О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен
състав, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ПОЛИНА ПЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Неделчев ВЧНД
№ 49 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7
и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба от Б.Р.П., в качеството на пострадала,
против определение № 334 от 12.06.2020 г. по ЧНД № 356/2020 г. по описа на
Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 05.03.2020 г. на Районна прокуратура – Габрово по
ДП № 1752 ЗМ-416/2018 г. по описа на РУ - Габрово, водено срещу Р. И. Р. за престъпление по чл. 217, ал. 3, във вр. с ал. 1
от НК и е отменена марката за неотклонение.
В частната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност на определението и твърдения за
постановяването му в противоречие с доказателствения материал. Жалбоподателката
счита, че не е даден пълен анализ на събраните доказателства и тяхната
безспорна непротиворечивост досежно показанията на пострадалата, както и на
свидетелите Д. и Д. Намира, че неоснователно
изцяло са кредитирани показанията на свидетелката Г. Р., която е съпруга на
обвиняемия. В същото време не е отчетено, че обвиняемият Р. изнася различни версии за случилото се с
процесния телевизор, които не били проверени със съответни доказателствени
способи. Жалбоподателката счита, че фактическата обстановка не е установена в
цялост. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
на прокурора за доразследване касателно разпореждането с движимата вещ.
Настоящият въззивен съдебен
състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и
взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство,
изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното
определение и доводите от частната жалба, установи следното:
Частната жалба е процесуално
допустим, като подадена от лице, омащо качеството на пострадал. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
С постановление от 27.09.2018 г. Р. И. Р. от гр. Габрово е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. с ал.
1 от НК, за това, че на неустановена дата през периода 30.03.2016 г. - 18.06.2018
г., в гр. Габрово, се разпоредил със запорирана със Заповед № 4636/09.11.2015 г.
по гр. дело № 2331/2015 г. на Районен съд - Габрово движима вещ - телевизор
марка „LG”, модел „42LL670V”, която му е била оставена за пазене с Протокол за
опис на движимо имущество от 30.03.2016 г. на ЧСИ В. Ц.
С постановление от 09.01.2019 г. прокурор от РП - Габрово е прекратил
наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Това
постановление за прекратяване на производството е отменено с определение от
11.02.2019 г. по ЧНД № 51/2019 г. по описа на РС – Габрово, потвърдено с
определение по ВЧНД № 21/2019 г. по описа на ОС – Габрово. Делото е върнато на
прокурора за изпълнение на указанията на съда.
С постановление от 10.06.2019 г. прокурор от РП – Габрово отново е прекратил наказателното производство, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Постановлението е отменено с определение от 09.07.2019
г. по ЧНД № 645/2019 г. по описа на РС – Габрово, потвърдено с определение по
ВЧНД № 90/2019 г. по описа на ОС – Габрово. Делото е върнато на прокурора за
изпълнение на указанията на съда. След връщането на събраните допълнителни
доказателства – извършен е повторен разпит на свидетелката Б.П. и е разпитан
свидетелят М. Д. Д.; изготвена е комплексна
техническа и оценъчна експертиза; приобщени са документи, удостоверяващи
сключването на договор за потребителски кредит от пострадалата Б.П. за
закупуване на процесната вещ - телевизор.
С постановление от 05.03.2020 г. прокурор от РП – Габрово за трети пореден
път е прекратил наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. На база приетата от него
фактическа обстановка, описана в постановлението, е достигнал до правния извод,
че не са налице достатъчно доказателства, обосноваващи наказателната отговорност
на обвиняемия Р., като не може по
категоричен начин да се обосноват обективните и субективните признаци от
състава на престъплението по чл. 217, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Постановлението
е потвърдено с обжалваното определение. Първоинстанционният съд, след като
подробно е обсъдил доказателствения материал, е достигнал до извода, че са
изчерпани възможностите за събиране на нови доказателства, а наличните такива
не са от естество да обосноват обвинителната теза – категорични доказателства
били събрани за всичко останало, само не относно разпореждането със
запорираната вещ; не било изяснено нито кой, нито кога, къде и при какви
обстоятелства е повредил вещта, още по-малко било възможно да се изведе извод
за субективния елемент от състава на престъплението.
Въззивният съд изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи,
изведени в обжалваното определение.
От фактическа страна е установено, че свидетелката Б.П. и обвиняемият Р. са съжителствали за известен период от време. По
време на съвместния им живот пострадалата закупила телевизор марка „LG”, модел
„42LL670V”. След раздялата им телевизорът останал при обвиняемия. П. завела
гражданско дело пред Районен съд – Габрово с правно основание по чл. 108 от ЗС,
предмет на което бил и въпросният телевизор. В рамките на гражданското
производство ищцата поискала налагане на обезпечение чрез запор върху вещта.
Издадена била Заповед № 4636 от 09.11.2015 г. за запор върху телевизора. На
30.03.2016 г., в сградата на РУ на МВР – Габрово, свидетелката В. Ц. – ЧСИ с район на
действие района на ОС – Габрово, изготвила Протокол за опис на движимо
имущество, съгласно който оставила на отговорно пазене телевизора на обвиняемия
Р. При изготвяне на този протокол вещта не е представяна. Впоследствие, на
18.06.2018 г., свидетелката Ц. изготвила протокол за
принудително предаване на движимо имущество, съгласно който обвиняемият се явил
пред ЧСИ и ѝ заявил, че телевизорът не е наличен и не знае къде се
намира, поради което не може да го предаде. На 26.10.2018 г. Р. занесъл и предал на свидетелката Ц. запорирания телевизор (без захранващ кабел и дистанционно
управление), за което в кантората на ЧСИ бил съставен съответен протокол от
същата дата, в който не е отразено по вещта да има повреди. Същият ден в
кантората на ЧСИ отишла пострадалата, която огледала телевизора и установила,
че по него има пукнатини в горните ъгли на дисплея, както и деформация на
задния корпус. По-късно на същия ден обвиняемият предал на съдебния изпълнител
захранващия кабел и дистанционното управление. Впоследствие свидетелката П.
опитала да включи телевизора, при което установила, че същият не работи. Консултирала
се със специалист, който установил пукнатини на панела. Според заключението на
техническата и оценъчна експертиза, към 26.10.2018 г. телевизорът е бил в
състояние, което прави невъзможно неговото поправяне и ползване по
предназначение; щетата е тотална, а стойността на вещта е 999 лв.
При тези фактически констатация, изведени и в обжалваното определение,
изцяло правилен и съобразен с доказателствата по делото е изводът на районния
съд, че при проведеното разследване и след изпълнение на дадените указания от
предходните съдебни състави, не са установени конкретни действия на обвиняемия,
извършени през инкриминирания период от време, насочени към разпореждане с
въпросния телевизор.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за съставомерността на
деянието по чл. 217, ал. 3 от НК се изисква деецът съзнателно да е извършил акт
на юридическо или фактическо разпореждане със запорираната вещ. В случая няма
твърдения за юридическо разпореждане. Процесът на доказване изцяло е бил
насочен към изследване на въпроса за фактическо разпореждане с вещта. Събраните
в тази насока доказателства са подложени на внимателен и подробен анализ.
Неоснователно е изведено в жалбата оплакване за едностранчивост при възприемане
на доказателствените източници. Районният съд се е позовал не само на
показанията на свидетелката Р. – съпруга на обвиняемия,
а е взел под внимание показанията и на останалите свидетели, както и писмените
доказателства. На тази база е извел несъмнени изводи, че върху процесния
телевизор е бил наложен запор, като обвиняемият е бил назначен за негов пазач,
а след предаването на вещта от свидетелката Ц. на пострадалата П., последната установила повреда, която
вещо лице определя като тотална щета, водеща до невъзможност телевизорът да се
ползва по предназначение. Както правилно е посочил първият съд, в
доказателствата по делото не се съдържат никакви категорични данни нито за
местоположението на телевизора назад във времето, нито за действителното му
състояние, какво се е случило с вещта, кога и какво е отношението на обвинения
към повредата му. В тази връзка към аргументите на районния съд, които изцяло
се споделят от настоящия състав, следва да се отбележи и че съгласно чл. 400,
ал. 1, изр. второ от ГПК, при запор върху движима вещ съдебният изпълнител
извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465-472 от ГПК. В случая протоколът за опис на движимо имущество от 30.03.2016 г. е
съставен от ЧСИ В. Ц. в РУ на МВР – Габрово, в присъствието на пълномощника
на взискателя адв. Б. Телевизорът обаче не е бил представен, като в самия
протокол изрично е посочено, че оценка не му се извършва, поради липсата му.
Впоследствие, на 26.10.2018 г., в кантората на ЧСИ, при предаване на телевизора
от обвиняемия Р., не е констатирана
повреда и такава не е посочена в изготвения за случая протокол. От така
съставените документи от ЧСИ не може се установи действителното състояние на
вещта както към датата на оставянето ѝ за отговорно пазене, така и към
датата на предаването ѝ от обвиняемия. Възможно е повредата да не е забелязана
от свидетелката Ц. така, както тя твърди в
показанията си. Вярно е, че доказването по НПК е допустимо да се извършва с
всички възможни доказателствени способи. В случая, обаче, както е възприето и в
обжалваното определение, са изчерпани вариантите за събиране на нови
доказателства за това кога, кой и най-вече дали това е обвиняемият е извършил
разпоредителни действия със запорираната вещ, довели до тоталната ѝ
повреда. Както правилно е прието от районния съдия, на принципна основа даването
от Р. на различни и противоречиви
сведения за местонахождението на телевизора и неговото състояние не следва да
се третира в негова вреда и да обуславя крайни изводи за наказателната му
отговорност. Всъщност, след привличането си като обвиняем, Р. е дал обяснения само един път, като е заявил, че
разбрал от съпругата си, че тя прибрала телевизора на тавана. Тези негови
твърдения на практика не са опровергани. Останалите съждения за съобщеното от
обвиняемия се извеждат чрез показанията на свидетеля Д. Д., които съставляват
производни доказателства. Факт е, обаче, че никога Р., дори и пред свидетеля Д., не е направил признания за извършени фактически
действия на разпореждане с процесната вещ.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са проверени въведени от Р. версии, според които бил дал телевизора на
роднини, телевизорът бил дефектирал, както и че правил опит да го върне в
магазина. Съдът не намира в материалите по делото обяснения на обвиняемия с
подобно съдържание. Не е ясно въз основа на кои доказателствени източници,
събрани по реда на НПК, се извеждат съжденията за посочените версии. Изследването
на подобни твърдения обективно е и невъзможно, защото не е ясно за какви и кои
роднини става въпрос, както и защото телевизорът не е запазен, тъй като е
изхвърлен от свидетелката Б.П..
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното определение на Районен съд - Габрово
е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Обвинението
против обвиняемия Р. Р. за престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК не е доказано и са изчерпани възможностите за събиране на нови
доказателства, за да се установява кога, по какъв начин и дали обвиняемият е
увредил оставената му за пазене вещ. Не са налице фактически и правни
възможности за квалифициране на деятелност на обвиняемия и по други престъпни
състави – по чл. 216 от НК или по чл. 277, ал. 2 от НК, причината за което е
отново недоказаността на осъществените от обвиняемия конкретни фактически
действия и насочеността на умисъла му.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 334 от 12.06.2020 г. по ЧНД № 356/2020 г. по
описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено постановление на прокурор
при Районна прокуратура – Габрово от 05.03.2020 г. за прекратяване на ДП № 1752
ЗМ-416/2018 г. по описа на РУ – Габрово, водено срещу Р. И. Р. от гр. Габрово за престъпление по чл. 217, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК и е отменена мярката за неотклонение „Подписка“, взета на
обвиняемия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.