№ 2035
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330204957 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 639316 – F637913 от 03.06.2022г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Пловдив, с което
на „ЕС ФОР БИ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ № 4Е, представлявано
от В. С. П. с ЕГН ********** на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл. 179,
ал.1, предл.четвърто от ЗДДС (в редакция на ДВ бр.105 от 2014г., нв сила от
01.01.2015г е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата от представляващия дружеството се изразява несъгласие с
издаденото НП, тъй като нарушението е за първи път, не е умишлено и не е
довело до ощетяване на фиска. С жалбата е представено твърдение за
неупражняване на стопанска дейност от дружеството поради въведеното
извънредно положение на територията на Република и не реализиране на
приходи. Прави се искане за приложение на чл.28 от ЗАНН и да не се налага
1
парична санкция.
Дружеството – жалбоподател, редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител адв.И. М., по силата на
представено пълномощно. Адв.М. поддържа жалбата и искането за отмяна на
НП. Представя писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи в
подкрепа на искането си за отмяна на НП поради неговата
незаконосъобразност и неправилност. Прави искане за присъждане на
разноски, като представя доказателство за размера на направени такива.
Въззиваемата страна ТД на НАП – Пловдив, редовно призована, чрез
упълномощения си процесуален представител юрк.Б.К. счита жалбата „ЕС
ФОР БИ“ ООД за неоснователна. Ангажира събирането на гласни
доказателства – разпита на актосъставителят. В пледоарията си представя
доводи в подкрепа на искате към съда да потвърди наказателното
постановление като законосъобразно и правилно. Прави искане за
присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано,
поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – жалбоподател „ЕС ФОР БИ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Асеновградско шосе“ № 4Е, представлявано от В. С. П. с ЕГН
********** е регистирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на
чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справка-декларация за съответния данъчен
период, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗАНН, в
законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от
ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. На 15.09.2021г.
при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било
2
установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в
срок – до 14.09.2021г. включително, справка – декларация и отчетните
регистри за данъчен период 01.08.2021г. – 31.08.2021г. До дружеството е
била изпратена покана до представляващия дружеството за явяване лично в 7
дневен срок в ТД на НАП-изх.№ 70-00-10134-45/30.09.2021г. и изх.№ 70-00-
10134-46/30.09.2021г. чрез куриер на пощенски услуги, които била върната на
08.12.2021г. в ТД на НАП Пловдив с отметка „няма никой на адреса“.
На 19.12.2021г. против дружеството от свидетелката Н. И. Г. е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F637913 за
извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.1
от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствие на представляващ дружеството, в
присъствието на един свидетел индивидуализиран с три имена и адрес,
съвпадащ с административния адрес на ТД на НАП Пловдив а именно
гр.Пловдив, ул.Скопие № 106. Съобразено с измененията на ЗАНН в сила от
01.01.2022г., на 23.12.2022г. е било съставено приложение към Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F637913, което се
явява неразделна част от акта, в което са посочени сроковете по чл.43 и чл.44
от ЗАНН за представяне до наказващия орган предложение за сключване на
споразумение за приключване на административнонаказателното
производство и за представяне на писмени възражения относно съставения
АУАН. Съставения АУАН и приложение към него са били надлежно връчени
на дружеството на 26.05.2022г. В законоустановения 7 дневен срок пред АНО
не са били представени писмени възражения или обяснения от
представляващия дружеството по отношение съставения АУАН и посоченото
в него нарушение.
На основание констатациите в акта, АНО на 03.06.2022г. е издал атакуваното
НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за
извършено нарушение по смисъла на ЗДДС. В издаденото НП по идентичен с
акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма.
Съгласно издаденото НП нарушението е за първи път. Издадено НП е
връчено на представляващия дружеството на 26.08.2022г. Поради не
съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в
срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени доказателства, включително и от показанията на
3
свидетелката Н. И. Г. дадени в хода на съдебното следствие и които съдът
кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
жалбоподател действително е осъществило визираното в акта и в
наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
4
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява
въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва
служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната
законосъобразност на обжалваното НП. При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към
съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателната процедура, водещи до извод за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, които да са пречка за
разглеждане и решаване на делото по същество. Съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия, надлежно удостоверени от приложените към АН писмени
доказателства. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП
съдържат от формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити. Съставеният АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната и установена фактическа
обстановка е подведена под съответните правни норми и при правилно
5
определена санкция. Спазени са разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Целта на
това административно наказание е не само да предупреди търговеца към
спазване на установения правен ред във фискалната политика, но и да
въздейства върху останалите субекти като предупреждение да не извършват
подобни нарушения. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че преценката на АНО е правилна и издаденото НП е
законосъобразно. Направените в тази насока възражения от процесуалния
представител на дружеството не се споделят от съда.
Неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа в чл.18 от
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по
чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв. Следователно административнонаказателната норма на
чл.179, ал.1 от ЗДДС регламентира ЧЕТИРИ ОТДЕЛНИ И
САМОСТОЯТЕЛНИ СЪСТАВИ НА АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ
– неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС /нарушение по
чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС/; неподаване на декларацията по чл.125,
ал.2 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1, предл. второ от ЗДДС/; неподаване
на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1, предл.
трето от ЗДДС/ и неподаване на посочените декларации /отчетни регистри/ в
предвидените срокове /нарушение по чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС/.
В случая с обжалваното НП 639316 – F637913 от 03.06.2022г. е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството на основание
чл.179, ал.1, предложение четвърто от ЗДДС т.е за неподаване на справка-
декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС, в какъвто смисъл е и обосновано
административнонаказателното обвинение от фактическа страна.
С посоченото от процесуалния представител НП № 639320-
F637916/03.06.2022г. е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството на основание чл.179, ал.1, предложение трето от
ЗДДС т.е за неподаване на отчетните регистри по чл.125, ал.3 от ЗДДС, в
какъвто смисъл е и обосновано административнонаказателното обвинение от
фактическа страна, което е различно от обвинението предмет на разглеждане
по настоящето дело. Съдът счита че в случая нямаме нарушен принцип „ne
6
bis in idem“, тъй като Решението на друг състав при РС Пловдив е по
отношение обвинение за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125 ал.3 от ЗДДС,
което е различно от нарушението предмет на разглеждане по настоящето
дело.
Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба
като относно размера на наложеното административно наказание – 500 лв.,
същият е в размер на минимално предвидения и не би и могъл да бъде
ревизиран от съда в насока на неговото намаляване, още повече, че се счита и
за съответен на обществената опасност на нарушението.
В хода на административното производство не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат отмяната му изцяло като
незаконосъобразно.
При проверка относно законосъобразността на наложеното наказателно
постановление съдът счете, че в случая не е приложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В случая става дума за формално нарушение, като с
извършването му не е необходимо да са настъпили общественоопасни
последици. Нарушението макар и формално е определено като такова от
законодателя, като същото по степен на обществена опасност не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения
от същия вид. Доказателства, обуславящи квалифицирането на случая като
маловажен – нито се твърдят, нито се доказват, напротив, в подадената жалба
жалбоподателят посочва, че е пропуснал да изпълни в срок задължението си
не умишлено. Задължението за подаване на СД за лица, които са
регистрирани по ЗДДС съществува за всички лица, попадащи под обхвата на
цитираната разпоредба и същото важи и в случаите, когато подадената СД е
нулева, както е в конкретния случай. Обстоятелството, че дружеството е
подало СД на 06.10.2021г. преди съставяне на АУАН също не може да бъде
основание за отпадане на отговорността му по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от
ЗДДС.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН дружеството
- жалбоподател следва да понесе и сторените по настоящото производство
разноски. Предвид защитата на въззиваемата страна от юрисконсулт и
заявена искова претенция за заплащане на разноски, жалбоподателят следва
да заплати разноските за юрисконсулт. Предвид обстоятелството , че делото
7
не се отличава с фактическа и правна сложност размерът следва да бъде
определен към средния, предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за правна
помощ, а именно 150 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 639316 – F637913 от
03.06.2022г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП -
Пловдив, с което на „ЕС ФОР БИ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ №
4Е, представлявано от В. С. П. с ЕГН ********** на основание чл.53, вр.
чл.83 от ЗАНН и чл. 179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС (в редакция на ДВ
бр.105 от 2014г., нв сила от 01.01.2015г е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, във вр. с чл.125,
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЕС ФОР БИ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ №
4Е, представлявано от В. С. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на
НАП Пловдив сумата от 150 (сто и петдесет) лева представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8