Решение по дело №14813/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 178
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20213110114813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110114813 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр. чл.23 ЗПК от
Ж. Т. Р. срещу „С.К.“ ООД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1846.01
лева, представляваща неустойка по т.6 от Договор за паричен заем №***
от 06.12.2019г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор
за паричен заем №*** от 06.12.2019г., с който на ищцата се предоставя в
заем сумата от 2 300 лева, която същата е следвало да върне на 16
двуседмични вноски до 17.07.2020г. при фиксиран годишен лихвен
процент на разходите 49.62 %общата сума, която следвало да се заплати
от ищцата по договора била 2665.99 лева. В т.6 от договора било
посочено, че страните се споразумяват договорът за заем да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения : банкова гаранция и/или
поръчител, отговарящ на условията на чл.9,ал.2 от ОУ към договора. Във
всяка вноска по кредита по погасителен план била включена освен
главница и лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение и съгласно
погасителния плана сумата, която следвало ищцата да върне била в
1
размер на 4 512 лева, от които 2300 лева главница, 356.99 лева лихва и 1
846.01 лева за неустойка. Твърди се, че уговорената неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Излага се, че няма
ясен критерий, по който тази неустойка е определена, като в договора
няма посочен метод за нейното изчисление. Сочи се, че заемодателят не е
дал възможност на заемателя да избегне плащането на неустойката. Счита
се, че неустойката е уговорена при неравноправни услови. Не била
уговорена като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а
послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема
и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Сочи се, че тази клауза
цели да заобиколи нормата на чл.16 ЗПК, поради което по силата на
чл.21,ал.1 ЗПК се явява нищожна. Сочи се, че неустойката е нищожна на
основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД. Сочи се, че целта на неустойката е само да
санкционира неизправната страна като чрез нея заемодателят целял при
неизпълнение да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „С.К.“ ООД е депозирало
отговор, с който признава иска. Твърди се, че сумата по процесната
неустойка не е претендирана за заплащане от ищцата и дружеството не е
давало повод за завеждане на делото. Отправя се искане да не се възлагат
разноски в тежест на ответника на основание чл.78,ал.2 ГПК.
С молба от 19.01.2022г. ищецът отправя искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при съответно
признание на иска от страна ответника по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение
по направеното признание. В тази хипотеза в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска, стига да не са налице отрицателни
предпоставки за това, визирани в чл.237,ал.3 ГПК -
признатото право да противоречи на закона или на добрите
нрави и или е признато право, с което страната не може да се
2
разпорежда. Съдът намира, че в конкретния случай искът е
допустим и са налице предпоставките за произнасяне по
смисъла на чл. 237 ГПК.
По разноските :
В полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК. Съдът намира
искането на ответника да бъдат възлагани разноски за
неоснователно. Касае се за договорно правоотношение,
съдържащо задължение за плащане на неустойка в полза на
ответника, която същият признава за недължима.
Независимо, че ответникът твърди, че не претендира тази
неустойка в настоящия процес за ищеца до образуването на
делото е съществувала опасността такава да бъде начислена
респ. да се претендира като единствената му възможност за
защита в тази хипотеза е предявяването на иска за отричане
съществуването на подобно вземане. Ответникът не е
ангажирал доказателства да е предприел поведение преди
завеждане на иска, което да е било насочено към уреждане на
отношенията между страните по договора по повод на
недължимостта на процесната сума, поради и което съдът
намира, че същият е станал причина за образуване на
настоящото дело.
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъди
заплатената държавна такса по делото в размер на 50 лева.
По направеното искане от адв.П.Н. в негова полза следва
да се присъдено възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер,
съответстващ на размерите по Наредба №41/09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения – 360
лева.

Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът :
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„С.К.“ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“**“ 29, ет.7, че Ж. Т. Р., ЕГН: ********** с
сумата
адрес гр.Варна, бул.“**“ 44, ет.4, офис 6 НЕ ДЪЛЖИ
от 1846.01 лева, представляваща неустойка по т.6 от Договор за паричен
заем №*** от 06.12.2019г.,
на основание чл.124, ал. ГПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“**“ 29, ет.7 да заплати на Ж.
Т. Р., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, бул.“**“ 44, ет.4,
офис 6 сумата от 50 /петдесет/лева, представляваща
сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“**“ 29, ет.7 да заплати на
адвокат П.Й. Н. -член на ВАК с рег.№********** и адрес
гр.Варна, бул.“**“ 44, ет.4, офис 6 сумата от 360 /триста
и шестдесет/лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.


Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаването му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4