№ 1835
гр. София, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседА.е
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100100599 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основА.е чл.432 ал. 1 от КЗ, съединен с акцесорен иск по чл.
86 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата А. А. Т. твърди, че на 24.07.2021г. нейния син Я.В.Л. е претърпял ПТП, в
резултат на което е получил телесни увреждА.я, несъвместими с живота, и е починал.
Твърди, че виновен за ПТП е водачът на т.а. ДАФ Б. И. В., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Сочи, че смъртта на единственото й дете й е причинила болки и
страдА.я, непреодолима липса, загуба на опора и подкрепа. Променила е живота й
безвъзвратно, отразила се е съществено на физическото и психическото й здраве. Посочва,
че е предявила претенция пред ответника извънсъдебно. Последният е определил такова в
размер на 90 000лв., с който размер ответницата не е съгласна. Поради това предявява
претенцията си пред съда. Предявява срещу ответника иск за търпени неимуществени вреди
в размер на 200 000лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.07.2021г.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД признава иска за сумата от 90 000лв., като за горницата го
оспорва по основА.е и по размер. Ответникът оспорва твърдените вреди и причинно-
следствената връзка на сочените от ищцата вреди с процесното ПТП. Оспорва и
претенцията за лихва, вкл. и началната дата от която се претендира лихва за забава. Счита,
че ако дължи лихва, то това следва да бъде след 10.11.2021г., когато изтича 15 дневен срок
от представяне на доказателства пред застрахователя.
Третото лице помагач на ответника Б. И. В. в съдебно заседА.е заявява, че оспорва
исковата молба и поддържа отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и прецени събрА.те по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата е майка на Я.В.Л., починал на 24.07.2021г., на 41г.
Видно от констативен протокол № К-338/24.07.2021г. на СДВР, О“ПП“, на
24.07.2021г. около 08.05ч. в гр.София, на пешеходната пътека на бул.“Цар Борис ІІІ“, в
1
района на кръстовището с бул.“Н. П.“, е настъпило ПТП между товарен автомобил ДАФ
модел ФА 45.130, ДК № *******, собственост на водача Б. И. В., и пешеходеца Я.В.Л., ЕГН
**********, който е починал на място. Образувано е ДП № 11222/21 на СДВР, пр.пр№
14199/21г. на СГП. Копие от същото е приложено по делото.
За установяване мехА.зма на ПТП по делото е разпитана посочената за свидетел в
протокола за ПТП св.А. С. Е.. Същата установява, че преди катастрофата се е движела по
посока към центъра, била втора кола на средната лента и била спряла на червен светофар.
Чула клаксона на камион, който бил зад нея, но се движел в лява лента, която била свободна
– в дясната лента имало спрени два автомобила. Камионът се изравнил с автомобила на
свидетелката, но не спрял, като тогава свидетелката чула звук, който приличал като на
превключване на скорост. Свидетелката дори си помислила, че се касае за погрешно
превключване на скорост, защото звукът бил ръмжащ. В следващия момент камиона завил
рязко надясно, като минал пред първия спрял в средната лента лек автомобил, и ударил един
от пешеходците, който пресичал булеварда. Свидетелката не си спомня дали светофара за
пешеходците е бил червен или зелен. Спомня си , че са били двама пешеходци, които са
пресичали- мъж и жена, като камионът ударил мъжа. Според свидетелката, пред камиона
преминавал автобус № 111 и затова камионът завил надясно. След удара на пешеходеца,
водачът на камиона бил много пА.кьосан, обяснявал, че му е отказала спирачната система.
По делото е назначена и изслушана комплексна медицинска автотехническа
експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. Въз основа на събрА.те по делото
доказателства, вкл. протокола за оглед на ПТП и скицата към него, изготвени на ДП, както и
иззетите по ДП видеозаписи от камери, разположени в района на ПТП, вещото лице доц.А.
установява, че т.а. „ДАФ ФА 45.130” с per. №*******, управляван от Б. И. В. се е движил по
бул. „Цар Борис ІІІ' в посока от кв. Княжево към центъра на гр. София с неустановена
скорост, но не по-висока от 50 км/ч. Атмосферните условия са били много добри - светлата
част на денонощието, добра видимост. Движел се е по суха пътна настилка, паваж, на прав
участък от булеварда, като преди кръстовището с бул. „Н. П.“ е преминавал на зелен
светофар през други кръстовища със скорост около 36- 40 км/ч. /т.е. не му се е наложило да
спира/, движел се е в лявата пътна лента. Според вещото лице, при приближаване към
кръстовището с бул. „Н. П.”, водачът е задействал спирачките чрез спирачния педал, но е
почувствал, че педалът потъва надолу. От следите от разлята спирачна течност вещото лице
заключава, че водачът няколкократно е натискал спирачния педал и когато е разбрал, че
спирачките не работят, е започнал да натиска клаксона, за да предупреждава другите
участници, че създава опасност със движението си. Най-вероятно е започнал да превключва
на по-ниски предавки, за да намали скоростта, в какъвто смисъл са и показА.ята на св. Е..
Според вещото лице, водачът е успял да намали скоростта на автомобила, на 10 - 15 км/ч.
Кръстовището бул. „Н. П.“ е било регулирано с работеща светофарна уредба и към
момента, в който товарния автомобил е приближил кръстовището за неговата посока на
движение, светофарът е светел червено. Когато т.а. ДАФ се е намирал на около 19-20 метра
преди стоп-линията, от десния тротоар пешеходецът Я.В.Л. и още една пешеходка са
предприели пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, като Я.Л. е вървял
със спокоен ход, със скорост 5,6 -5,8 км/ч, носейки 2 туби с вода по 10 литра. Към този
момент водачът на т.а. ДАФ, от по-голямата височина в кабината, е имал възможност да
вижда навлизащия в пътното платно пешеходец и е могъл да го вижда до удара.
Пешеходецът също е имал възможност да вижда кабината на процесния автомобил. От
прегледА.те от вещото лице видеоклипове става ясно, че пешеходецът и пешеходката, в
момента в който са достигнали нивото на разделителната двойна непрекъсната линия между
средната и лявата пътни ленти са видели приближаващия ги от ляво товарен автомобил и са
се спрели за миг. Когато т.а. ДАФ се е намирал на 9 - 10 метра преди стоп-линията си, от
видеоклипа вещото лице заключава, че водача му вероятно е видял, че отляво по напречния
булевард „Н. П.“ са потеглили и навлизат в кръстовището автомобили, като в близката
пътна лента се е появил и автобус, взел е решение и е завил рязко надясно с цел да
продължи по бул. „Н. П.“, завивайки пред спрените в средната лента автомобили в посока
към бул. „Пушкин“. Според вещото лице, вероятно поради съсредоточаване в действията си
2
да намали скоростта и да спре, след като е установил техническата неизправност в
спирачната система, водачът не е внимавал и не е реагирал на наличието на пешеходците.
Виждайки т.а. ДАФ, пешеходката е направила поне две крачки надясно, с което е успяла да
избегне удара. Пешеходецът Л. се е спрял за миг и виждайки движещият се в лявата лента
автомобил, в която той все още не е навлязъл, е тръгнал да се връща назад, първоначално без
да се обръща, което е правилно действие, според експерта, да си осигури безопасността.
Когато е направил 1 крачка назад, се е завъртял с лице към завиващия автомобил и е
поставел пред себе си двете бутилки с минерална вода и е ударен индиректно чрез тях от
предната крайна дясна част на автомобила. Отблъснат е по посоката на вече завиващия
автомобил, който е навлязъл на около 0,5 – 0,6 м в средната пътна лента в дясно от
разделителната линия с лявата лента. Направил е крачка с десен крак назад, след това с ляв и
се е обърнал надясно, за да избяга с лице напред, но в този момент левият му крак е
изостанал и най-вероятно е ударен от предната броня на автомобила. От този контакт
пешеходецът е загубил равновесие и полетял с главата си напред, паднал е по корем, след
което, плъзгайки се, се е завъртял по гръб. Предно дясно колело е достигнало и е
притиснало тялото на пешеходеца. Автомобилът е спрял върху трамвайното трасе, което е
на по-високо ниво от пътната настилка. След установяване в неподвижно състояние на
автомобила, водачът му е слязъл веднага от кабината и е извадил тялото на пешеходеца.
Според вещото лице, от наличието на описаното и оразмерено в протокола за оглед
петно от спирачна течност следва, че е настъпила внезапна и неочаквана неизправност в
хидравличния кръг на основната работна спирачна система. Получило се е най-вероятно
разхерметизиране на гумените уплътнения на буталата / буталото на поне единия от двата на
нагнетателни хидравлични цилиндъра. Тази техническа неизправност е установена в
досъдебното производство при технически оглед на процесния т.а. ДАФ. Няма данни, а и по
технически път не може да се установи, дали ръчната спирачка на автомобила е била
технически изправна. Според вещото лице техническата причина за възникване на опасната
ситуация и настъпилото ПТП е във внезапно появилата се техническа неизправност на
работен елемент от хидравличната част на комбинираната с въздух спирачната система.
Вещото лице пояснява, че неизправността настъпва само по време на работа на отказалия
елемент и едва тогава може да се установи и от водача.
Според вещото лице, причината да настъпи удара с пешеходеца е в действието на
водача на т.а. ДАФ завил надясно. Действията на пешеходеца, виждайки опасността, да се
върне назад е технически правилно решение. Ако той беше останал на место, без да се
връща, пак щеше да бъде ударен. На въпроса дали водачът на товарния автомобил е имал
възможност да предотврати удара, вещото лице отговоря, че при неизправна основна
работна спирачна система, но изправна ръчна спирачка за паркиране спрямо момента , в
който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение, водачът на т.а. ДАФ е
имал възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да предотврати ПТП, ако се е
движил със скорост до 21 км/ч. При изправна основна работна спирачна система, спрямо
момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение, водачът на
т.а. ДАФ е имал възможност да спре преди място на удара и е могъл да предотврати ПТП,
ако се е движил със скорост да 34 км/ч.
След изчисления въз основа на цилограмата и видяното от видеозаписите, вещото
лице приема, че пешеходецът е предприел пресичане 1,4 сек преди да се включи за него
зелен сигнал или той е предприел пресичане 1,36 сек. преди края на червения сигнал. Това е
и 3,36 сек преди да се включи жълтия сигнал за автомобилите, движещи се към Горна баня.
Вещото лице е категорично, че ако пешеходецът бе предприел пресичането точно в
началото на зеления за него сигнал, автомобилът пак щеше да го удари, само че удара щеше
да се осъществи с предната челна част на автомобила, а не с десния й край.
В съдебно медицинската част на експертизата, вещото лице съдебен лекар
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Я.Л. е установена: контузия с
кръвонасядА.я и охлузвА.я по главата, тялото, крайниците и много тежка съчетана гръдно-
корема и поясна травма, изразяваща се в контузия на гръдна кош с двустранни счупвА.я на
3
ребра с разкъсване на плеврите и белите дробове и излив на кръв в гръдната кухина
/хемопневмоторакс/, счупване на II-ти гръден прешлен; размачкване на меки тъкА. в
коремно-поясно-тазова област с оформен травматичен „джоб“, счупване на бодилестите
израстъци на поясните прешлени, разкъсване и счупване на дясна кръстно-хълбочна става,
изронване на лява хълбочна кост; разкъсвА.я на слезката, разкъсване и размачкване на
черния дроб, кръвонасядА.я в капсулите на бъбреците. Непосредствена причина за смъртта
на Л. е много тежка съчетана травма гръдно-коремна и поясна травма с двустранно счупване
на ребра, счупвА.я на гръбначни прешлени, тазови кости и увреждА.я на оргА. в гръдната и
коремна кухина. След причиняването на тази травма смъртта е настъпила много бързо и е
била неизбежна. Между получената съчетана травма и настъпването на смъртта има пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка.
Съдът изцяло възприема заключенията на вещите лица, които не са оспорени от
стрА.те. Същите са изготвени въз основа на събрА.те по делото доказателства, вкл.
видеозаписи на ПТП, и отговарят пълно, точно и ясно на поставените от стрА.те въпроси.
По делото са събрА. гласни доказателства за установяване на твърдените
неимуществени вреди.
Св.В. Т., племенница на ищцата установява, че А. Т. е била много близка със сина си
Я.. Чували се всяка вечер по телефона, той ходел да я вижда през ден - два. Я. живял при
майка си докато се оженил, след което се изнесъл. Бил грижовен, помагал на майка си и
финансово. След смъртта на Я., за майка му било много трудно, дълго време вземала
успокоителни и още ги приемала. По време на погребението му не говорила с никого, а след
погребението му ходила на гробището повече от половин година всеки ден. Задълбочили се
проблемите й с кръвното.
Св.Е.В. установява, че за ищцата загубата на сина й се отразила трагично- била
съсипана физически и психически, приемала постоянно лекарства за високо кръвно. Според
свидетелката, ищцата е била много близка със сина си, чували се всяка вечер по телефона,
споделяли си какво им се е случило през деня. Ищцата разчитала на него за физическа
помощ и за финансова подкрепа. Според свидетелката след смъртта му ищцата рядко
участвала в семейни събирА.я, усмихвала се само ако се разказвали истории за Я.. Ищцата
била останала сама след загубата на родителите си, брат си, сина си, останал й само внук й,
сина на Я..
Назначената по делото съдебна психологическа експертиза установява, че ищцата се
намира в крайно негативно емоционално състояние. Според вещото лице психолог, при
ищцата е налице екстремно отдръпване от контакти, затваряне в собствения емоционален
свят, огрА.чаване на общата житейска активност. При извършените тестове експертът е
установил повишено невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност,
потиснатост, напрежение, безпокойство и депресивитет. ПреживявА.ята на ищцата се
характеризират с усещане за „край, след който няма нищо“, възприема ситуацията като
превратна за съдбата й. Съпротивителните й сили са изчерпА., опитва се да се избави от
всякакви проблеми, трудности и напрежения, взимайки неочаквА., своеволни и
необмислени решения. Отчаяно „търси изход" от проблемната си ситуация, способна е на
безразсъдно поведение, включително до самоубийство. Изпитва напрежение, нуждае се от
пълно спокойствие. Загубила е вътрешната си увереност, адаптира се по пътя на
компромиса, приспособявайки се на принципа „както и да е“, само за да постигне мир и
спокойствие. Намира се в постоянно състояние на интензивен стрес. Преживяната тежка
психотравма от загубата на сина й е довела до опустошаване на нейната психика,
емоционално притъпяване, липса на смисъл и перспектива в живота й. Според вещото лице,
смъртта на единственото дете, което е опора и смисъл на живота на ищцата, представлява
най-тежката и значима загуба в живота й, и с оглед възрастта, на която тя се намира, не се
предполага пълно възстановяване на нейната психика до края на живота й.
Съдът кредитира показА.ята на свидетелите, които звучат обективно, не са
пресилени и съответстват на останалите събрА. по делото доказателства, вкл. и изслушаната
съдебна психологическа експертиза, чието заключението съдът изцяло възприема.
4
С молба вх.№ 11956/ 20.10.2021г. ищцата е предявила пред застрахователното
дружество ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сина й Я.Л. в размер на 200 000 лв. Не се спори, че
ответникът е определил обезщетение в размер на 90 000лв., който размер ищцата не е
приела да репарира в пълен размер търпените от нея вреди.
В производството не се спори, че за управлявА.я от Б. И. В. т.а. „ДАФ ФА 45.130” с
per. № *******, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия мехА.зъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изисквА.ята на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – предявена е писмена
претенция от 20.10.2021г. и липсват възражения и ангажирА. доказателства от страна на
ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена материално –
правната легитимация на ответника. Не се спори и по материално-правната легитимация на
ищцата. Като майка на пострадалия от ПТП, тя е от кръга лица - низходящи, съпруг и
възходящи, които съгласно Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС имат право
да бъдат обезщетени за неимуществени вреди, след като се установи, че действително са
претърпели вреди .
От показА.ята на разпитА.те свидетели се установи близката връзка между ищцата и
загиналия пешеходец. Я.Л. е бил нейното единствено дете, което тя е отгледала като
самотен родител. И след като Я. заживял със съпругата си в отделно домакинство, преди
около 20г., емоционалната връзка на ищцата със сина й се запазила – чували се по телефона
всеки ден, виждали се често, разчитала на неговата помощ – както физическа мъжка помощ
в дома и домакинството, така и финансова подкрепа. След смъртта му ищцата се сринала
както физически, така и психически, не вижда перспектива и необходимост да продължава
да живее, намира се в крайно негативно емоционално състояние, като не се очаква
психиката й да се възстанови. Налице са търпени от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдА.я от загубата на единственото й дете, които подлежат на обезщетяване.
Налице са и следващите предпоставки на чл.432 от ГПК на ищцата да бъде
присъдено обезщетение – установено е настъпването на ПТП, виновното му противоправно
причиняване от водача Б. И. В. при управление на т.а. „ДАФ ФА 45.130” с per. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Настъпването на ПТП се установява от Протокола за ПТП - официален свидетелства
документ, от Протокола за оглед на местопроизшествието, както и от видеозаписите по ДП,
които не са оспорени от стрА.те.
Въз основа на изслушаната комплексна автотехническа и медицинска експертиза и
5
допълнителната автотехническа експертиза съдът приема, че водачът Б. В. е имал
противоправно поведение, като виновно е нарушил разпоредбата на чл.12 ал.1, чл.20 ал.1 и
ал.2, чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Управлявал е технически неизправен товарен автомобил,
следствие на което не е успял да упражни контрол върху него и да спре на червен за него
светлинен сигнал, като пропусне движещия се по пешеходна пътека Я.Л. при зелен за
пешеходеца сигнал. Смъртта на пешеходеца е в пряка причинно следствена връзка с удара
от товарния автомобил, управляван от водача В.. Вината на последния се предполага на
основА.е чл.45 ал.2 от ЗЗД, като ответникът или третото лице помагач не ангажираха
доказателства в подкрепа на противното. Появилата се техническа неизправност на
спирачната система по време на движение и непосредствено преди ПТП е техническата
причина за настъпване на ПТП, но тя не изключва вината на водача. Той е бил длъжен да
поддържа автомобила си технически изправен. От събрА.те на ДП писмени документи се
установява, че управлявА.я от Б. В. товарен автомобил е представлявал самосвал, с първа
регистрация от 1996г., преминал технически преглед за годност на 18.03.2021г. и предстоящ
следващ преглед до 18.09.2021г. Според вещото лице доц.А. спирачната система внезапно е
отказала заради умора на материала в спирачния цилиндър /т.е. материалите са били
износени, остарели/. Няма събрА. доказателства дали ръчната спирачка е била в изправност.
Дори и автомобила да е бил преминал технически преглед, ЗДвП изисква водачите да
управляват автомобилите с изправна във всеки един момент спирачна система, поради което
водачът не може да бъде освободен от отговорност. Вината му не може да отпадне
независимо, че водачът е избрал поведение, което в глобален аспект е довело до най-малки
по размер вреди – предприел е маневра завой на дясно, в резултат на което е ударил
пешеходеца Я. Л., вместо да продължи направо и да се блъсне в движещия се
перпендикулярно на движението му автобус с пътници , или да завие наляво и да удари
трима чакащи на светофар пешеходци. Ако спирачната система е била изправна, товарният
автомобил е щял да спре преди кръстовището и да пропусне преминаващите пешеходци,
вкл. и Я. Л.. Не се касае за случайно събитие, което да изключва вината по см. на чл.15 от
НК - случайните събития се отличават от противоправните деяния по своята
непредвидимост и непредотвратимост. Техническа неизправност на 25 годишен самосвал не
е непредвидимо събитие. Отделно, дори и в рамките на разрешена за градски условия
скорост, размерите, теглото и „възрастта“ на самосвала са предполагали скорост, която да
позволява водачът да може да упражни контрол върху превозното средство дори и при
внезапна техническа неизправност, съобразно правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В случая
ПТП е било предотвратимо и предвидимо.
Няма основА.е за отпадане отговорността на водача, а от там и на застрахователя на
гражданската му отговорност. Смъртта на Я.Л. е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП. Налице са предпоставките на чл.432 от ГПК на ищцата да бъде присъдено
обезщетение .
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдА.я на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически
увреждА.я на пострадалия и претърпените от него болки и страдА.я, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявА.я на лицето, намиращи отражение върху
психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. При
причиняване на смърт, за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
освен отчитането на конкретните обществено-икономически и социални условия в страната
към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и емоционална връзка между
починалия от деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са
6
конкретно установените изживявА.я на ищцата, обусловени и от обстоятелствата във връзка
с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали
лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална
връзка и редица други обстоятелства.
Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.
Като съобрази изложеното по-горе досежно търпените от ищцата болки и страдА.я от
тежката и непреодолима загубата на единственото й дете /независимо, че той е бил
самостоятелен зрял мъж на 41г./, както и обстоятелството, че към момента на смъртта на Я.
Л. ищцата е била на 66г., като съобрази и интензитета и времетраенето на търпените от
ищцата болки и страдА.я, които ще я съпътстват до края на живота й, икономическата
обстановка и лимитите на застрахователните обезщетения през 2021г. /650лв. минимална
работна заплата/, обезщетения, присъждА. при подобен вид дела /вкл. и размера на
присъденото на съпругата и сина на Я. Л. обезщетение за неимуществени вреди от неговата
смърт/, и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита,
че търпените от ищцата неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично
обезщетение в размер на 150 000 лева. Над този размер предявения иск се явява
неоснователен и недоказан.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдената главница. На основА.е чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496 ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. В случая ищцата е заявила писмената си претенция пред
застрахователя на 20.10.2021г., поради което последният дължи законната лихва върху
обезщетението от посочената дата до окончателното изплащане. Лихва от по-ранен момент
не се дължи.
По разноските:
Ищцата претендира разноски по списък в размер на общо 9000лв. Процесуалният й
представител претендира адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски по списък в размер на 740лв. , включващо депозит
за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
СтрА.те не спорят по списъците с разноски.
С оглед изхода на спора и на основА.е чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищцата разноски съобразно уважената част от иска /75%/ - 6750лв. На основА.е чл.38 от
ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокат И. Д. от САК сумата от 4530 лв.,
адвокатски хонорар , определен по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните
размери адвокатски възнаграждения / в редакция към момента на упълномощаването/.
На ответника, на основА.е чл.78 ал.3 от ГПК се дължат разноски съразмерно
отхвърлената част от иска /25%/ - 185лв.
Разноски по делото за сметка на бюджета на съдебната власт не са правени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул.“******* да заплати на А. А. Т., ЕГН **********, адрес: гр.София,
7
ж.к.“******* на основА.е чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 150 000 лв., ведно с лихвата за забава
от 20.10.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина й Я.В.Л., настъпила при ПТП на 24.07.2021г. в гр.
София , които вреди са причинени виновно от застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Б. И. В., ЕГН **********, както и
сумата 6750лв., сторени разноски в производството пред Софийски градски съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения
размер от 200 000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за лихва за забава върху
присъдената главница от 24.07.2021г. до 19.10.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. И. Д. от САК, на основА.е
чл.38 ал.2 от ЗАдв, сумата от 4530лв., адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******
сумата от 185лв. разноски по делото.
Решението е постановено с участието Б. И. В., ЕГН **********, като трето лице
помагач на ответника.
Присъдената с настоящото решение сума ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на А. А. Т.,
ЕГН ********** по следната банкова сметка с титуляр А. А. Т.: ******* в „УниКредит
Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на стрА.те и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8