Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 21.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седми октомври, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при секретаря Р.Аврамова, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10437 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 71442/13.04.2020г. по гр.д. №
64812 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 32-ри състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 525,64лв., ведно със законната лихва от
30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и по общи фактури № *********; №
**********;№**********; сумата от
98,63лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г.; сумата от 40,26лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до
изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията за периода май 2015г.-април 2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50181/2019г. на Софийски
районен съд, като В.В.Б., ЕГН **********
е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 740,47лв., като
неоснователни са отхвърлени исковете за главница за горница над 525,64лв.
до 525,69лв. и за сумата от 8,50лв., представляващи обезщетение за забава на
главницата за дялово разпределение на енергията.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5109489/07.08.2020г. по
регистъра на СРС от ответника по
исковете В.В.Б., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени.
Посочил е решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не оспорвал облигационното
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота за
процесния период. Оспорвал количеството и качеството на доставена в имота през
периода топлинна енергия, както и приложимостта на нормативната уредба и на
Общите условия на ищеца за конкретните условия в сгради с нов тип топлопреносна
инсталация, каквато била процесната. В имота не се портебявала топлинна енергия
и затова показанията на индивидуалния топломер и на индивидуалните водомери била „0”. Начислената сума за
сградна инсталация била неправилно разпределена, изчислена била с оглед пълен
отопляем обем на имота. В сградата нямало отоплителни тела в общите части и те
не следвало да се включват в отопляемия обем. В случая имало хоризонтално
захранване и в топлинната енергия достигала до апартамента в определена точка
на входа му, там бил монтиран индивидуален топломер , така нямало отопляем
обем, а само точка до входната врата, в която е разположена захранващата тръба.
Не следвало сумите за сградна инсталация да се определят на база кубатура на
имота от 234 куб.м. В сградата нямало
топлоподаващи тръби, които преминават през всяко помещение и затова не следвало
да се съобрази пълния отопляем обем на имота. В случая захранващата тръба била
в шкаф в антрето с обем от 1,2 куб.м., тоест 195 пъти по-малък от пълния
отопляем обем на имота и 195 пъти била завишена начислената му стойност на
потреблението. Общите условия на ищеца били изготвени за вертикалните
топлоподаващи инсталации, а в случая тя била хоризонтална, поради което и тези
ОУ не били приложими. При намалени параметри на потребление ищецът следвало да
регулира абонатната станция и да намали топлинния товар за отопление и за БГВ.
Задълженията били погасени по давност, срок на която била 3 години. Не следвало
да се кредитират заключенията по съдебните експертизи, защото те били
обосновани с неприложима нормативна уредба, данни на ищеца не съответстват на
реалните.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК********* е оспорил жалбата. Посочило е, че решението
в обжалваната част е правилно. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на
ищеца – Т.С.”ЕООД не е
изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. №
2029694/11.11.2019г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК********* срещу В.В.Б., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 525,69лв., ведно със законната лихва от
30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и по общи фактури № *********/31.07.2018г.;
№ **********/31.07.2017г.; №**********/31.07.2016г.; сумата от 98,63лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до
26.08.2019г.; сумата от 40,26лв.,
ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода май 2015г.-април
2018г., сумата от 8,50лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 50181/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят и разноски по
делото. Навело е твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът В.В.Б., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребил количество и качество на топлинна енергия на
стойност, за която били предявени исковете. Топлопреносната инсталация в
сградата била от нов тип, в имота не се потребявала топлинна енергия. Начислената
сума за сградна инсталация била неправилно разпределена и изчислена с оглед
пълен отопляем обем на имота. В сградата нямало отоплителни тела в общите части
и те не следвало да се включват в отопляемия обем. В случая имало хоризонтално
захранване и топлинната енергия достигала до апартамента в определена точка на
входа му, там бил монтиран индивидуален топломер , така нямало отопляем обем, а
само точка до входната врата, в която е разположена захранващата тръба. Не
следвало сумите за сградна инсталация да се определят на база кубатура на имота
от 234 куб.м. В сградата нямало
топлоподаващи тръби, които преминават през всяко помещение и затова не следвало
да се съобрази пълния отопляем обем на имота. В случая захранващата тръба била
в шкаф в антрето с обем от 1,2 куб.м., тоест 195 пъти по-малък от пълния
отопляем обем на имота и 195 пъти била завишена начислената му стойност на
потреблението. Нормативите, които приложил ищеца и Общите условия на ищеца били
изготвени за вертикалните топлоподаващи инсталации, а в случая тя била
хоризонтална, поради което и тези ОУ не били приложими. Задълженията в по-голямата си част попадали в 3-годишния срок. С
писмената защита е посочил, че този
срок е на погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на
ищеца – Т.С.”ЕООД е
подкрепило исковете, като е посочило че за имота е начислена сума само за
сградна инсталация.
По делото е
приложено заповедно дело №50181 /2019г.
по описа на СРС, , съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3063758/30.08.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил В.В.Б., ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********
сумата от 525,69лв., ведно със законната лихва от
30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и по общи фактури № *********/31.07.2018г.;
№ **********/31.07.2017г.; №**********/31.07.2016г.; сумата от 98,63лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до
26.08.2019г.; сумата от 40,26лв.,
ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на енергията за периода май 2015г.-април 2018г., сумата
от 8,50лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на
енергията, както и съдебни разноски от 75лв.,
длъжникът е уведомен за заповедта на 18.09.2019г., на 01.10.2019г. длъжникът е
подал възражение срещу издадената заповед, на
14.10.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване
на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.11.2019г.
По делото не
се спори, че за процесния период ответникът е бил собственик на имота и като
такъв е бил в облигационни правоотношение с ищеца с предмет доставка на
топлинна енергия в имота. Същото е изрично признато от въззивника с въззивната
жалба, поради което и доказателства за тези обстоятелства не е необходимо да се ангажират по делото.
Приет е
договор от 09.04.2003г., съгласно който етажните собственици на ********”
гр.София са възложили на В.Е.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на
енергията в сградата.
Приета е
първа страница от писмо от Д.”ЕООД, съгласно което И.България”ЕООД е с нов
собственик на капитала – немския концерн Т.Е.С.”.
Приет е
договор от 29.07.2017г. с който ищецът е възложил на Т.С.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради, посочени в Приложение № 1.
Приети са
извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в
размер на сумите, за които е предявен иска, като 45,14лв. е лихвата за забава
на плащането на главницата за топлинна енергия, която главница е възникнала до
август 2016г.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г. и от 27.06.2016г. Съгласно тези от 2014г. в забава се изпада след
публикуване на задълженията на интернет-страница на ищеца. Съгласно ОУ от
2016г. в забава на плащането на главниците се изпада с изтичане на 45 дни след
изтичане на периода, за която се отнася задължението.
Приети са
изравнителни сметки, изготвени от Т.С.”ЕООД, съгласно които в имота не е потребена топлинна енергия за отопление
с отоплителни тела, не е потребена топлинна енергия и за горещо битово
водоснабдяване, показанията на уредите за измерването на потреблението са били
„0”, начислена е енергия само за сградна инсталация съобразно пълен отопляем
обем на имота от 234 куб.м. , за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. начислена
сума е 137,20лв. без ДДС; за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. начислена
сума е 123,40лв. без ДДС; за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. начислена
сума е 177,46лв. без ДДС и това е стойността на реално потребената енергия в
имота.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата на ********”
в гр. София се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, общият топломер е отчитан ежемесечно и са правени отчисления за
технологични загуби, реален отчет на уредите в процесния апартамент № 26 е
правен, като показанията са били „0”, на ответника не са начислявани суми за
отопление с отоплителни тела и за горещо битово водоснабдяване, а само за
сградна инсталация с оглед на пълен отопляем обем на имота от 234 куб.м. В сградата за всеки апартамент е монтиран
индивидуален топломер, направеното дялово разпределение на енергията
съответствало на действащата нормативна уредба – ЗЕ и Наредба за
топлоснабдяване от 2007г. Стойността на реално потребената енергия в имота за
процесния период била тази по изравнителните сметки, общо в размер на 525,64лв.
с включен ДДС. Посочило е, че в случая енергията за сградна инсталация
представлява отчетената енергия от общия топломер намалена с технологичните
разходи; с енергията, отчетена от индивидуалните топломери; с енергията за БГВ
по индивидуалните водомери. Така получената разлика била енергията за сградна
инсталация и тя се разпределяла между отделните имоти . Сградната инсталация
включвала не само вертикалната тръба, а и всички тръбни връзки в сутерена от
последния кран в абонатната станция, включително и хоризонталната разработка в
сутерена. Стойността на енергията за сградна
инсталация през съответните отчетни периоди за процесния период била съответно 44,8%, 33,93%; 43,05%.
По делото е
прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, с което
вещото лице е посочило, че по записвания
на ищеца ответникът му дължи процесните суми, нямало данни за плащането им.
Посочило е, че сумата от 40,26лв. е начислена като възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., от които
за юли 2016г. сумата е 1,81лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение,
отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му, че ищецът
е проявил активност за събиране на вземанията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесинте суми на
основанията, посочени в исковата молба, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба
№ 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г.,
отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм). По делото не се спори, че ответникът е бил
собственик на имота през процесния период и като такъв е бил в облигационно
правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия в имота. Същото е
изрично признато от въззивника с въззивната жалба, поради което и съдът го
приема за установено по делото.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че отговорността на ответника за заплащане на
стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия може да се
ангажира.
Доколкото по
делото се установи, че ищецът е приел Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, които са одобрени от КЕВР, като се установи от прието
заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял топлинна енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2014 и от
2016г., одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. и на 27.06.2016г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Съдът
приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия
законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява
като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г., сочи
задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа
на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите
условия е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими.
Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя,
съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа.
Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в
зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с
цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато
вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният
график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на
технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е
предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната
мрежа.
Съдът
приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на
ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е
точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема за устяновено по делото, че за процесния период ответникът е
потребил в имота топлинна енергия в количества и на стойност от общо 525,64лв. Това се установява от прието
по делото заключение по съдебно-техническата експретиза което съдът кредитира
изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от събораните по делото
доказателства, подкрепено от приети по делото изравнителни сметки. Вещото лице
е установило, че в сградата се доставя топлинна енрегия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, че общият
топломер е отчитан ежемесечно и са правени отчисления за технологични загуби, че реален отчет на уредите в процесния апартамент № 26 е направен, като показанията са били „0”, на ответника не
са начислявани суми за отопление с отоплителни тела и за горещо битово
водоснабдяване, а само за сградна инсталация с оглед на пълен отопляем обем на
имота от 234 куб.м. , че дяловото разпределение е направено съобразно действащите към периода
рабпоредби на ЗЕ и Наредлата за топлоснабдяване. Действително, установено по
делото е, че в сградата за всеки апартамент е монтиран индивидуален
топломер, но това не освобождава ответника от задължението за заплащане на енрегия
за сградна инсталация, определена съобразно отопляемия обем на имота. При тази
хипотеза отново за потребителите остава задължението за заплащане на сградна
инсталация. Вещото лице е било категорично в извода си, че в случая енергията за сградна инсталация е определена, като отчетената
енергия от общия топломер е намалена с технологичните разходи; с енергията,
отчетена от индивидуалните топломери; с енергията за БГВ по
индивидуалните водомери и така
получената разлика е разпределена като сградна инсталация. Неоснователни
са доводите на въззивника, че в случая следва да му се разпередели
сградна инсталация за обем от 1,2 ку.м. По делото не се спори, че обем на имота
е 234 куб.м. и съобразно него е начислена енергията за сградна инстарация за имота.
Доказателства, че сградна инсталация обхваща само 1,2 куб.м. от имота по делото
не са ангажирани. Напортив, вещото лице е посочило при изслушването му пред
СРС, че сградната
инсталация включва не само вертикалната тръба, която влиза в
процесния имот, но и всички тръбни връзки в сутерена
след последния
кран в абонатната станция, включително и хоризонталната разработка в сутерена. Съдът кредитила този извод на вещото лице, като
съответстващ на разпоредбите на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за топлоснабядване от 2007г. Съгласно
последната "сградна инсталация" е съвкупността
от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително
до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Разпоредбата на т.7 и
т. 8 от Приложение към чл. 61 от Наредбата за топлоснабядване /2007г.,
отм./ сочи за релевантно при разпределяне на енергията за сградна инсталация отопляемия обем на имота по проект,
тоест пълният отопляем обем. Неоснователни да доводите на въззивника, че тези
норми не са приложими при сгради с хоризонтален тип захранване. Такова
разграничение не е направено от законодателя и основание за такъв извод при
съобразяване на нормите в Наредбата съдът приема, че не може да се обоснове.
Последните сочат че сградната инсталация се състои както вертикални, така и от
хоризонтални разпределителни тръбопроводи. Отделно, с разпоредбите на т. 7 и т. 8 от Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради - етажна собственост - Приложение № 1 към чл. 61 от Наредбата
за топлоснабядване /2007г., отм./ законодателят изрично е разписал правила за
разпределяне на енергията в сграда - етажна собственост, в която се прилага
дялово разпределение чрез индивидуални
топломери съответно чрез индивидуалните топломери на апартаментни
абонатни станции. При така разписаната нормативна уредба съдът приема приложимостта
на тези правила за сгради с хоризонтално
топлозахранване за установено по делото. Тези правила не противоречат на норми
на посочените от въззивника Директива 2006/32 и Директива 2012/27. С Решение на СЕС от 05.12.2019г. по
съединени дела С-708/2017г. и С-725 по преюдициално запитване е посочено,
че
|
|||
|
|||
Така
постановеното Решение обосновава извод, че Директивите позволяват свобода на
държавата-член да въведе правила за разпределяне на енергията които да не
противоречат на целта за намаляване на енергийното потребление, допускат
разпределението на енергията за сградна инсталация да е в зависимост от обема
на имота. Възприетият подход от
законодателя с т. 7 и т. 8 от Методиката за дялово разпределение съответства на
правилата за разпределяне на енергията,
целящи справедливото й разпределение между съсобствениците в сграда –етажна
собственост съобразно участието им в
собствеността на общите части на сградата, както и съобразяване на характера на
енергията, отдадена от сградната инсталация. Следва да се посочи, че ако се
следва логиката на въззивника, то тогава следва да се съобразят само обемите на
помещенията, в които е входната тръба за топлозахранване на всеки апартамент в
сградата. При този подход обаче при определяне на припадащия се дял на всеки
апартамент ще следва да се съобрази само сбора от обемите на тези помещения, в
които са входните тръби за всеки апартамент, а не на пълния отопляем обем на
сградата. Това е така, защото при този подход не следва да се съобразят обеми
на помещения, в които на отоплителните тела има монтирани индивидуални
топломери, а не уред за дяловото й разпределение. Така отново припадащата се
част енергия за сградна инсталация на всеки апартамент не би била по-различна
от тази, определена като съотношение между пълния отопляем обем на съответния
апартамент към отопляемия обем на сградата, каквито са правилата на т. 7 и на
т. 8 от Методиката. По делото не е
установено енергията за сградна инсталация да е надхвърляла тази за отопление и
за БГВ в сградата. Вещото лице е посочило, че стойността на енергията за
сградна инсталация през съответните отчетни периоди за процесния период са били
съответно 44,8%, 33,93%; 43,05%, съдът кредитира този извод на вещото лице като
неопроверган от останалите доказателства по делото, поради което и не е
установено основание ищецът да предприеме действията по чл. 78 от Наредбата за
топлоснабдяване. Общите условия на ищеца не създават правила за разпределяне на
енергията, поради което и оплакванията на въззивника обосновани с
неприложимостта на ОУ не се отразяват на извода на съда за стойността на реално
потребената енергия в имота. При така възприето и като съобрази извода на
вещото лице, че дяловото разпределение на енергията за имота е направена
съобразно действащите правила за процесния период на ЗЕ и на наредбата за
топлоснабдяване, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало
вземане на въззивника към въззиваемия за
заплащане на сумата от 525,64лв., представляваща стойност на реално потребената
топлинна енергия в имота за процесния период от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания
срещу изводите на районния съд за валидно възникнало вземане на ищеца към ответника
за заплащане на обезщетение за забава на плащането на 525,64лв. в размер на
98,63лв. и за възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода
в размер на 40,26лв. При обосноваване на тези изводи районният съд не е
допуснал нарушение на императивна материално-правна норма поради което и съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на въззиваемия към
въззивника за заплащане на сумата от 98,63лв.,
представляващи обезщетение за забава на главницата от 525,64лв. за периода от 15.09.2016г.
до 26.08.2019г., както и за
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията в размер на 40,26лв за периода от май 2015г. до
април 2018г.
Същевременно
съдът приема, че част от тези задължения са погасени по давност и възражението за същото на ответника по исковете е основателно
за периода до 31.07.2016г. за главниците и съответно за лихвите върху тях.
С отговора на исковата молба ответникът по исковете изрично е посочил, че част
от вземанията попадат в „... 3-годишния период преклузивен период...”. Това
изявление на ответника по исковете не е било прецизно като правен изказ, смисълът
на същото обаче съдът приема, че е възражение за недължимост на сумите поради
погасяването им по давност. Неяснота в правопогасително възражение на ответника
по исковете поражда задължение на районния съд да даде необходимите указания на
ответника по исковете. Принципът за равнопоставеност на страните в процеса
изисква указания на съда както до ищеца така и до ответника с оглед изясняване
на предмета на делото – твъденията и исканията на ищеца, то и на възраженията на
ответника срещу исковете. В случая районният съд не е дал указания на ответника
за уточняване на направеното от него с отговора на исковата молба не е съобразил уточненията с писмената защита, които
са посочени и с възизвната жалба и с които ответникът изрично е посочил, че
възражението му е за недължимост на сумите и поради погасяването им по давност.
Така направените изявления от ответника по исковете са лишили от смисъл
указания на въззивния съд до ответника по исковете за уточнение на направеното
от него възражение, като съдът приема, че същото представлява възражение за
недължимост на сумите, поради погасяването им по давност.
Съдът
приема, че вземанията, за които е предявен иска са периодични, поради което и
за тези вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и
периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия.
Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като
неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 3/V.2013t на ОСГК на
ВКС).
За
вземанията за главници за периода май
2015г. - юли 2016г. приложими са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от
2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число
на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата
на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след
публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задължението да настъпва
след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
възникването му.
Моментът на
издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и
за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2016г. за тези вземания , които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да
се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така
възприето и като съобрази дата на подаване на заявление – 30.08.2019г. и по съображения изложени
по-горе за началния момент на погасителната давност на вземанията възникнали
при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че вземанията за периода от май 2015г. до
юли 2016г. включително , съответно за лихвата за забава на
плащането им са погасени по давност. Установено е от заключението по
техническата експертиза, че стойността на реално потребената енергия за този
период е 164,64лв. с включен ДДС. Това е стойността на енергията за сградна
инсталация за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. За периода от
01.05.2016г. до 31.07.2016г. не е начислявана енергия за сградна инсталация,
защото това е период извън отоплителния сезон. През този период е установено и
че на потребителя не е начислявана енергия за горещо битово водоснабдяване. При
така възприето съдът приема, че начислената на потребителя като реално
потребена енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2017г. е в размер на 164,64лв. и тази сума е погасена по
давност. Погасена по давност е и лихвата върху тази сума, която съдът на основание
на чл. 162 от ГПК при съобразяване на приетите
по делото извлечения от сметки и заключение по съдебно счетоводната експертиза приема, че
е 45,14лв. За този период като главница за дялово разпределение на
енрегията на потребителя е начислена сумата от 1,81лв. и тази сума съдът приема, че е погасена по давност.
Останалите
вземания са възникнали преди да изтекат 3 години от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК от 30.08.2019г. и което
съгласно чл. 415 от ГПК е релевантно за момент на предявяване на иска, отделно
за тези вземания приложими са Общите условия
от 2016г., сочещи че в забава се изпада с изтичане на 45 дни от периода,
за който задължението се отнася, поради което и съдът приема, че не са погасени
по давност.
При така
възприето съдът приема за неоснователни исковете за стойност на потребена
топлинна енергия в имота в размер на 164,64лв.
за периода май 2015г-юли 2016г, за лихва за забава на плащането й в размер на 45,14лв. и за главница за дялово
разпределение на енергията в размер на 1,81лв
за юли 2016г. За тези суми
решението на СРС следва да се отмени и исковете следва да се отхвърлят. В
останалата обжалвана част решението на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се разпределят между страните съобразно
уважената част от исковете и решението на СРС в частта, в която е осъдил
ответника по исковете да заплати на ищеца съдебни разноски от 235,77лв. следва
да се отмени. На въззивника за възизвното производство следва да се присъдят
разноски за държавна такса в размер на 15,92лв.
По делото
въззиваемият е депозирал бланкетна въззивна жалба и молба от 06.10.2021г., не е
изпратил представител в проведено публично заседание, не е направил разноски,
поради което и такива не му се дължат, включително и за възнаграждение за
юрисконсулт. Отговора на жалбата и молба
от 06.10.2021г. са бланкетни и съдържат само изявление, че се оспорва жалбата и
се претендират разноски, те не могат да обосноват извод, че въззиваемият е бил
представляван от юрисконсулт по делото по начин, че му се дължат разноски за
възнаграждение за същото.
На третото
лице не помагач не се следват съдебни разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 71442/13.04.2020г.
по гр.д. № 64812 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в частта, с
която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 164,64лв., ведно със законната лихва от
30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г.; сумата от 45,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 164,64лв. за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г.; сумата от 1,81лв., ведно със законната лихва
от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за юли 2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50181/2019г. на Софийски
районен съд, както и в частта, с която В.В.Б.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД
съдебни разноски от 235,77лв. и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба
вх. № 2029694/11.11.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********* срещу В.В.Б., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че В.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 164,64лв., ведно със законната лихва от
30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016г.; сумата от 45,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 164,64лв. за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г.; сумата от 1,81лв., ведно със законната лихва
от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за юли 2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50181/2019г. на Софийски
районен съд, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
71442/13.04.2020г. по гр.д. № 64812 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 32-ри
състав
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** да заплати на на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от 15,92лв. (петнадесет лева и 0,92лв), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Т.С.”ЕАД за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.