Решение по дело №2559/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   688         Година  2022,  19.04.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 21.03.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2559 по описа за 2021 година и като обсъди:

 

     Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Г.Р.Г. *** срещу Решение №Т-РД-05-12/10.09.2021г. на Главен секретар на Министерство на туризма в частта, с която по подадено негово Заявление вх.№Т-94-Г-58/13.08. 2021г. за достъп до обществена информация, е отказано предоставяне на ко­пие от действащия договор за наем.

Недоволен от така постановения отказ, оспорващият чрез пълномощник мл.адв.Н./заедно с адв.Р. в съответствие с разпоредбата на чл.20 ал.6 от Закона за адвокатурата/, счита същия за незаконосъобразен и настоява за отмяната му, респ. връщане на преписката на сезирания Министър – за произ­на­сяне. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – Главен секретар на Министерство на туризма, чрез проце­суален представител юриск.Д.-К.в нарочно писмено становище счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна и настоява за отхвър­лянето и Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възраже­ние досежно искането за присъждане на разноски за процесуално представи­телство по делото по отношение на жалбоподателя.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоящото производство доказателства, намира за установено следно­то.

Не е спорно между страните, че жалбоподателят е входирал на елект­ронната поща на Министерство на туризма заявление за достъп до следната обществена информация: 1. Налице ли е действащ договор за наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ поземлен имот с иденти­фикатор 05009.200.283 – морски плаж, „Божурец-Топола 2“, находящ се в зем­ли­щето на с.Божурец, общ.Каварна, обл.Добрич? 2. Какъв е срокът на действие на наемния договор/ако има такъв/, респ. кое е физическото/юридическото лице, отговарящо за стопанисването на посочения по-горе обект? 3. Да се предос­тави копие от действащия договор за наем. Посочено е, че информа­цията се иска да бъде предоставена в комбинация от форми – копие от доку­менти на хартиен/технически носител и писмена справка в отговор на поста­вените по-горе въпроси – по ел. поща/л.25-гръб – л.26/.

Като е приел, че исканата от заявителя информация касае интересите на трето лице, на основание чл.31 от Закона за достъп до обществена информа­ция/ЗДОИ/ от административния орган е поискано писмено съгласие от наема­теля за нейното предоставяне/л.29/, като срокът за произнасяне по заявление­то е удължен с 14 дни, за което заявителят е уведомен с писмо изх.№Т-94-Г-58/ 19.08.2021г./л.27/.

Съответно от страна на третото лице е постъпило писмо вх.№Т-94-Г-58/01.09.2021г., с което същото е изразило изрично несъгласие за предоста­вяне на исканата от заявителя информация, тъй като се засягат интересите на „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ЕАД. В тази връзка е посочено, че на заявителя следва да се предостави частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът, до която не е ограничен, в обем и по начин, който да не засяга интересите на дружеството, като е изразено становище, че не следва да се предоставя информация относно дата на сключване, съответно изтичане на договора, лични данни и контакти, както и наемна цена/л.32/.

При тези данни, органът е постановил и оспореното в настоящото произ­водство решение в частта по т.3, с която е отказал предоставяне на копие от действащия договор за наем, като е приел, че предвид изричното несъгласие на третото лице, исканата информация следва да се предостави в обем и по начин, който да не разкрива информацията, засягаща интересите на третото лице. Мотивирано е, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на т.6 на §1 ДР ЗДОИ, доколкото посочената от заявителя цел е да си състави обективно мнение за дейността на институцията и е извън обхвата на посочените в цитираната разпоредба хипотези.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните.

Съгласно чл.2 ал.1 ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република Бъл­гария и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто субект безспор­но се явява Министерството на туризма.

На следващо място, съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 ЗДОИ, този закон се при­лага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхра­нява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местно­то самоуправление в Република България, съответно от публичноправни субек­ти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации, как­то и физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финан­сирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. А съгласно чл.4 ал.1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

В случая всички тези предпоставки са налице и за Министерство на туриз­ма е налице вмененото му от закона задължение да се произнесе с реше­ние, с което да предостави на заявителя така поисканата от него информация.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информа­ция са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл.28 ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регист­риране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, в опре­деления от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл.37-39 ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. Съответно според чл.28 ал.2 ЗДОИ, орга­ните или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение, от което следва, че Министърът на туризма, респ. изрично определеното от него лице – в случая Глав­ният секретар на Министерство на туризма, е длъжен да се произнесе с изричен акт.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл.3 ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоста­вяне на достъп до исканата информация.

Спор, че исканата информация е обществена такава, както и че Минис­търът на туризма, е задължено лице, не се формира между страните. Няма спор и че с Решение №Т-РД-05-12/10.09.2021г. Главният секретар на Минис­терст­во на туризма/надлежно оправомощен със Заповед №Т-РД-16-121/17.05. 2021г. на Министъра на туризма/л.36/ се е произнесъл по заявлението за пре­доставяне на достъп до обществена информация, като е разрешил такъв по т.1 и т.2 от него, съответно е отказал предоставянето на договора по т.3 на основа­ние чл.37 ал.1, т.2 и ал.2 ЗДОИ, което именно е и предмет на разглеждане в настоящото производство.

Посочените като правно основание разпоредби предвиждат, че основа­ние за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало пре­доставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надде­ляващ обществен интерес, като в този случай се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.

Или, за да бъде законосъобразен отказът в цитираната хипотеза, е необ­ходимо исканата информация да засяга интересите на трети лица и да няма тяхно изрично писмено съгласие за предоставяне, но само при условие, че не е налице надделяващ обществен интерес.

Процедурата по осъществяване на тази защита е уредена в чл.31 ЗДОИ, съгласно който съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съг­ласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. При неполучаване на съгласие в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. По делото е безспорно, че административният орган е изпълнил предвидената в специалния закон процедура. Това обаче само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за законосъобразност на оспорения админист­ративен акт.

Това е така, защото общественият интерес от получаване на информа­ция за това при какви условия и с кого се сключват възмездни договори от публичноправни организации/по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗДОИ/, несъмнено следва да се квалифицира като надделяващ по смисъла на §1, т.6 ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация ще се повиши прозрач­ността и отчетността на субектите по чл.3 ЗДОИ. В случая не са налице никакви доказателства или данни за засягане на интерес на трето лице, който да има превес над обществения и целта на този закон. Все в тази насока следва да се посочи, че според нормата на чл.31 ал.5, предл. второ ЗДОИ дори не е необхо­димо съгласието на третото лице в случаите, когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.

Не може да бъде споделено и възражението, направено във връзка с налично засягане интересите на трето лице, което не е дало съгласие за предоставяне на търсената информация на основание чл.31 ал.4 ЗДОИ, тъй като и в тази хипотеза се дължи предоставяне/макар и в по-ограничен обем/, още повече, че в казуса е налице безспорно посоченият по-горе надделяващ обществен интерес, доколкото става въпрос за стопанисването на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж, както и за средствата, получавани от неговото отдаване под наем, съставляващи приход в държавния бюджет. Отделно от това, по въпросния договор за наем, страна е задълженият субект, а съгласно §1 т.5, б.“е“ ДР на ЗДОИ, не представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя/информацията/: е свързана със страните, подизпълнителите, предме­та, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, опреде­лени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл.3.

За пълнота, във връзка със следващите възражения на ответника, че заявителят не е посочил мотиви, доказващи, че е налице надделяващ общест­вен интерес, е необходимо да се посочи, че правилата за доказване важат в еднаква степен и за двете страни. Нещо повече, разпоредбата на чл.170 ал.1 АПК задължава административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изиск­вания при издаването му. Казано с други думи, в тежест на административния орган е да докаже наличието на предпоставката по чл.37 ал.1, т.2 ЗДОИ, която включва и обстоятелството, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес, т.е. че интересът на третото лице има превес над обществения и цел­та на този закон. Доказателства в тази насока не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производството.

В случая фак­тите касаят наемен договор, по който едната страна е публична институция, с оглед на което общественият интерес от получаване на информация за това при какви условия се сключват възмездни сделки от задължен субект по чл.3 и дали се спазват предвидените в нормативните акто­ве предпоставки и процедури за това, несъмнено следва да се квалифицира като надделяващ обществен интерес, по смисъла на §1 т.6 ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация се повишава прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 ал.1 ЗДОИ.

Предвид изложеното, решението в оспорената му в настоящото произ­водство част, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Тъй като естеството на акта не позволява въпросът да бъде решен по същество от съда, преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне със задължителни указания за предоставяне достъп до отказаната обществена информация при спазване на нормите на чл.31 ал.4 ЗДОИ, в 14-дневен срок от получаване на преписката.

По разноските.

При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.1 АПК на жалбо­подателя се дължат сторените в производството разноски, които се конста­тираха в размер на 610 лева - заплатените държавна такса и адвокатско въз­наг­раждение. Предвид размерите на адвокатските възнаграждения по чл.8 ал.3 и чл.7 ал.9 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски въз­награждения, няма основания за редуциране на претендираното такова от жал­боподателя по чл.78 ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК, в каквато насока бе направено възражение от страна на ответника.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №Т-РД-05-12/10.09.2021г. на Главния секретар на Министерство на туризма, в частта, с която е отказано предоставянето на дос­тъп до обществена информация по подадено от Г.Р.Г. заяв­ле­ние вх.№Т-94-Г-58/13.08.2021г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА преписката на Главния секретар на Министерство на туризма за ново произнасяне по подадено от Г.Р.Г. ***-94-Г-58/13.08.2021г. със задължителни указания за предоста­вяне достъп до отказаната обществена информация при спазване на нормите на чл.31 ал.4 ЗДОИ, в 14-дневен срок от получаване на преписката.

ОСЪЖДА Министерство на туризма с адрес в град София, ул.“Съборна“ №1 да заплати на Г.Р.Г. *** сумата от 610/шестстотин и десет/лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :