Решение по дело №429/2018 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 31.07.2018 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На шестнадесети юли,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 429  по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищец: М.Г.З. ***,

Ответник: В.Д.З. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.

            Ищцата излага,че с ответника сключили  граждански брак на 16.06.2012г в село Рибарица,от който имат едно дете.Г.В. Д.-на 5 години.Не са сключвали брачен договор.През време на брака нямат придобито движимо или недвижимо имущество,нямат общи банкови сметки.

            В началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство.Впоследствие съпругът и започнал да употребява системно алкохол,което станало причина двамата да влизат в постоянни конфликти.След като се родило детето им той продължил да пие и да се държи агресивно.Тази негова агресия проявявал и пред детето.През 2015г започнала работа като сервитьор във ВПД-с.Рибарица,където работи и до момента.Мъжът и постоянно създавал проблеми,когато трябвало да е втора смяна и се прибирала по-късно.Това негово отношение започнало да пречи на работата и и да я излага и дискредитира пред колектива,в който работи.В края на месец юли 2017 година една вечер след като отново бил употребил алкохол станал агресивен и започнал физически да я малтретира.Това било крайната фаза на търпимост в отношенията.Тогава почувствала ,че отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени и напуснала домът,в който живеели заедно.За случая сигнализирала РУ на МВР-Тетевен.Оттогава живеят разделени.Смята,че след такъв продължителен срок на раздяла техните отношения не могат да бъдат възстановени и по-нататъшното съществуване на брака им не е нито в техен,нито на обществото интерес.Счита,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,без изгледи за помирение.В момента живее при родителите си и настоящия брак е пречка да започне живота си отначало.Синът им в момента живее в повечето случаи при баща си.Съпругът и живее сам и няма кой да се грижи за детето,когато той е на работа.Ищцата работи по трудов договор и има доходи,живее с родителите си,които могат да се грижат за детето,когато е на работа.

            Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им ,на основание чл.49,ал.1 от СК ,без да се произниса съдът по въпроса за вината.Моли след прекратяване на брака  да възстанови предбрачното си име П.,да се постанови изцяло упражняване на родителските права на ищцата,като се определи свободен достъп на ответника до детето и същият да има контакти със сина им когато  сметне за необходимо.Моли да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка на детето им в размер на 130 лева с начало постановяване на решението за прекратяване на брака.Няма претенции към придобитото по време на брака движимо имущество и финансови средства,няма претенции да и бъде заплащана издръжка и сама ще заплати разходите по делото.

            Позовава се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.В съдебно заседание ответникът заявява,че признава факта,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,изцяло признава фактите,изнесени в исковата молба,не възразява родителските права върху детето на страните да се възложат на майката,а на него се определи свободен режим на контакти с детето.

            От дирекция „Социално подпомагане“-Тетевен е депозиран социален доклад,в който е изразено становище за постановяване на решение с оглед най-добрия интерес на детето на страните,да се регламентират ясни задължения на родителя,който упражнява родителските права,да не се ограничават личните отношения с другия родител,като бъде определена издръжка за детето ,съобразена с материалните и социално-битови потребности на детето Георги и с оглед неговия най-добър интерес.

            От представените по делото писмени доказателства  съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

            Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански  брак с Акт  №ххх на Кметство село Р.,Лов.обл.

            Съпрузите са родители на малолетното дете Г.В.Д.,родено на ***г.,с ЕГН:**********.

            В приложения социален доклад е отразено,че двамата съпрузи и детето „са обитавали жилище“,находящо се в село Р.,собственост на родителите на съпруга.Съпрузите са във фактическа раздяла от края на месец юли 2017 година.Ищцата изявява желание тя да се грижи за детето,като бащата също се грижи за детето,когато майката е втора смяна на работа,съпрузите си поделят финансовата издръжка за детето,като осигуряват всичко необходимо за неговото отглеждане.

            Ищцата и детето към момента на изготвяне на доклада живеят в жилище-къща,находяща се в село Р.,като „обитават“ първия етаж от триетажната къща.Ищцата работи и получава трудово възнаграждение в размер на 510 лева.Бащата работи в сферата на дърводобива и получава месечно възнаграждение от 800 лева.

            През учебната 2017/2018г детето е записано в детска градина „К.“ в село Р.,изнесена група „Незабравка“-гр.Тетевен.След раздялата на родителите,детето не е прекъсвало комуникацията нито с майката,нито с бащата,пребивава и при двамата родители.Съпрузите си сътрудничат за отглеждането и възпитанието на детето.

При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.

            От процесуалното поведение на страните/съпрузите/съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание и на двамата съпрузи да запазят брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.Съдът приема,че е налице нежелае за запазване на брачната връзка от съпрузите,като в процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.

            При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.

            По отношение на предявените искове за родителската отговорност и мерките на лични отношения между родителите и детето:

            При липсата на ангажирани конкретни доказателства от страна страните досежно вменените им за установяване и подлежащи на доказване факти от една страна и от друга съобразно направеното пълно признание на изложените факти в исковата молба от ответника,както и становището,че не възразява родителските права върху детето на съпрузите Г.да бъдат възложени на майката и не на последно място изразеното положително становище за такова разрешение на спора от страна на представителя на Дирекция „Социално подпомагане“-Тетевен-Началник Отдел „Закрила на детето“ С.Д.,съдът намира,че родителските парва върху детето Г.В. Д.,ЕГН:********** следва да се предоставят за упражняване на майката,както и се определи местоживеенето на детето при майката,с настоящ адрес ***.

            Съобразно изложените данни в социалния доклад,че след раздялата на съпрузите и двамата обгрижват детето си Георги,същото контактува и с двамата си родители и последните си сътрудничат при отглеждането на детето,на бащата следва да се определи свободен режим на лични контакти с детето.

            Като съобразява възрастта на детето,както и изложените вече данни за сътрудничество между родителите при отглеждане на детето им и пребиваване на детето и при двамата си родители,съдът намира,че следва да бъде осъден ответникът да заплаща,чрез майката,ежемесечна издръжка за детето в размер на 130.00 лева,начиная от влизане на решението в сила,до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

По отношение въпроса с ползването на семейното жилище на съпрузите:

Независимо,че ищцата не е предявила такъв иск,то съгласно чл.56,ал.1,изр.второ от СК и след като съпрузите имат ненавършило пълнолетие/малолетно/дете,съдът дължи служебно произнисане по  този въпрос.

Легална дефиниция на понятието „семейно жилище”  дава разпоредбата на §1 от ДР на СК. Нормата установява, че семейно жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи  и техните ненавършили пълнолетие деца, а според разясненията на ППВС №12/71г., което не е изгубило сила и при действието на новия СК, под обитаване на семейното жилище се има предвид това до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла /какъвто е настоящия случай/- до деня на раздялата. И доколкото по делото няма спор и е установено, че фактическата раздяла на съпрузите е настъпила докато са живели в с.село Рибарица,Лов.обл.,ул.“Даковото“ №24, там е семейното жилище на страните и е в предмета на иска по чл.56 СК.  

Съобразно установените данни по делото,че след фактическата раздяла между съпрузите ищцата/майката/живее с детето в самостоятелно жилище,представляващо жилищен етаж от триетажна къща,в която живеят и нейните родители,както и с оглед изразеното и становище чрез процесуалния и представител- адв.Ц.,съдът намира,че ползването на семейното жилище на съпрузите следва да бъде предоставено на мъжът.

По отношение на иска за фамилното име на съпругата:

            Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.В настоящия случай съпругата,която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг- З., е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,поради и което същата  следва да възстанови предбрачното си фамилно име-П..

            При този изход на делото,страните следва да бъдат осъдени да доплатят по сметка на съда допълнителна държавна такса в размер на 10 лева,всеки от тях.

            Мотивиран от изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

            

ПРЕКРАТЯВА БРАКА  между  В.Д.З.,ЕГН:********** *** М.Г.З.,ЕГН:********** ***,сключен с Акт №хххххг на Кметство –село Р.,Лов.обл.,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.

СЛЕД прекратяване на брака съпругата  М.Г.З.  да носи предбрачното си  фамилно име-П..

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски те права върху малолетното дете Г.В. Д.,ЕГН:********** на майката М.Г.П.,ЕГН:**********, като постановява детето да има местоживеене при майката М.Г.П.,с адрес ***.

            ОПРЕДЕЛЯ СВОБОДЕН режим на лични контакти между бащата В.Д.З.,ЕГН:********** и детето Г.В. Д.,ЕГН:**********.

            ОСЪЖДА В.Д.З.,ЕГН:********** *** заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете .Г.В. Д.,ЕГН:**********,чрез майката М.Г.П.,в размер на 130.00/сто и тридесет/лева,начиная от влизане в сила на настоящето решение,до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на съпрузите,находящо се в село Р.,на мъжът В.Д.З..

ОСЪЖДА В.Д.З.,ЕГН:********** *** М.Г.З.,ЕГН:********** *** заплатят по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на по 10.00/десет/лева,всеки един от тях.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен-Кметство село Р.,Лов.обл.,на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-Ловеч  и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд-Тетевен.

                                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: