било предадено още през месец април 2019
г. С допълнителна молба от 30.09.2019 г. ищецът заявява, че на 13.09.2019 г.
намерил процесния самосвал пред собствената си автобаза, с което вещта му
била върната. По този начин ответникът в продължение на 5 месеца и 13 дни
ползвал превозното средство без правно основание и дължи обезщетение.
Освен това вещта била увредена и се налагало смяна на някои части.
Претендира обезщетение за ползване на вещта в размер на 10 000 лева, както
и обезщетение за повредите на самосвала в размер на 3 600 лева. РС – Нови
Пазар и ОС – Шумен са се произнесли по спора в посочените предметни
предели и при посочената правна квалификация /така Решение № №
175/14.07.2020 год. по описа на РС – Нови Пазар и Решение №
260096/29.12.2020 год. по описа на ШОС/.
2
По отношение на понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК липсва легална дефиниция в закона. Съдебната практика е
константна, че критерият за "търговско дело" е по-широк от преценката на
понятието "търговска сделка" и "търговски спор" по смисъла на чл. 365, т. 1 –
т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно
вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не
само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на
разглеждане от окръжния съд, но и спор, който е функционално обусловен от
осъществяваната от страната търговска дейност. В посочения смисъл са
определение № 175/19.07.2016 г. по т. д. № 3105/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 9/21.01.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
определение № 252/21.09.2012 г. по т. д. № 697/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Определение № 331 от 9.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1196/2020 г., II т. о.,
ТК, Определение № 24 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 40/2021 г., II т. о.,
ТК и др.

В настоящия случай делото е търговско, тъй като заявените претенции
практически са функционално обусловени от упражняваната от двете страни
търговска дейност, във връзка с която е било предадено владението върху
вещта. Ищецът сам поддържа, че между страните е налице продажбено
правоотношение за процесното ремарке във връзка с което издал проформа
фактура и подготвил писмен договор. Сочените твърдения с оглед нормата на
чл. 144, ал.2 ЗДвП следва да се квалифицират като такива за наличие на
предварителен договор с насрещната страна по смисъла на чл.19 ЗЗД,
евентуално – като твърдения за наличие на преддоговорни продажбени
отношения. Ответникът не оспорва уговорките за бъдеща продажба, но
твърди, че вещта му е предадена по-рано, поради възложено ремонтиране
преди прехвърлянето на ППС. С оглед на изложеното, претендираните
последици от връщането на вещта са функционално свързани с търговската
дейност на двете дружества, независимо, че претенциите са основани на
извъндоговорно основание и непозволено увреждане.
С оглед цената на предявените осъдителни претенции въззивното
решение е изключено от обхвата на подлежащите на касационен контрол
съдебни решения по търговски дела, на основание чл.280, ал.3 ГПК.
3
Постановеното в идентичен смисъл Разпореждане на ШОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260118/02.03.2021 год., постановено по
в.гр.д.№ 379/2020 год. по описа на ОС – Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4