№ 3397
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110160797 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ......... срещу ............., с която
са предявени искове с правно основание чл.213 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.06.2016 г. около 17:40 часа по АМ „Хемус“, км 412+100
м в посока гр. Варна се движи л.а. „Форд Транзит“ с рег. № ......, управляван от .......,
който поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, в
резултат на което се удря в предпазната ограда (мантинела), преминава през нея и
спира в лентата за насрещно движение. В причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача е увредено собствено на Агенция „Пътна
инфраструктура“ имущество, застраховано към дата на ПТП при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“, полица № 0110-180-2015-
00034/18.12.2015 г. със срок на валидност: 18.12.2015 г. – 17.12.2016 г. От страна на
застрахователя на 19.12.2017 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 7 641, 31 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования за изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента. Твърди,
че е отправил регресна покана към ответника, като след извършено извънсъдебно
прихващане с вземане на ответника към ищеца, е останал неизплатен остатък в размер
на 1 288, 55 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лв. – частичен иск от
сумата 1 288, 55 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 10 лв. – частичен иск от сумата 392, 68 лв. мораторна лихва за периода
24.10.2018 г. – 24.10.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............., с който оспорва иска по размер. Твърди, че размерът на определеното
1
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 6 367, 55 лв. и покрива
действителната стойност на претърпените вреди без ДДС. Счита, че не дължи
заплащане на ДДС върху стойността на застрахователното обезщетение. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
С определение от 07.04.2021 г. е допуснато, на основание чл.214, ал.1 ГПК,
увеличение на исковете – на иска за главницата – до размера на сумата 1 288, 55 лв. и
на иска за мораторната лихва – до размера на сумата 392, 68 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните е отделено като безспорно с доклада по делото по реда на
чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че на 06.06.2016 г. около 17:40 часа по АМ „Хемус“, км 412+100
м е настъпило ПТП при следния механизъм: в посока гр. Варна се движи л.а. „Форд
Транзит“ с рег. № ......, управляван от ......., който поради движение с несъобразена
скорост губи контрол над автомобила, в резултат на което се удря в предпазната ограда
(мантинела), преминава през нея и спира в лентата за насрещно движение. Горното се
потвърждава от представените писмени доказателства – протокол за ПТП № 1602554
от 06.06.2016 г. и заключението на комплексната инженерно-техническа експертиза по
делото.
Безспорно е между страните и че в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача е увредено собствено на Агенция „Пътна
инфраструктура“ имущество, застраховано към дата на ПТП при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“, полица № 0110-180-2015-
00034/18.12.2015 г. със срок на валидност: 18.12.2015 г. – 17.12.2016 г. Видно от
представения протокол за ПТП, в последния като „други материални щети“ са
посочени 20 бр. мантинели с колчета, като щетите са отразени и в количествено-
стойностна сметка по щета № 0110-180-0245/2016 г.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача е била застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на валидност от 00:00 часа на 10.09.2015 г.
до 23:59 часа на 10.09.2016 г., което се потвърждава от представените протокол за ПТП
и справка от Информационен център към Гаранционен фонд.
Безспорно е между страните, че от страна на ищеца в качеството на
застраховател на 19.12.2017 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 7 641, 31 лв., като, видно от доклад по щета № 0110-180-0245/2016 от
16.01.2017 г., обезщетението е в размер на разходите за ремонт по фактура.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана с вх. № 92-475/11.01.2018 г.
за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на
сумата от общо 7 656, 31 лв. (7 641, 31 лв.+15 лв. ликвидационни разноски).
Не съществува спор между страните и че задължението е погасено чрез
прихващане до размера на сумата 6 367, 76 лв.
Спорен по делото е въпросът относно дължимостта на разликата от 1 288, 55 лв.
От заключението на комплексната инженерно-техническа експертиза, изготвено
от вещите лица инж. Й.Й. и инж. П.К.а, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се потвърждава, че причинените имуществени щети се намират в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Констатира се, че съгласно количествено-
стойностна сметка и констативен протокол са увредени 80 м СПО /стоманена
2
предпазна ограда/, като видът е характерът на уврежданията не позволяват
отремонтиране, поради което се налага замяна на увреденото имущество с ново.
Стойността, необходима за отстраняване на щетите към момента на настъпване на
ПТП, по средни пазарни цени възлиза на сумата от 8 622, 96 лв. с вкл. ДДС, а
обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в размер на 15 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е
приложима към спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според
който част ІV на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./. Предявеният иск се
основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за имуществена застраховка от
18.12.2015 г. между ищеца и Агенция „Пътна инфраструктура“.
По силата на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застрахователя на делинквента са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице;
плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното
увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение,
вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по
имуществената застраховка вреди; наличието на валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице с оглед отделените като безспорни
между страните обстоятелства, които се потвърждават от ангажираните писмени
доказателства и заключението на комплексната експертиза по делото.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да
бъде задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката
сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Установи се от заключението на експертизата по делото, че стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имуществено по средни пазарни цени,
възлиза на сумата 8 622, 96 лв., която надвишава изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
3
Неоснователно е възражението на ответника, че дължимото от него по регреса
към ищцовото дружество следва да се определя без включване на ДДС. След като
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение с вкл. ДДС – по фактура за извършен
ремонт, и при липса на доказателства да е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит, сумата се обхваща от регреса към застрахователя.
С оглед изложеното, искът за главницата се явява основателен в пълния му
предявен размер.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, а по силата на ал.2 - когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая ищецът е
отправил към ответника регресна покана, получена на 11.01.2018 г. – датата на
входящия номер на регресната покана, поради което в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период
24.10.2018 г. – 24.10.2021 г. в размер на сумата от 392, 68 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
С оглед изложеното, искът за мораторната лихва се явява основателен в пълния
му предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 887, 25 лв., от която: 67, 25 лв. заплатена държавна
такса, 400 лв. депозит за експертиза и 420 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Надвнесената държава такса за сумата над 67, 25 лв. до 101, 54 лв. (размер на 34,
25 лв.) не следва да се възлага в тежест на ответника, а подлежи на възстановяване по
искане на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като съобрази, че
същото не надвишава минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 417, 23 лв. /с
вкл. ДДС, доколкото по делото за ангажирани доказателства за регистрация по ДДС/ до
степен, обуславяща извод за неговата прекомерност.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............., ЕИК ........ да заплати на ........., ЕИК ......., на основание
чл.213 КЗ /отм./, сумата от 1 288, 55 лв., представляваща неизплатен остатък от
регресно вземане по щета № 0110-180-0245-2016 г. за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 06.06.2016 г.
на АМ „Хемус“, км 412+100 м в посока гр. Варна, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД – сумата от 392, 68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
4
законната лихва за периода 24.10.2018 г. – 24.10.2021 г.
ОСЪЖДА ............., ЕИК ........ да заплати на ........., ЕИК ......., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 887, 25 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5