№ 54
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000005 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №48/05.07.2022г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по т.д.
№159/2021г. по описа на СОС, поправено с решение №64/06.10.2022г., ответникът
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК **********, със седалище гр. София, е
осъден да заплати на ищеца Ю. И. А., ЕГН **********, от град Варна, сумата 30 000
лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Г Р А., загинала при ПТП,
настъпило на 15.10.2020г. по вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ АМ
Р Р А, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по
полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. със срок на действие до 06.07.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. (датата на
уведомяване на застрахователя) до окончателното й плащане.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 30 000 лв. до претендирания
размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното плащане, са били отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е
разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът
1
„Дженерали застраховане” АД е осъден да заплати на ищеца Ю. А. сумата 2 823 лева,
представляваща сторени разноски по делото, съобразно уважената част на исковете,
съответно по съразмерност с отхвърлената част на исковете ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество сумата 320 лева.
Решението в осъдителната му част се обжалва от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК **********, с въззивна жалба вх. №1858/14.07.2022г. по
описа на СОС, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В. Т..
Решението се обжалва и от ищеца Ю. И. А., ЕГН **********, в частта му, с
която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 30 000 лв.
до претендираната сума от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
10.06.2021г. до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх. №1805/11.07.2022г.
по описа на СОС, подадена чрез пълномощник адвокат И. Р, АК-Силистра.
Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като
изложените от всяка от насрещните по спора страни основания и доводи за тяхното
обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за
справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищец в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
Според ответника – въззивник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД
изплатеното от него преди завеждане на делото обезщетение на ищеца в размер на 90
000 лева покрива напълно претърпените вреди. Определеният от съда по
справедливост общ размер на обезщетението от 120 000 лева е завишен и неотговарящ
на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна
практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за
неимуществени вреди по сходни случай. Обосновано е в тази връзка оплакване, че
съдът не е отчел в нужната пълнота и не е оценил правилно съществени обстоятелства
от значение за определянето на дължимото в случая обезщетение, за които ответникът
своевременно и надлежно е обосновал нарочни доводи, сочени изрично и във
въззивната жалба. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне
на исковете в цялост. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В подадения писмен отговор вх. №2179/01.09.2022г. въззиваемият по тази
въззивна жалба ищец Ю. А., чрез пълномощника си адвокат И. Р оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Като акцентира на установения по делото обем на
причинените му вреди, ищеца аргументира становище, че действително принципът на
справедливостта при определяне на дължимото му обезщетение е бил нарушен от
първоинстанционния съд, но в негов ущърб, а не в ущърб на застрахователното
дружество, както необосновано се твърди във въззивната жалба на ответника. С оглед
2
на това моли същата да бъде оставена без уважение.
Във въззивната жалба на ищеца Ю. И. А. се акцентира на това, че по делото
безспорно са били установени претърпените от него неимуществени вреди в резултат
на внезапната и нелепа загуба на неговата съпруга при процесното ПТП, същите са
били възприети от съда в цялост (по вид и обем), но въпреки това съдът е присъдил
само част от претендираната с иска сума без да изложи конкретни съображения за това,
съответно да обоснове приложения от него принцип при определяне на дължимото
обезщетение. Като черпи доводи и аргументи от принципа за справедливост, залегнал в
нормата на чл.52 ЗЗД, и трайно установената съдебна практика относно размера на
обезщетението за вреди в сходни случаи и приложимите критерии при неговото
определяне, въззивникът – ищец обосновава извод, че в конкретния случай
справедливото обезщетяване на вредите изисква присъждането на обезщетение в общ
размер на 150 000 лева. С оглед на това моли за отмяна на решението в обжалваната му
част и уважаване на предявената осъдителна претенция в цялост. Претендира и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна – ответника „Дженерали
застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх.
№1859/14.07.2022г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната
жалба с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в
частта му, с която предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Ю.
И. А., чрез процесуалния си представител адвокат И. Р, АК-Силистра, заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея осплаквания и искания, и моли
за нейното уважаване. Поддържа и оспорването на въззивната жалба на насрещната
страна с искане да бъде оставена без уважение.
Въззиваемата страна „Дженерали застраховане” АД, не е взела участие чрез
законен или упълномощен представител.
За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения главен иск е претендираното пряко право на ищеца Ю.
И. А., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да получи пряко от
застрахователя – ответника „Дженерали застраховане” АД, ЕИК **********, гр.
София, остатъкът от дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от смъртта на неговата съпруга Г Р А., загинала при ПТП, настъпило на 15.10.2020г. по
вина на водача на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ АМ Р Р А, обхванат от
действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
3
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/08/120001860089 от
06.07.2020 година.
Като твърди, че дължимото обезщетение е в общ размер на 150 000 лева, след
предявяване на претенция застрахователят определил и заплатил обезщетение в размер
на 90 000 лева, ищецът претендира осъждане на ответното дружество да му заплати
остатъка в размер на 60 000 лева. Сумата се претендира ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2021г. - датата на отправеното искане към застрахователя, до
окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3
ЗЗД.
По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на
деликтната отговорност на виновния за ПТП водач на лекия автомобил - участник в
ПТП Р Р А, ЕГН **********, съответно относно наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на неговия застраховател – ответното дружество
„Дженерали застраховане” АД, гр. София, сключил със собственика на управлявания
л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ АМ, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/06/119001764205 от 06.07.2020г. със срок на
застрахователно покритие до 06.07.2021 година.
Така не е спорно, надлежно е установено и от събраните писмени доказателства,
че на 15.10.2020г., около 12.50 часа, в град Дулово, на кръстовището между ул.
„Шуменско шосе“ и ул. „Байкал“, отнемайки предимството на насрещно движещия се в
посока направо по ул. „Шуменско шосе“ л.а. „Ауди Q7“, рег. №ХХ ХХХХ ХХ, водачът
на л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ АМ, Р Р А предприел завой наляво с цел
навлизане по ул. „Байкал“, в резултат на което, въпреки че задействал спирачната
система и се опитал да се отклони наляво л.а. „Ауди Q7“ ударил в страничната дясна
част л.а. „Форд Ка”. В резултат на това две от пътничките в този автомобил – Г Р А.,
седяща на предна дясна седалка, и Х М А, седяща отзад, са починали на място от
получените увреждания.
С Присъда №13 от 22.12.2021г., постановена от Окръжен съд - Силистра по
н.о.х.д. №189/2021г., влязла в сила на 07.01.2022г. водачът Р Р А бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.3, б. “б”, във вр. с ал.1, б. “в” и
чл.342, ал.1 от НК, за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда има доказателствено значение
за вината, деянието на извършителя Р Р А и неговата противоправност.
Не се спори, че към датата на настъпване на ПТП – 15.10.2020г., е била налице
активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ,
4
сключена по полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. със срок на
застрахователно покритие до 06.07.2021 година.
Надлежно установен по делото и безспорен между страните е и фактът, че
ищецът Ю. И. А. е съпруг на починалата в резултат на процесното ПТП Г Р А..
Единственият спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция с подадените
и от двете страни въззивни жалби, е относно справедливия размер на дължимото
обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта
на неговата съпруга.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Такива
обстоятелства са видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и
характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната
продължителност и интензитет, в случая – внезапността и необратимостта на загубата
на ищеца, тежестта, с която тази загуба е понесена – обстоятелство, доказано от
показанията на разпитаните по делото свидетели Ф А - близка родственица на
починалата, и Г И Х - сестра на ищеца. Няма данни за заинтересованост на
свидетелите от изхода на спора, показанията им се базират на преки и непосредствени
впечатления. Доколкото не се констатира несъответствие между фактите, за които се
свидетелства, и останалите доказателства, няма причина да се откаже кредитиране на
свидетелските показания. Установява се, че съпрузите са живеели в хармония и
разбирателство, семейството за тях е било ценност, грижели са се един за друг и за
трите си дъщери. След като са заминали да работят в чужбина връзката между тях не е
била прекъсната. Макар формално да са били в различни държави (Белгия и
Холандия), разстоянието между градовете не било голямо (ок.60-70 км.) и през
почивните дни в края на работната седмица семейството се събирало, заедно пътували
до България и прекарвали ваканциите си съвместно. Ищецът приел много тежко
смъртта на своята съпруга, която била „любовта на живота“ му, майка на трите им
деца, спойката на семейството. След внезапната й смърт ищеца е имал проблеми със
съня - кошмарни сънища, затворил се в себе си, станал по-неразговорлив, емоционално
облекчение намирал в разговорите си предимно с брата на съпругата си, ограничил
социалните си контакти до близки приятели и роднини, отдал се на работа. След
прегледа и събеседването с ищеца вещото лице по изслушаната и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза дава заключение, че към датата на инцидента
съпрузите са били в много добри и хармонични партньорски и семейни
взаимоотношения. Ищецът е възприемал съпругата си като любим човек, като приятел,
опора в живота, обединител на семейството. Внезапната й смърт се е отразила сериозно
върху състоянието и житието му. Ищецът е преминал през четирите фази на
преживяване на загуба - скръбта за любимия човек, като и понастоящем скръбта не
била напълно изживяна. Все още тъгувал за съпругата си, но говорел, споделял с
5
близките си за случилото се, и постепенно се възвръщал към своя живот.
Като има предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените в момента
на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават и след това, и като
отчита близката и емоционална връзка между съпрузите, взаимната им подкрепа,
споделяне, разбирателство, взаимопомощ, грижи за семейството, съобразявайки в тази
връзка и възрастта на пострадалия, при която загубата на другаря му в живота, на
когото е разчитал и се е доверявал най-много се възприема по-осезателно, съдът
намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в
размер на 150 000 лева. Този размер е съобразен както с нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди за процесния период, така и с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика (използвани като помощни критерии). Съдът намира, че с така
определеното обезщетение се постигна справедливият баланс между претърпени вреди
в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е
принципът за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да представляват
средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
Нямат правен характер доводите на въззивника - застраховател, основани на
родствената връзка на ищеца с деликвента (Р А е баща на загиналата Г и тъст на
ищеца). Родствената връзка не съставлява факт, изключващ носенето на
застрахователен риск по смисъла на чл.345, ал.5, т.1 КЗ. Не може да обуслови
намаляване на обезщетението и факта, че в ПТП е починала и тъщата на ищеца. От
една страна, недоказан от ответника е факта, че между ищеца и майката на неговата
съпруга е съществувала изключителна по степен привързаност и близост, надхвърлящи
по обем отношенията между роднини по сватовство в традиционното семейство. От
друга страна, дори да се приеме, че тази загуба също е било понесена тежко от ищеца,
понесените от двойната загуба вреди не могат да бъдат разграничени, съответно не
могат да бъде основание за намаляване на обезщетението. Обратно, съдебната
практика приема, че тежките последици в психологичен план при двойна загуба следва
да се отчитат като увеличаващ фактор за определяне на обезщетението (Решение № 66
от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1464/2016 г., II т. о., ТК).
По тези съображения и като съобразява безспорния по делото факт, че ищецът е
получил плащане от застрахователя в размер на 90 000 лева, предявеният иск за
плащане на сумата от 60 000 лева се преценява като основателен, поради което следва
да бъде уважен в пълния му размер.
С оглед на това обжалваното решение на ОС - Силистра следва да бъде частично
отменено в отхвърлителната част за разликата над присъдените 30 000 лева до
претендираните 60 000 лева като искът бъде уважен в посочения размер. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да се присъди ведно със следващото се
6
обезщетение за забава като по отношение на началната дата, от която същото се дължи
(10.06.2021г. като дата на уведомяване на застрахователя по смисъла на чл.429, ал.3
КЗ), между страните няма спор. В останалата осъдителна част решението следва да
бъде потвърдено поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции.
В съответствие с този резултат решението следва частично да бъде ревизирано и
по отношение на разноските. За първоинстанционното производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 2 850 лв. – платени държавна такса и депозити за експертизи
(така списък по чл.80 ГПК – л.222). Независимо от уважаването на иска само в
половината от заявения му размер (за 30 000 лв. от общо претендираните 60 000 лв.)
съдът му е присъдил разноски в размер на 2 823 лева – т.е. в почти пълния претендиран
размер. Следователно, допълнително за първоинстанционното производство следва да
се присъди само сумата 27 лева.
Съобразявайки минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение
при цена на предявения иск от 60 000 лева - 2 330 лв., 2 796 лв. с ДДС (чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, ред., ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.),
фактът, че първоначално искът е бил уважен за половината от предявения размер (само
за 30 000 лв.), при което на пълномощника на ищеца, оказал на в първоинстанционното
производство пред окръжния съд безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), се следва половината от така
определеното възнаграждение (с ДДС), съдът намира, че в полза на адвокат И. Р следва
да се присъди допълнително сумата 1 398 лева с ДДС лева.
За въззивното производство на ищеца следва да бъдат присъдени 600 лева -
разноски за държавна такса за въззивното обжалване, удостоверени като сторени с
приложен към въззивната жалба документ и посочени в представения нарочен списък
по чл. 80 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на адвокат И. Р следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 796 лева с вкл. ДДС. Съдът
съобразява в тази връзка, че въззивното производство е продължение на
първоинстанционното, поради което следва да има съответствие между присъжданите
размери на адвокатското възнаграждение. В случая преценката на
първоинстанционния съд (макар и дадена само в мотивите на решението), че
възнаграждението следва да се определи в минималния размер по Наредба №1/2004г.,
не е оспорена с нарочна жалба, включително и след произнасянето на допълнителното
решение по чл.247 ГПК, поради което същата не може да бъде ревизирана от
въззивния съд. Независимо, че към датата на провеждане на откритото съдебно
заседание пред въззивния съд Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет е
изменена, съдът съобразява приложимата й с оглед момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие, съотв. иницииране на въззивното производство
редакция ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 година.
7
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №48/05.07.2022г. на Окръжен съд - Силистра, постановено
по т.д. №159/2021г. по описа на СОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от
Ю. И. А., ЕГН **********, от град Варна, срещу „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
**********, град София, иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на съпругата му Г Р А.,
починала на 15.10.2020 г. в резултат на ПТП, за разликата над присъдената сума от 30
000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище
град София, да заплати на Ю. И. А., ЕГН **********, от град Варна, допълнително
сумата 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляващи дължимо обезщетение за
обезвреда на неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговата съпруга Г Р
А., ЕГН **********, починала при ПТП, настъпило на 15.10.2020г. в град Дулово, на
кръстовището между ул. „Шуменско шосе“ и ул. „Байкал“, по вина на водача на л.а.
„Форд Ка”, с рег. № ХХ ХХХХ АМ Р Р А, обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена по полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г. със срок на
застрахователно покритие до 06.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.06.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя) до
окончателното й плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от
ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ, чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД, както
и сумата 27 лева (двадесет и седем лева), представляваща сторени разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №48/05.07.2022г. на Окръжен съд - Силистра,
постановено по т.д. №159/2021г. по описа на СОС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище
град София, да заплати на Ю. И. А., ЕГН **********, от град Варна, сумата 600 лева
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище
град София, да заплати на адвокат И. С. Р, АК-Силистра, личен №**********,
8
служебен адрес град Силистра, ул. „Христо Ботев” №2, офис №2, като пълномощник
на на Ю. И. А., ЕГН **********, сума в общ размер на 4 194 лева (четири хиляди сто
деветдесет и четири лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото (в т.ч. 1 398 лева с ДДС – за
първоинстанционното, 2 796 лева с ДДС – за въззивното производство), на основание
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9