Р Е Ш
Е Н И Е
№
15619 23.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I
граждански състав, в публично заседание на втоори юли две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15619 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на М.М.Г., ЕГН ********** ***, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
ЕИК *********.
Ищецът твърди, че между него и ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ***** е сключен договор за паричен заем № *********.,
който договор е недействителен на осн. член 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ищецът твърди, че уговорената с
договора за паричен заем неустойка е нищожна поради противоречието й със закона,
добрите нрави и заобикаляне на закона, като се иска връщането й като недължимо
платена със зак. лихва от от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Излага се, че твърденията на ищеца за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за нищожност на неустойката били
неоснователни. Уговорената клауза за неустойка не била нищожна, т.к. ищецът е
усвоил предоставена му сума от 4000 лева, без да даде каквато й да е гаранция
за връщането й, както и че природата на неустойката е не само да обезпечава и
обезщетява, но и да санкционира при договорно неизпълнение на задължение и
претърпени вреди. Претендира разноски.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Предявен е
иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От
представения договор за паричен заем, сключен на 17.01.2018г. в град Пловдив между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с *****, като
заемодател, и ищеца, като заемател, е видно, че на ищеца е
била предоставена сумата от 4000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от
35 %, ГПР в размер на 41,716%, общ
размер на всички плащания от 4444,20
лева, срок на заема в месеца: 15, на петнадесет броя двуседмични погасителни
вноски в размер на 435,45 лева за периода 31.01.2018г. – 5.08.2018г., като
висчики описани суми били платени.
Видно
от договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 не е посочен начина на изчисляване на ГПР като
липсва яснота по какъв нчин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по
него. В ГПР съгласно пар. 1, т. 2 от ДР ЗПК се включва възнаградителната лихва
и всички други разходи свързани с кредита, а уговорента в договора за заем
неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, чийто размер ако беше
включен към общата сума за плащане, ГПР ще надвиши 50%. С това се нарушава член
19, ал 4 от ЗПК като клаузата за ГПР е нищожна, а оттук следва че нищожен е и
целият договор за заем.
Съгласно
договора е предвидено поръчителство или поемане на солидарното задължение по
договора за кредит, което е следвало да се учреди в тридневен срок, който срок
е твърде кратък, и поставя в невъзможност
поръчителят, евентуално солидарният длъжник да представят на кредитора неоходимата
документация в рамките на този изключително кратък срок. В договора за заем не
са посочени правилата по които се определят вредите от непредствяне на
поръчителството, като всички преки или
косвени разходи по договора се покриват от ГПР, затова и неустойката е
начислена за покриване на тези разходи.
Клаузата
за неустойка противоречи и на член 71 от ЗЗД, тъй като когато длъжникът по
двустранен договор не представи исканите от кредитоа обезпечения, последният
може да иска предсрочно изпълнение на всички задължения на длъжника, а с
уговорената неустойка в случая се натоварва кредитополучателя с допълнителни
финансови разходи, което е в противоречие със закона.
Единствената санкция при неизпълнение на
договорните задължения на длъжника в ЗПК е правото на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а с предвидената неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, което влече нищожност на клаузата за неустойка.
От
представените писмени доказателства се установява, че длъжникът е платил по
договора неустойка от 1355,77 лева, като в о.с.з. на 31.03.2021г. искът е
увелимен от 50 лева на 1355,77 лева.
С
оглед на изложеното предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 1355,77
лева подлежи на уважаване като основателен, като ще се присъди и зак. лихва от
датата на подаване на исоквата молба в съда до окончаателното й изплащане.
По разноските:
На
адвокат Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА ще се присъдят разноски за адв.
възнаграждение в размер на 389,88 лева съобразно представения списък с разноски,
а на ищеца разноските за държавна такса в раземр на 54,23 лева.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК *****да върне на М.М.Г., ЕГН **********,
на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1355,77 лева, представляваща
недължимо платена неустойка, уговорена в договор за паричен заем № ***** сключен на **** г. в град *****, между
Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ****** и М.М.Г., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда
– 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК *****да
заплати на адв. Д.Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА адв. възнаграждение в размер
на 389,88 лева.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК **** да
заплати на М.М.Г., ЕГН **********
разноски от 54,23 лева за държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Анета Трайкова
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н. Н.