№ 907
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 263605/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 923/2017 г. по описа на
СГС, I ГО, 16 с-в, частично е уважен предявеният от М. В. А. срещу ЗК „Лев Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от
31000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 13.04.2015 г., ведно със законната лихва от 13.04.2015 г. до окончателното й
заплащане. Изцяло са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени искове по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на следните суми: 1) 3680 лв., представляваща
компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди (под формата на
пропуснати ползи) - сигурен, но пропуснат доход за периода от 13.04.2015 г. до 15.06.2015 г.
и 2) 66,60 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени
вреди.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 70000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 20%
(70000 лв. х 80% = 56000 лв.), тъй като пострадалият е допринесъл със своето
противоправно поведение (управляване на процесния мотоциклет с превишена скорост - над
70 км./ч., като е могъл да избегне удара посредством аварийно спиране). Съобразено е и
правнорелевантното обстоятелство, че ответното застрахователно дружество е изплатило на
ищеца извънсъдебно сумата от 25000 лв., поради което остатъчният размер на дължимото
заместващо обезщетение възлиза на 31000 лв. (56000 лв. - 25000 лв.). Счел е, че не е
установено в процеса на доказване по несъмнен начин, че вследствие настъпването на
1
процесното застрахователно събитие пострадалият е загубил един сигурен доход (3680 лв.)
поради невъзможността да полага труд през релевантния период по договор за изработка
(граждански договор) с „Ню Бояна филм Продакшън” ЕООД. С оглед на обстоятелството че
извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за причинените
му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински разходи за неговото
лечение и възстановяване, СГС е отхвърлил и иска за заплащане на компенсаторно
обезщетение в размер на сумата от 66,60 лв.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1)
над сумата от 31000 лв. до 75000 лв. - заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди) и 2) за сумата от 3680 лв. - компенсаторно обезщетение за
причинените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи), представляващи
загубен сигурен доход поради невъзможността за полагане на труд по договор за изработка
(граждански договор) за периода от 13.04.2015 г. до 15.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху главните парични притезания от настъпване на застрахователното събитие -
13.04.2015 г., до окончателното им заплащане. Въззивникът поддържа, че решението е
необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно
критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че с оглед на
множеството травматични увреждания ищецът е претърпял високи по интензитет болки и
страдания, като неблагоприятното въздействие на тези травми ще го съпътстват до края на
неговия живот. Счита, че не е установено по несъмнен начин наведеното от ответника
правонамаляващо материално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като не е установена причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
ищеца и настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че е доказано правнорелевантното
обстоятелство, че вследствие на процесното ПТП ищецът не е могъл да получи един сигурен
доход по процесния граждански договор.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който
излага подробни съображения за неоснователността на предявената от ищеца въззивна
жалба.
Срещу първоинстанционното решение е подадена насрещна въззивна жалба от
ответника в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. Въззивникът
счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като присъденото заместващо
обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не
отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД,
като то трябва да бъде намалено до сумата, която застрахователното дружество е заплатило
извънсъдебно - 25000 лв. От друга страна, поддържа релевирания в отговора на исковата
молба правен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на ищеца, който се е движел с превишена скорост, но без да е бил правоспособен
водач - счита, че този принос е съществено по-висок от приетия от СГС.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който
поддържа становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Третото лице-помагач на ответника не е подал в законоустановения срок писмен
отговор на въззивната и насрещната въззивна жалби, не се явява в проведеното пред САС о.
с. з. и не взима становище по тях.
Тъй като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която
искът за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен над
2
сумата от 75000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., както и в частта, в която
предявеният иск за заплащане сумата от 66,60 лв., представляваща компенсаторно
обезщетение за причинени имуществени вреди, в тази част обжалваното решение е влязло в
сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 16 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи
произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно,
само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби доводи (ответникът признава, че е възникнало правото на пострадалия за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие, но поддържа, че с извънсъдебно
заплатената сума от 25000 лв. напълно е удовлетворил това парично притезание).
Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и
насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и
дали пострадалият е допринесъл чрез своето противоправно поведение (управление на
процесния мотоциклет с превишена скорост, без да е бил правоспособен водач) в единния
съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици, респ. какъв е
неговият принос за противоправния резултат, както и дали в процеса на доказване са
установени твърдените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи), вследствие
загубата на един сигурен бъдещ доход по договора за изработка (гражданския договор).
3
При определяне на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – началото на 2015 г., както и нормативно определеният лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 2 млн. лв., при едно пострадало лице,
какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, т. 1, б. „а” КЗ, отм.).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на двете срамни
кости на таза; счупване на двете седалищни кости на таза, счупване на лява лъчева кост в
долния и край; счупване на дясната лопатка. При извършена оперативна интервенция му е
поставена на таза метална остеосинтеза. Общият лечебен и възстановителен период е
продължил общо 6 месеца, през който е търпял болки и страдания - през първите два месеца
болките са били с по-висок интензитет. След извършения личен преглед на пострадалия (на
27.07.2020 г.) вещото лице изяснява, че към момента неговото здравословно състояние е
стабилизирано, като не са установи функционални дефицити на засегнатите от
уврежданията крайници (предвижва се самостоятелно) - бъдещата прогноза по отношение
на получените увреждания е добра. Ищецът е бил временно нетрудоспособен, но към
момента на прегледа той се е възстановил без усложнения (зарастването /консолидацията/
на счупванията на ищеца е настъпило в общоприетите срокове - около 6 месеца). Вещото
лице изяснява, че не е наложителна втора операция за отстраняване на металната
остеосинтеза от таза - към момента на прегледа не са налице медицински показания за
нейното отстраняване (при изслушване на СМЕ в проведеното пред СГС на 17.08.2020 г. о.
с. з. вещото лице пояснява, че „в конкретния случай няма значение премахването на
остеосинтезата, тъй като тя не е на място, на което да влияе на обема на движение на
ставите”). Проведена е рехабилитация, като в Епикризата е посочено подобряване на
състоянието на ищеца, без конкретно да е описан постигнатият обем движение на
засегнатите стави. Изяснява се, че при постъпването в лечебното заведение, намиращо се в
гр. Плевен, пациентът е бил в състояние на сомналентност (унесеност; лека степен на
нарушено съзнание, съненост), като е бил неориентиран за време и място, но липсват
данни за загуба на съзнание, вкл. и тя да е била пълна, както необосновано поддържа
ищецът и във въззивната жалба (при изслушването на СМЕ в проведеното пред СГС на
17.08.2020 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че „в приложената Епикриза от Плевен е
споменато, че ищецът е консултиран с неврохирург, но няма поставена такава диагноза;
няма описана и такава консултация, от която да се направи заключение за неговото
състояние по отношение увредата на мозъка”).
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация и личен преглед на ищеца, като вещото лице е
отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
4
От показанията на свидетеля Св. П., живеещ на фактическо съжителство със сестрата
на ищеца, се установява, че първоначално пострадалият бил в безсъзнание - „В този момент
М. е неадекватен, в безсъзнание, без никакви реакции”. На 8-мия ден бил преместен в
болнично заведение в гр. София, където била извършена оперативната интервенция. След
изписването му започнал дълъг период на възстановяване, като не могъл да се
самообслужва. Като се стабилизирал, започнал да посещава рехабилитационни курсове.
Приемал обезболяващи медикаменти. Изяснява, че след като пострадалият се възстановил,
започнал работа като електротехник.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля (с изключение на
факта, че пострадалият е бил в безсъзнание, тъй като това състояние не се установява от
медицинските документи и от заключението на СМЕ), тъй като, преценени с всички други
събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на
ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти и въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента Р. Н. М.. неимуществени вреди е в размер на 70000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение
за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лева при
едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, т. 1, б. „а” КЗ, отм.).
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на
2015 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания (счупване на двете срамни кости на таза; счупване на двете седалищни кости
на таза, счупване на лява лъчева кост в долния и край; счупване на дясната лопатка;
извършена оперативна интервенция, вследствие на която е поставена на таза метална
остеосинтеза, при пълно възстановяване на здравословното му състояние), на пострадал в
млада възраст - на 36 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, като
възстановяването на здравословното му състояние е продължило за около 6 месеца (от които
първите 2 месеца той е изпитвал изключителни затруднения при храненето си), без
усложнения в оздравителния процес, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП е в размер на сумата от 70000 лв. Както бе изяснено от заключението на
СМЕ, изваждането на остеосинтезата не е наложително, поради което при определяне на
заместващото обезщетение не трябва да се вземат предвид болките и страданията, които
ищецът би изживял, в случай че се извърши нова операция. Ако такава бъде осъществена,
5
би могло да възникне право на заместващо обезщетение за причинени вреди от влошаване
на здравословното му състояние (за ексцес).
Основателно се явява своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносните последици вследствие
противоправното поведение на пострадалия, който е управлявал процесния мотоциклет със
скорост, значително над допустимата (т. нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2
ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно дадените задължителни тълкувания в т. 7 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС при преценка за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Следователно, в процесния случай следва да се прецени
дали ищецът със свое противоправно поведение е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици, което налага изследването на механизма на процесното
произшествие.
От приетата по делото САТЕ, извършила анализ на всички относими писмени
доказателствени средства, се установява, че ищецът – водач на процесния мотоциклет, се е
движел в населено място със скорост около 73 км./ч. Изяснява се, че на 13.04.2015 г. около
14,15 ч. л. а. „Фолксваген Пасат” е бил спрял в с. Асеновци, на разширение на пътното
платно, в посоката, от която към мястото на произшествието се е движил процесният
мотоциклет „Сузуки”. Водачът на автомобила е предприел маневра „завой надясно”, за да
продължи движението си в обратна посока - към центъра на с. Асеновци. Двете превозни
средства са били в движение - мотоциклетът успоредно на надлъжната ос на пътното платно,
а автомобилът приблизително напречно в маневра обратен завой.
Мотоциклетистът е реагирал на възникналата опасност от навлизане на автомобила в
лентата му за движение с отклоняване на мотоциклета наляво и движение косо на пътното
платното към лявата за посоката му на движение лента. Водачът на автомобила е възприел
движението на мотоциклета, прекратил е маневрата „обратен завой” и е продължил
движението си косо през пътното платно към левия бордюр на източния банкет, най-
вероятно с цел да освободи лентата за движение на мотоциклета. Към този момент ищецът е
бил възприел опасността, като е отклонил посоката на движение на мотоциклета към левия
бордюр. При продължаващо движение на превозните средства те са се приближили и в
близост до източния бордюр е настъпил кос ексцентричен удар между двете превозни
средства. Ударът е осъществен между предната част на мотоциклета, предно колело с
предното ляво колело и левия калник на автомобила. Мотоциклетистът е излетял от
6
мотоциклета напред към центъра на с. Асеновци, на разстояние 3 м. от ориентира.
Установява се, че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП
представлява предприетата маневра „обратен завой” от водача на лекия автомобил в
момент, в който срещу него се е движил по принадлежащата му лента мотоциклет.
Участъкът е бил прав, без ограничение на видимостта от голямо разстояние, което означава,
че водачът на лекия автомобил е имал възможност да види приближаващия мотоциклет и да
го пропусне. При възприемане на приближаващия мотоциклет водачът на автомобила го е
насочил наляво - към левия край на пътното платно, като при създалата се ситуация, ако
водачът на лекия автомобил е продължил маневрата си и е насочил автомобила на дясно,
мотоциклетът е имал коридор да премине отляво на автомобила. Водачът на мотоциклета не
е предприел аварийно спиране при възникналата опасност, а е започнал заобикаляне
отляво - дължината на опасната зона за спиране на мотоциклета е била 61 м., която е по-
малка от отстоянието, на което се е намирал мотоциклетът - 82 м., в момента на възникване
на опасността. Следователно, ударът на мотоциклета в лекия автомобил е бил
предотвратим посредством аварийно спиране от водача на мотоциклета.
Тези фактически (доказателствени) изводи се изясняват и от показанията на
свидетеля-очевидец - М. М., който е пътувал като пътник в процесния автомобил.
При така установените факти и настоящият съдебен състав достига до категоричния
фактически извод, че водачът на мотоциклета се е движел с неразрешена скорост от 73 км./ч.
преди настъпването на процесното ПТП, като е била налице техническа възможност да спре
аварийно преди мястото на настъпване на удара – в този случай пътният инцидент би бил
предотвратим.
С оглед на обстоятелството, че процесният пътен участък е бил прав и е имало
достатъчна видимост, пострадалият е могъл и е бил длъжен да възприеме опасността на пътя
- водачът е предприел извършване на маневра „обратен завой”. Но вместо да намали, е
продължил с висока за конкретната пътна обстановка скорост - 73 км./ч. Следователно, той
е нарушил предписаните в диспозициите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП
нормативни правила, като не е предприел действия за намаляване на скоростта с готовност
да спре пред предвидимото препятствия, поради което неговото противоправно поведение
се явява една от причините за настъпване на процесния противонормен резултат.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалия за
настъпване на процесния противоправен резултат (тежките травматични увреждания)
следва да се вземе предвид правнорелевантното обстоятелство, че първопричината за
настъпване на всички вредоносни последици представлява противоправното поведение на
делинквента, който не е преценил правилно пътната обстановка и вследствие на
предприетата изключително опасна маневра „обратен завой”, се е достигнало до процесния
пътен инцидент. При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с
казуалния принос на всички участници в процесното ПТП, и настоящият съдебен състав
достига до правния извод, че ищецът чрез своето противоправно поведение е допринесъл в
съвкупния съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на процесните травматични
7
увреждания, тъй като значителен принос (в съотношение 4/5) представлява
несвоевременната реакция на делинквента (извършване на опасна маневра „обратен завой”),
поради което претендираното заместващо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди в размер на 70000 лв. следва да бъде намалено с 1/5, т.е. с 14000 лв.,
като то възлиза на сумата от 56000 лв. (70000 лв. х 80%).
Неоснователен се явява вторият довод на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат. От Констативния протокол за ПТП, съставен на 14.04.2015 г., се установява, че
пострадалият водач на мотоциклета е бил правоспособен водач за категория „С” (моторни
превозни средства, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg). Следователно,
дори и да не е притежавал правоспособност за управление на процесния мотоциклет, това
обстоятелство не е в причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП. Той е
притежавал познания относно установените правила за движение на МПС в населено място,
като настъпването на релевантното застрахователно събитие не е вследствие на неумението
на водача на мотоциклета да го контролира, а защото той се е движел с изключително
висока скорост, като не е предприел действия по намаляване на скоростта с готовност за
аварийно спиране пред предвидимото препятствие (не бе установено, че той не е имал
умение да борави с уредите за управление на това МПС, вкл. и тези, чрез които да се
задейства спирачния механизъм).
Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да е налице т. нар.
„компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена последица (в необходимата причинно-следствена връзка) за настъпване на
вредоносните последици. Това доказване трябва да бъде пълно и главно, като
процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установява принадлежи
на страната, която твърди този положителен факт и която релевира частично
правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът-
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. При неустановяване на
тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната
действителност.
Тъй като ответникът е заплатил извънсъдебно застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 25000 лв., предявеният
иск за заплащане на заместващо обезщетение трябва да бъде уважено за сумата от 31000 лв.
(56000 лв. - 25000 лв.), поради което в тази част обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено.
По иска за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи)
По своето правно естество пропуснатата полза представлява имуществена вреда,
когато кредиторът очаква с висока степен на сигурност да постъпи едно имуществено благо
в неговия патримониум, но поради противоправно поведение на друг правен субект това
правно очакване не е настъпило.
8
От Договор № 66/01.12.2014 г. и Договор № 66_1/01.04.2015 г. за предоставяне на
услуги във връзка с филмова продукция се установява, че ищецът е поел правно задължение
да извършва по възлагане на „Ню Бояна филм Продакшън” ЕООД определени фактически
действия и да престира уговорения фактически резултат до 15.06.2015 г.
От приетата от САС като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ се
изяснява правнорелевантното обстоятелство, че за извършената дейност от ищеца за периода
от 01.04.2015 г. до 10.04.2015 г. - (петък, последният присъствен ден преди настъпване на
процесното застрахователно събитие) е съставен протокол за приемане на извършената
работа, като възложителят е заплатил на изпълнителя уговореното възнаграждение за
престираната работа в размер на сумата от 920 лв.
Следователно, по несъмнен начин в процеса на доказване е установена причинно-
следствената връзка между настъпване на застрахователното събитие и вредоносния
резултат, изразяващ се в загуба на сигурен доход за релевантния период от 13.04.2015 г. до
15.06.2015 г. (края на действието на договора за изработка). В този смисъл, ако ищецът не бе
пострадал от противоправното поведение на застрахования при ответното дружество
делинквент, той би престирал уговорения трудов резултат на възложителя „Ню Бояна филм
Продакшън” ЕООД и би получил уговореното възнаграждение за приетата работа. Размерът
на този вредоносен резултат (непостъпването в патримониума на ищеца на сигурна парична
облага) възлиза на сумата от 3440 лв. - брутно възнаграждение, което ищецът би получил
при осъществяване на уговорената работа за периода от 13.04.2015 г. до 15.06.2015 г.
Съгласно чл. 35, т. 1 ЗДДФЛ, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 13, предл. последно ЗДДФЛ (с
аргумент от обратното основание) обезщетението за причинени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи се включва в облагаемия по този закон доход, поради което и
този данък е част от обема на имуществената отговорност за причинените вреди, които са
причинени на делинквента - те са пряка и непосредствена последица от противоправното
деяние. Но тъй като по възникналото публично правоотношение между НАП и ищеца (за
дължимостта на този данък) държавата е присъединен взискател по право (не по нейна
молба) - арг. чл. 458 ГПК, ответникът при изплащане на дължимото обезщетение за
причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи трябва да изплати на
НАП (вкл. чрез съответния съдебен изпълнител) дължимия данък върху дохода на ищеца,
представляващ процесното компенсаторно обезщетение - като данъчната основа по смисъла
на чл. 25, ал. 1 ЗДДФЛ се изчисли след намаляване на облагаемата основа със
задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на
КСО и на ЗЗО.
Именно осигурителните вноски, подлежащи на внасяне във фондовете на НОИ и на
НЗОК, са част от обема на имуществената отговорност на застрахователя по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинените
имуществени вреди - под формата на пропуснати ползи, от настъпване на процесното
застрахователно събитие, тъй като са в пряка причинно-следствена връзка с деликта на
9
застрахования при ответното застрахователно дружество водач на лекия автомобил -
кредиторовият интерес на увреденото лице ще бъде удовлетворен изцяло единствено ако за
релевантния период се запазят неговите осигурителни права по КСО и ЗЗО, поради което
претендираното компенсаторно обезщетение възлиза на брутното възнаграждение, което
ищецът би получил през исковия период, в случай че не бе пострадал при настъпване на
застрахователното събитие (осигурителните вноски трябва да бъдат изплатени от
застрахователя във фондовете на НОИ и НЗОК при изплащане на застрахователното
обезщетение; както бе изяснено, държавата е присъединен взискател по право (не по нейна
молба) - арг. чл. 458 ГПК).
Тъй като обаче за настъпване на този вредоносен резултат и ищецът е допринесъл със
своето противоправно поведение, дължимото застрахователно обезщетение трябва да бъде
намалено с този процент на съпричиняване, а именно със сумата от 688 лв. (3440 лв. х 20%),
поради което то възлиза на 2752 лв. (3440 лв. – 475,92 лв.).
Тъй като правният извод на въззивният съд не съвпада изцяло с крайното правно
съждение на СГС, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени
вреди (под формата на пропуснати ползи) е бил отхвърлен до размера от 2752 лв. (брутно
възнаграждение), като този иск бъде уважен до тази сума. Законната лихва върху главното
парично притезание трябва да се присъди от крайния момент, за което то е дължимо -
15.06.2015 г., до окончателното й заплащане.
Крайният съдебен акт на СГС, представляващ по своето правно естество
определение, трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски над сумата от 261,21 до
присъдения размер от 275,30 лв.
Тъй като първоинстанционният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред СГС, като адв. С. К. Н. от
САК не е поискала изменение на решението в частта му за разноските, въззивният съд не
може да ревизира становището на СГС за неоснователност на това искане, поради което не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред първоинстанционния съд.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявените
жалби, за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С. К. Н. от САК трябва да се присъди сумата в размер на
1387,74 лв. (при обжалваем материален интерес общо от 47680,01 лв.), а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца допълнително сумата от 11,32 лв. - деловодни разноски,
респ. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 176,97 лв. - съдебни
разноски пред САС (заплатено възнаграждение за изготвяне и изслушване на допуснатата
ССЕ). Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на ищеца на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в
полза на въззиваемия-ответник трябва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС (вкл. и съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото).
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
10
държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 110,08 лв., а в полза на бюджета на САС
сумата от 55,04 лв., представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната
жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263605/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 923/2017 г. по
описа на СГС, I ГО, 16 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. В. А. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума
от 2752 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинените имуществени
вреди (под формата на пропуснати ползи) - сигурен, но пропуснат доход за периода от
13.04.2015 г. до 15.06.2015 г. по Договор № 66_1/01.04.2015 г. за предоставяне на услуги,
сключен с „Ню Бояна филм Продакшън” ЕООД, ведно със законната лихва от 15.06.2015 г.
до окончателното й заплащане, както и в частта, в която М. В. А. е осъден на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата над 261,21 до присъдения размер от
275,30 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на М. В. А., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ул. „***” № **, ет. * по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2752 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за
причинените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи) - сигурен, но
пропуснат доход за периода от 13.04.2015 г. до 15.06.2015 г. по Договор № 66_1/01.04.2015
г. за предоставяне на услуги, сключен с „Ню Бояна филм Продакшън” ЕООД, ведно със
законната лихва от 15.06.2015 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на М. В. А.
допълнително сумата от 11,32 лв. - деловодни разноски пред СГС, а на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 176,97 лв. - съдебни разноски пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. С. К.
Н. ОТ САК, с адрес гр. ***, бул. „***” № **, ет. * сумата от 1387,74 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП М. В. А. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
11
да заплати допълнително сумата от 110,08 лв. държавна такса – в полза на бюджета на
СГС, а на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от 55,04
лв. държавна такса – в полза на бюджета на САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Р. Н. М.., ЕГН **********, с адрес с.
***, Община ***, област ***, ул. „***” № ** - трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 2752 лв. - за причинените имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи),
като необжалваемо и не подлежи на касационно обжалване, а в останалата част може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12