Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 15.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V
граждански състав, в публичното заседание на 16.10.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 2264 по описа
за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 143 от ЗЗД във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, срещу М.И.А. ***, в която се твърди, че по негово заявление
е образувано ч.гр.д. № 751/2019г. по описа на РС-П., по което е издадена
заповед за изпълнение, възразена от длъжника. Ищецът сочи, че съдът му е указал
да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение. Твърди, че на 14.08.2017г. ответникът и „Кредисимо" АД са
сключили Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който дружеството е
предоставило на кредитополучателя сумата от 300.00 лв., а ответникът се е
задължил, съгласно т.3.1. от Договора да погаси кредита съгласно погасителния
план. Твърди, че при кандидатстването си за кредит ответникът сам е избрал да
обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор, като осигури
поръчителство от трето, одобрено от кредитора юридическо лице – ищецът “А.Т.“
ЕООД. Твърди, че той се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателят
за задълженията по Договора за кредит, срещу което Кредитополучателят му дължи
възнаграждение в размер на 31.21 лв. на месец за периода на действие на
Договора. Твърди, че ответникът се е съгласил с предложените му условия от
Поръчителя и е подписал договора за предоставяне на поръчителство на
14.08.2017г., чрез размяна на електронни волеизявления. Твърди, че на
14.08.2017г. между „Кредисимо“ и “А.Т.“ ЕООД е сключен и договор за
поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря пред
„Кредисимо“ солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на
последния, възникнали съгласно Договора, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на ответника. Твърди, че въз основа на сключения
Договор за кредит, „Кредисимо“ изпълнил своето задължение и предоставил на
ответника заем в размер на 300.00 лв. главница, при уговорена лихва и други
условия, посочени в Договора. Твърди се, че Кредитополучателят е усвоил сумата
още на 14.08.2017 г. на каса на „Изипей“ АД в гр. П.. Твърди, че ответникът не
е изпълнил нито едно от поетите задължения, като погасил нито една сума.
Твърди, че ответникът многократно е бил търсен от кредитора за изплащане на
задълженията, за което са извършени административни разноски в размер на
16.38лв., които съгласно т. 2.7. от раздел VIII от ОУ, неразделна част от
Договора, са за сметка на длъжника. Заявява, че на 23.01.2019г. „Кредисимо“
изпратило искане за плащане до него, като поръчител, и че той извършил всички
плащания към кредитора в указания срок – 25.01.2019г., плащайки 300.00лв. -
главница, 19.05лв. - договорна лихва, 51.84лв. - наказателна лихва и 16.38лв. -
административни разноски. В уточнението на твърденията си ищецът твърди, че
плащането на кредитора е направено с протокол, който съставлява търговска тайна
и попада под обхвата на ЗЗЛД, поради което е представил удостоверение от
кредитора за получаване получаването на процесните суми от поръчителя. Твърди, че
на 25.01.2019г. ответникът е уведомен за извършеното плащане и за встъпването в
правата на кредитора от „Ай Тръст“, в това число и дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 23.63лв., но плащания не
постъпили. Моли съда да признае установено, че ответникът му дължи следните
суми: 300.00лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното ѝ плащане; 16.38лв. – административни
разноски; 19.05лв. – договорна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 20.11.2017
г.; 51.84лв. – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 21.011.2019 г.;
23.63лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва твърдението, че между него и ищеца съществува валидно
сключен договор за заем и се твърди, че не съществува правна връзка между тях.
Твърди се, че представените по делото писмени документи не са приети от
ответника и не са собственоръчно подписани от него. Според ответника, кредиторът
базира своите аргументи на база изцяло едностранно разпечатани документи от
компютърна система и имейли без каквото и да е участие от страна на ответника.
Твърди се, че кредиторът незаконосъобразно е лишил ответника по делото от
възможността да се запознае с документите и да се съгласи с тях. Според
ответника, документацията, предоставена пред съда, няма никаква стойност,
защото е базирана на имейли и на електронни съобщения, които не са приети от
ответника чрез електронен подпис. Ответникът твърди, че на част от документите,
приложени от ищеца, се долавят подписи, които не са положени от ответника и ако
се твърди, че те са негови, следва да се представят оригиналите на тези
документи. По отношение на правните изводи на ищеца от чл. 240 ЗЗД, ответникът
твърди, че не е сключвал договор за паричен заем, не дал и съгласието си чрез
писмен договор за лихви. Твърди също, че не са му предоставяни ОУ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 715/2019г. по описа на ПлРС.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е възразена от длъжника, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК. В случая по ч.гр.д. № 751/2019г. сроковете за възражение и
за предявяване на иск са спазени, поради което претенциите са допустими за
разглеждане по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство ищецът „А.Т.“ ЕООД е представил Договор за потребителски
кредит ***между „Кредисимо“ АД и ответника М.И.А., по който „Кредисимо“ АД се е
задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит въз основа на приложени към него
Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно
споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е
видно, че кредитът е потребителски в общ размер 300 лв. за срок от три месеца, погасителна
вноска 106.35.32 лв., лихвен процент по кредита 37.74 % и ГПР по кредита 50%.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5 ал.2 от
ЗКП и ОУ за предоставяне на кредити. Представени са заявление от ответника за
кредит, четири електронни писма от кредитора до ответника с информация относно
договора, препращаща и към електронния сайт на кредитора. Ищецът е представил
договор за предоставяне на поръчителство от 14.08.2017г., сключен между „А.Т.“
ЕООД в качеството на поръчител и М.И.А. в качеството на потребител, по който
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по
силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора
– възнаграждение до падежа 31.21 лв. на месец. Този договор за поръчителство е
сключен от ответника с „А.Т.“ ЕООД, съгласно задължението му по Раздел 3, чл.12
от ОУ по договора за кредит да предостави обезпечение на кредита във вид на
банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Въз основа на договора за предоставяне на
поръчителство е сключен договор за поръчителство от 14.08.2017г. между
„Кредисимо“ АД и „А.Т.“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл.3 ал.1 от
Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено
поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на
потребителя. Ищецът е представил и протокол № 127/21.01.2019г. за това, че
административните разходи за събиране на вземания от ответника са в размер на
16.38лв. Представено е удостоверение за погасени задължения от 05.04.2019г.,
издадено от „Кредисимо“ ЕАД за това, че след изпратено искане за плащане от
„Кредисимо“ ЕАД, в указания срок – на 25.01.2019г., „А.Т.“ ЕООД - в качеството
си на поръчител и солидарен длъжник по договор за поръчителство и договор за
предоставяне на поръчителство за задълженията на кредитополучателя М.И.А. по договор
за потребителски кредит № 922820/14.08.2017г., е погасил всички дължими суми от
кредитополучателя по договора за кредит. След изпълнението на задължението за
плащане от поръчителя „А.Т.“ ЕООД по силата на така сключените договори,
„Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към ответника М.И.А., тъй като
задълженията са погасени от поръчителя. Изискана и приобщена към делото е
разписка от 14.08.2017г., „Изипей“ АД, видно от която М.И.А. е получил сумата
от 300 лв., пратена от наредител „Кредисимо“ АД с основание кредиссимо плюс.
Във връзка с указаната на ищеца доказателствена тежест, той е представил и
разпечатка на електронно писмо, с което уведомява ответника, че кредиторът по
процесния договор е поискал от него плащане на задълженията по договор за
потребителски кредит № 922820/14.08.2017г., индивидуализирани като суми, че в
срок от 5 работни дни „А.Т.“ ЕООД ще заплати всички дължими суми на кредитора и
ще встъпи в неговите права. Уведомил го е също и че към датата на уведомлението,
задълженията на ответника към него, като поръчител, са в размер на 93.63лв. Датата
на това електронно писмо е неясна, същата е изписана по следния начин – „23de ene.de 2019“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил
задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. В настоящия
случай доказателствената тежест на ищеца „А.Т.“ ЕООД е указана, и тя е била: да
докаже следните обстоятелства - че между ответника и “Кредисимо“ АД е
възникнало правоотношение въз основа на договор за кредит от 14.08.2017г.,
наличието на договор за поръчителство между него и “Кредисимо“ АД, като и на
договор между него и ответника във връзка с поръчителството; че кредитът е
усвоен от ответника; че кредиторът е предприел действия по събиране на
задължението спрямо поръчителя и че сумите са заплатени от него, че е уведомил
ответника за предявения от кредитора срещу него иск за заплащане на вземането
по кредита и датата на уведомяване. Съдът счита, че с оглед събраните по делото
доказателства, ищецът „А.Т.“ ЕООД, в качеството си на поръчител, не доказа възникналото
първоначално задължение, доколкото представения договор, въпреки, че се твърди,
че е сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, съдържа подпис само на
представителя на кредитора, липсва име, подпис, число, електронен подпис или
каквото и да било потвърждение от електронна поща на кредитополучателя, които
да сочат негово съгласие за подписване на договорни задължения при условията на
окончателния договор. Действително, представено е заявление от името на кредитополучателя
с искане за получаване на кредит от 300лв. и лични данни, но в него не се
съдържат данни за другите съществени условия по окончателния договор. Полагането
на физически подпис от страна на представител на кредитора под този окончателен
договор, изключва възможността съдът да приеме твърденията на ищеца, че
договорът е сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Не се доказа по делото и предпоставката
на чл. 143 от ЗЗД, а именно - ищецът в качеството му на поръчител, да е
изпълнил задължението на длъжника по договора за кредит. От представеното
удостоверение за погасени задължения, издадено на 05.04.2019г. от „Кредисимо“
ЕАД, не става ясно какви са били задълженията на кредитополучателя към момента,
към който кредиторът е отправил искане до поръчителя за изплащането им, както и
няма данни за това какъв е размерът на задълженията, изплатен от поръчителя „А.Т.“
ЕООД на кредитора „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът изрично е заявил пред съда, че това е
търговска тайна и отказал да представи доказателства в тази връзка, и въпреки указанията
на съда в доклада му, че следва да уточни дали това плащане е осчетоводено, не
е заявил това. Съдът счита също така за недоказано, че ищецът – поръчител е
изпълнил задължението си да уведоми длъжника – потребител за отправено от
кредитора искане за плащане, както и за извършеното плащане, доколкото копието
на електронното писмо с част от тази информация, практически е без дата –
изписаното „23de ene.de 2019“ не може да бъде прието за такава/още повече за
твърдяната впоследствие дата 23.01.2019г./, а съдържанието на писмото не може
да даде достоверна дата на изпращане на уведомлението.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенциите на ищеца се явяват
неоснователнии недоказани, и следва да бъдат отхвърлени, доколкото същият не
успя да установи в настоящото производство валиден договор за кредит и че в
качеството си на поръчител е изплатил задълженията на ответника по договора за
кредит към „Кредисимо“ ЕАД, вследствие на което има право да претендира същите
за плащане от длъжника в заповедното производство.
При този изход на делото, ищецът дължи, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК,
разноски на ответника. Такива в писмения му отговор по делото са претендирани,
но нито в исковото, нито в заповедното производство са представени
доказателства за наличие на основание за плащането им или техен размер. При
това положение, разноски по делото не следва да се присъждат.
По изложените съображения, П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание
чл. 415 вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 143 от ЗЗД във вр. чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, против М.И.А., ЕГН**********,*** да бъде прието за установено,
че в полза на „А.Т.“ ЕООД, като изпълнил поръчител по Договор за потребителски
кредит ***между „Кредисимо“ АД и М.И.А., съществува вземане, дължимо от М.И.А.,
за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 456/6.2.2019г. по
ч.гр.д. № 751/2019г. на ПлРС, за следните суми: 300.00лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното ѝ
плащане; 16.38лв. – административни разноски; 19.05лв. – договорна лихва за
периода от 14.08.2017 г. до 20.11.2017 г.; 51.84лв. – наказателна лихва за
периода от 21.09.2017 г. до 21.011.2019 г.; 23.63лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: