№ 46
гр. ЛЕВСКИ, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20224410200036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд Левски е постъпила жалба от К.К.Ф.. против НП № 22-
0241-000001/17.01.2022 г. на Началника на РУ Белене.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати груби
нарушения на процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил
нарушението, което му вменено в НП. Твърди се, че след жалбоподателя
негов познат е карал друга кола и е видял какво се случва и когато го спрели
полицаите.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не
е дал обяснения относно вмененото му нарушение.
Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Навежда доводи, че
при съставяне на АУАН са допуснати груби нарушения на процесуалния
закон и че издаденото въз основа на него НП е незаконосъобразно. Изразява
твърдения, че жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е
съставен акт. Направено е искане да бъде отменено НП като
незаконосъобразно.
1
Ответната страна по жалбата – РУ Белене към ОД МВР Плевен, не се
представлява.
В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с
преписката в РС Левски, се изразява становище, че жалбата е неоснователна и
е направено искане жалбата да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения АУАН е, че на 06.01.2022 г. е съставен акт
против жалбоподателя К.К.Ф.. затова, че на 06.01.2022 г. в 14:02 часа в гр.Б.
на кръстовище образувано от ***** и ***** в посока *****, управлява
собствения си лек автомобил ***** с рег. № *****, като използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, същият на десен
завой, чрез форсиране на двигателя и презавиване на волана, извършва резки
маневри, изразяващи се в преднамерено извеждане на автомобила извън
контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми. Също така
на горепосоченото кръстовище водача Ф. не съобразява поведението си с
пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не
носи СУМПС, КТ от СУМПС и СРМПС част II. В акта е посочено, че Ф.
виновно е нарушил чл. 104Б т.2 от ЗДвП – водач на МПС използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари; чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП –
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория; чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за
управление и по чл. 6 т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен
знак Б2.
В акта е посочено, че нарушителя се е запознал с акта и има
възражения. В акта не са посочени конкретните възражения на водача, нито
са представени писмени възражения към преписката и в последствие от самия
жалбоподател.
2
Към делото е представен и обжалваното НП, от което се установява, че
в същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта,
посочени са конкретно извършените нарушения /идентични с тези посочени в
акта/ и за същите нарушения на водача са наложени съответни наказания, а
именно глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв.
на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лв. на основание
чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан Д.Б. –
служител от РУ Белене, на длъжност автоконтрольор. От показанията на този
свидетел се установява, че е съставил акт на К.Ф., че е било в началото на
месец януари, ранен следобед около 1-2 часа, че с колегата му И.П. се
движели по ***** за кръстовището й с *****. Установява се, че докато
приближавали кръстовището по ***** видели автомобили и предприели
маневри завиване наляво по *****, че до хранителен магазин имало паркиран
автомобил и се наложило да изчакат, тъй като имало друг автомобил, който се
движел насреща и бил с предимство. Свидетеля заявява, че след около малко
повече от 10 секунди до 20 секунди /в тоя интервал/ чули силно форсиране на
двигател. С колегата му веднага се обърнали назад и видели как лек
автомобил ***** модел 320, описан в съставения от свидетеля акт не спира на
пътен знак Б2 – стоп и отделно задницата на автомобила поднася, навлизайки
частично в лентата за насрещното движение. Свидетелят обяснява, че това
форсиране и поднасяне не продължило дълго, прави извод, че явно водача ги
е видял. Свидетеля включил светлинен сигнал на служебния автомобил,
излязъл и подал стоп палка. Обяснил на водача повода за проверката, а водача
обяснил, че това негово действие било неволно и се дължало на някаква
неизправност на автомобила, но свидетеля не приел това негово обяснение.
Свидетеля обяснява, че в близост имало и други паркирани автомобили на
граждани, които карат предизвикателно и предполага, че водача е решил „да
бъде интересен на тях“. Водача бил изпробван за наркотици и тестът бил
отрицателен, след което му бил съставен акт за неспазване на пътния знак
стоп, неизползване на пътя по предназначение и че не носи документите –
контролен талон, шофьорска книжка и талона за регистрация на автомобила.
3
Свидетелят е категоричен, че водача е бил сам в автомобила, че автомобилът
е бил извън контрол, че водача е форсирал двигателя на автомобила и
презавива волана, че тази маневра я извършва чрез рязко отпускане на
съединителя и още повече подаване на газта, с което поднася задната част на
автомобила. Свидетелят заявява, че е видял поднасянето, затова го спрял, че
има добра видимост и той заедно с колегата му се били обърнали и
наблюдавали, че автомобила се е занесъл един път при завиване, в рамките на
3-4 секунди, както и че форсирането на автомобила е момент преди да влезе в
самото кръстовище.
Посочените от свидетеля Б. факти се установяват и от показанията на
свидетеля И.П. – който също работи в РУ Белене на длъжност младши
полицейски инспектор и е бил заедно с колегата си Б. в служебния автомобил
и заедно са изпълнявали служебните си задължения. Свидетеля П. също
заявява, че на въпросния ден и час, посочени в акта с колегата му Б. се
движели по *****, че чули рев от двигател, че веднага се обърнали, като
преди това били спрели, за да изчакат един автомобил, който се движел
срещу тях, че в последствие било установено, че К. с неговия автомобил
***** на кръстовището на ***** и ***** не спрял на стопа, завъртял гумите и
продължил да се движи по ***** като задницата на автомобила се изнесла
силно за него наляво, след което колегата му Д.Б. спрял водача и му съставил
съответния акт. Свидетеля е категоричен, че водача е взел завоя с висока
скорост и задницата се изнесла силно наляво, на десен завой, че водача
въобще не е спрял на стопа, а задните гуми на автомобила, които са
задвижващите колела на въпросния автомобил се превъртели, като целия
автомобил се преместил рязко наляво, като задницата е влязла в насрещното
платно. Свидетеля заявява, че били с гръб, но като чули рева от двигателя се
обърнали и веди автомобила още преди да стигне до знака стоп, че
кръстовището е т-образно и е имало идеална видимост към знака.
Показанията на двамата свидетели са идентични. Свидетелите дават
показания, които са и в съответствие с представената по делото справка /л. 7-
8/ изготвена от инспектор Д. Б. непосредствено след случилото се и с
поставен входящ номер от РУ Белене на 07.01.2022 г. Показанията на
свидетелите са в съответствие и с представения по делото АУАН.
Въпреки заявеното в жалбата, че на случилото се е имало и други
свидетели и въпреки нееднократно дадената възможност на жалбоподателя да
4
доведе в съдебно заседание за разпит поисканите от него лица като
свидетели, други свидетели не са доведени в съдебно заседание, нито е
поискано да бъдат разпитани.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. Показанията им са
еднопосочни, последователни, логични и безпротиворечиви в съществените
си елементи. И двамата свидетели към момента на установяване на
нарушението са изпълнявали служебните си задължения, били са на близко
разстояние от кръстовището и лично са възприели случилото се,
непосредствено след което са предприели съответните действия за спиране
извършителя на нарушението и съставяне на акт по ЗДвП. И двамата
свидетели обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по
предназначение, като свидетелите са категорични, че на посоченото
кръстовище водача е подал газ и е завъртял автомобила. Двамата свидетели не
са заинтересовани от изхода на делото. Същите са възприели факти, които
възпроизвеждат логично и последователно и с оглед професионалния си опит
правят изводи относно опасното поведение на водача. При установяване на
нарушението актосъставителя е изпълнявал служебните си задължения.
Водача е узнал всички обстоятелства за допуснатото нарушение, след което
му е съставен АУАН.
Възприетото от свидетелите поведение от водача е било по-скоро
демонстративно управление на МПС, по начин широко известен и
разпространен сред младите хора, които желаят да покажат т.н.
„майсторство“ при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта на
„въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, не може да настъпи
при нормално управление на автомобила и същото в никакъв случай не е
използване на пътя в съответствие с неговото предназначение.
Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по един
безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП
фактическа обстановка. Няма спор, че пътя на който е възприето и извършено
нарушението /на кръстовище на улици в населено място/ представлява път,
както и че този път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно
предназначението на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на
задната част на автомобила /каквото е възприето от двамата свидетели/, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
5
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора
и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП
както актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в
НП всички елементи от обективната страна на нарушението. От външно
проявените действия може да се направи извода, че е налице умишлено и
съзнателно опасно шофиране, посредством завъртане на автомобила,
демонстриране на „майсторство“, че автомобила може да бъде овладян от
водача, въпреки завъртането му и въпреки обстоятелството, че се намира на
кръстовище в населено място, при което водача вместо да шофира
внимателно, рязко е подал газ и е увеличил скоростта на движение, в резултат
на което е завъртял автомобила и, което в никакъв случай не представлява
използване на пътя за обществено ползване с основната цел на пътищата.
Съдът не констатира в хода на административно наказателното
производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното НП на това основание.
Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени
по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай няма доказателства, които да оборват съставения акт.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателя е извършил от
обективна и субективна страна нарушението по чл. 104б т.2 от ЗДвП, за което
е издадено НП и му е наложено наказание по чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДП.
Що се касае до размера на определените от наказващия орган
административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 12 месеца, съдът намира, че доколкото
размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е
безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на
конкретното нарушение.
Съдът приема, че по отношение на това нарушение не може да се
приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не
случайно законодателя, съобразявайки, че всяко неовладяване на автомобила
и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС, би могло да има
фатални последици, е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на
6
2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в
цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни
„маневри“ по оживени улици и кръстовища в населените места и по този
начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението.
От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият
и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а ал.1 от
ЗДвП наказание глоба от 3000 лв., както и кумулативно предвиденото
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
По отношение на другите посочени в акта нарушения не носене на
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, не носене на
контролния талон от свидетелство за управление, не съобразяване
поведението на водача с пътен знак Б2 и не носене на свидетелство за
регистрация на МПС от водача, предвид свидетелските показания и
приложените към делото АУАН и справка /цитирана по-горе/ съдът приема,
че и те са доказани по един несъмнен и категоричен начин и правилно и
законосъобразно и за тях е наложено съответното наказание по ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да потвърди атакуваното
НП като законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0241-000001 от 17.01.2022 г. на Началник РУ към
ОД МВР Плевен, РУ Белене, с което на К.К.Ф.. от ***** ЕГН **********,
на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1
т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лв., на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. – за нарушения допуснати на 06.01.2022 г.,
за които е съставен АУАН с № GА 495264/06.01.2022 г., като
7
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8