Протокол по дело №2722/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6159
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20221110102722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 6159
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско
дело № 20221110102722 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ К. С. С. – редовно уведомен, не се явява, се представлява от адв. А. с
пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ [юл]- редовно уведомен, се представлява от юрк. Х. с пълномощно от
преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. А. Д.редовно уведомен, явява се лично.

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не са налице основания
за отлагане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.


АДВ. А.: Поддържам исковата молба. Оспорвам изцяло отговора на исковата молба.
Нямам възражения към доклада.
ЮРК. Х.: Поддържам отговора на исковата молба. Оспорваме исковата молба по
съображенията, изложени в отговора. Моля да се приемат представените доказателства.
1
Нямам възражения към доклада. Нямам други доказателствени искания.

На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад по делото:
Ищецът К. С. С. е предявил кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР, съотв. чл. 181, ал. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от
1600,00 лв., представляваща паричната равностойност на безплатно униформено облекло за
периода от 2018 г. до 2021 г. вкл. по служебно правоотношение на длъжността „[юл]” в 01
група на 04 сектор [юл], отдел [юл] при [юл], ведно със законната лихва за периода от
19.01.2022 г. до изплащане на вземането, и за заплащане на сумата от 450,00 лв., паричната
равностойност на ободряващи напитки по време на полаганите от ищеца 450 нощни
дежурства за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба– 19.01.2022 г., до окончателното плащане. Ищецът - К. С. С.,
твърди, че работи по служебно правоотношение в 01 група на 04 сектор [юл], отдел [юл]
при [юл], като заема длъжността „[юл]”, имащ статут на държавен служител. Поддържа, че
за длъжността, която изпълнява, е въведено изискване изпълнението на служебните
задължения да е в униформено облекло, съобразно чл. 151, ал. 4 ЗМВР, вр. чл. 57, ал. 1 от
ЗМВР и чл. 10, ал. 1 от Наредба № [номер]/24.08.2015г. за униформеното облекло и
работното облекло за служебно ползване в [юл]. На ищеца се полагало ежегодно
униформено облекло, разпоредено с лимит от министъра на вътрешните работи и
получавано като лично вещево доволствие на основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 3, ал.1 от
Наредба № [номер]/24.08.2015 г. За държавните служители, изпълняващи служебните си
задължения в униформено облекло, бил определен лимит в размер на 400 лева, съобразно
заповеди на министъра на вътрешните работи, издавани за периода от 2013 до 2021 г., като
на основание разпоредбата на чл. 181, ал.2 ЗМВР органът по назначаване бил длъжен да
осигурява униформеното облекло. Поддържа, че задължение на ответника като орган по
назначаване било да осигурява такова за всяка календарна година, но за процесния период от
2018 г. до 2021 г. вкл., ищецът не бил получил униформено облекло, въпреки че в края на
всяка календарна година ищецът е представял своята вещева заявка, в която е посочвал
необходимите му за следващата година елементи от униформеното му облекло, поради
което претендира полагащата му се стойност на следващо му се униформено облекло.
Ищецът сочи също така, че на основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР по време на полаганите от него
нощни смени му се следват ободряващи напитки, които органът по назначението не му е
предоставил в натура. Твърди, че за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2021 г. е положил 450
нощни дежурства, като за всяко от тях му се дължи по 1 лв., или общо сумата от 450 лв.,
която също претендира. Прави искане за присъждане на законната лихва върху главните
вземания от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2022 г., до окончателното
изплащане. Ответникът [юл] оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва, че ищецът през посочения в исковата молба период е заемал твърдяната при
ответника длъжност, както и заеманата длъжност изисква да изпълнява служебните си
задължения в униформено облекло. Твърди, че за релевантния период са приложими заповед
2
№ [номер]/19.06.2018 г., заповед № [номер]з[1][номер]/18.02.2019 г., заповед № [номер]з-
250/28.02.2020 г. и заповед № [номер]з[1][номер]/02.02.2021 г., с които бил определен
лимитът за униформено облекло на държавните служители, изпълняващи служебните си
задължения в униформено облекло, в размер на 400,00 лв., а условията и редът за
предоставяне на сумите и доволствията били определени с Наредба №
[номер]з[1][номер]/29.09.2015 г. Поддържа , че не е налице законово уредено задължение на
[юл] да заплати паричната равностойност на униформено облекло в размер на лимита за
съответните години на служителя, тъй като правото на същия да бъде компенсиран парично
възниква след прекратяване на служебното му правоотношение, което в случая не е
прекратено. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № [номер]з-1010 от 24.08.2015 г.
униформеното облекло съставлявало лично вещево доволствие и се получавало лично от
служителя срещу подпис във вещевата книжка, като единствено от волята на ищеца
зависело дали същото ще бъде усвоено до установения лимит. Твърди, че за процесния
период от 2018 г. до 2021 г. ищецът не е усвоявал отпуснатите му суми в размер на 400 лв.,
като имал възможност да направи това при явяването си във вещевото звено към Дирекция
[юл] и да се снабди с необходимото му облекло. Поддържа, че за част от исковия период
01.04.2018 г. -01.08.2020 г. разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР не предвижда възможност за
предоставяне на левова равностойност на ободряващите напитки. Такава възможност била
установена с редакцията на закона от 01.08.2020 г., съотв. от 04.08.2020 г. с редакцията на
чл. 9, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата
равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда,
и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на
министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч.
Считано от 04.08.2020 г. на служителя ежемесечно са се заплащали ободряващите напитки,
съобразно положените часове нощен труд. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност, като поддържа да е приложима тригодишна погасителна давност по отношение на
процесните вземания. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Съдът,
като взе предвид постъпилия от „[юл] писмен отговор вх. № [номер]/05.04.2022 г., както и
че от представената към отговора на исковата молба товарителница за изпращането му не се
чете датата на изпращане на писмения отговор чрез куриерска служба [юл] намира, че
настоящата инстанция не може да приеме дали същия е подаден в едномесечния срок по чл.
131, ал. 1 ГПК. Ето защо, на ответника следва да бъдат дадени указания да докаже
подаването на писмен отговор по гр. дело № 2722/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 170
състав, в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез изпращането им чрез куриерска
служба [юл]. Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с претенции с правно основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР, съотв. чл. 181, ал. 3 ЗМВР. С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване по исковете с правна квалификация чл. 181, ал. 2
и ал. 3 ЗМВР следните правопораждащи факти: 1. че валидно е възникнало твърдяното
3
служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е
работил като държавен служител; 2. че през исковия период е полагал труд през нощта от
22, 00 до 6,00 ч., за което са му се полагали ободряващи напитки, 3/ тяхната стойност, както
и стойността на средствата за облекло. Безспорно е по делото, че ищецът през посочения в
исковата молба период е заемал твърдяната при ответника длъжност „[юл]”, в 01 група на 04
сектор [юл], отдел [юл] при [юл], както и че същата е изисквала ищецът да изпълнява
служебните си задължения в униформено облекло, поради което тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване. В случай, че се установи възникването на твърдените субективни
права, ответникът следва да докаже, че е осигурил по време на нощните дежурства на ищеца
ободряващи напитки, съотв. му е заплатил парично обезщетение за непредоставени напитки,
съотв. средства за облекло. Във връзка с релевиранато възражение за погасителна давност
ищецът следва да устави наличието на обстоятелства, водещи до прекъсването и/или
спирането на давността. Доказателствените искания на страните за събиране на писмени
доказателства са допустими и относими за изясняването на спора. Следва да се допусне
съдебно- счетоводна експертиза на основание чл. 195, ал. 1 ГПК по поставените от ищеца
задачи. По останалите доказателствени искания на ищеца съдът ще се произнесе в първо
съдебно заседание.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да бъде
пристъпено към разпит на вещото лице, изготвило ССЕ, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице, изготвило ССЕ.
СЪДЪТ ВРЪЧВА на страните препис от заключението.
СНЕМА СЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице.
Вещото лице П. А. Д. – 59 – годишна, български гражданин, грамотен, не осъждан,
без родство и дела със страните и техните представители.
Съдът НАПОМНЯ наказателната отговорност по реда на чл.291 от НК.
Вещото лице ОБЕЩА да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице Д.: Изготвила съм заключение, което поддържам.

АДВ. А.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
ЮРК. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът счита, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да бъде прието
заключението на ССЕ, като на вещото лице се плати възнаграждение в размер на 300лв.,
платими от бюджета на съда.
Поради изложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключение на ССЕ.
ДА СЕ ПЛАТИ възнаграждение в размер на 300лв., платими от бюджета на съда.
Издаден бе 1 бр. РКО.

АДВ. А.: С оглед приетото заключение на вещото лице, моля да допуснете изменение
на иска в частта, касаеща неизплатените напитки на моят доверител. С оглед приетото
заключение е видно, че от така направената претенция част от сумата е платена, поради
което моля искът да се счита предявен за сумата от 92,40 лв., вместо така претендираните
450 лв.
ЮРК. Х.: Не възразявам срещу изменението на иска.
СЪДЪТ СЧИТА, че направеното искане за изменение на иска, за заплащане на
левовата равностойност на неусвоения лимит за напитки, по отношение на неговия размер е
своевременно направено и следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск, за заплащане на левовата равностойност на
неусвоения лимит за напитки, от сумата 450 лв. на 92,40 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Страните /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да се
приемат и приложат писмените доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА: писмените доказателства.

С оглед липсата на доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

АДВ. А.: Моля за вашето решение, с което да приемете за основателен и доказан иска
на моят доверител, касаещ неизпълнението на задълженията на работодателя, за
5
снабдяване със служебно облекло. От събраните по делото доказателства се установи, че
размерът на дължимото облекло за претендирания период е в размер на 1600 лв. По
отношение на напитките, с оглед направеното изменение, касаещо намаляването на
размера на иска, считам също за доказан и този иск. Претендираме законна лихва върху
претенцията от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски, за което представям списък.
ЮРК. Х.: Оспорвам исковата молба. Считам, че за част от исковия период
претенциите на ищеца са погасени по давност. Визирам конкретно 2018 г. Същите са
неоснователни. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗМВР на униформените служители не се
заплаща левова равностойност на униформено облекло. Това се полага само на неносещите
униформа. Левовата равностойност се получава единствено при прекратяване на
служебното правоотношение по реда на Наредба № [номер]з-[номер]/15 г. и то само за
текущата и предходната година. Няма данни ищецът да е с прекратено правоотношение.
На него са му отпуснати лимити за съответните години, но той не ги е усвоил. Що се
отнася до претенциите за получаване на левовата равностойност на ободряващи напитки,
за част от процесния период нормативната наредба не допуска тя да се получава. Това е
възможно едва след 01.08.2020 г., когато е изменена разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от
ЗМВР. За този перод част от левовата равностойност, както е видно от експертизата е била
изплащана. Поради тази причина единствено са основателни претенциите за сумата,
съгласно изменената част от иска. Моля да отхвърлите исковата молба. Претендирам
юрисконсултско възнаграждение. Правя възражение за прекомерност на адвокатско
такова.

Съдът счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.


ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:01 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6