Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /22.06.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На петнадесети юни 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Станка
Желева
като разгледа
докладваното от съдията т.д.№101 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр.с чл.59 от ЗЗО за сумата от 27 560 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 4 075.54 лв.
Ищецът „МБАЛ-Омуртаг“ЕАД-гр.Омуртаг твърди в исковата
си молба, че ответникът НЗОК-гр.София, позовавайки се на нищожни, поради
противоречие със закона и добрите нрави , договорни клаузи относно
т.нар.“месечни лимити“, не е изпълнил задължението си на възложител по договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки №250183/ 18.05.2018г. да заплати договорената, извършената и отчетена медицинска
дейност на здравно осигурени лица по клинични пътеки за месец април-месец юли
2018г., поради което му дължи стойността й в размер на 27 560 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на 4
075.54 лв. от падежа на всяко задължение до 22.12.2019г. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми,
ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното плащане,
както и направените деловодни разноски.
При условията на евентуалност сумата се претендира
като обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на извъндоговорно
основание.
С писмени отговори по реда и
в сроковете по чл.367 и чл.373 от ГПК ответникът оспорва иска с възражения, че
претендираната сума е извън финансовата рамка на договорената медицинска
дейност, гарантирана от бюджета на НЗОК
и определена съобразно изискванията на нормативната регламентация.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки № 250183/18.05.2018г. ответникът възложил на ищеца
оказването на болнична помощ на ЗЗОЛ
по 59 клинични пътеки от приложение №17а към НРД/2018г., срещу заплащане,
съобразно чл.3, т.3 в обеми и цени по НРД/2018г. и до 25-то число на следващия
отчета месец.
От неопроверганото с други доказателства заключение на назначе-ната съдебна
комплексна счетоводно-медицинска експертиза се устано-вява, че всички
медицински дейности в процесните периоди са извър-шени в
съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм за съответната клинична пътека,
при съобразяване на медицинските стандарти и отговарят на изискванията за
заплащане от НЗОК, с изключение на три случая(ИЗ
№1865 по КП Р068 през м.април 2018г. за сумата 600 лв.; ИЗ №2341 по КП Р074
през м.май 2018г. за 920 лв. и ИЗ №3245 по КП Р040.2 през м.юли 2018г. за 650
лв.), както и са отчетени в съответствие с договора и
утвърдените от НЗОК ежедневни и месечни електронни отчети, като за процесния период м.април-м.юли 2018г. извършената
и незаплатена, поради надвишаване на лимита, медицинска дейност по КП е на стойност в общ
размер на 25 390 лв., при следваща се мораторна лихва в размер на 3 797.80 лв. за времето от 26.05.2018т. до 22.12. 2019г.
Спорът е относно дължимостта на посочената „надлимитна сума“.
С оглед правната регламентация по Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗЗдр, ЗЛЗ,
ЗБНЗОК, ЗЗД, НРД и други законови и подзаконови норма-тивни актове, субекти на
провоотношенията по индивидуалния договор от 18.05.2018г. са: 1.Възложителят
НЗОК, финансиращ медицинската дейност, организирайки управлението и
разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване в рамките на
бюджета на неговото осъществяване, т.е. ограничен от задължителните правила за
разходване на средствата; 2. Изпълнителят на медицинската помощ, осъществяващ
публичноправното задължение на държавата по чл.52, ал.1-2 от Консти-туцията на
РБ, задължен да оказва качествено, непрекъснато, своевре-менно и достъпно за
пациента медицинско обслужване, носещ админи-стративна, гражданска и
наказателна отговорност в противния случай и 3.Потребителите на медицинската
услуга, в чиято полза е сключен дого-ворът и които срещу задължението за
внасяне на здравноосигурителни вноски имат право на достъпна медицинска помощ,
при спазване на принципа на равенство и право на избор на изпълнител, както и
при липсата на задължение за доплащане на получената помощ.При така констатираната
конкуренция, както на права, така и на задължения, предвид изискванията на
чл.15, ал.3 от ЗНА за прилагане на Конституцията и другите нормативни актове от
по-висока степен, предпочитание следва да бъде отдадено на висшия интерес за
опазване живота и здравето, защитен чрез конституционно закрепеното право за
задоволяване медицинската потребност на здравноосигурените лица в чл.52 от
основния закон.В тази насока, следва да се има предвид
тълкуването на Конституционния съд на РБ на понятието „достъпна медицинска помощ“, което съгласно реше-ние
№32/1998г. по к.д.№29/1998г. означава „възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на
заболяване и равни условия, и еднакви възможности за ползване на лечението“,
а съгласно решение №2/ 22.02.2007г. по к.д. №12/2006г., конституционната
разпоредба „гарантира свободен достъп
на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата“.
В решение №3/08.03.2016г. по к.д. №6/2015г. се приема, че
законодателят може да определя обем на медицинската помощ при задължителното
здравно осигуряване и нейното разделяне в един или повече здравни пакети, т.е.
допустимо е ограничение до определени по вид, обхват и обем здравни дейности,
но при спазване на принципите на основния закон, сред които основополагащ е
принципът на равенство в чл.6, ал.1 от Конституцията, изразяващ се в еднакво
третиране на всички лица.
При тези доводи, договорните
клаузи, предвиждащи лимити на разходите за реализацията на законоустановените
здравни пакети са нищожни, тъй като са в пряко нарушение на чл.6 от Конституцията на РБ, респ. на чл.4, ал.1-2 и чл.5, т.5 от ЗЗО, поради това, че
ограничават правата и поставят в риск живота и здравето на пациенти, потърсили
медицинска помощ след разходване на определените за месеца средства. Тези
нищожни клаузи не пораждат целените с тях правни последици, като същевременно
не препятстват и не опорочават останалата част от договора-чл.26, ал.3 от ЗЗД,
обуславящо извод, че изпълнителят на медицинската дейност има право да получи
заплащане на извършената в съответствие с КП болнична помощ за м.април-м.юли
2018г., а ответникът е задължен да заплати пълната стойност
на договорената, реално извършена и отчетена болнична медицинска дейност,
поради което предявеният иск е доказан по основание до размер на 25 390 лв.,
ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 3 797.80лв.
за периода 26.05.2018г.-22.12.2019г.В останалата част до пълния им размер от 27 560 лв. главница и в размер на 4
075.54 лв.
лихва за забава претинциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
напра-вените по делото разноски в размер на
3 234.05 лв., определени по съразмерност и компенсация.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Н.З.К.“***, ЕИК ********* да заплати на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ОМУРТАГ" ЕАД-гр.Омуртаг,
ЕИК ********* сумата
25 390 лева (двадесет и пет хиляди триста
и деветдесет лева), дължима по договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250183/18.05.2018г. и представляваща стойността на извършената и незаплатена
поради надвишаване на лимита медицинска дейност по КП за м.април-м.юли 2018г., ведно с обезщетение
за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за времето от 26.05.2018г. до
22.12. 2019г. в размер на 3 797.80лв.(три
хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и 80ст.) и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска-23.12.2019г. до окончателното
плащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 3 234.05
лв. (три хиляди двеста тридесет и четири лева и 5ст.),
определени по съразмерност и компенсация, като
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр.с чл.59 от ЗЗО в
останалата част до пълния му размер от 27 560 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата част до пълния му
размер от 4 075.54 лв., както и претенцията по чл.78, ал.1 от ГПК в
останалата част до пълния й размер от 3 530.42 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: