№ 374
гр. Дупница, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100774 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „*** ФЕРМ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. ***, ул. ***, общ. ***, обл. Кюстендил, с управител И.
А. И., срещу К. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, общ. ***, обл. Кюстендил,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл. 45 и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът твърди, че до 2015г. управител и представляващ дружеството е бил
ответникът, освободен от длъжност на 23.01.2015г. На 15.05.2019г. К. И. напуснал
дружеството. На 23.02.2019г. била проведена инвентаризация на имуществото на
дружеството, с цел приключване на счетоводната 2018 година, при която били установени
липси, подробно описани в исковата молба, дължащи се на противоправните и виновни
действия и бездействя на ответника, в резултата на които за дружеството са настъпили
имуществени вреди в размер на 1000.00 лв.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 328/2022г. по описа на РС-Дупница, по
което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът му дължи сума в размер на 1000.00 лв., представляващи обезщетение за
причинените от ответника имуществени вреди, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
1
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът отрича да е ощетил
дружеството-ищец чрез свои действия или бездействия. Счита, че посочената от ищеца
инвентаризация на 23.02.2022г., на която основава твърденията си за установени липси, е
незаконно проведена. Твърди, че представените с исковата молба протоколи за извършената
инвентаризация са съставени от управителя на дружеството за целите на настоящия процес.
Оспорва твърденията на ищеца за установени липси, като излага подробни съображения в
тази насока.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 1263/2021г. по описа на ДРС, се установява, че с
постановената по него Присъда №20/27.04.2022г. ответникът К. Б. И. е признат за виновен в
това, че в периода от 13.04.2018г. до месец май 2019г. в гр. *** в животновъден обект (ЖО)
на „*** ФЕРМ“ ООД, при условията на продължавано престъпление (извършил е четири
деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото), противозаконно е присвоил чужди движими вещи, а
именно: на 13.04.2018г. е присвоил 500 литра препарат „Славол“ (течен тор), на стойност 3
600,00 лева; на 03.07.2018г. е присвоил 20 торби семена царевица NS288, на стойност 2
000,00 лева; през месец ноември 2018г. е присвоил 6 броя мъжки биволи с ушни марки, а
именно: два броя от тях със сертификат за произход - с номера на ушни марки - BG
31267972; сертификат № 5181 и BG 32199307; сертификат № 5189 на стойност 4 600,00 лева
и четири броя с номера на ушни марки: BG 30980200, BG 31486891, BG 31486899 и BG
32142856, на стойност 5 040,00 лева и 1 брой женски бивол с ушна марка BG 30908294 на
стойност 1 800,00 лева, всичко на обща стойност 11 440,00 лева; през месец май 2019 г. е
присвоил 3 броя коне, на обща стойност 1 500,00 лева, които е владеел в качеството му на
съдружник в „*** ФЕРМ“ ООД със седалище гр. ***, всичко на обща стойност 18 540,00
лева – престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 328/2022г. по описа на Районен съд-Дупница
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже че е
претърпял вреди вследствие противоправното и виновно поведение на ответника. В чл.45 от
ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез
техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45
ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във
всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от
същото деяние.
С влязла в сила Присъда №20/27.04.2022г., постановена по НОХД № 1263/2021г. на
ДРС, ответникът И. е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба
престъпление, от което ищецът е претърпял имуществени вреди. Силата на пресъдено нещо
на присъдата във връзка с гражданския процес се изразява в установителното й действие и
обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в
случая обсебване на чужди движими вещи, които е владеел в качеството му на съдружник в
ищцовото дружество.
2
Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира
с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно
(умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между
виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат. По отношение на
тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да
установи нещо различно от възприетото по НОХД № 1263/2021г. по описа на РС-Дупница.
Размерът на причинените вреди е установен с влязлата в сила присъда, тъй като е
елемент от състава на престъплението, за което ответникът е осъден-присвоените от него
вещи са на обща стойност 11 440,00 лева. Искът е предявен за сумата от 1000.00 лв., поради
което ще бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за внесена държавна такса (50.00 лв.), както и разноските по ч.гр.д. 328/2022г. по
описа на Районен съд-Дупница в размер на 25.00 лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. Б. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, общ. ***, обл. Кюстендил, че същият дължи на
ищеца „*** ФЕРМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. ***, ул. ***, общ.
***, обл. Кюстендил, сума в размер на 1000.00 (хиляда), представляваща обезщетение за
претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди (липси), причинени от извършено
от ответника престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК-присвояване на
движими вещи, които е владеел в качеството му на съдружник в „*** ФЕРМ“ ООД, за която
сума по ч.гр.д. 328/2022г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, общ. ***, обл.
Кюстендил, да заплати на „*** ФЕРМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
***, ул. ***, общ. ***, обл. Кюстендил, разноски по делото в размер на 50.00 (петтдесет)
лева, за държавна такса, както и разноските по ч.гр.д. 328/2022г. по описа на Районен съд-
Дупница в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева за държавна такса.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3