Р
Е Ш Е
Н И Е
№.…..………/31.10.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13972 по описа за 2014 г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искове на М.Д.Ж. предявен срещу З. „У.“ АД, както следва: с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 90 000,00 лева, като частичен иск от сумата
от 500 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – ексцес, изразяващи се в претърпени болки и страдания, сумата от 842,09 лева – имуществени
вреди, изразяващи се в направата на разходи за лекарства за периода от 06.08.2011г - 17.07.2014г; сумата от 19 590,20 лева – обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между възнаграждението за труд, което следваше да
получи по трудовия договор №354/29.09.2008г и изплатената му въз основа на
разпореждане от 26.05.2014г на ТП на НОИ – град Добрич пенсия за инвалидност за
времето от 01.03.2010 г. до 01.04.2014г., сумата
от 95 977,61 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между възнаграждението за труд, което следваше да получи по трудовия
договор №354/29.09.2008г и изплатената му въз основа на разпореждане от
26.05.2014г на ТП на НОИ – град Добрич пенсия за инвалидност за времето от
01.04.2014г. до 21.09.2034г., които имуществени и неимуществени вреди са причинени
в следствие на претърпяно ПТП, настъпило на 13.09.2009 г., резултат от
противоправното поведение на водача на лек автомобил, застрахован при ответника
със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху сумата
от датата на ПТП до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът извежда качеството си на кредитор по съдебно
предявените вземания при твърдения, че е пострадало от ПТП лице, виновно за
настъпването на което е водач, чиято гражданска отговорност е застрахована по
задължителна застраховка ГО при ответното дружество. При посоченото ПТП
изпаднал в кома и получава следните увреждания: счупване на втори шиен прешлен
с фрактура на дъгата вдясно и двустранни контузионни огнища на мозъка, фрактура
на IV, V, VI, VII и VIII ребрени дъги в дясно отзад, както и фрактура на III до
VII ребрени дъги вляво и плеврален излив в ляво. Самостоятелното му придвижване
било невъзможно, тъй като имал персистиране на квадрипирамидален синдром –
парализа на четирите крайника. След престой
в неврохирургично отделение на МБАЛ Добрич можел да движи ограничено
само лява ръка и ляв крак, но не и десните, като се придвижвал с инвалидна
количка. На 22.02.2010г. в център по образна диагностика на УМБАЛ Света Марина,
гр. Варна му е направено изследване на шийните
прешлени, при което се установило, че е налице предна травматична
спондилолиетеза на тялото на втори шиен прешлен, а на 24.02.2010г. при
рентгеново изследване е установено наличието на посттравматични косни нарастъци
– шипове на тазобедрените стави. С оглед на настъпилите увреждания на
24.03.2010г. с Експертно решение на ТЕЛК е прието наличието на 95% неработоспособност
с чужда помощ за срок от една година.
Твърди, че на 28.04.2010г. е установено наличие на мозъчни кисти в ЛГМХ, а
на 01.06.2010г. в ДКЦ „Света Марина“ - гр. Варна му е направено
електронервомиографско изследване, предвид съмненията за левостранна брахиална
плексохатия. Това изследване приключва със следното заключение: ЕМГ данни за
тежка субтотална аксонарна дегенерация на наксиларис сенестра, денвервация и
дегенерация на мускулни влакна от м. делтоидеус синистра. На 08.06.2010г. е
постъпил в неврохирургичното отделение на болница Токуда, във връЗ.а с
фрактурата на втори шиен прешлен. Направена му е операция, при която се
премахва диска С2-С3 и е поставен титаниев винт, а между С2-С3 е поставен кейдж
тип РЕЕК и титаниева плака тип Атлантис. При настъпили усложнения е направена
втора операция, при която се оказва, че е налице и счупена раменна кост.
Излага, че състоянието му е много тежко и продължава да е такова, като не може
да се придвижва и обслужва сам, да разговаря нормално. Твърди, че лекарите не
дават надежда за подобряване на здравословното му състояние, което допълнително
го тормози психически. За настъпилото ПТП е налице влязло в сила споразумение,
по силата на което водачът на автомобила е признат за виновен за престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност по ч. 78а от НК, като му е
наложена глоба в размер на 500,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от една година. Преди настоящото дело е завел гражданско дело № 1170/2011
г. по описа на СГС, I-4 състав, по което ответникът е осъден да му заплати
сумата от 8000,00 лева – претърпени неимуществени вреди. След приключване на
делото страданията му продължили. На 04.04.2011г. постъпил в УМБАЛ Д-р Г.
Странски, Плевен с диагноза фрактура хумери проксималиси синистра мале саната,
като бил там до 08.04.2011 г., след което е продължил лечението с медикаменти.
На 10.08.2011 г. постъпил в болницата в Павел банкя с диагноза Травматична
увреда на гр. мозък – шиен дял. При направеното му изследване е установено, че
са налице посттравматични костни израстъци по меките тъкани на таза. На
09.03.2013 г. поради често главоболие и бърза умора са му изписали диоптрични
очила, които носи постоянно. Поради наличието на прогресиращ задух и кашлица е
постъпил за лечение в МБАЛ Добрич, като е установен Хронична дихателна
недостатъчност – ХОББ смесена форма, остра екзацербация. При ЯМР на 01.08.2013
г. се установило наличие на данни за обширни супратенториални зони на
енцефоламалация. При рентгенография на лява раменна става се оказало, че е
налице неравномерно просветляване и загуба на костна структура на главата на
раменната кост. Към настоящия момент, ищецът има решение на ТЕЛК, с което му е
призната 100 % нетрудоспособност с чужда помощ за срок от три години – от
01.04.2014 г. до 01.04.2017 г. Във връЗ.а с лечението си е извършил множество
разходи за лекарства, прегледи и консумативи, които следва да му бъдат
обезщетени. Налице са и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
получаваното трудово възнаграждение и обезщетението по общественото осигуряване.
Разликата в заплащането е в размер на 399,80 лева месечно или 51 месеца по
345,30 лева= 19590,20 лева. Излага и че трайната му неработоспособност ще е
налице до датата на пенсионирането му, което съгласно действащото
законодателство би настъпило на 21.09.2034г. За периода от настъпване на
инвалидизацията му до датата на пенсионирането, разликата между получаваната
инвалидна пенсия и получаваното трудово възнаграждение възлиза на
97 156,42 лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответника,
ведно със законната лихва и разноските.
Ответникът, З. „ У.“ АД, депозира отговор, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на нови
обстоятелства – травми, които не са обхванати от вече постановеното и влязло в
сила съдебно решение. При условията на евентуалност прави възражение за давност
на претенциите. Оспорва размера на предявените претенции. Твърди съпричиняване
на вредоносния резултат.
Конституираното на страната на ответника трето лице –помагач не взема
становище по исковете.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че товарен автомобил Фиат Добло с рег. № *******е
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
дата на настъпване на процесното ПТП.
От определението по НОХД № 1313/2010 г. по описа на Районен съд –гр.
Добрич, се установява, че с влязло в сила споразумение, водачът на автомобила е
признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро във
вр. с ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и освободен от наказателна
отговорност по ч. 78а от НК, като му е наложена глоба в размер на 500,00 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
От решението по гр.д. № 1170/2011 г. по описа на СГС, I-4 състав, се
установява, че с влязло в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 8000,00 лева – представлява застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП.
По делото е изслушана САТЕ, която установява механизма на
настъпилото ПТП. Вещото лице посочва, че при установените на ищеца травми
липсват такива, които се причиняват от употребата на предпазен колан. Експертът
посочва, че ако ищецът е бил с предпазен колан не би изпаднал от автомобила при
настъпване на ПТП. Посочва, че автомобилът е бил оборудван с предпазен колан.
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице- ортопед. Вещото
лице посочва, че във връЗ.а с настъпилото ПТП ищецът е получил следните
увреждания: съчетана травма; контузия на мозъка и мозъчния ствол; контузия на
гръбначния мозък; счупване на втори шиен прешлен; плъзгане на втори върху трети
шийни прешлени; квадрипаретичен синдром; счупване от IV до VIII десни ребра и
от III до VII леви ребра; плеврален излив в ляво и кръвоизлив в дясна гръдна
половина; контузия на десен бял дроб; травматична пневмония; десностранна
хемипареза – тежка степен до парализа на ръката; мултинфарктна енцефалопатия с мозъчни
кисти в лявата половина на главния мозък; счупване – иЗ.ълчване на лявата
раменна става; дегенерация на левия подмишничен нерв; разкъсно-контузна рана на
десния лакът. Описаните травми са причинили 100 % загуба на работоспособността
на ищеца. Вещото лице посочва, че травматичните увреждания са в причинна връзка
с настъпилото ПТП, включително настъпилите хронични такива (квадрипаретичен
синдром, по- изразен в десните крайници от тежка степен до парализа на ръката,
множествена енцефалопатия с образуване на мозъчни кисти в лявата половина на
главния мозък, травматичен неврит на десния мишничен нерв с ограничения на
движенията на лявата раменна става). Закупените от ищеца лекарства, подробно
посочени в исковата молба са във връзка с лечение на получените от ПТП
увреждания. Вещото лице посочва, че ако ищецът е бил с правилно поставен колан
е малко вероятно да настъпят следните травматични увреждания: контузия на
главния мозък, счупването на II-ри шиен прешлен и двустранното счупване на
ребрата.
По делото е изслушана и допълнителна СМЕ, изготвена от същото вещо
лице- ортопед, в която е посочено, че в изслушаната в предходното дело СМЕ на
са обсъдени следните увреждания на ищеца:
- следтравматични големи, рязко и гладко очертани костни нарастъци в меките
тъкани на двете тазобедрени стави, установени от рентгенова снимка на
24.02.2010 г.;
- Сублуксация (изместване) на лявата раменна става след зарастнало счупване
на раменната кост поради денервация на раменния мускул и развитие на
следтравматични костни израстъци (периостоза), установено от рентгенова снимка
на 17.06.2010 г.;
- Начални дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб,
установени от рентгенова снимка на шийните прешлени от 26.04.2014 г.
Съгласно заключението на вещото лице тези увреждания са се появили след
преживяното ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещо лице невролог. Вещото
лице посочва, че във връзка с настъпилото ПТП ищецът е получил следните
увреждания: съчетана травма; контузия на мозъка и мозъчния ствол; контузия на
гръбначния мозък; счупване на втори шиен прешлен; плъзгане на втори върху трети
шийни прешлени; квадрипаретичен синдром; счупване от IV до VIII десни ребра и
от III до VII леви ребра; плеврален излив в ляво и кръвоизлив в дясна гръдна
половина; контузия на десен бял дроб; травматична пневмония; десностранна
хемипареза – тежка степен до парализа на ръката; мултинфарктна енцефалопатия с
мозъчни кисти в лявата половина на главния мозък; счупване – изкълчване на
лявата раменна става; дегенерация на левия подмишничен нерв; разкъсно-контузна
рана на десния лакът. Описаните травми са причинили 100% загуба на работоспособността
на ищеца, като не се очаква благоприятна прогноза за възстановяване на
здравословното му състояние.
По делото е изслушана и ССЕ. Съгласно заключението на вещото лице
разликата между средното трудово възнаграждение за длъжността „общ работник“
към датата на инвалидизацията и размера на пенсията за инвалидност е 399,80
лева, като с тази сума се съизмерява обезщетението за изгубена
работоспособност. За посочения в исковата молба период, общият размер на
обезщетението е в размер на 19 456,57 лева. Общият размер на изгубената
работоспособност за периода до датата на настъпване на пенсионна възраст на
ищеца – 21.09.2034 г. е в размер на 96 646,03 лева. Вещото лице е посочило
и разликата в обезщетението за изгубена работоспособност, изчислена на базата
на минималното възнаграждение за длъжността, като за първия посочен в исковата
молба период – това е сумата от 2 449,00 лева, а за периода до датата на
настъпване на пенсионна възраст на ищеца – сумата от 52 184,68 лева.
Въз основа на така установените по
делото доказателства съдът намира исковете за частично основателни по следните
съображения:
По исковете по чл. 226 от КЗ:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва застрахователно
събитие, което е покрит риск по нея. Процесното ПТП настъпва по вина на водача,
застрахован при ответника. За деянието, дееца, вината противоправността не се
спори между страните, като съдът зачете и влязло в сила споразумение, постановено
по н.д. № 1313/2010 г. по описа на Районен съд Добрич. А относно претърпените
вреди, заплатените обезщетения и съпричиняването на вредоносния резултат, съдът
отчете влязлото в сила решение по гр.д. № 1170/2011 г. по описа на СГС, I-4
състав.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, които не са били
предмет на предходното дело:
На ищеца е призната 100 % нетрудоспособност още към постановяване на
предходното дело между страните и тази нетрудоспособност е отчетена при
определяне на справедливия размер на вредите. Следва да се посочи, че
влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано в чл.
50, ал. 3 от ЗЗД, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. На
обезщетяване подлежат болките и страданията, които са резултат от травматичните
увреждания и/или техни усложнения, които не са били предмет на предходното дело
или не са били отчетени. /така и практика
на ВКС обективирана в Решение № 161/17.01.2013г. т.д.№ 1040/2011 год. на ВКС-ТК, І
т.о; Решение № 228 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 583/2012 г., I т. о., ТК/. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е
налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, като в резултат на
претърпяното ПТП, същият търпи болки и страдания. Съдът съобрази, че вследствие
на ПТП са се развили следните хронични заболявания и състояния: квадрипаретичен
синдром, по-изразен в десните крайници от тежка степен до парализа на ръката,
множествена енцефалопатия с образуване на мозъчни кисти в лявата половина на
главния мозък, травматичен неврит на десния мишничен нерв с ограничения на
движенията на лявата раменна става. В съвкупността си те съставляват
влошаването на здравословното състояние на пострадалия. Новооткрити увреждания
на здравето на ищеца са и:
- следтравматични големи, рязко и гладко очертани костни нарастъци в меките
тъкани на двете тазобедрени стави, установени от рентгенова снимка на
24.02.2010г.;
- Сублуксация (изместване) на лявата раменна става след зараснало счупване
на раменната кост поради денервация на раменния мускул и развитие на
следтравматични костни израстъци (периостоза), установено от рентгенова снимка
на 17.06.2010г;
- Начални дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб,
установени от рентгенова снимка на шийните прешлени от 26.04.2014г.
Всички посочени увреждания са във връзка с претърпяното ПТП. За тяхното
репариране застрахователя дължи обезщетение съгласно чл. 223 от КЗ /отм./.
Следователно искът е доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази характера и
многобройността на уврежданията и интензитета на търпените
болки и страдания. Отчете се обстоятелството, че ищецът, на една сравнително
млада възраст (претърпял ПТП на 40 год) е със 100% загубена работоспособност и
необходимост от чужда помощ, като на практика не се очаква благоприятна
прогноза за възстановяване на здравословното му състояние, т.е. същият ще търпи
болките и страданията до края на живота си.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, продължителният период от време и ефектът, който оказват върху
начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000.00 лева.
Възражението за съпричиняване,
направено от ответника е основателно. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Между страните е налице влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 1170/2011 г. по описа на СГС, I-4 състав, с което между страните е
установено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца в размер на 30%.
Възражението на ответника относно
погасяване на исковата претенция по давност е неоснователно. ПТП е настъпило на 13.09.2009 г., а видно от клеймото на исковата молба,
същата е депозирана в съда на 12.09.2014г., поради което и към датата на
подаване на исковата молба, давността не е настъпила по отношение на
неимуществени вреди. Отделно, от горното, неимуществени вреди от ексцес се
дължат от датата на настъпване на ексцеса, поради което и давност към този
по-късен момент също не е изтекла.
При това положение искът по чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважи до сумата от 35 000,00 лв., а за
разликата над сумата от 35 000,00 лева до пълния предявен размер от
90 000,00 лева искът за неимуществените вреди следва да се отхвърли, като
неоснователен. Съгласно трайната съдебна практика, законната лихва при ексцес
на вредите се дължи от датата на настъпване/установяване на усложнението, в
случая това е датата на рентгеновото изследване-24.02.2010 г./ до окончателното
й изплащане. Частично основателно е възражението за давност на ответника, тъй
като съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват всички
вземания за лихва, в това число и тези за забава. Следователно сумата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва считано от 12.09.2011г., до
окончателното й изплащане.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лекарства, прегледи и консумативи:
Въз основа на събраните по делото доказателства по делото /фактури и касови бонове, както и
изслушаните СМЕ/ се установи, че ищецът е направил разходи за лекарства,
прегледи и консумативи в общ размер на 842,09 лева, които са в причинна връзка
с настъпилото ПТП и проведеното лечение.
При определения по-горе размер на съпричиняване на вредоносния резултат, искът е основателен до сумата от 589,46
лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва
считано от 12.09.2011, до окончателното й изплащане.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в загуба
на работоспособност:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД застрахователят
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за вредите, причинени от непозволеното увреждане, може да обхваща
и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно,че такива действително ще настъпят.
Отговорността на
застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” има договорен
характер спрямо застрахования, като в хипотезата на чл. 407, ал. 1 отм. ТЗ
отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е
тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. Поради горното, застрахователят дължи на
увредения това, което му дължи делинквентът по правилата на деликтната
отговорност, при ограниченията, въведени от специалните правни норми.
Застрахованият водач или собственик на съответното МПС отговаря на основание чл. 45 ЗЗД за вредите, настъпили от
личното му виновно действие, като дължи пълно обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането – аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Посочената разпоредба
предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението може да бъде
платимо еднократно или периодически. Когато се касае за настъпили
увреждания, в резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще
настъпят вреди, които могат да бъдат установени, е допустимо присъждане на
еднократно или периодично обезщетение. Вредите за бъдеще време не се
предполагат, а следва да бъдат установени. /В
този смисъл
решение № 153 от 02.06.2011г. по гр. д. №
526/2010г., ІV г. о. на ВКС; Решение
№197/02.02.2015г по дело №869/2012 на ВКС, ТК, II Т.О., по 290 от ГПК./. Когато в имуществената сфера на пострадалия вредата
ще настъпва периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се
определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до
настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение
на размера на обезщетението. Същото важи и когато вредите настъпват в периоди,
следващ датата на подаване на исковата молба. Това не съставлява изменение на
размера на петитума на иска, тъй като петитумът на иска за обезщетение е
съдържанието на претендираното право - вземане за определена парична сума.
Ищецът не е длъжен да конкретизира иска си по пера (като отделни суми и
периоди), а е достатъчно да бъде посочено най-общо за кой период и какъв е
общият размер на претендираната сума. /така Решение № 47 от 17.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 3805/2015 г., IV г. о., ГК/.
Обема на отговорността на
застрахователя съгласно чл. 267, ал.1, т.3 от КЗ /отм./ включва и вредите от
пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Пропуснатите ползи са вреди изразяващи се в лишаване на кредитора от сигурната
възможност за увеличаване на имуществото му. Такава сигурна възможност за
увеличаване на кредиторовото имуществото, в процесния случай, при наличие на
валиден и безсрочен трудов договор, е трудовото му възнаграждение.
Неполучаването на последното е пряка последица именно от увреждането на ищеца в
пътнотранспортното произшествие от 13.09.2009г. Уврежданията, които той
претърпява (водещи до признатата постоянна неработоспособност) са пречка за
него да полага труд по трудовото си правоотношение, а следователно и за
реализирането на този доход. Вредата е в размер равен на разликата между брутното
трудово възнаграждение, което щеше да получава, ако не беше настъпило
произшествието и стойността на обезщетението получавано по реда на общественото
осигуряване от НОИ. С Решение № 0830/24.03.2010г. на ищеца е отпусната
инвалидна пенсия и лична пенсия за трудовата злополука по реда на чл. 78 от КСО, която към датата на инвалидизацията е 220,50 лева, а брутното трудово
възнаграждение за длъжността на ищеца към датата на отпускане на пенсията за
инвалидност (м.03.2010г) е в размер на 620,30 лева. Следователно разликата, с
която ищецът пропуска да получи всеки месец в периода от 12.03.2010г. /датата
на инвалидизацията/ до 01.04.2014г е в размер на 399,80 лева месечно или за
целия период общо 19 456,57 лева.
Както се посочи, когато в
имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва периодично,
обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със
законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на
обезщетението. Следователно за периода от 01.04.2014г. до 21.09.2034 г. обезщетението
възлиза в размер на 96 646,03 лева, но следва да бъде присъдено като
периодично. Т.е. застрахователят следва да се осъди да заплаща на ищеца
ежемесечно на 1-во число на месеца за периода от 01.04.2014г. до 21.09.2034г.
обезщетение в размер на 393,27 лева, до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на
обезщетението.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът не кредитира размерите, посочени като разлика с
минималното трудово възнаграждение за длъжността. Към датата на
инвалидизацията, ищецът не е получавал минималното трудово възнаграждение, както
с оглед натрупания до момента трудов стаж, така и с оглед на стажа, който щеше
да натрупа в случай, че не беше настъпила загубата на работоспособност.
При определения по-горе размер на съпричиняване на вредоносния резултат, искът за заплащане на обезщетението за пропуснати ползи за
периода 12.03.2010г. до 01.04.2014г. е основателен до размера на сумата от
13 619,60 лева, ведно със
законната лихва за забава от деня, следващ последния ден на месеца, за който е
дължима разликата, формираща главницата, до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за периода от 01.03.2010 г. до
11.03.2010 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед установеното съпричиняване, искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода
от 01.04.2014 г. до 21.09.2034 г. е основателен до размера от 275,29 лева, която сума застрахователя
следва да се осъди да заплаща на ищеца ежемесечно на 1-во число на месеца, законните
последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на
обезщетението. За разликата до пълния предявен размер от 392,27 лева
месечно - следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.Ищецът
не доказва разноски. Ответникът е доказал направата на разноски в размер на 600,00
лева, от която сума съразмерно на отхвърлената част ищецът следва да му заплати
262,23 лева.
Адв. Н.С.В. има право на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за представителството на
ищеца в размер на 5681,77 лева, от която сума ответникът дължи 3198,53 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд сумата от 4674,45 лева – разноски за държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес:***, офис 13, както следва:
- на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 35 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от новонастъпилите и новооткритите травматични увреждания в
следствие на претърпяно застрахователно събитие настъпило на 13.09.2009 г., на
пътя град Варна – град Добрич, преди „5-ти километър“, резултат от
противоправното поведение на водача на лек автомобил с рег. № *******,
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2011г. до
окончателното й изплащане;
- на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 589,46 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се на направата на разходи за закупуване на
лекарства, прегледи и консумативи за периода от 06.08.2011г - 17.07.2014г, ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2011г. до окончателното
й изплащане;
- на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата
от 13 619,60 лева - обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между възнаграждението за труд, което следваше да
получи по трудовия договор №354/29.09.2008г и изплатената му въз основа на
разпореждане от 26.05.2014г на ТП на НОИ – град Добрич пенсия за инвалидност за
времето от 01.03.2010г. до 01.04.2014г, ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2011г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплаща ежемесечно на 1-во число на месеца сумата от 275,29 лева - обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
възнаграждението за труд, което следваше да получи по трудовия договор
№354/29.09.2008г и изплатената му въз основа на разпореждане от 26.05.2014г на
ТП на НОИ – град Добрич пенсия за инвалидност за периода от 01.04.2014г. до
21.09.2034г, ведно със законната лихва, считано от 1-во число на месеца до
окончателното плащане.
- КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, както следва: искът за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди - за разликата над сумата от 35 000,00
лева до сумата от 90 000,00 лева; искът за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди за разходи за лекарства, прегледи и консумативи
– за разликата над сумата от 589,46 лева
до сумата от 842,09 лева; искът за имуществени вреди за пропуснати ползи за
периода 06.08.2011г - 17.07.2014г
– за разликата над 13 619,60 лева
до сумата от 19 590,20 лева и за периода от 01.03.2010 г. до
12.03.2010 г., а искът за пропуснати ползи за периода от 01.04.2014г. до
21.09.2034г – за разликата над сумата от
275,29 лева месечно до 392,27 лева месечно.
ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН ********** да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 262,23 лева – разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК******* да заплати на адв. Н.С.В. на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 3198,53 лева –
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК*******, да заплати на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 4674,45 лева –
държавна такса за производството съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице
–помагач на страната на ответника – Р.Я.П..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: