Р Е Ш
Е Н И Е
№ 136
гр. Севлиево
09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на двадесет и втори април
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 1525 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 49 ЗЗД с цена на иска 648,39 лв./след допуснато
изменение на размера/.
В исковата молба ищецът твърди, че живее в
гр.Севлиево, собственик е на описания лек автомобил, който паркира на паркинг
пред входа на блока, където живее. На 19.11.2018 г. сутринта баща му е
установил, че колата е пропаднала през нощта в дупка, образувала се под нея. В
резултат на това по автомобила са настъпили щети, конкретно описани. Органите
на КАТ отказали да издадат протокол за ПТП, тъй като такова не е имало. Подаден
бил сигнал в Община Севлиево за извършване на проверка и обезщетяване на
вредите. До предявяване на иска ищецът не е получил отговор от Общината. Ищецът
твърди, че ответникът е собственик на паркинга и с бездействието си, изразяващо
се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженията му по поддръжка и
ремонт на общинските зони за паркиране, му е причинил имуществени вреди, които са
в пряка причинно-следствена връзка с бездействието. Затова моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 648,39 лв./след допуснато
изменение на размера/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Община Севлиево е представил писмен
отговор в законния месечен срок и в него оспорва иска по основание и размер и
моли съда да го отхвърли. Твърди, че пропадането на колата в дупка се дължи на
теч от спукана тръба и тя е била подменена от ВиК „Бяла“ гр.Севлиево. Затова
счита, че отговорно е това предприятие, няма причинно-следствена връзка между
виновно действие или бездействие на служители от Община Севлиево, свличането на
земната маса, пропадането на автомобила и щетите по него. Претендира юрисконсулско
възнаграждение.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложено свидетелство за регистрация –
л. 6 ищецът по делото е собственик на лек автомобил марка * с рег.№ *. Свидетелите
по делото установяват, че колата се паркира пред входа, където живее – *.
На 19.11.2018 г. сутринта при тръгване за
работа свид.Д.Д. – * на ищеца е установил,
че през нощта предното дясно колело на колата е пропаднало в дупка, образувала
се под него с размери около 60 на 40 см
и дълбочина около метър. Свид.Д.Д. помолил брат си свид.Г.Д. да се заеме със
случая. Този свидетел обясни, че първо е посетил КАТ, но отказали да му издадат
протокол за ПТП, тъй като всъщност такова не е имало. След това той отишъл в
Община Севлиево и със служители от Общинския инспекторът в същия ден посетили
мястото. След огледа бил съставен приложеният Констативен протокол от
19.11.2018 г. – л. 15, в който тримата служители посочили, че „автомобилът,
паркиран на общинско място – паркинг пред
***е пропаднал в дупка, вследствие на свлечени земни маси под пътната
настилка“. Сигналът бил препратен по компетентност на ВиК „Бяла“ ООД, тъй като
„е установено, че пропадането е следствие на канализационен проблем“.
Свидетелите установяват също, че автомобилът бил преместен, тъй като служители
на ВиК оператора в гр.Севлиево сменили спукана водопроводна тръба, намираща се
точно под мястото на пропадането.
Ищецът не е оспорил приложените от ответника
писмени доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод,
че причина за пропадането на настилката под паркирания автомобил е спукана водопроводна
тръба, като в резултат на теча се е свлякла земна маса и определен участък от
паркинга е потънал. В този смисъл са и свидетелските показания, представени от
ищеца.
Безспорен факт е, че в резултат от пропадането по
автомобила са настъпили материални щети. Същите са оценени от в.л. Видно от
заключението, което не е оспорено от страните и съдът приема като пълно,
мотивирано и обосновано, че за възстановяване на автомобила /ремонт/ по средни
пазарни цени е необходима сума в размер на 648,39 лв., което е и цената на
иска.
Въз основа на тези установени фактически
обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
За да се уважи иск за непозволено увреждане за
вреди, на осн.чл. 49 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест за установяване
елементите от състава на чл. 49 и 45 ЗЗД, за което съдът указа при изготвяне на
доклада в о.з., като изрично посочи и отделните елементи. „Отговорността по чл.
49 ЗЗД е обективна. Нормите за непозволено увреждане се прилагат както за
физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не
се вреди другиму“, както е посочено в решение № 300 от 09.01.2019 г. на ВКС по
гр.д.№ 2262/18 г. ІV г.о. ГК.
Ответникът не спори, че той е собственик на
паркинга пред входа на блока, където автомобилът е пропаднал. Безспорно е, че в
качеството си на собственик той е длъжен да поддържа, ремонтира и опазва
собствеността си /чрез своите служители/, така че да не се нанасят вреди на
гражданите и/или техни вещи. Тогава, когато собственикът не е положил дължимата
от закона грижа на добрия стопанин и от неговото бездействие са настъпили
имуществени вреди в правната сфера на ищеца, следва извод за наличието на
основанията за ангажиране на деликтната отговорност на общината за тяхното
обезщетяване.
Установените по делото факти обаче сочат, че в
процесния участък е имало невидима външно /на повърхността/ авария на подземен
водопровод, което е намалило устойчивостта на асфалтовото покритие, то не е
издържало натоварването от паркирания автомобил и той частично е пропаднал.
Ищецът не представи никакви доказателства, от които да е видно, че е имало
какъвто и да е външен видим проблем -
конкретно теч. Свид.Д.Д. заяви, че предният ден, когато е ползвал колата и я е
паркирал, не е видял следи от теч. Всъщност никой не би могъл да предвиди /по
външни белези или някакви следи/, че на това място може да пропадне асфалта и
да се образува дупка. Съдът счита, че се касае за скрита авария, за която не е
имало явни индикации на повърхността на паркинга.
От тези факти следва категоричният извод, че не е
налице противоправно бездействие на ответника, довело до причиняване вредите по
лекия автомобил на ищеца, респ.за виновно неизпълнение на служебни задължения
от страна на служители на Община Севлиево, на които е възложена работата по поддържането
и ремонта на улиците и паркингите в гр.Севлиево. В тази връзка съдът следва да
отбележи, че въпреки изричните указания, ищецът не посочи в какво точно се
изразява бездействието на ответника във връзка с конкретното произшествие. Или
иначе казано, какво е трябвало да направи, а не го е направил ответникът, чрез
своите служители, за да не се стигне до произшествието. Употребените общи
изрази от исковата молба – „с бездействието си, изразяващо се в неосъществен
контрол и неизпълнение на задълженията му по поддръжка и ремонт на общинските
зони за паркиране“, и от устните
състезания – „Общината като собственик на паркинга, от чието недостатъчно
поддържане са възникнали вредите“, не сочат какви действия не е извършила
Общината в конкретния случай, за да носи отговорност за вредата. Съдът
категорично не приема и изявлението на ищеца, че „няма никакво значение какви
са причините, довели до непозволеното увреждане, дали това е спукана тръба,
дали тази тръба е собственост на „Бяла“ ЕООД“. Един от елементите на
непозволеното увреждане е пряката причинна връзка между конкретните действия
/или бездействия на ответника и настъпилата имуществена вреда, т.е. следва да
се установи механизмът на конкретното произшествие и оттам да се прецени
допринесъл ли е и как ответникът, за да настъпи това произшествие.
В заключение, съдът приема, че фактите, установени
по делото не водят до извода, че ответникът е причинител на вредата. За да му
се вмени това качество трябва да е безусловно установено, че вредата е пряка и
непосредствена последица от някакво поведение /действие или бездействие/ на
негови служители при и по повод на възложената им работа. Това означава, че в
случая следва да има намеса човешкият фактор –
на неположена дължима грижа, продукт на небрежност, грешка, недоглеждане,
немарливост или умисъл, при извършване на дейност, която се регулира по
нормативен път или общото задължение да не се вреди другиму, без който фактор не би възникнала ситуацията
и вредата.
Мотивиран от горното съдът счита предявения иск за
неоснователен и недоказан, което е основание за неговото отхвърляне. Не е
налице нито един от елементите на фактическия състав и ответникът не може да
носи отговорност за непозволено увреждане. Фактът, че той е собственик на
паркинга и носи отговорност за поддържането му, не е достатъчен, след като няма
твърдения и не са представени никакви конкретни доказателства, че е било
вероятно и възможно предвидимо настъпването на вредоносния резултат и
бездействието на служители на общината за отстраняването му е довело до
произшествието, при което ищецът е претърпял имуществени вреди по лекия си
автомобил.
Съдът не дължи произнасяне има ли друг виновен за
щетите, тъй като искът е предявен само срещу Община Севлиево.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото разноските на ищеца
остават в негова тежест.
На осн.чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НПП ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсулско възнаграждение в размер на
100 лв., тъй като е направено искане от ответника.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Д.И. *** ЕГН ********** *** иск
за заплащане на сумата 648,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди на собствения му лек
автомобил марка * с рег.№ * след пропадане в дупка на паркинга пред блока на
19.11.2018 г. поради бездействие на собственика на паркинга Община Севлиево,
изразяващо се в неосъществен контрол и неизпълнение на задълженията му по
поддръжка и ремонт на общинските зони за паркиране, на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
ОСЪЖДА И.Д.И. *** ЕГН ********** *** сумата от 100 лв./сто/,
юрисконсулско възнаграждение, на осн.чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НПП.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: