МОТИВИ
към присъда по НОХД №533/2011г.по описа на НПРС.
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от НПРП против А.М.А. ***,обвиняем по ДП №50/2011г.по описа на
РУ”Полиция”гр.Н..
В съдебно заседание чрез прокурор Глушков
,НПРП поддържа внесеното обвинение.
Подсъдимият А.М./***/ редовно призован се
явява лично и с назначеният му служебен защитник адв.М.М. ***.Подсъдимият
призна изцяло фактите и обстоятелствата,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират допълнително доказателства за
тях,като производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от
НПК/съкратено съдебно следствие,в хипотезата по чл.-371 т.2 от НПК/.
Като прецени самопризнанията на
подсъдимия,в тяхната съвкупност с писмените доказателства,събрани по воденото
ДНП,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.А. е осъждан неколкократно
за извършени престъпления от общ характер.Той живее в гр.Н..
На 02.02.2011г.късно вечерта,на ул.”***”в
същия град,след като употребил значително количество алкохол,подсъдимият ,въпреки
опитите на св.С.А.А. да го възпре,проникнал във вътрешността на паркиран
автомобил ,марка “***”,с рег.№***,собственост на св.С.Т.Д.,който автомобил не
бил заключен.,а контактния му ключ бил оставен на таблото.Възползвайки се от
този факт,А. привел автомобила в движение,насочвайки се към централната част на
града.На ул.”***”,около 22.40час,бил спрян за проверка от полицейските
служители –св.К.Б.Б. и Е.Т.Т.,които пристъпили към тестване на водача за
употреба на алкохол с техническо средство “Алкомер 931 “с №0251624 ,но поради
обективното състояние на водача,това се оказало невъзможно.Съставен му е АУАН
№83/02.02.2011г.от актосъставителя полицай К.Б.Б. в присъствието на свидетелите
Г.Д.Г. и Е.Т.Т..На подсъдимя е бил издаден талон за медицинско изследване
№0332112,като на посоченото му време ,той се е явил в ЦСМП грН. за вземане на
кръвна проба.Такава е взета и видно от заключението на приетата като писмено
доказателство ,неоспорена от страните и ценена от съда с нужното
доверие,съдебно-химическа експертиза №136/20.07.2011г.,изготвена от вещото лице
М.К./на л.47 по ДП/,в кръвта на А. е установено наличието на алкохол в размер
на 2.70 промила.
Първоначално разследването срещу А. е било
водено и затова,че отнемайки горепосоченото МПС,той му е причинил
повреди,изоставил го е без надзор,но доколкото е намерено,че не са събрани
категорични доказателства за авторството на обвиняемия по това конкретно
престъпление,не е пристъпено към внасяне на обвинителен акт по това
инкриминирано деяние и то не е предмет на настоящото съдебно производство.
При така установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи,че на посочената в
обвинителния акт дата и място-на 02.02.2011г.в гр.Н.,обл.Ш. като отнел
противозаконно чуждо моторно превозно средство /лек автомобил “***” с рег.№Н
22-97ВА/ от владението на св.С.Т.Д. ***,без негово съгласие с намерение да го
ползва,бидейки при това в пияно състояние ,от обективна страна подсъдимия А. е
осъществил състава на престъпление по чл.346 ал.2 т.2 пр.1-во от НК във
вр.чл.346 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл –деецът е съзнавал обществено опасния
характер на извършеното престъпление и неговите противоправни последици и е
целял тяхното настъпване.
За престъплението,извършено от подсъдимия А.
съответната правна норма предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок една
до десет години.Отчитайки от една страна смекчаващите вината обстоятелства
–самопризнанията на подсъдимия и оказаното от него съдействие за изясняване на
обективната истина по делото,отекчаващите вината му обстоятелства –обременено
съдебно минало,висока степен на опасност на извършеното от него престъпно
деяние,явяващо се “тежко престъпление “по смисъла на чл.93 т.7 от НК,обстоятелството,че делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и
считайки,че по този начин биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от
НКТ,мотивира съда да му наложи наказание “лишаване от свобода” в размер,между
минималния и среден такъв предвиден в закона, а именно –за срок от две години и
шест месеца,което по арг.на чл.58а ал.1
от НК беше редуцира с 1/3 и определено наказание “лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.Съдът постанови на
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия беше вменено заплащането на направените по делото
разноски в общ размер на 51.00лв.,от които 31.00 лв.по сметка на ОД на МВР гр.Ш.
и 20.00лв.по сметка на Районен съд гр.Н..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 05.12.2011г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: