РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000445 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260135 от 26.05.2022 г. по т.д. 460/2019 г. на Окръжен съд
– Пловдив на осн. чл. 432 от КЗ ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК - .... със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „Д.Б.“ № 87 е осъдено да заплати на Ц. Н.
Н. с ЕГН - ********** и М. Я. Н. с ЕГН – ********** и двамата от град П.,
ул. „Д.В.“ № 40 по 200000 лева, на всеки от тях, като исковете са предявени,
като частични от общата сума от по 300000 лева за всеки от ищците, които
суми представляват обезщетение за неимуществени вреди - преживени болки
и страдания поради факта, че на 29.06.2018 г., около 13,30 ч., на ГП II-55, с
посока на движение от град С.З. към град В.Т., в района на км.46, община Г.,
област С.З., е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил марка
„Ш.“, модел „Е.“ с рег. № .... - П.И.Д., който нарушил правилата за движение
по пътищата по време на управление на лекия автомобил, вследствие на което
навлязъл в платното за насрещно движение и настъпило произшествието при
сблъсък с насрещно движещия се т.а. марка „Р.“, модел „П.“, управляван от
М.С., при което пътуващия в лекия автомобил син на ищците Н. Ц.ов Н. с
1
ЕГН - ********** е починал на място, ведно със законната лихва начиная от
26.07.2018 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдено ЗД
„Б.И.“ АД с ЕИК - .... със седалище и адрес на управление град С., бул. „Д.Б.“
№ 87 да заплати на Ц. Н. Н. с ЕГН - ********** и М. Я. Н. с ЕГН -
**********, двамата от град П., ул. „Д.В.“ № 40 сумата от 16720 лева
направени деловодни разноски, както и да заплати на адвокат В. В. О. от
Софийска адвокатска колегия с ЕГН - **********, БУЛСТАТ - **********,
служебен адрес: град С., ул. „Ц.С.“ № 38, ап. 2, сумата от 9530 лева на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв представляваща адвокатско възнаграждение.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба вх. №
266035/09.06.2022 г. от ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК - .... със седалище и адрес на
управление град С., бул „Д.Б.“ № 87 чрез адвокат М. И. Г., вписан в
Адвокатска колегия – С.. Решението се обжалва в частите, с които ЗД „Б.И.“
АД е осъдено да заплати на Ц. Н. Н. и М. Я. Н. обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 100000 лева до уважения размер на
200000 лева. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в тази му
част. Счита, че определените от ПОС размери на обезщетенията са силно
завишени, явно несправедливи и противоречащи на чл. 52 от ЗЗД. Поставя
въпросът за границата, баланса, размера на обезщетението, тъй като всяко
едно обезщетение не може да върне към живот сина на ищците. С оглед
компенсационната функция на обезщетението счита, че то следва бъде
съобразено с редица фактори, като стандарт на живот в страната, нивото на
социалните доходи, социалния статус на наследниците, тяхната възраст и
семейно положение. Следва размерът на обезщетението да се определи към
датата на настъпване на ПТП, а не към датата на постановяване на съдебното
решение. Цитира актуална съдебна практика относно размера на
обезщетенията, както и задължителна практика на ВС – ПП 4/68. Приема
болките страданията на ищците и затова обжалва частично. Излага доводи, че
ПОС не е обсъдил надлежно събраните гласни и експертни доказателства.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх.№ 26662/29.06.2022 г. от
Ц. Н. Н. и М. Я. Н. чрез адвокат В. В. О., вписан в Адвокатска колегия – С..
Считат жалбата за неоснователна, а постановеното решение в обжалваната
част – за правилно и законосъобразно. Излагат се доводи свързани с
2
приложение чл. 52 от ЗЗД, като се сочат детерминиращите фактори при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, към които се
включват и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя. Коментират се подробно събраните гласни и експертни
доказателства. Счита се, че при постановяване на решението си
първостепенният съд е извършил цялостна самостоятелна преценка на
твърденията, доводите и възраженията на страните и е обсъдил представените
по делото доказателства, като изводите му са правилни, включително и при
определяне на обезщетението по справедливост. Моли се за постановяване на
решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да бъдат присъдени разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице – ответник, засяга частично неблагоприятното за него
осъдително първоинстанционно решение; откъм съдържание е редовна,
поради което се явява допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд -
Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Пред Окръжен съд – Пловдив са били предявени от Ц. Н. Н. и М. Я. Н.
субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД. Твърдяло се е, че на
29.06.2018 г. около 13.30 ч., на ГП II-55, с посока на движение от С.З. към
В.Т., в района на км.46, община Г., област С.З., е настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП), причинено от водача на лек автомобил
марка „Ш.“, модел „Е.“ с рег.№ .... - П.И.Д., който нарушил правилата за
движение по пътищата по време на управление на лекия автомобил,
вследствие на което навлязъл в платното за насрещно движение и е настъпило
произшествието. Твърдят, че като пътник в лекия автомобил е пътувал Н.
Ц.ов Н. с ЕГН - ********** и от ПТП му били причинени множество
травматични увреждания, от които същият починал на място. Така в резултат
на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от водача
П.Д., последният причинил по непредпазливост смъртта на Н. Ц.ов Н.. В
исковата молба се е твърдяло, че във връзка с горепосоченото ПТП е
3
образувано досъдебно производство срещу виновния водач под №
284зм837/2018 г. по описа на РУ -Казанлък, пр.пр. № 1508/2018 г. по описа на
Окръжна прокуратура - С.З., а от съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 30/29.06.2018 г. и от справка от информационната
система на Гаранционен фонд било видно, че за управлявания от П.Д. лек
автомобил имал договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното ЗД „Б.И.“АД с полица №........, валидна от
19.10.2017 г. до 18.10.2018 г. Ищците са посочили в исковата молба, че
починалият при горното ПТП Н. Ц.ов Н. е техен син и те преживяват тежко
загубата на сина си, към който били силно привързани. Били са изложени
твърдения, че Н. е единственото им дете и към датата на ПТП те живеели в
едно домакинство, а смъртта му е била неочаквана и ненавременна и е довела
до продължителни морални страдания от загубата му. Ищците заявили, че
смъртта на сина им е изключително голям удар за тях, че те са загубили
единственият човек, на когото имали пълно доверие и от който очаквали
подкрепа във всяка една житейска ситуация. Твърдяли са, че преживяват
огромни морални страдания поради внезапната и нелепа загуба на тяхното
единствено дете, че връзката им с него е била изключително силна, че
семейството им е било сплотено, всички са си помагали взаимно и са били
неразделни във всеки един момент. Синът им бил изключително грижовен
към тях и с неговата смърт, те са загубили моралната си подкрепа и опира
завинаги. Сочели са, че семейството им е живеело спокойно и щастливо с
много планове за бъдещето, свързани с тях и детето, а също и че всички те са
с висше образование и са изключително интелигентни хора, които се ползват
с добро име в обществото. Към момента на настъпване на произшествието
починалият им син бил с изградена музикална кариера и бил известен в
обществото с неговите постижения и труд. Ищците са твърдяли, че след
произшествието при тях са налице психологични проблеми, като се
наблюдава забавена физическа и умствена дейност, загуба на апетит,
потиснато настроение, непрестанно плачене, тревожност, както и загуба на
концентрация и паметови способности. Ищците поискали с молба от
24.07.2018 г. ответното застрахователно дружество да им изплати
обезщетения за причинените им неимуществени вреди, а с молба от
26.07.2018 г. представили на ответника и техни банкови сметки, по които да
се извърши плащането, но до момента на подаване на ИМ обезщетения не им
4
били изплатени. Затова ищците са поискали да бъде осъден ответника ЗД
„Б.И.“АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“ с рег.№ ...., да
заплати на всеки от тях по 200000 лева - частично от по 300000 лева,
обезщетение за претърпените от всеки тях морални болки и страдания от
загубата на сина им Н. Ц.ов Н., настъпила вследствие на процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от
26.07.2018 г. -датата на която са били представени пред ответника банковите
им сметки, до окончателното изплащане на сумата.
В писмен отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“АД е заявил,
че предявените от ищците искове са били допустими, но неоснователни и
необосновани. Заявил е, че оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване
на ПТП по посочения от ищците начин и че оспорва представения като
доказателство към ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
30/29.06.2018 г. В тази връзка е твърдял, че този протокол не съдържа
задължителните реквизити по образеца, съставляващ Приложение № 1 по чл.
3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд - липсвали
текст и данни водачите на участвалите в ПТП моторно превозни средства да
са били изпробвани и тествани за употреба на наркотични вещества и
аналози. Заявявил, че оспорва този протокол и по отношение на съдържанието
му в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“, като изложил доводи за това
в отговора си и въз основа на тях счита, че в тази му част протоколът не се
ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Излагал и
обстоятелства, с които обосновава възражението, че настъпилите щети по
двете участвали в ПТП моторно превозни средства налагат предположението,
че не лекия, а товарния автомобил е навлязъл в лентата за насрещно
движение. В тази връзка ответникът заявил, че оспорва твърдението на
ищците, че водачът на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“ е бил нарушил
правилата за движение по пътищата. Считал, че в конкретния казус липсвало
виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил в причинно-
следствена връзка, с което да е настъпилото ПТП и причинената от него
смърт на Н. Ц.ов Н.. В случай, че съдът приемел, че са налице предпоставките
по чл. 45 от ЗЗД и се преценяло, че трябва да бъде ангажирана отговорността
5
на ответното застрахователно дружество, същото е направило възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н. Н. по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка се е твърдяло, че в нарушение на правилата
за движение по пътищата, пострадалият, който е бил пътник в горния лек
автомобил, не е бил с поставен обезопасителен колан по времето на пътния
инцидент и това според ответника е допринесло за вредоносния резултат.
Ответното дружество е направило и възражение за прекомерност на
претендираното от ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В депозираната допълнителна искова молба ищците са заявили, че
считат за неоснователни изложените от ответника доводи, с които е оспорил
механизма на пътно-транспортното произшествие, наличието на вина и
противоправност на водача П.Д., а също, че считат за неоснователно и
оспорването на констативния протокол за ПТП, както и твърдението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н. Н..
Поддържали са, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на
водача П.Д., като починалият Н. Н. с нищо не е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат.Считат за неоснователни и останалите поддържани
от ответника възражения срещу исковите претенции.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил, че
поддържа заявените в първоначалния отговор оспорвания на предявените
искове и изложените там възражения срещу исковете.
Първоинстанционният съд, след обсъждане на обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е
установил за безспорно наличието на ПТП и обстоятелството, че починалият
син на ищците е пътувал в лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“ с рег.№ ....
управляван от П.И.Д.. Приел е, че правното основание на предявената
претенция е чл. 432, ал. 1 от КЗ, според който текст увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при наличието на преюдициалните предпоставки на
извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Според ПОС при липса на акт на
наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав
по чл. 45 от ЗЗД - деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е
сключена застраховка “ГО”, противоправност на деянието, настъпила вреда в
6
патримониума на ищците, причинна връзка между активното поведение на
делинквента и резултата, те следва да бъдат констатирани съобразно
събраните по делото доказателства. Прието е от първостепенния съд, че наред
с приобщените по делото писмени доказателства, основно доказателство е
приетата по делото САТЕ и е кредитирал изцяло констатациите на вещото
лице по тази експертиза, като безпристрастни и компетентни. Съвкупният
анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината
на изложеното в САТЕ обосновавали категоричния извод, че е налице
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Установило се е, че на посочената в ИМ
дата и час е настъпило процесното ПТП, като е бил осъществен удар между
автомобила марка „Ш.“, модел „Е.“ с рег.№ .... управляван П.И.Д. и насрещно
движещия се т.а. марка „Р.“, модел „П.“, управляван от М.С.. Несъмнените
изводи на експерта са, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
лекия автомобил Д., поради факта, че е навлязъл в насрещната лента за
движение по начин и в момент когато не е било безопасно. Установило се е,
че при преминаване през ляв завой водачът Д. е изгубил контрол върху
управлението на л.а. и така със загубена странична устойчивост е навлязъл в
лентата за насрещно движение и се е завъртял в положителна посока, като се
е ударил в насрещно движещия се товарен автомобил. ПОС е намерил, че в
случая очевидно е налице противоправно деяние от страна на Д., който е
нарушил правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Съобразно
чл. 5, ал. 1 всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
своя страна чл. 20 прогласява, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, също така са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е определило категоричния
извод на първоинстанционния съд, че е налице фактическия състав на
нормата на чл. 45 от ЗЗД. Очевидно е било извършено деяние от страна на
лицето управлявало процесното МПС, което в случая е действие, въз основа
на което е настъпило ПТП. На следващо място е приел, че деянието
7
несъмнено е противоправно, тъй като виновният водач е нарушил цитираните
императивни правила по ЗДвП. Също така по делото от приетата СМЕ, САТЕ
и събраните писмени доказателства се установявала пряка причинно-
следствена връзка между активното поведение на делинквента Д. и
настъпилата смърт на сина ищците. В мотивите на решението си съдът е
посочил, че по делото са събрани доказателства, че към момента на
настъпване на деликта относно процесния автомобил е била налице сключена
валидна застрахова ГО на автомобилистите с ответното застрахователно
дружество. Доказано е било и обстоятелството, че ищците имали активна
материално правна легитимация, тъй като са родители на починалия в
процесното ПТП Н. Н.. Приложени са били и доказателства, че ищците са
отправили искане до застрахователя за репарация на претърпените
неимуществени вреди по повод задължението визирано в КЗ. Затова е прието
от ПОС, че са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за
заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди
от страна на ответното дружество. Член 51 от ЗЗД определял, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а чл. 52 прогласявал, че обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Особеното е, че стойността на
вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК
доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното
въздействие на деликта рефлектирало в неимуществената сфера на
пострадалите и е част от техния психо-емоционален статус. Доказателства в
тази посока се съдържали в показанията на разпитаните свидетели, като от
съдържанието им следвало да се извлече необходима информация за
изпитваните от ищците болки и страдания след настъпване на смъртта на
техния син. А въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е
предоставил възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение. Следвало да бъдат
отчетени не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и всички неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и
от субективен фактор –субективното отношение на пострадалия към
случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
8
психическа и емоционална зрялост на лицето.Съдът е кредитирал изцяло
показанията относно преживените болки и страдания от ищците, дадени от
двамата разпитани, незаинтересовани от изхода на правния спор, свидетели с
непосредствени и лични впечатления. ПОС е съобразил и приетата по делото
СПЕ, като е констатирал, че изводите на вещото лице са изцяло в унисон с
тезата на ищцовата страна – след инцидента и до момента ищците търпят
съществени по интензитет неимуществени вреди, които не са отшумели. При
определяне на паричния еквивалент на дължимото от ответника обезщетение
за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е отчел и
обстоятелството, че става въпрос за единствено дете, с което ищците са
живеели в едно домакинство и обективната невъзможност за ищцата Н. да
има второ дете, съобразно установената по делото операция по премахване на
детеродните органи. Ето защо и при съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените обстоятелства ПОС е преценил, че
справедливият паричен еквивалент на обезщетението за претърпените от
ищците болки и страдания е в размер на 200000 лева за всеки от тях.
Разглеждайки направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, ПОС е посочил, че за да е налице е необходимо да
бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като изводът
за наличие му не може да почива на предположение и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Конкретното
възражение на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия е, че е бил без предпазен колан. В приетото
по делото заключение по назначената САТЕ обаче изрично е посочено, че Н.
Н. е бил с поставен колан в процесния автомобил, но леталния изход не е
могъл да бъде избегнат. Т.е. възражението за съпричиняване е изцяло
неоснователно. Според ПОС обезщетение е следвало да бъде присъдено,
начиная от посочената в ИМ дата 26.07.2018 г., а именно датата на която
ищците са предоставили на застрахователя банковата си сметка за изплащане
на обезщетение по повод направено искане за това на 24.07.2018 г.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата
9
на чл. 429 ал. 1 от КЗ и съгласно т. 1 от цитираната разпоредба, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорностт на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. С оглед чл. 429, ал.2
от КЗ, ПОС е приел, че в обхвата на отговорността на застрахователя, като
отговорност – дублираща или съвпадаща с отговорността на деликвента, е
отговорността за заплащане на лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Единственото
ограничение на тази отговорност е дадено в разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от
КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с дължимото обезщетение от прекия
деликвент да попадат в рамките на застрахователната сума – лимита на
отговорност и застрахователят да е уведомен за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 от КЗ – от
застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване на застрахователна
претенция, като именно от този момент – от по-ранната от двете дати на
уведомяване, възниква функционалната отговорност на застрахователя за
заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия деликвент.
Законната лихва според ПОС се дължи съгласно по приложимия специален
закон – чл. 429, ал. 3 от КЗ и е с начало един по-късен момент от момента на
увреждането – момента на уведомяването, като независимо от това дали
застрахователят е в „собствена“ забава по смисъла на чл. 497, ал. 1 КЗ при
двете хипотези по т. 1 и т. 2, от момента на по-ранното уведомяване по чл.
429, ал. 3 от КЗ, той следва да дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
10
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не се оспорва пред настоящата инстанция възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка, а именно, че на 29.06.2018 г., около 13,30 ч., на ГП II-
55, с посока на движение от град С.З. към град В.Т., в района на км.46,
община Г., област С.З., е настъпило ПТП, причинено от водача на лек
автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“ с рег. № .... - П.И.Д., който нарушил
правилата за движение по пътищата (ЗДвП – чл. 5, ал. 1; чл. 20) по време на
управление на лекия автомобил, вследствие на което навлязъл в платното за
насрещно движение и е настъпил сблъсък с насрещно движещия се товарен
автомобил марка „Р.“, модел „П.“, управляван от М.С., при което пътуващия
в лекия автомобил син на въззиваемите Н. Ц.ов Н. с ЕГН - ********** е
починал на място. В ляв за него завой водачът Д., поради несъобразена
скорост е изгубил контрол върху управлението на автомобила, със загубена
странична устойчивост е навлязъл в лентата за насрещно движение и
завъртайки се е ударил в насрещно движещия се товарен автомобил. Не се е
установило съпричиняване от страна на пострадалия Н. Ц.ов Н., той е бил с
предпазен колан в момента на настъпване на ПТП, което обстоятелство не е
предотвратило вредоносния резултат. Налице е виновно противоправно
деяние от делинквента Д. причинило пряко смъртта на Н.. Не се спори за
наличие към момента на ПТП на валидна застраховка ГО с ответното
дружество. Установена е активната материалноправна легитимация на
въззиваемите – родители и единствени наследници по ЗН на починалия Н.. Не
е спорно, че родителите са отправили искане до застрахователя за
възмездяване на претърпените неимуществени вреди по повод задължението
визирано в КЗ. Ето защо е правилен изводът на окръжния съд за наличие на
всички изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение от
застрахователя за причинените на ищците неимуществени вреди.
Оплакването във въззивната жалба се свежда до твърдения за завишен
размер на присъдените от ПОС размери на обезщетенията, явната им
несправедливост и противоречие с чл. 52 от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е
определил справедлив и обоснован размер на така присъдените обезщетения.
11
Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което и
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта при обсъждане на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства от значение за размера им. При определяне
размера на дължимите обезщетения, които са адекватни на претърпените от
ищците неимуществени вреди, съдът обсъжда и оценява в пълен обем
съществувалите приживе между ищците и починалия близки
взаимоотношения; възрастта му; тежките преживявания от смъртта и
лишаването от подкрепа. Събраните доказателства сочат на сплотено и
задружно семейство с хармонични отношения, живеещо в едно домакинство,
с едно дете, като загиналият е бил на 28 години, с много добри перспективи в
професията си в музикалната сфера. И родителите и синът им са с висше
образование. Загиналият не е бил семеен и не е имал деца. След смъртта на
сина им е настъпил разпад на триадата и промяна на семейните отношения,
поради наличие на тревожно депресивно състояние при всеки от тях. И при
двамата родители са налице негативни чувства от целия регистър с
психосоматични симптоми. При въззиваемата М. Н. са налице водещи
натрапливи спомени, суицидни мисли и намерения, чувство за вина. Една
година след смъртта на сина й е диагностицирано онкологично заболяване,
като е оперирана на 22.10.2019 г. с радикално отстраняване на матка и
яйчници, водещо до невъзможност за последващо зачеване. При бащата Ц. Н.
е последвала реактивна хипертония, негативни емоционални и
психологически преживявания. С оглед възрастта на двамата родители, те са
разчитали на своя син, като опора и надежда в бъдещия си живот. Синът им е
загинал в разцвета на младостта си, с реализираща се социализация на високо
и престижно ниво. От СПЕ е видно, че психическите разстройства и при
двамата въззиваеми са в резултат на острия стрес и са неадаптивен отговор,
пречещ на успешните механизми за справяне от тях със социалните функции.
С оглед възрастта на починалия, конкретните обстоятелства около
произшествието, продължителността и характера на претърпените от ищците
страдания и връзката им с пострадалия, съдът намира определените от
първоинстанционния съд суми за справедлива компенсация за претъпените от
тях неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е съобразен с
претърпените от ищците психически болки и страдания, с възрастта на
пострадалия и неговия начин на живот, с икономическа ситуация в страната
12
към момента на смъртта, с обстоятелството, че ищците са живели в едно
домакинство с пострадалия, били са сплотено семейство, при взаимно
уважение, помощ и подкрепа. Поради съвпадане изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд включително и относно
началния момент на присъдената законна лихва, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено. Следва да се посочи, че размерът на присъдените
обезщетения за претърпените неимуществени вреди не е прекомерен, като в
сходни случаи съдебната практика се ориентира именно към величината на
присъдените от първоинстанционния съд суми – Р-260185/05.05.2021 г. по т.д.
608/2019 г. на ОС – Пловдив; Р-3935/03.07.2020 г. по гр.д. 10496/2018 г. на
СГС; Р-99/24.07.2020 г. по т.д. 231/2019 г. на ОС – С..
При този изход на спора пред въззивната инстанция ЗД „Б.И.“ АД
следва да заплати на процесуалния представител на двамата въззиваеми – адв.
В. О. адвокатско възнаграждение с оглед обжалвания пред настоящата
инстанция интерес, възлизащ по 100000 лева за всеки уважен иск, при
условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което съгласно
действащите към момента на приключване на устните състезания разпоредби
на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 2, ал. 5; чл. 7, ал. 2, т. 5 и § 2а от ДР е по 4236 лева с
ДДС за всеки от двамата въззиваеми или общо 8472 лева с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260135 от 26.05.2022 г. по т.д. 460/2019 г.
на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК - .... със седалище и адрес на управление:
град С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на адвокат В. В. О. от Софийска
адвокатска колегия с ЕГН - **********, БУЛСТАТ - **********, служебен
адрес: град С., ул. „Ц.С.“ № 38, ап. 2, сумата от 8472 лева с ДДС на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата представляваща адвокатско
възнаграждение пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14