№ 3013
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110155874 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от С. В. Р., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1
СК против Г. П. Р., ЕГН ********** за развод, обективно кумулативно
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на
родителските права, местоживеенето и издръжката на роденото от брака дете
– Петър Г. Р., ЕГН 11492866409, по чл. 56 СК относно ползването на
семейното жилище, както и по чл. 53 СК относно фамилното име.
Твърди, че с ответника сключили граждански брак на 04.09.2010 г., като
по време на същия е роден малолетният им син Петър. Поддържа, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка сочи, че по време на
съвместното с ответника съжителство се породили неразбирателства, а през
последните години се проявили и различията в характерите и разбиранията им
за семейния жИ.т. Твърди, че след недоразумения и неразбирателства
напуснала семейното жилище и оттогава заедно с детето живее в имот под
наем. Поддържа, че непосредствени грижи за детето полагат и двамата
родители, като детето живее по една седмица с всеки от тях, а страните
общуват единствено по повод въпроси относно детето. Иска бракът между
1
страните да бъде прекратен, да бъде определен съответен режим на лични
отношения на ответника с детето, ответникът да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер от 195 лева за детето, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, семейното жилище, в обикновена
съсобственост на страните, да бъде предоставено за ползване на нея и детето
до навършване на пълнолетието му, както и за възстановяване на
предбрачното й фамилно име.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в
който оспорва исковете. Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 СК,
обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, издръжката му, както и по
чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище. Твърди се, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен поради различията в разбиранията на
страните относно семейния жИ.т. Поддържа се, че между страните се появили
протИ.речия и ищцата напуснала семейното жилище доброволно. С
предявените насрещни искове иска бракът да бъде прекратен, както и
родителските права по отношение на детето на страните да бъдат
предоставени на бащата, за присъждане на режим на лични отношения с
майката, съгласно предложения в отговора на исковата молба, присъждане
издръжка на детето в размер на по 234 лева, както и да бъде предоставено
семейното жилище за ползване от него и детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала
писмен отговор. Твърди, че от раждането тя основно полага грижите за детето,
за възпитанието, обучението и училищните му занимания. Заявява, че
притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето, има
изградена силна емоционална връзка с него, има достатъчно добри доходи, за
да подсигури нуждите на детето, с оглед на което намира, че родителските
права следва да й бъдат възложени. Възразява по предложения режим на
лични отношения с бащата, като намира, че същият не е съобразен с учебния
график на детето. Твърди се, че отношенията на страните били влошени, както
и че съпругът отказал да напусне семейното жилище, поради което тя била
принудена да стори това. Заявява, че след раздялата със съпруга заплаща част
от ипотечните вноски за имота. Поддържа, че не притежава друго жилище, в
2
което да живее.
С определение № 17136 от 20.04.2024 г. са постановени привременни
мерки по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК, като на майката е предоставено
упражняването на родителските права, при нея е определено местоживеенето
на детето, определен е режим на лични отношения между детето и бащата и
последният е осъден да заплаща издръжка на детето.
В представените социални доклади от ДСП - Слатина и ДСП - Сердика е
отразено споделеното от детето, че обича и двамата си родители, и те се
грижат за него. Родителите са имали устна уговорка детето да пребивава по
една седмица при всеки от тях. Констатирани са подходящи битови условия за
отглеждане на детето, както при майката, така и при бащата.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата и ответник по насрещните
искове заявява, че има силна връзка с детето от самото му раждане и сама се е
грижила то да се чувства добре. Сочи, че бащата му се обажда по телефона,
общуват и се виждат. Завява, че до постановяване на привременните мерки
детето се е отглеждало една седмица от бащата, една седмица от нея. Твърди,
че имало настройване от бащата, при връщането на детето в нейния дом. Сочи,
че семейното им жилище е закупено преди брака на страните и последните са
съсобственици и участват еднакво като дялове и всеки заплаща кредитните
вноски. Твърди, че няма в собственост друго жилище и доколкото й е известно
съпругът й също не притежава друго жилище. Детето споделило с майката, че
бащата го кара да спят заедно на една спалня, въпреки обособената
самостоятелна стая. В тази връзка детето не се чувствало комфортно, тъй като
баща му хъркал. Детето споделило, че баща му му е казал да не общува с
партньора на майката, да отива в другата стая и да не приема подаръци от
негова страна.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответникът и ищец по насрещните
искове заявява, че с детето са много близки, спортуват заедно, излизат в парка
и му помага с усвояването на учебния материал. Заявява, че детето се чувства
ужасно, когато трябва да се връща при майката и новия й партньор, защото се
принуждава да живее с човек, с който не му е приятно да живее. Сочи, че
всеки ден когато детето не е при него, му звъни минимум по три път на ден.
Заявява, че детето е привързано и към двамата родители и с режима седмица
на седмица се чувствало добре, като така можело да изкарва по-дълго време и
3
с бащата, и с майката. Счита, че действащият към момента режим на лични
отношения на детето с родителите, го направил затворен в себе си и повлиял
на комуникацията с приятелите.
Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет детето споделя, че не е правилно
родителите му да са разделени и трябвало пак да са заедно. Сочи, че за него е
много сложен избор при кого от двамата иска да живее. Заявява, че се вижда и
с двамата си родители и всеки от тях не го настройва да не общува с другия.
Споделя, че майка му има нов партньор, който бил много приятен и се държал
добре. Детето заявява, че най-много го устройва режим на лични контакти
една седмица с единия родител, една седмица с другия.
Настоящият съдебен състав като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от представено по делото удостоверение за сключен граждански
брак /л. 4/ страните са сключили брак на 04.09.2010 г. в гр. Пазарджик, за което
е съставен акт за граждански брак № 311/04.09.2010 г. в гр. Пазарджик, като
съпругата е променила фамилното си име от Стефанова на Р.. Страните имат
родено от брака едно ненавършило пълнолетие дете – Петър Г. Р., ЕГН
11492866409 /л. 5/. Семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„Надежда“ 4, представлява апартамент със застроена площ от 60.11 кв. м.,
състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения,
закупено от страните преди сключването на гражданския брак /л. 36.37 – НА
за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том IV, рег № 10887, дело №
635/2007 г./. От постъпилата справка от НАП се установява следното: С. В. Р.
е трудово ангажирана по правоотношение с „Минстрой Холдинг“ АД, считано
от 06.04.2017 г., при средномесечен осигурителен доход в размер на 3522 лева
и средномесечен облагаем доход в размер на 5366 лева, за периода м. 10.2022
г. – м.08.2024 г. /л. 205-206/; ответникът е трудово ангажиран по
правоотношение с „Пантелей Тошев“ ООД за същия период, с деклариран
средномесечен осигурителен и облагаем доход в размер на 2965 лева.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че детето Петър е в добро психо-
емоционално състояние, не е констатирано наличие на психична
4
проблематика при него и има добре изградена емоционална и доверителна
връзка както с майката, така и с бащата. Експертът е отчел малко по-изразено
предпочитание на детето към майката, като фигурата й на този етап била леко
изразено по-значима за детето, обусловено от нейния тип личност. Вещото
лице е заключило, че и двамата родители са важни и значими за детето и то
контактува с желание и радост с тях, има нужда от контакти и с двамата и
получава нужните внимание и зачитане както от майката, така и от бащата.
Експертът сочи, че родителите познават особеностите и предпочитанията на
детето, също имат способности, възможности и желание да го отглеждат,
притежават добър родителски капацитет и могат да участват активно в
неговото отглеждане. Посочено е, че и двамата родители са отговорни, имат
своите добри и силни страни, чрез които могат да бъдат пример в жИ.та на
детето. Като проблемна област е отчетена липсата на конструктивна
комуникация между родителите и недостатъчното утвърждаване на другия
пред детето. Констатирана е различна ценностна система при родителите, като
това разминаване е довело до сериозни затруднения при фокусирането върху
проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Експертът
заключава, че родителите осъзнават важността на другия в отглеждането и
възпитанието на детето, но имат свои специфични възприятия в тази област. В
обобщение вещото лице излага, че родителите зачитат авторитета и
необходимостта на другия родител в отглеждането и възпитанието на детето,
но не работят за утвърждаване на авторитета на другия родител пред детето.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че семейното жилище представлява апартамент,
находящ се в гр. София, Столична община, район „Надежда“, блок 463, вх. А,
етаж 6 и се състои от входно антре, кухня, от която се влиза в спалня и дневна,
баня с тоалетна и тераса. Експертът е заключил, че пазарната наемна цена на
семейното жилище към м.01.2025 г. е 624 лева.
Показанията на св. Полина Караиванова, приятелка на ищцата, съдът
кредитира досежно полаганата от майката грижа за детето,
неразбирателството между съпрузите и че ищцата живее на квартира, но не и
относно липсата на грижа от страна на бащата, доколкото няма преки
възприятия, а единствено е формирала субективна нагласа от разказите на
ищцата. Това е така, защото свидетелят прави протИ.речиви изявления, като
5
от една страна твърди, че бащата не полага грижи за детето, а от друга, че
детето е гледано две години от бащата.
От показанията на св. Петрунка Р., майка на ответника, се установява, че
страните са разделени, като ищцата напуснала семейното жилище. Свидетелят
заявява, че до постановяване на привременните мерки относно родителските
права, режима на лични отношения и дължимата издръжка от неотглеждащия
родител, майката и бащата си разделяли разходите по отглеждане на детето.
Св. Р. твърди, че тя също е участвала в грижите за детето, помагала му е с
уроците, помагал е и бащата. Показанията на св. Р. съдът кредитира, като ги
намира за обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, след извършване на преценка по реда на чл. 172 ГПК.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, съпрузите
са фактически разделени, не поддържат отношения помежду си, включително
и трудно общуват по отношение на детето. Ето защо съдът намира, че бракът
следва да бъде прекратен с развод.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и
личните отношения: Страните имат родено от брака едно ненавършило
пълнолетие дете. Съдът, след като анализира всички обстоятелства по делото,
намира, че и двамата родители притежават родителска годност за
отглеждането на детето, като и двамата родители могат да осигурят
подходящи битови условия за отглеждането му. С оглед заявеното от страните
по повод упражняването на родителските права, установените обстоятелства в
хода на социалното проучване, заключението на вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза, съобразявайки също и възрастта и пола на детето,
съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо детето на
страните следва да бъде възложено на майката, при която следва да бъде
определено да бъде и местоживеенето на детето, тъй като по делото не се
установиха важни причини детето да живее отделно от родителя, който ще
упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59,
ал. 7 СК. Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения на детето с неговия баща. Съдът достигна до извод, че в случая
майката се явява по-подходящият родител, на когото следва да бъде възложена
6
родителската отговорност спрямо детето предвид следното: установява се от
експертното заключение, че детето желае да контактува доста време с майка
си и иска да има поне още един ден с баща си, стреми се да бъде лоялно към
всеки от родителите, но ако няма ограничения, би предпочело да прекарва
доста време с майка си, поради по-изразената емоционална връзка с нея.
Съдът отчита обстоятелството, че и двамата родители имат възможност да
полагат грижи за детето, както и че и двамата имат желание за това. От друга
страна, отчита също, че и при двамата са налице съществени различия
относно обема и видовете занимания, които детето трябва да осъществява във
връзка с обучението и извънкласните занимания. Както сочи и експертът
проблемна област се явява липсата на конструктивна комуникация между
родителите и недостатъчното утвърждаване на другия пред детето. Именно
различията в ценностната система на родителите, водят и затруднение при
очертаване на проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
Както зачитат необходимост от другия родител в отглеждането и възпитанието
на детето, така родителите следва да работят за утвърждаване на авторитета
на този родител пред детето. Предвид това съдът намира за нужно да
отбележи, че и двамата родители следва да положат усилия за съобразяване на
поведението си един спрямо друг, както и начините, по които да зачитат
авторитета на другия родител. Неоснователно е въведеното от майката
твърдение, че бащата неглижира учебната и спортна подготовка на детето. От
показанията на св. Р. се установи, че бащата помага на детето с подготовката
на уроците по математика и е ангажиран с малолетния. Още повече не се
спори, че след фактическата им раздяла страните са отглеждали детето, като
по седмици са си разпределяли задълженията. Не се установява по делото, във
времето в което детето е било при бащата, същият да не го е водил на училище
или да е неглижирал учебната подготовка на детето. Възраженията на ищцата
досежно грижите на бащата към детето се отнасят изцяло за обема занимания,
които според нея детето трябва да посещава извънкласно и произтичат от
различията на родителите и техните възприятия от активност и постигане на
социални резултати, а не от липсата на родителски капацитет в ответника. Тъй
като детето от раждането си е живяло с двамата си родители, след раздялата
им пък е било една седмица при майката, една седмица при бащата, съдът
счита, че общият режим на лични контакти на детето с бащата следва да е от
четвъртък до неделя, с преспиване, т.е. един ден повече от привременния
7
режим, както иска и самото дете.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1
СК размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на
двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и
психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на
образование и всестранно развитие. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
При това положение съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно
възрастта му, както и установените доходи на родителите, счита, че
претенцията за издръжка се явява основателна до размера от 380,00 лв.
месечно /предвид изменението в размера на претенцията, допуснато с
протоколно определение от 22.01.2025 г./. Издръжката се дължи от бащата,
считано от 20.04.2024 г., доколкото се доказа от събраните в хода на
производството доказателства, че до датата на постановяване на
привременните мерки с определение № 17136 от 20.04.2024 г. страните макар
и разделени, са поемали поравно грижите за общото им дете. В останалата
част – за периода от 11.10.2023 г. до 19.04.2024 г. и в размер от 380 лв. до 600
лв., претенцията за издръжка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
8
Относно ползването на семейното жилище: Семейно е жилището,
ползвано от семейството на основание обща собственост на съпрузите или
наемно правоотношение, при което ползването е само на съпрузите и децата,
до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата,
като критерий е не правото на собственост върху имота, а обитаването му от
семейството – арг. от § 1 ДР СК. По делото не се спори и от събраните
доказателства категорично се установява, че до настъпване на фактическата
раздяла страните и детето са обитавали придобитото от тях жилище,
представляващо апартамент, находящ се в гр. София, Столична община, район
„Надежда“, блок 463, вх. А, етаж 6, поради което съдът счита, че същият
представлява семейното жилище на съпрузите. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че процесният имот е притежаван от
съпрузите в режим на дялова съсобственост, придобита преди брака.
И двете страни претендират да им бъде предоставено ползването на
семейното жилище. Предоставянето за ползване на семейното жилище е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици
на прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие
деца, съдът е длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на
семейното жилище. Предвид предоставяне упражняването на родителските
права на съпругата, съдът намира, че следва на нея да бъде предоставено
ползването на семейното жилище, докато упражнява родителските права
спрямо детето. Нещо повече, по делото не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства, че ищцата разполага с друго жилище, поради което
съдът намира, че е изпълнен и критерият за наличието на жилищна нужда у
майката. В тази насока са и показанията на св. Караиванова, според които
ищцата живее на квартира, което обстоятелство само по себе си сочи наличие
на жилищна нужда. Не е налице друго жилище, когато при раздялата ищцата
ползва временно жилище на свободен наем.
В откритото съдебно заседание от 05.06.2024 г. от ответника е заявена
претенция за поотделно ползване на семейното жилище от двамата съпрузи,
на която ищцата е възразила. В т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г.,
Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните
помещения могат да се обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на
9
жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без
преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т. е. в
зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и
сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като
разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо
ползване на сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са
търпими. Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са
основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически
тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност,
съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и
вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти,
прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки.
Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при
общо ползване на сервизни помещения /в този смисъл решение № 247 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о., ГК/. Семейното жилище
представлява апартамент, състоящ от стая, дневна, кухненски бокс и
обслужващи помещения, като от изложеното от вещото лице по съдебно-
оценителната експертиза се установи, че от кухнята се влиза в стая и дневна.
По твърдения на ищцата, а и от събраните доказателства се установи, че
поради неразбирателства между двамата съпрузи, ищцата е напуснала
семейното жилище и се е установила на квартира. При тези фактически
установявания отношенията между страните в никакъв случай не могат да се
определят като търпими, тъй като при съпрузите липсва диалогичност и
взаимна толерантност. От друга страна от семейното жилище, представляващо
стая, дневна и кухненски бокс, не могат да се обособят отделни жилища без
съществени преустройства.
При заявеното от всяка от страните предоставяне ползването на
семейното жилище, другата е претендирала заплащане на наем в откритото
съдебно заседание, проведено на 05.06.2024 г. Съгласно императивната правна
норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между
бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т. е. -
ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно
решението. Изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се
10
споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при
което съдът служебно да се произнася по този въпрос, а с диспозитивната
норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК е дал възможност на всяка от страните да
сезира съда с него, без да е определен срок за това. При това положение,
предвид правната същност на производството относно предоставяне
ползването на семейното жилище, което не е исково, а такова по спорна
съдебна администрация, както и предвид възможността съдът да предостави
ползването на семейното жилище, не само на страната, която е поискала това с
исковата молба, с насрещна искова молба или с отговора на исковата молба, а
и на страната, заявила това и по-късно - до приключване на устните
състезания, или - служебно (без направено искане от страните), когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца, то и искането на всяка една от
страните по брачното дело, съдът да определи размера на наема, който
насрещната страна ще заплаща, ако на нея бъде предоставено ползването на
семейното жилище, може да бъде направено до приключването на съдебното
дирене пред въззивната инстанция /в този смисъл решение № 96 от 14.03.2016
г. на ВКС по гр. д. № 4842/2015 г., IV г. о., ГК/.
Предвид предоставяне ползването на семейното жилище в полза на
съпругата следва да бъде разгледана предявената в евентуалност претенция по
чл. 57, ал. 2 СК от страна на съпруга за определяне на наем за ползването на
семейното жилище. Ищецът разполага с правото да иска определяне на наем
доколкото се установява, че притежава собственически права спрямо имота,
представляващ семейно жилище. Видно от представения титул за собственост
/л. 36/ не са посочени дялове за съпрузите в собствеността, поради което
следва да се приеме, че притежават правото на собственост при равни квоти –
по ½ ид. част за всеки от тях. При определяне на наема за ползваната
жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има
предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не
само стаята, която му служи за спалня /така - решение № 123/04.04.2013 г. по
гр.д. № 526/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о./. От брака си страните имат едно
малолетно дете, родителските права върху което се предоставят за
упражняване на майката, при която е определено местоживеенето му, поради
което дължимият от нея наем следва да бъде намален на една втора от частта
на ответника – в този смисъл е и решение № 261832/18.03.2021 г. по в. гр. д. №
16301/2019 г. по описа на СГС. Така средният пазарен наем за припадащата се
11
на ответника част от това жилище след приспадане на ползваната от детето на
страните жилищна площ, възлиза на ¼ от средната пазарна наемна цена за
имота – 624,00 лв., съобразно заключението на изслушаната по делото
експертиза, или 156,00 лв. месечно. Наемът се дължи считано от момента на
влизане в сила на решението в частта относно ползването на семейното
жилище.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцовата страна е предявила
искане по чл. 53 СК за възстановяване след развода на предбрачното фамилно
име, което следва да бъде уважено. Установява се предбрачното име на същата
да е Стефанова, поради което следва да бъде постановено след прекратяване
на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име - Стефанова.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 329,
ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во ГПК разноските по делото остават за всяка от
страните така, както ги е направила, поради което и претендираните от тях
разноски не им се следват. Държавната такса при решаване на делото по иска
за развод е в размер на 50,00 лв. и следва да се възложи на двете страни
поравно, т.е. по 25,00 лв. на всяка от тях. Ответникът, като задължен за
издръжка родител, следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху
определената издръжка за детето в размер на 547,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД
БРАКА, сключен на 04.09.2010 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за
граждански брак № 311/04.09.2010 г. в община Пазарджик, гр. Пазарджик,
между С. В. Р., ЕГН ********** и Г. П. Р., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО
И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
спрямо детето Петър Г. Р., ЕГН 11492866409, на майката С. В. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Петър Г. Р., ЕГН
11492866409, при майката С. В. Р., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2
СК.
12
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл.
59, ал. 2 СК между бащата Г. П. Р., ЕГН ********** и детето Петър Г. Р., ЕГН
11492866409, както следва:
1.Всяка четна седмица от годината /като за първа седмица се счита
седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето
от 18,00 часа в четвъртък до 18,00 часа в неделя, с преспиване /така
определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в периода
01 юли — 01 септември на всяка календарна година за период от 30 дни,
разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки,
които съвпадат с годишния отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на
съответната календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в
периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за своевременно уведомяване, то
определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01
юли - 01 септември на съответната календарна година/;
2. 30 /тридесет/ календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година, кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за своевременно уведомяване, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
3.По време на коледните и великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10,00 часа на 24 декември до 19,00 часа на 28
декември и за времето от 10,00 часа на Разпети петък до 19,00 часа на
Светлия понеделник, с преспиване /като през всяка нечетна календарна
година детето следва да бъде при майка си по време на новогодишните
празници от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в
следващата календарна година, в случай че този период съвпада с режима от
четвъртък до неделя по т.1/; по време на новогодишните празници на всяка
13
четна година за времето от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02
януари на следващата календарна година /като през всяка четна календарна
година детето следва да бъде при майка си по време на коледните и
великденските празници за времето от 10,00 часа на 24 декември до 19,00 часа
на 28 декември и за времето от 10,00 часа на Разпети петък до 19,00 часа на
Светлия понеделник, в случай че този период съвпада с режима от четвъртък
до неделя по т. 1/;
4. В първите три дни от пролетната ваканция на детето, определена от
Министерство на образованието и науката, когато същата не съвпада с
великденските празници в същата година, от 10.00 часа на първия ден от
ваканцията до 19,00 часа на третия ден от ваканцията;
5.По време на есенната ваканция на детето, определена от Министерство
на образованието и науката, през всяка нечетна календарна година, за времето
от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на последния ден
от ваканцията;
6.По време на следните официални празници през всяка нечетна
календарна година: 03 март, 01 май, 06 май, за времето от 10,00 часа до
19,00 часа на съответния празник /като през всяка нечетна календарна
година детето следва да бъде при майка си по време на следните официални
празници – 24 май, 06 септември, 22 септември, за времето от 10,00 часа до
19,00 часа на съответния празник, в случай че този период съвпада с режима
от четвъртък до неделя по т.1/; В годините, когато 6 май или 24 май е част от
великденските празници, детето прекарва празника /6 май или 24 май/ с
родителя, който има право да прекара великденските празници с него;
7.По време на следните официални празници през всяка четна
календарна година: 24 май, 06 септември, 22 септември, за времето от 10,00
часа до 19,00 часа на съответния празник /като през всяка четна календарна
година детето следва да бъде при майка си по време на следните официални
празници – 03 март, 01 май, 06 май, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на
съответния празник, в случай че този период съвпада с режима от четвъртък
до неделя по т.1/.
8.Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на важни събития в жИ.та на детето – рожден ден, имен ден,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
14
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
ОСЪЖДА Г. П. Р., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 59, ал. 2
вр. чл. 143, ал. 2 СК на детето Петър Г. Р., ЕГН 11492866409, чрез неговата
майка С. В. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 380,00 лв.,
считано от 20.04.2024 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК за периода от 11.10.2023 г. до
19.04.2024 г. и за сумата над 380 лв. до претендирания размер от 600 лв., като
неоснователна.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 СК ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 19, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Надежда“, блок 463, вх. А, етаж 6, на съпругата С. В. Р., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 2 СК наемна цена за ползването на
семейното жилище, дължима от съпругата С. В. Р., ЕГН **********, в полза
на съпруга Г. П. Р., ЕГН **********, в размер на сумата от 156,00 лв., считано
от влизане в сила на решението, в частта относно ползването на семейното
жилище, като ОСЪЖДА С. В. Р., ЕГН **********, да заплаща на Г. П. Р.,
ЕГН **********, наем за ползването на семейното жилище в размер на 156,00
лв. месечно, считано от влизане в сила на решението, в частта относно
ползването на семейното жилище, до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на задължението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК С. В. Р., ЕГН **********, след
прекратяване на брака да носи фамилното име СТЕФАНОВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро ГПК С. В. Р., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро ГПК Г. П. Р., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 572,20
лв.- държавна такса при решаване на делото по иска за развод и държавна
такса върху издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
15
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16