МОТИВИ  по  НОХД  № 153 / 2014 год. по  описа  на  СОФИЙСКИ   ОКРЪЖЕН  СЪД

 

 

С.о.п. е внесла обвинителен акт в С.  ОКРЪЖЕН  СЪД  за  разглеждане  срещу подс. Р.О.С., българка, с българско гражданство, вдовица, не осъждана, с висше образование, управител на фирма „С. Л. „ЕООД - гр. С, живуща ***, с ЕГН: **********, с обвинение в това, че на 17. 11. 2011 год. около 15. 00 часа, на обект 1113, отдел 358, подотдели Д и Е на ТП „Д." - С в местността „П.п." в землището на село Б., община С, област С., в качеството на управител на фирма „С. Л." ЕООД - ЕИК: *********, със седалище и адрес *** е причинила смъртта на М. Й.М. с ЕГН:**********, работник във фирма „С. Л." ЕООД (без сключен трудов договор), поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на работа в горите, както следва:

- Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; в редакцията от /в сила от 01. 01. 2010 год. издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн. ДВ. бр. 102 от 22. 12. 2009 год., попр. ДВ. бр. 4 от 15. 01. 2010 год., изм. ДВ. бр. 25 от 30. 03. 2010 год.

чл. 2, ал. 1 : „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията /извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място...".

чл. 3. : „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".

чл. 11, ал.1 : „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време..." ,

- Наредба № 7 от 23. 09. 1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване в редакцията от: /в сила от 09. 01. 2000 год., издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 88 от 08. 10. 1999 год., изм. ДВ. бр. 48 от 13. 06. 2000 год., изм. ДВ. бр. 43 от 13. 05. 2003 год., изм. ДВ. бр. 37 от 04. 05. 2004 год., изм. ДВ. бр.88 от 08. 10. 2004 год., изм. ДВ. бр. 40 от 18. 04. 2008 год.

 

 

чл. 2 : „Работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при изпозване на работното оборудване".

чл. 53, ал. 2: „Експлоатацията на транспортни средства е забранена:

т. 1. при неизправни сигнални (светлинни и звукови), кормилни, спирачни и осветителни системи";, като е допуснала до работа в горите М. Й.М. без той да притежава необходимите знания и умения и без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не го е инструктирала по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и му е предоставила товарен автомобил, марка „Урал 375" , с ДКН: СО **** РА, снабден с бордови хидравличен кран - манипулатор „Явор 6" КСХ 60, собственост на „С. Л." ЕООД, който е бил с технически неизправна спирачна система - престъпление по чл.  123, ал. 1, пр. 2,        алт. 2 от НК,

както и с обвинение за това, че за периода от 18. 11. 2011 год. до 16. 12. 2011год. при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а именно съзнателно се ползвала от неистински частни документи, както следва:

- на 18. 11. 2011 год. в цех за преработка на дървен материал, собственост на „С. Л." ЕООД, находящ се в с. Д., местността „Ч.", община С, обл. С., във връзка с провеждано разследване на трудова злополука, станала на 17. 11. 2011 год. с последвала смърт на М. Й.М. с ЕГН **********,  пред Л.Д.В. - началник отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" към Дирекция „Инспекция по труда" - С. област, и В. А. Г. - главен инспектор в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" към Дирекция „Инспекция по труда" С. област, като управител на фирма "С.-Л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, съзнателно се ползвала от неистински частни документи, както следва:

- служебна бележка № 24 от 16. 11. 2011 год. на „С.-Л." ЕООД за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Й.М. с ЕГН **********, като подписът в графа :"Инструктирано лице", в документа не е положен от М. Й.М.;

- книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на „С. Л.” ЕООД, като подписът в ред № 24, срещу „М. Й.М.", в графа: „ Подпис на инструктирания" , не е положен от М. Й.М..

На неустановена дата за периода от 22. 11. 2011 год. до 16. 12. 2011год. в гр.С. в сградата на Териториално поделение на НОИ – С. област пред Е.А.К.- инспектор „Трудови злополуки" при Териториално поделение на НОИ – С. област, председател на комисия за разследване на трудова злополука съгласно Заповед № 27 от 21. 11. 2011 год. на директора на РУСО- С. за разследване на трудова злополука, станала на 17. 11. 2011 год. с последвала смърт на М. Й.М. с ЕГН  **********, като управител на фирма "С.-Л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, съзнателно се ползувала от неистински частни документи, както следва:

- служебна бележка № 24 от 16. 11. 2011 год. на „С. Л." ЕООД" за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Й.М. с ЕГН **********, като подписът в графа :"Инструктирано лице", в документа не е положен от М. Й.М.;

- книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на „С.-Л.” ЕООД, като подписът в ред № 24, срещу „М. Й.М.", в графа: „ Подпис на инструктирания" , не е положен от М. Й.М., когато от нея за самото съставяне на документите, не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по  чл. 316, предл. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатите  срещу подсъдимата обвинения за извършване на престъпления по чл. 123, ал. 1, пр. 2,     алт. 2 от НК, както и по чл.  чл. 316, предл. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като заявява, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин. Предлага, подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на тези престъпления с налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, за първото деяние и наказаниие „лишаване от свобода” в размер на една година за второто деяние, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК бъде определено най-тежкото измежду тях, изпълнението на което  бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Предлага, предявените гражданскип искове да бъдат уважени в пълен размер.

Повереникът на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители - адв. С. И. от САК също счита, че повдигнатите против подс. С. обвинения за извършване на престъпления по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, както и по чл.  чл. 316, предл. 1 вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, се доказват от установената по делото доказателствена съвкупност. Предлага, на подсъдимата да бъдат наложени наказанията претендирани от представителя на държавното обвинение и моли, предявените против нея граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.

            Защитата на подсъдимия С. оспорва фактическата обстановка,   изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира се за  постановяване  на  оправдателен съдебен акт, тъй като защитникът - адв. Я.А. от САК счита, че обвиненията повдигнати против подсъдимата не се доказани по несъмнен начин. Във връзка  и с това, се поддържа становище за неоснователност на предявените по делото граждански искове.

            Подсъдимата С. се присъединява изцяло към изложеното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдана.

 

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :        

           

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема изцяло фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която, макар и оспорена от защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

           

Подс. Р.О.С. е управител на „С. Л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище ***/наричано занапред за краткост, дружеството/ с предмет на дейност - работа в горите, включваща извозване с товарни автомобили на добит дървен материал от горски масиви, поради и което, дружеството притежавало товарни автомобила, между които и товарен автомобил, марка „Урал 375" ДКН СО **** РА, снабден с бордови хидравличен кран-манипулатор „Явор 6" КСХ 60. Тъй като към 2011 год.  дружеството развивало търговскиа дейност, били наети лица, с част от които подсъдимата не сключвала трудови договори и на същите се плащало „на ръка”. Като работодател, подс. С. имала задължения по Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 год., за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на зравословни и безопасни условия на труд, да осигурява на всеки работещ подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа, да осигурява провеждането на такъв, както и да не допуска до работа работник, непритежаващ съответни знания и умения. Подсъдимата имала право да провежда инструктаж за което и притежавала съответно удостоверение от 27. 07. 2010 год., издадено от Служба по трудова медицина „Марс 2001" ООД гр.Д.. Към посочените по-горе времеви период, подс. С. била единственото лице в дружесттвото с това задължение,  което било уредено с нейна заповед № ЗА от 01. 01. 2011 година.

Подс. С. имала и нормативно определени задължения по Наредба № 7 от 23. 09. 1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като едно от тях било да не допуска до експлоатация транспортни средства имащи неизправна спирачна система.

Пострадалият М. Й.М. с ЕГН: **********, живеел в гр. С. Същият притежавал свидетелство за управление на МПС №*********, категория ВС*ЕМТ, което на датата 21. 02. 2011 год., му било отнето за срок от 13 месеца по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и не притежавал свидетелство за работа с хидравличен кран.

На датата 11. 10. 2011 год., М. бил приет от обвиняемата на работа в „С. Л." ЕООД, без да бъде сключен с него трудов договор. Задълженията, които устно му били вменени от подсъдимата, били да управлява товарен автомобил, снабден с кран до местата, където имало временни складове на дървен материал, да товари такъв с крана и да го транспортира до фирмата. Подсъдимата обаче, не го запознала в съответствие с нормативната уредба с естеството и характера на трудовите му задължения, които произтичат от заеманата длъжност, не му била предоставена длъжностна характеристика, не получил и работно облекло и каска.

Въпреки, че Методиоев не представил на подсъдимата документ, удостоверяващ правоспособността му да управлява товарен автомобил снабден с кран, С. му предоставила посочения по - горе товарен автомобил, марка „Урал 375" ДКН СО **** РА, снабден с бордови хидравличен кран - манипулатор „Явор 6" КСХ 60.

 

Независимо от липсата на каквито и да е знания, умения и опит за работа със специфичната техника, без да му бъде осигурено обучение и инструктаж, без да му бъде проведен такъв по правилата за безопасност и здраве, пострадалият започнал работа, като в тетрадка си записвал направените курсове и дължимото възнаграждение.

Скоро след като започнал работа, М. установил, че ръчната спирачка на товарния автомобил не работи, за което многократно уведомявал подсъдимата, която му отговаряла, че в момента камионът е нужен, поради активния сезон за дърводобив.  Пострадалият споделил за техническата неизправност на спирачката със семейството си и със свои познати. Няколко дни преди 17. 11. 2011 год, /датата на инцидента/ товарният автомобил бил предоставен на пострадалия и на свидетелите Й.М.Я., В. Й. М., К. Й. М. и Е. Н. К. за лични нужди и бил използван на неравен терен. Свидетелите се уверили, че спирачката на камиона не работи. Пострадалият продължил да работи с процесния товарен автомобил, въпреки проблема със спирачката,  тъй като имал нужда от парични средства.

На датата 29. 06. 2011 год., фирма „С. Л." ЕООД сключила договор с ДГС - С за продажба на дървен материал в землището на с. Б., община С /обект 1113, отдел 358, подотдели Д и Е на ТП „Държавно горско стопанство - С/ в местността П.п.. В съседния обект № 358, подотдел В работела друга фирма - „Г." ЕООД. Теренът на местността бил неравен и имало  временен склад, изграден в най-ниския участък.

На датата 17. 11. 2011 год., подс. Р.С. възложила на М. М. и свид. С. С. да товарят дърва от посочения обект. Пострадалият управлявал товарния автомобил „Урал 375" ДКН СО **** РА, работел и с крана, а задълженията на свидетеля били да му помага при товаренето като общ работник. Поради близостта на двата обекта, те объркали мястото и натоварили дърва от склада на „Г." ЕООД, след което потеглили към цех за преработка на дървен материал на „С. Л." ЕООД в с. Д., местността „Ч.". На същата дата, свид. Л.В. ***, обслужвал горския участък Б. и бил уведомен, че има заявка от „С. Л." ЕООД за товарене на дървен материал от отдел 358, подотдели Д и Е.

Тъй като задълженията му включвали проверка на материала, слагане на марка и издаване на билет за транспорт, на входа на с. Р., С. област, свид. В. спрял за товарния автомобил „Урал 375" като на мястото, се намирал и свид.Л.П. - управител на фирма „Г." ЕООД.

Свид. В. установил, че при товаренето на дървесината била допусната  грешка и указал на пострадалия и свид. С. да разтоварят материала до дома на свид. Д. А. З. в с. Р., който също бил служител на ДГС. Пострадалият уведомил подсъдимата по телефона за възникналия проблем, при което тя му разпоредила да се върнат и да натоварят трупи от съответното място. В камиона се качил и свид. П., за да им покаже точното място на временния склад. Около 15 : 00 часа, пострадалият спрял товарния автомобил на в землището на с. Б., община С, /обект 1113, отдел 358, подотдели Д и Е на ТП „Държавно горско стопанство - С/ в местността П.п..

Теренът представлявал черен път, правен с булдозер, мястото било покрито с букова шума, с наклон единадесет градуса. М. М. разположил МПС с предната част нагоре, а задната надолу по посока на денивелацията. Отворил шофьорската врата и помоли на свид. С. С. да подпре задните гуми. Последният взел буково дърво с дължина около един метър и диаметър около 25-30 см и го поставил зад най-задната лява гума. Еднометрово дърво с диаметър 15-16 см, поставил легнало зад средната лява гума. В същото време, М. М. осигурявал от мястото на водача работата на двигателя. След поставянето на трупите пострадалият оставил двигателят да работи, за да осигури задвижване на хидравликата на товарното устройство, като подпрял педала за газ с трупче, за получаване на по-високи обороти на двигателя, а оттам и по-висока производителност на товарната установка. По този начин не било възможно използването на двигателя като допълнителна блокировка срещу самопотеглянето на автомобила, а скоростната кутия била на неутрална предавка. Ръчната спирачка не била задействана, тъй като не била технически неизправна.

След тези действия, М. слязъл от кабината на автомобила и спуснал задния ляв стабилизатор направо на земята. Качил се на седалката на крана и започнал да товари дърва с щипката от намиращата се купчина вдясно от камиона, като ги слагал в каросерията. Свид. С. също се качил в каросерията и подреждал трупите. При поредно завъртане на щипката от пострадалия на дясно към купа, за да вземе дърва, камионът тръгнал рязко назад, свид. С. паднал в ляво от каросерията /откъм шофьорската врата/, а пострадалият паднал от дясно. МПС продължило движението си назад и спряло след 7-8 метра, когато задната му дясна част се опряла в стръмния склон от дясно. При падането, тялото на М. попаднало под десните гуми на товарния автомобил, които минали през него и след спирането му, останал да лежи на земята вдясно пред кабината по корем, като главата му сочела нагоре, а краката надолу.

Свид. С. веднага се приближил до него и чул, че издава хъркащи звуци. Повикал свид. П., който междувременно се бил отдалечил от мястото на инцидента, който незабавно сигнализирал на спешна помощ, но пристигналият екип само констатирал смъртта на М. М..

За произшествието била уведомена и подс. С.. Около 16 : 30 часа на 17. 11 .2011 год., същата се обадила по телефона на свид. В. Т., -управител на фирма „Л и В Т. 55" СД, която водела счетоводството на „С. Л." ЕООД. Обяснила й, че се намира в гр. С., че е станал инцидент с неин работник който е починал, и попитала Т. дали може това лице веднага да бъде назначено на работа. Предложила на свид. Т. да й продиктува личните му данни по телефона. Свидетелката от своя страна й разяснила, че починало лице не може да влезе в трудово-правни отношения, тъй като няма как да подпише договора. Около полунощ на 17/18. 11. 2011 год., в дома на свидетелката пристигнали представители на полицията и й предложили да предаде трудовия договор на починалия. Тогава свид. Т. разбрала, че всъщност става дума за М. М. и съобщила на служителите, че такъв договор не е съставян.

На същата дата - 17. 11. 2011 год., било инициарано досъдебно производство за разследване на причините, довели до смъртта на М. М., като за нуждите на разследването, подс. Р.С. предала с протокол за доброволно предаване Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ и Служебна бележка № 24 от 16. 11. 2011 г. на „С. Л." ЕООД за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Й.М., като и в двата документа, срещу името на М. М. имало подпис, поставен не от него, а от друго лице.

На датата 18. 11. 2011 год., за инцидента била уведомена Дирекция „Инспекция по труда" - С. област, която започнала проверка. По тази причина, свидетелите Л. Д. В., началник отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" и В. А. Г., главен инспектор в същия отдел, посетили първоначално мястото на инцидента, а след това и РУП - С, където разследващия орган им предоставил копия от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ и служебна бележка № 24 от 16. 11. 2011 г. на „С. Л." ЕООД за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Й.М.. След това свидетелите отишли в офис на „С. Л." ЕООД, находящ се в с. Д., местността „Ч.", където в този момент била и оподс. Р.С., която в рамките на провежданата проверка, потвърдила пред тях истинността на двата документа и ги заверила, макар да знаела, че подписите за „Подпис на инструктирания" в Книгата под № 24 и за „Инструктирано лице" в служебната бележка, обективно не били положени от М. М., тъй като задължението за инструктаж било нейно, а тя не била извършила такъв на пострадалия. Въпреки това, съзнателно се е ползвала от двата неистински частни документа пред проверяващите за да ги убеди, че е спазила трудовото законодателство.

По същото време, проверка на инцидента започнало и Териториалното поделение на НОИ - С. област. Съставена била комисия с председател свид. Е. К. - инспектор „Трудови злополуки" в ТО на НОИ - С. област. За нуждите на проверката свид. К. получила от свид. В. заверени от обвиняемата копия на посочените два документа. В периода от 22. 11. 2011 год. до 16. 12. 2011 год. , в сградата на ТП на НОИ в гр. С. се явила подс. С., която заявила на Китова, че оригиналите на документите се намират в полицията в гр. С, но потвърдила, че са копия на истински документи.

 

Видно от заключението по съдебно-медицинска експертиза на труп  № 898 / 2011 год., при огледа и аутопсията на трупа на М. Й.М. са установени: Тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма изразяваща се в травматично разрушаване на главата и мозъка,двустранна аспирация на кръв.контузия и разкъсване на белия дроб контузия на средостението, кръв в гръдната кухина,счупване на ребра и гръдната костлруптура на черния дроб, множествени кръвонасядания,охлузвания и разкъснокотнузни рани по главата и трупа, липса на алкохол в кръвта. Според вещото лице, смъртта на М. Й.М. се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана травма, като е настъпила мигновено, а констатираните травматични увреждания, се дължат на удари съчетани с притискане между твърди тъпи предмети с много голяма енергия на въздействието. Експертът е посочил, че в близките часове преди настъпването на смъртта лицето не е употребявало алкохол.

 

Съгласно заключението по комплексната петорна автотехническа, медицинска и лесотехническа експертиза с участие на съдебен лекар, при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия М. са установени открита черепно-мозъчна травма; множество рани на главата; деформация и сплескване на главата с натрошаване на черепа и размачкване на мозъка; двустранна аспирация на кръв в белите дробове; закрита гръдна травма; контузия и разкъсване на белия дроб; контузия на средостението; кръв в гръдната кухина; счупване на ребра и гръдна кост; закрита коремна травма; разкъсвания на черния дроб. Според експертите, смъртта на М. М. се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана травма, като е настъпила сравнително бързо. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени чрез прегазване през гръдния кош и главата, смъртта е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания. Данните за прегазване са категорични, като тялото е лежало по гръб.

Вещите лица от петорната експертиза са извършили технически преглед на товарния автомобил „Урал 375" ДКН СО **** РА, при което са изследвали състоянието на установителната /паркинг или ръчна/ спирачка, чието предназначение е, трайно установяване на превозното средство в спряло положение при отсъствие на водача от кабината, което се задейства се с лост, монтиран в кабината. Констатирано е,че при издърпване на лоста, същият не се фиксира в задействано положение, не се чува характерното прескачане на зъбчатия палец върху зъбния сектор и след отнемане на усилието върху ръкохватката, лосът се връща свободно в изходно състояние - липсва механизъм за задържане на спирачката в задействано положение. С цел изследване на действителното спирачно действие, вещите лица са откарали камиона на наклонена тиха улица в гр. С в местността „Р.", при което са установили, че при задържане на лоста на спирачката в задействано положение с ръка от водача, ръчната спирачка задържа т.а. без товар при наклон на пътя до 8 градуса. При по-голям от този наклон, същата е неефективна. Вещите лица са качили т.а. и върху естакада за извършване на преглед отдолу, при което са установили причината за невъзможността спирачката да остане в задействано положение без присъствието на водач - липсва, демонтиран е зъбният сектор, върху който подвижният зъбчат палец прескача и изпълнява функцията за задържане на спирачката в задействано положение. Вещите лица са огледали внимателно мястото на липсващия зъбен сектор и са установили, че същото е покрито с дебел слой масло, прах, земна маса /кал/, с какъвто пласт са покрити и останалите околни елементи отдолу. Изводът, до който са стигнали е, че демонтирането е извършено преди произшествието и товарния автомобил е експлоатиран в това положение продължително време. Ръчната спирачка е била е била технически неизправна преди настъпване на произшествието и не е могла да осъществява основното си предназначение за трайно установяване на превозното средство в спряло положение при отсъствие на водача в кабината.

Според вещите лица, оставянето на двигателят да работи е било с цел да осигури задвижване на хидравликата на товарното устройство. За получаване на по-високи обороти на двигателя, педалът бил подпрян с трупче. По този начин не било възможно използването на двигателя като допълнителна блокировка срещу самопотеглянето на автомобила, а скоростната кутия била на неутрална предавка. Стабилизаторите на товарното устройство на автомобила са такава конструкция, че осигуряват само напречна устойчивост на камиона при товарене, но не и защита срещу самопотегляне. Това се дължи на шарнирната връзка в горния край на хидравличния център на стабилизатора, която позволява свобода на движение във вертикалната равнина, надлъжна на автомобила. По време на произшествието ръчната спирачка не е била задействана, тъй като била технически неизправна отпреди това и не е могла да изпълнява основното си предназначение за трайно установяване на превозното средство в спряло положение при отсъствие на водача в кабината. Подложените дървета не са били достатъчни за сигурно установяване в спряло положение при този наклон, като се има в предвид и динамичното натоварване при работещо рамо на товарното устройство. Недостатъчната сила на триене на подложените дървета с покритата с шума настилка също е фактор, като те са били единствената спирачна сила срещу самопотеглянето. Тръгването на автомобила съвпада с поредното завъртане на товарното рамо надясно към купа с дърва. Именно инерционният момент на завъртащото се рамо е създало критичната динамична сила, спомогнала за преодоляване на съпротивителните сили, възникнали от дървените подпори зад задните леви колела на автомобила и той е потеглил надолу.

От техническа гледна точка причината за възникване на произшествието според вещите лица е липсата на изправна ръчна спирачка, годна да задържи превозното средство в спряло положение в наклон при отсъствие на водача от кабината и недостатъчно подсигуряване срещу самопотегляне.

 

Видно от заключението по допълнителната петорна експертиза, при която вещите лица са посетили мястото на произшествието и са измерили наклона на терена, върху който е било спряно превозното средство непосредствено преди произшествието, експертите установили, че средният наклон на пътя, който е било спряно МПС, е единадесет градуса.

 

От заключението по тройната графична експертиза се установява, че подписите за „Инструктирано лице" в Служебната бележка № 24 / 16. 11. 2011 год., на „С. Л." ЕООД и за „Подпис на инструктирания" в Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ на фирмата под № 24 срещу М. Й.М. са положени от едно и също лице, но не са положени от М. Й.М.. Авторството на подписите не може да се установи, поради това, че същите са с опростен строеж, ниска степен на обработеност, забавен темп на движение и са положени, като е измислен най-вероятно несъществуващ подпис. 

- Ръкописният текст, с който са изпълнени графите на бланката на Служебна бележка № 24 / 16. 11. 2011 год. на „С. Л." ЕООД е написан от Р.О.С..

- Ръкописният текст „М. Й.М. „С. Л." ЕООД шофьор 16.11.11 24" , с който са изпълнени графите за № 24 в Книгата за инструктаж е написан от Р.О.С..

- Ръкописният текст , започващ с думите „С. Л. 10.11.2011г. Работни дни- 100лв аванс..." и завършващ с ..."13-Почивка 22-14-23-15-24-„ в представената за изследване тетрадка е написан от М. Й.М..

 

Видно пък от заключението по допълнителната почеркова експертиза, подписът за „Утвърдил" в Длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на специален тежкотоварен автомобил; Клас по НКПД-8- оператори на машини и съоражения и работници и монтаж на изделия; Код по НКПД8332 2004" с дата 16. 11. 2011 год., вероятно е положен от Р.О.С.".

- Ръкописният текст „М. Н." за „Получих екземпляр от длъжностната характеристика" в Длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на специален тежкотоварен автомобил; Клас по НКПД-8- оператори на машини и съоражения и работници и монтаж на изделия; Код по НКПД8332 2004" с дата 16.11.2011г. вероятно е написан от Р.О.С.".

- Цифровият текст от дата 16.11.2011г. Длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на специален тежкотоварен автомобил; Клас по НКПД-8- оператори на машини и съоражения и работници и монтаж на изделия; Код по НКПД8332 2004" с дата 16.11.2011г. вероятно е написан от Р.О.С.".

- Цифровият текст от дата 16.11.2011г. Длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор на товарен автомобил; Код по НКБ 8321" е написан от Р.О.С.".

- Подписите за „Утвърждавам" на стр.1 и за „Изготвил" на стр.2 от тази длъжностна характеристика са положени от Р.С..

 

В рамките на проведеното съдебно следствие бе назначена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява, че в оригинала на Предавателно-приемателен протокол № 5-6 /следпреминаванесобствеността върху добитата дървесина срещу заплащането й/ на обект № 1113 от ДГС - С върху фирма „Г.„ ЕООД има налице сторени корекции.

 

Също при проведеното съдебно следствие, с оглед обезпечаване процесуалните права на подс. С. и в частност, правото й на защита, бе назначена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява, че местоположението на временния склад от който са били товарени дървата за огрев не е определено по технологичен план и не бил следвало там да се складират дървени материали, съобрадно изискванията на Наредба № 8 от 05. 08. 2011 година.

 

 

 

 

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени от тях в съдебно заседание, както и гласни доказателства, установени чрез показанията на свидетелите дадени от тях  пред орган на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2  от НПК и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, и гласни доказателства, установвени чрез показанията на свидетелите В. А. Г., Г. В. Л., Е. И. Р., С. Г. П., И. И. Й., С. К. К., О. В. Г., Р. Х. Н., С. М. П., В. Б. Г., Д. П. Н., Г. В. Т., В. Н. Т., Л. Д. В., Е. А. К., В.И.Я., Й.М.Я., В. Й.М., К. Й. М., Г. Й. В., С.В. Б. и В. В. Г., дадени от тях пред орган на досъдебно производство и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, заключенията на изслушаните по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени доказателства.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. А. Г., Г. В. Л., Л. Д. В., Е. А. К., С.В. Б., Л.В.П., П. Н. С., И. П. П., Д. А. З., В. А. А. и Л.Б.В. - по отношение на които, по делото липсват каквито и да е било данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото, респективно, съпричастност към частното обвинение или подс. С., тъй като в показанията на тези свидетели на практика, липсват и не са налице същностни противоречия, налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира  вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели.  Следва да се отбележи също, че показанията на посочената група свидетели досежно различни обстоятелства включени в главните факти на доказване по делото, не разкриват каквито и да е било същностни противоречия по между им, като трябва да се отчита и, поради ред други причини от обективно естество, е напълно житейски, а и логично възможно, по отношение на несъществени обстоятелства, да бъдат депозирани и различни отговори.   

 

 

Съдът кредитира изцяло също и показанията на свидетелите В.И.Я., Й.М.Я., В. Й. М., К. Й. М. и Е. Н. К., тъй като същите, макар и да се намират във връзка с пострадалото лице /първите четирима са най-близките му родственици, а свид. К. е баща на лицето с което М. е живял на семейни начала/, правдиво и достоверно са изложили това, което им е било извество и имащо отношение към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 от НПК. И техните показания не разкриват каквито и да е противоречия нито по между си, нито по отношение на показанията на посочената по - горе група свидетели, незаинтересовани от изхода по делото.

 

Съдът кредитира също така и показанията на третата гупа свидетели – Е. И. Р., С. Г. П., И. И. Й., С. К. К., Р. Х. Н., С. М. П., В. Б. Г., Д. П. Н., Г. В. Т., В. Н. Т., Г. Й. В.,  С. С. С., К. И. Г., В.Н.Е., В. Т. Н. - всички, имащи или имали служебни взаимоотношения с подс. Р.С., както и показанията на нейните родители - свидетелите В. В. Г. и О. В. Г.. С изключение на част от показанията на свид. В. касателно състоянието на процесния автомобил и които ще бъдат обсъдени по - нататък и по отношение на показанията на тази трета група свидетели се констатира правдивост и липса на противоречия. Нещо повече, на практика същите са в униссон и корелация с показанията на посочените по-горе свидетели касателно фактите и обстоятелствата имащи значенеие и относими, към разкриване на обективвната истина по делото.

  

 Състава на съда не кредитира показанията на свидетелят Г. Й. В. в частта им, относяща се до техническото състояние на процесния товарен автомобил, тъй като същите се намират в явно противоречие не само с показанията на останалите свидетели, като например С. С., В. Е. и др., но и със заключението по  комплексната петорна автотехническа, медицинска и лесотехническа експертиза. Вещите лица са категорични в извода си, че причината за невъзможността спирачката на процесния товарен автомобил да остане в задействано положение без присъствието на водач, е, че липсва, демонтиран е зъбният сектор, върху който подвижният зъбчат палец прескача и изпълнява функцията за задържане на спирачката в задействано положение. Същите са огледали внимателно мястото на липсващия зъбен сектор и са установили, че същото е покрито с дебел слой масло, прах, земна маса /кал/, с какъвто пласт са покрити и останалите околни елементи отдолу, а изводът, до който са стигнали е, че демонтирането е извършено преди произшествието и товарния автомобил е експлоатиран в това положение продължително време, т.е., ръчната спирачка е била е била технически неизправна преди настъпване на инцидента при който загива пострадалия М..

   

 

Съставът на съда не кредитира също така и обесненията на подс. Р.С.. Извън съмнение, същите представляват само и единствено защитна позиция и не само се намират в явно противоречие с останалия по делото доказателствен материал, но и се опровергават с категоричност както от показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност, Я., В.Е., С. С., но и от заключенията по комплексната петорна автотехническа, медицинска и лесотехническа експертиза, по тройната графична експертиза, а и от заключението по допълнителната почеркова експертиза.

 

 

            Съдът възприема като обосновани и компетентно дадени и заключенията на експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането им. Следва да се посочи, че в същността си експертните заключения съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите лица използват термина “вероятност”, то е именно в научния смисъл на понятието - доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. По настоящето дело вещите лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили възможните хипотези, което е сторено при съобразяване и анализ, на всички обективно установени по делото фактически данни.    

 

 

 

 

ОТ  П Р А В Н А  С Т Р А Н А

 

 

            По отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК

   

 

            При така описаната фактическа обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимата Р.С. е  осъществила състава на  престъплението по  чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК й е било повдигнато обвинение.

Така от обективна страна подсъдимата С. на 17. 11. 2011 год. около 15. 00 часа, на обект 1113, отдел 358, подотдели Д и Е на ТП „Държавно горско стопанство" - С в местността „П.п." в землището на село Б., община С, област С., в качеството на управител на фирма „С. Л." ЕООД - ЕИК: *********, със седалище и адрес *** е причинила смъртта на М. Й.М. с ЕГН:**********, работник във фирма „С. Л." ЕООД (без сключен трудов договор), поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на работа в горите, както следва:

- Наредба № РД-07-2 от 16. 12. 2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; в редакцията от /в сила от 01. 01. 2010 год. издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн. ДВ. бр. 102 от 22. 12. 2009 год., попр. ДВ. бр. 4 от 15. 01. 2010 год., изм. ДВ. бр. 25 от 30. 03. 2010 год.

чл. 2, ал. 1 : „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията /извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място...".

чл. 3. : „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд".

чл. 11, ал.1 : „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време..." ,

- Наредба № 7 от 23. 09. 1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване в редакцията от: /в сила от 09. 01. 2000 год., издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 88 от 08. 10. 1999 год., изм. ДВ. бр. 48 от 13. 06. 2000 год., изм. ДВ. бр. 43 от 13. 05. 2003 год., изм. ДВ. бр. 37 от 04. 05. 2004 год., изм. ДВ. бр.88 от 08. 10. 2004 год., изм. ДВ. бр. 40 от 18. 04. 2008 год.

чл. 2 : „Работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при изпозване на работното оборудване".

чл. 53, ал. 2: „Експлоатацията на транспортни средства е забранена:

т. 1. при неизправни сигнални (светлинни и звукови), кормилни, спирачни и осветителни системи";, като е допуснала до работа в горите М. Й.М. без той да притежава необходимите знания и умения и без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не го е инструктирала по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и му е предоставила товарен автомобил, марка „Урал 375" , с ДКН: СО **** РА, снабден с бордови хидравличен кран - манипулатор „Явор 6" КСХ 60, собственост на „С. Л." ЕООД, който е бил с технически неизправна спирачна система.

Както в теорията, така и в практиката няма спор, че за съставомерността на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК се изисква да бъде установено от обективна страна, че дейността, при упражняването на която е настъпила смъртта на пострадалото лице е правно регламентирана, изискваща специални знания и умения, че същата е източник на повишена опасност, т.е.рискова дейност, от която е възможно да настъпят отрицателни резултати, че смъртта е причинена поради незнание- липса на достатъчно познания или опит или поради немарливо изпълнение-несъобразяване с установените правила за упражняване на конкретната дейност. Също така следва да бъдат установени конкретни нарушения на определени нормативно предвидени правила за упражняване на дейността, както и да е налице причинно-следствена връзка между деянието - действие или бездействие на дееца и настъпилия резултат.

В настоящия случай по делото по безсъмнен начин се установи, че подс. Р.О.С. като управител и едноличен собственик на капитала на фирма „С. Л." ЕООД е осъществявала дейност, свързана с работа в горите, включваща извозване с товарни автомобили на добит дървен материал от горски масиви, която е правно регламентирана, подчинена на правила и норми за охрана на безопасността на труда, като и най-малкото отклонение от правилата създава риск от увреждане на живота и здравето на хората. Извън съмнение е, че подсдъдимата е имала нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на дейността, визирани в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно -  чл. 3 „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд". За изпълнение на длъжност и работа като кранист, се изисква лицето да е завършило специален квалификационен курс и да притежава документ за съответна правоспособност. В противоречие с посочената императивна норма подсъдимата позволила изпълнението на длъжност, изискваща специална квалификация и добита правоспособност за практикуване, без да се увери, че пострадалият разполага с такава преди да го допусне до работа, която по естеството си, попада в рискова категория.

Освен, че бил допуснат до работа без да притежава знания и умения за спецификата на дейностите, извършвани с хидравличния кран, в качеството си на работодател, подс. С. не осигурила на М. и каквото и да е обучение и инструктаж по безопасност и здраве в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата: „Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията /извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място..." и на чл. 11, ал.1 от същия нормативен акт: „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време...". По делото се установи, че подс. С. е имала съответна правоспособност да извършва инструктаж на работниците и към момента на инцидента с М. М. е била единственото лице във фирмата с такива функции, което пък налага извода, че е била запозната детайлно с правилата за безопасност на труда, с тяхното значение за сигурността на работното място и се е отнесла немарливо към задълженията си. Така, с бездействието си, подс. С. е поставила пострадалия М. М. в обективна невъзможност да се запознае с утвърдените вътрешноведомствени правила за безопасност на труда или поне с минимално необходимото да получи информация за техническата документация и инструкция за експлоатация на бордовия кран - манипулатор. Изводът, който следва е, че пострадалият не само не е имал никакви познания относно работата с такъв кран и необходимата правоспособност да го управлява, което е било задължение на обвиняемата да удостовери, но не му е било предоставено необходимото време, нито са положени усилия от страна на обвиняемата, каквито са законоустановените и задължения, да бъде инструктиран и обучен за начините за безопасна експлоатация на техническото съоръжение.

            Липсата на инструктаж по отношение на М. М. също е установена по безспорен начин по делото. В подкрепа на такъв изводе е и обсотятелството, че ако такъв беше проведен от страна на подсъдимата макар и със сочената от нея по -късна дата /16.11.2011 г./, а не при реалното му постъпването му на работа на 11. 10. 2011 год., то не е съществувала никаква обективна пречка за пострадалият да подпише съответните документи, тъй като към датата 16. 11. 2011 год., видно от извадката на извършените курсове и присъствената книга на дружеството, е бил на работа и е осъществил курс за дружеството. Според заключението по съдебно-графическата експертиза обаче, документите не са подписани от него, а от друго лице, което го е подписало .

            Същият извод за немарливо изпълнение на дейността е относим и касателно задълженията на подс. С. и по Наредба № 7 от 23. 09. 1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно, чл. 2: „Работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при изпозване на работното оборудване" и чл. 53, ал. 2, т. 1 „Експлоатацията на транспортни средства е забранена: .при неизправни сигнални (светлинни и звукови), кормилни, спирачни и осветителни системи", тъй като е била уведомена нееднократно за проблемите с ръчната спирачка на товарния автомобил и единствено нейно задължение е било да предприеме съответни мерки за извършване на ремонт на транспортното средство.

Вместо да се съобрази с това, подс. С. е предоставила товарния автомобил на пострадалия за работа включително и в деня на инцидента.

Макар и в момента на злополуката подсъдимата да не е била на мястото на произшествието или в офиса си, налице е непрекъсната причинна връзка между нейното поведение и настъпилия съставомерен резултат. На първо място, за настъпване на злополуката е допринесло нарушаването на забраната да не допуска до работа работник, който не притежава необходимите знания и умения за работа с посочената техника. Липсата на специални умения от страна на пострадалия личат от неговите действия и допуснатите грешки при укрепване на камиона. Той не е имал познания за това, че стабилизаторите не следва да лежат върху мека, хлъзгава почва, както и че под тях не могат да се подлагат неустойчиви материали, като дървета, а специално изработени подпори за гуми на товарни камиони, които се раздават на водачите, за да ги употребяват за по-голяма стабилност, макар, че в дружеството „С. Л." ЕООД, такива подпори на служителите не са била раздавани. Освен това, тъй като пострадалият не е бил обучен и инструктиран, че именно той следва да извършва укрепването на гумите на камиона, същото е извършено от свид. С. С., който като общ работник, по никакъв начин не е имал необходимите познания,   за да прецени достатъчната стабилност на укрепването. Отделно от това, пострадалият не е бил в състояние да извърши това сам, тъй като се е налагало да стои в кабината, задържайки спирачката, за да предпази камиона от самопотегляне по време на укрепването на гумите от страна на свид. С..

             Както от показанията на посочения свидетел, така и от заключението по комплексната петорна автотехническа, медицинска и лесотехническа експертиза се установи, че за да работи двигателят на автомобила, пострадалия М. М. подпрял педала на газта с трупче. По този начин не било възможно използването на двигателя като допълнителна блокировка срещу самопотеглянето на МПС, а скоростната кутия била на неутрална предавка. Пострадалият не е имал познания за това, че стабилизаторите на товарното устройство на автомобила са такава конструкция, че осигуряват само напречна устойчивост на камиона при товарене, но не и защита срещу самопотегляне. При неработещата ръчна спирачка подложените дървета не са били достатъчни за сигурно установяване в спряло положение при този наклон /11 градуса/, като се има в предвид и динамичното натоварване при работещо рамо на товарното устройство. Недостатъчната сила на триене на подложените дървета с покритата с шума настилка също е фактор, като те са били единствената спирачна сила срещу самопотеглянето. Тръгването на автомобила съвпада с поредното завъртане на товарното рамо от пострадалия надясно към купа с дърва. Именно инерционният момент на завъртащото се рамо е създал критичната динамична сила, спомогнала за преодоляване на съпротивителните сили от дървените подпори зад задните леви колела на автомобила и той е потеглил надолу. За всички тези специфики на дейността пострадалият не само нямал нужните познания, но не му било осигурено подходящо обучение и инструктаж от страна на подс. С., т.е. вследствие на нейното неправомерното поведение той не е владеел правилните действия, за да осигури собствената си безопасност.

По време на произшествието ръчната спирачка не е била задействана, тъй като била технически неизправна отпреди това и не е могла да изпълнява основното си предназначение за трайно установяване на превозното средство в спряло положение при отсъствие на водача в кабината. Нарушавайки забраната за експлоатация на транспортни средства с неизправна спирачна система, подсъдимата се явява отговорна за злополуката. Въпреки, че многократно е уведомявана от пострадалия, тя не е предприела мерки за отстраняване на техническата неизправност, така, както и е вменено от правната норма, посочена по-горе. Точно обратното, напълно съзнателно е предоставила неизправното МПС за работа на пострадалия.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.

     Небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен момент/.  Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. Подс.  Митев извън съмнение, е съзнавал, че навлизането в насрещната лента за движение, при предприетата маневра - десен завой с несъобразена скорост, винаги представлява сериозна опасност за останалите участници на пътното платно /а и за самия водач и пътуващите с него лица/ и извън съмнение, създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия, с произтичащите от противоправни последицит, т.е., същия с оглед житейската си и психическа зрялост е следвало да предвиди настъпването на вредоносния резултат.

 

 

  ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО – Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК е наказание - лишаване от свобода от една  до шест години.

 При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, необремененото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, факта, че поради злощастно събитие е била принудена да развива дейност, управлявайки посоченото по-горе, дружество.

Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде възприето обстоятелството, допуснатите от страна на подсъдимата в качеството й на работодател многобройни нарушения на нормативната уредба свързана с трудовото законодателство и безопасността на труда.

Следва да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимата макар и многобройни, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.

 Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. С. наказание към възможния законов минимум предвиден в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, а именно – лишаване от свобода за срок от две години.

       Според състава на съда, така наложеното по вид и размер наказание ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

 

 

По отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

 

 

При така описаната фактическа обстановка, която се подкрепя от целия доказателствен материал, събран и проверен чрез различни годни доказателствени средства, съдът счита, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимата Р.С. е  осъществила състава на  престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Така от обективна страна подсъдимата С. за периода от 18. 11. 2011 год. до 16. 12. 2011год. при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, а именно съзнателно се ползвала от неистински частни документи, както следва:

- на 18. 11. 2011 год. в цех за преработка на дървен материал, собственост на „С. Л." ЕООД, находящ се в с. Доспей, местността „Чафчико", община С, обл. С., във връзка с провеждано разследване на трудова злополука, станала на 17. 11. 2011 год. с последвала смърт на М. Й.М. с ЕГН **********,  пред Л.Д.В. - началник отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" към Дирекция „Инспекция по труда" - С. област, и В. А. Г. - главен инспектор в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" към Дирекция „Инспекция по труда" С. област, като управител на фирма "С.-Л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, съзнателно се ползвала от неистински частни документи, както следва:

- служебна бележка № 24 от 16. 11. 2011 год. на „С.-Л." ЕООД за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Й.М. с ЕГН **********, като подписът в графа :"Инструктирано лице", в документа не е положен от М. Й.М.;

- книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на „С. Л.” ЕООД, като подписът в ред № 24, срещу „М. Й.М.", в графа: „ Подпис на инструктирания" , не е положен от М. Й.М..

На неустановена дата за периода от 22. 11. 2011 год. до 16. 12. 2011год. в гр.С. в сградата на Териториално поделение на НОИ - С. област пред Е.А.К.- инспектор „Трудови злополуки" при Териториално поделение на НОИ - С. област, председател на комисия за разследване на трудова злополука съгласно Заповед № 27 от 21. 11. 2011 год. на директора на РУСО- С. за разследване на трудова злополука, станала на 17. 11. 2011 год. с последвала смърт на М. Й.М. с ЕГН  **********, като управител на фирма "С.-Л." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, съзнателно се ползувала от неистински частни документи, както следва:

- служебна бележка № 24 от 16. 11. 2011 год. на „С. Л." ЕООД" за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Й.М. с ЕГН **********, като подписът в графа :"Инструктирано лице", в документа не е положен от М. Й.М.;

- книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на „С.-Л.” ЕООД, като подписът в ред № 24, срещу „М. Й.М.", в графа: „ Подпис на инструктирания" , не е положен от М. Й.М., когато от нея за самото съставяне на документите, не може да се търси наказателна отговорност.

От констатираната по делото доказателствена съвупност също по безсъмнен начин се установи, че подс. С. за периода от 18. 11. 2011 год., до 16. 12. 2011 год., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1  от НК подсъдимата съзнателно се ползвала от  неистински частни документи. Не може да има спор, че първото деяние е било извършено на  18. 11. 2011 год. в цех за преработка на дървен материал, собственост на „С. Л." ЕООД, находящ се в с. Д., местността „Ч.", община С, обл. С., във връзка с провеждано разследване на трудовата злополука с М. М. пред свидетелите Л.Д.В. - началник отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" към Дирекция „Инспекция по труда" - С. област, и В. А. Г. - главен инспектор в отдел „Безопасност на труда и контролна дейност" към Дирекция „Инспекция по труда" С. област. Пред посочените свидетели и в рамките на провежданото разследване, подс. С. съзнателно се ползвала от неистински частни документи, а именно служебна бележка № 24 / 16. 11. 2011 год. на „С. Л." ЕООД за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. М., като подписът в графа :"Инструктирано лице", в документа не е положен от същия, както и от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на „С. Л.” ЕООД, като подписът в ред  № 24, срещу „М. Й.М.", в графа: „ Подпис на инструктирания" , не е положен от М. М. и това е установено от заключението по тройната графична експертиза.

На неустановена дата за периода от 22. 11. 2011 год., до 16. 12. 2011 год., в гр. С. в сградата на Териториално поделение на НОИ – С. област пред свид. Е. К. - инспектор „Трудови злополуки" при Териториално поделение на НОИ – С. област, председател на комисия за разследване на трудова злополука съгласно Заповед № 27 от 21. 11. 2011 год. на директора на РУСО – С. за разследване на същата трудова злополука, подс. С. отново съзнателно се ползвала от същите неистински частни документи, когато от нея за самото съставяне на документите, не може да се търси наказателна отговорност.

Целта и в двата случая е била да докаже пред проверяващите органи, че е спазила задълженията си като работодател и лице, което провежда инструктажите по безопасност и охрана на труда в дружеството, че пострадалият е бил запознат с правилата по безопасност и охрана на труда. В същото време е знаела, че документите са неистински, тъй като самата тя не е провела инструктаж на пострадалия М. Н. и той не се е подписвал нито в служебната бележка, нито в Книгата за инструктаж. От доказателствата по делото извън съмнение се налага извода, че документите, попълнени от подс. С. са антидатирани и съставени с голяма степен на вероятност веднага след инцидента /арг. - показанията на свид. В. Трайкова/, за да докаже посоченото по - горе. Аргумент в подкрепа на това е и обстоятелството, че ръкописните текстове в документите, са изпълнени лично от подсъдимото лице.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - подсъдимата с оглед житейската си и психична зрялост със сигурност е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

 

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО – Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наказание  лишаване от свобода до две години.

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, необремененото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, факта, че поради злощастно събитие е била принудена да развива дейност, управлявайки посоченото по-горе, дружество /същите бяха посочени и по-горе/.

И по отношение на това обсъждано престъпление, отегчаващо обстоятелство следва да бъде възприето обстоятелството, че на практика допуснатите от страна на подсъдимата в качеството й на работодател многобройни нарушения на нормативната уредба свързана с трудовото законодателство и безопасността на труда са мотивирали същата и улеснили, вземането на решение за осъществяването на това престъпно деяние.

Следва да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимата макар и многобройни, по никакъв начин не могат да обусловят наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.

            Макар и да е налице превес, на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства,  настоящия съдебен състав изхождайки от конкретиката на казуса и времевия период на извършване на престъпното деяние счете, че следва да определи на подс. С. наказание коколо средния размер предвиден в разпоредбата на чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно – лишаване от свобода за срок от една година.

          Според състава на съда, така наложеното по вид и размер наказание ще въздейства на подсъдимия предупредително, ще го възпира от извършване на други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

 

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдебният състав наложи на подсъдимата  Р.С. най-тежкото измежду определените й наказания, а именно, „лишаване от свобода” за срок от две години.

 

Като счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по – реално и пълно и без да се налага подс. Р.С. ефективно да изтърпява наложеното й общо най-тежко наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с изпитателен срок от три години.

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

 

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от страна на наследниците на загиналия М. Й.М. – неговите родители В.И.Я. и Й.М.Я., конституирани в качеството и на граждански ищци в производството по делото.

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно доказване.

При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на пострадалите вследствие на деянието по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК извършено от подс. С. граждански ищци, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В настоящият случай, състава на съда счита, че предявените граждански искове от страна на наследниците на загиналия М. Й.М. -  неговите родители В.И.Я. и Й.М.Я., конституирани и в качеството на граждански ищци в производството по делото, се явяват основателни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се установи, че е налице осъществен фактическия състав, на тази законова разпоредба.

            Не може да има спор, че вина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на загиналия М. Й.М., има подсъдимата С., като е налице пряка причинна връзка между нейното виновно поведение и настъпилите вредоносни последици.

            По отношение на размера на предявените граждански искове, състава на съдът счете, че за репариране на  претърпените от всеки един от гражданските ищци В.И.Я. и Й.М.Я., които като родители на пострадалия М. безспорно тежко изживяват неговата загуба, е  необходимо и  достатъчно  обезщетение в размер на по 60 000 лева, за всеки един от тях, като по този начин уважи исковете в пълните им предявени размери.

Поради гореизложеното, подс. С. бе осъдена да заплати на гражданските ищци посочените по - горе суми, чийто размер е съобразен изцяло както с принципа за  справедливост  визиран  в  разпоредбата  на  чл. 52  от  ЗЗД, така и със социално-икономическото състояние на подс. С..

При причиняване на вреди от непозволено увреждане /каквото се явява и престъпното деяние, извършено от подсъдимата С., делинквентът изпада в забава от момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимата бе осъдена да заплати на гражданските ищци законната мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от момента на извършване на деянието, до окончателно му заплащане.

 

 

             Съдебният състав постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото както следва : парче от клон с дължина 1.05 м.; дървена летва, за подпиране педал на газта на товарен автомобил; 2 бр.тахошайби, едната без надпис, а другата с надпис : M.Y.M. S. 16.11.2011 № СО **** РА 337741 km; пръстови отпечатъци от лява и дясна ръка на трупа на М. Й.М.; дактолископни отпечатъци от трупа на М. Й.М.,; иззети косми от различни части на главата на трупа на М. Й.М.; обтривки от дланите на трупа на М. Й.М.; 1 бр. марлен тампон,  напоен с кръвта на М. Й.М.; изрезки от нокти на дясна ръка и лява на С.С.С.; обтривки с физиологичен разтвор, иззети върху марлен тампон от дясна и лява ръка на С.С.С.;, да бъдат унищожени по предвидения ред, а  веществените доказателства по делото както следва : товарен автомобил марка „ Урал", модел 375 с рег.№ *****, снабден с бордови хидравличен кран - манипулатор „Явор 6" КСХ 60, с челюстни товарачи, собственост на „С.-Л.” ЕООД,  1 чифт сиви на цвят, платнени ръкавици; 1 бр.син на цвят работен гащеризон, от плат, с надпис „АВС ENGINEERING"; 1 бр. синьо на цвят, платнено зимно яке с надпис и лого на фирма „АВС ENGINEERING"; 1 чифт работни обувки, черни на цвят, кожени, размер 44-ти, да бъдат върнати на заинтересованите лица.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдебният състав осъди подсъдимата Р.О.С. да заплати в полза на С. окръжен съд сумата от 4800 / четири хиляди хиляди и осемстотин лева/ лв., представляваща държавна такса в размер на 4 % върху уважените части на  предявените граждански искове.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата Р.О.С. да заплати в полза на ОСлО при СОП сумата от 2687. 40 /две хиляди шестстотин осемдесет и седем леваа и четиридесет./ лв., представляваща сторени на досъдебното производство разноски.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК настоящия съдебен състав осъди подсъдимата Р.О.С., с установена по делото самоличност да заплати в полза на С. ОКРЪЖЕН СЪД, направените по делото съдебни и деловодни разноски, в размер на  2 637. 20 /две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет ст./ лева.

Поради изложените съображения, съдът  постанови присъдата си.                                                                       

 

                                                                     

 

 

 

                                                                                   Председател :