Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд – първи
наказателен състав – в публично съдебно заседание, проведено на единадесети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 776 по описа за 2018г.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №397425-F439527/14.02.2019г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП –
гр.Варна, с което на „Д.“ ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на
управление *** и 3, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500.00/петстотин/ лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от
управителя на „Д.“ ЕООД с Булстат *********, против НП №397425-F439527/14.02.2019г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на „Д.“
ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на управление *** и 3, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00/петстотин/ лв.
на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът прави искане
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като твърди, че не е
нанесена вреда на фиска и процесната декларация е с нулева стойност, тъй като
фирмата не е извършвала дейност през периода.
В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се
явява, не се представлява, депозирано е писмено становище от адв. Д. с което
поддържа жалбата и по същество прави искане за отмяна на НП, като счита, че
случаят е маловажен.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа императивно
вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
„Д.“ ЕООД,
представлявано от възз.В.С., било регистрирано по
ДДС. Съобразно законовите разпоредби за всеки данъчен период
регистрираното лице следвало да подава справка-декларация до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Поради това от страна
на дружеството следвало да се подаде
такава справка – декларация за периода 01. 07.2018г. – 31.07.2018г., до
14.08.2018г. Това задължение обаче не било изпълнено в този срок, а също и до
датата на съставяне на АУАН.
На 08.10.2018г. св.Д.Г. - орган по
приходите в ТД на НАП - Варна, констатирала закъснението и до дружеството била
изпратена покана за явяване в ТД на НАП - Варна за съставяне на акт. Поканата била връчена на
22.10.2018г.
На 07.11.2018г., при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, св.Г. съставила
против „Д.“ ЕООД, акт за установяване на административно нарушение,
квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС. В последствие актът бил и надлежно
връчен на 29.11.2018г. на упълномощено за това лице.
Възражение срещу акта не е било подадено в законния за това срок.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, а именно, че „Д.“ ЕООД, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2018г. - 31.07.2018г., в ТД
на НАП - Варна, до 14.08.2018г. включително, като не е подадена дължимата
декларация до датата на съставяне на АУАН. Нарушението отново било
квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС, като административно-наказващият орган на основание
чл.179 от ЗДДС наложил на „Д.“ ЕООД наказание “Имуществена санкция” в
размер на 500.00лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Д.Г. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло. От тях се установиха обстоятелствата, при
които е било констатирано нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед №
ЗЦУ 1582 /23.12.2015г. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво
е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че „Д.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Като такова, съобразно разпоредбата на чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е следвало да бъде подадена справка – декларация за
данъчния периода 01.07.2018г.-31.07.2018г., до 14.08.2018г., което не е било сторено. Обстоятелството по какви
причини това задължение не е било изпълнено са ирелевантни за делото, въпреки,
че не са представени каквито и да било доказателства, за това, че е имало
такива причини. Поради това съдът намира, че
правилно административно-наказващия орган е приел, че от страна на „Д.“ ЕООД,
е допуснато нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС. В случая следва да се има
предвид обстоятелството, че с атакуваното наказателно постановление е била
ангажирана отговорността на юридическото
лице. Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява,
обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
Правилно е била определена и
санкционната норма – чл.179 от ЗДДС.
Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за регистрирано
юридическо лице, което като е длъжно, не е подало справка-декларацията по чл.
125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото нарушение безспорно е
извършено.
Съдът не споделя направения от АНО правен извод, че случаят не следва да
се квалифицира като маловажен. АНО не е изложил мотиви в тази насока, като е
посочил, че е отчел отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
без да посочи какви обстоятелства конкретно е имал предвид и кои от тях е приел
за смекчаващи и кои за отегчаващи отговорността на дружеството. Предвид
изложеното и съдът намира, че липсва възможност да се произнесе по-конкретно по
това заключение на АНО.
Съдът намира, че АНО не е отчел, че процесното дружество е подало макар
и със закъснение дължимата декларация, а още по-вече не е отчетен факта, че
процесното дружество не е извършвало дейност през процесния период и декларацията
е била „нулева“. Съдът намира, че самия факт, че дружеството не е извършвало
дейност през отчетния период е изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което не е отчетено от АНО. Това обстоятелство значително
занижава степента на общедствена опасност на нарушението и същото се отличава
от други подобно случаи на неподадени в срок декларации по ЗДДС от други
дружество. По делото липсват доказателства и за това, на процесното дружество
да са налагани друтги санкции за допускани други нарушения на данъчното
законодателство на страната. Предид изложеното и съдът приема, че това е
първото установено нарушение на процесното дружество, поради което и успешно
биха могл да се постигнат целите предвидени в ЗАНН и с отправянето на
предупреждение към дружеството, а не с неговото санкциониране.
Предвид изложеното и съдът прие, че
нарушението представляла маловажен случай и са приложими разпоредбите на чл.28
от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че възраженията на адв.Д. са основателни и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: