О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
София, 29.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет
и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 14091/2018 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявен е иск от С.З.Г., ЕГН ********** и К.Е.П., ЕГН **********,
чрез адв. Н.К.и Г.С., съдебен адрес: *** против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. ”*******, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата 100 000 лв. – по 50 000 лв.. за всеки ищец, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 825 от
02.03.2010 г. по гр.д.№ 2781/2008 г. на СГС, ГО, I-ви състав, на основание чл.
2, ал. 1,т. 2 ЗОДОВ съдът е осъдил П.на Р.Б. да заплати на ищците И.С.А., С.З.Г.
и К.Е.П. по 20 000 лв. неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.07.2007 г. до окончателно изплащане, като над уважената до
предявената част - от по 100 000 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни
и недоказани. С Решение № 790 от 27.10. 2010 г. САС, ГК, 8-ми състав по гр.д.№
445/2010 г. е отменил решението на СГС в частта за разликата от 15 000 лв.
до 20 000 лв. за всеки от уважените искове и в тази част за сумата от по 5 000
лв. исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
И по двете решения уважаването на исковете е поради
повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ характер от ищците и
последващото им оправдаване по същите обвинения с влязла в сила присъда.
Ищците твърдят, че са останали недоволни от посочените по
– горе съдебни актове и са подали жалба № 10984/ 29.01.2008 г. до Европейския
съд по правата на човека в гр. Страсбург, с оплакване за допуснати нарушения от
РБ, чрез ПА.та, следствието и съдилищата, които са се произнесли по случая със
съответните актове: незаконно повдигнати обвинения, по които е постановена
влязла в сила оправдателна присъда - нарушение по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ в
тогавашната актуална редакция; нарушено право за справедливо разглеждане на
делото в разумен срок - нарушение по чл. 6, т. 1 ЕКПЧ; несъобразяване с
императивната презумпция за невиновност - нарушение по чл. 6, т. 2 ЕКПЧ;
накърнено право на ищците на лична свобода и сигурност - нарушение по чл. 5, т.
1, пр. 1 ЕКПЧ; неосигурено право на
ищците от РБ на ефективни вътрешноправни средства за защита на нарушени права
по Конвенцията - нарушение по чл. 13 от същия нормативен акт.
С решение, взето между 05.09.2013 г. и 19.09.2013 г.
едноличен състав на ЕСПЧ е оставил жалбата на ищците без разглеждане като
недопустима, поради неизчерпване вътрешноправните средства за защита, каквито
са новоприетите към момента на постановяване на цитираното решение - чл.2б ЗОДОВ и чл.60а ЗСВ, признати от ЕСПЧ за ефективни вътрешноправни средства за
защита.
В тази връзка е предявена
настоящата претенция срещу П.на Р.Б. за заплащане на обезщетение в посочения размер
– по 50 000 лв. за всеки ищец, - за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законните последици – лихва и
разноски.
Представил
е и е изискал прилагане на писмени
доказателства. Поискал е допускане на гласни такива.
В хода по същество моли
съда да уважи предявения иск със законните последици – лихва и разноски по
списък.
Ответникът ПА. НА Р.Б. оспорва оспорва така
предявения иск изцяло – както по основание, така и по размер, включително и
претендираната лихва.
Оспорва исковете за неимуществени вреди като недопустими,
поради това, че разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ, в сила от 15.12.2012 г., няма
обратно действие. Наказателното производство, послужило като основание на
исковата претенция, е приключило срещу ищците с влязла в сила на 30.07.2007 г.
оправдателна присъда, т.е. преди влизане на чл. 2б ЗОДОВ в сила.
Заявява, че с нормата на § 8, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗОДОВ е
предвидена възможност лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на
човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни
средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните
инстанции, да подадат заявления за обезщетение по реда на глава Трета „а“ ЗСВ,
а не да търсят защита чрез иск по чл. 2б ЗОДОВ.
Прави възражение за изтекла 5-годишна давност на
претенциите за обезщетение за неимуществени вреди.
На самостоятелно основание заявява, че, видно от
приложените към исковата молба решения, търпените от ищците неимуществени вреди
са били предмет на обезщетение, определено с влязъл в сила съдебен акт, поради
което, според него, присъждане на повторно обезщетение за продължителността на
наказателното производство би нарушило принципа залегнал в чл. 52 ЗЗД и би
довело до неоснователното им обогатяване.
Счита, отделно от това, размерът на исковите претенции от
по 50 000 лв. всяка за завишен и в несъответствие с чл.52 ЗЗД.
Твърди, че не са представени доказателства за търпени
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с действия на представители
на ответника.
Представил е писмени доказателства, изискал е и прилагането
на такива.
В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан по съображения в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено и прието като доказателство н.о.х.д.
№ 0287/2005 г. по описа на Софийски военен съд, от което е видно, че с влязъл в
сила съдебен акт на 30.07.2007 г. ищците са били оправдани изцяло по
повдигнатите им през 2000 г. обвинения за извършени престъпления по чл. 131,
ал.1, т.2, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК.
Наказателното производство е било образувано срещу
обвиняемите, съответно: срещу С.Г. и К.П. – на 26.04.2000 г., а срещу И. А. на
14.06.2000 г.
Поради секретния си характер делото се съхранява в
секретно деловодство на СГС, а, тъй като настоящото дело не е засекретено,
настоящият съдебен състав не следва да публикува намиращите се в него
доказателства, даващи основание на съда да формира волята си.
Присъдата на СВС е била протестирана пред Военно
Апелативния съд на Р.Б. и по образуваното н.д. № 0215/2006 год. с решение №
0113, влязло в сила на 30.07.2007 год. съдът е изменил постановената
първоинстанционна присъда, като е оправдал И. С. А. поради липса на извършено
престъпление, а С.З.Г. и К.Е.П. - поради това, че деянията не съставляват
престъпление, на основание чл.78, ал.1, т.1 ЗМВР.
Между страните не се
спори, че с решение № 825 от 02.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 2781/2008 г.
на СГС, I-1-ви с-в, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ ответникът ПА. на Р.Б.
е осъден да заплати на ищците С.З.Г. и К.Е.П. и на И.С.А. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер по 20 000 лв. на всеки от тях, със
законната лихва, считано от 30.07.2007 г. до окончателно изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер - 100 000 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Решението на СГС е изменено с решение № 790 от 27.10. 2010 г.
САС, ГК, 8-ми състав по гр.д.№ 445/2010 г., като сумата, присъдена на всеки е в
размер на по 15 000 лв. Цитираните решения са влезли в сила.
Установява се, че ищците
са подали заявление, вх. Рег. № РС-17-212/25.05.2017 г. по описа на ИВСС за
присъждане на обезщетение по реда на Глава 3-та ЗСВ, което е отхвърлено, като
просрочено с писмо, изх. № 94-00-215/2017 г.
По искане на ищците по делото бе разпитани свидетелят Б. З. П.
Той заяви, че познава ищците, били са колеги, дълги
години са работили заедно в ЦС БОП, НС БОП и ГД БОП. Знае за образуваното срещу
тях и И. С. А. следствено дело, след това съдебно производство, по обвинение за
лека телесна повреда – досъдебното производство е било над 5 години, а общата
продължителност, заедно с наказателното дело, е 8 години – за лека телесна
повреда при изпълнение на служебните им задължения. Делото е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда в СВС, като се доказало, че подсъдимите
/ищци/ са си изпълнили служебните задължения. Свидетелят заявява, че с ищците
останали приятели, но други техни приятели се отдръпнали.
По – нататък свидетелят каза, че ищците винаги са се
явявали на насрочените в съда заседания, пускали са множество молби за
приключване на делото в нормален срок, но той не може да каже какво е станало с
молбите им. Знае, че няколко пъти делото е връщано от съда, на ПА.та, после на
следствието за доразследване. Ищецът С.Г. не издържал на всичко станало и
напуснал работа, бил изключително притеснен. След това свидетелят продължил да
се вижда често с ищците – по веднъж седмично. От тях знае за голямото забавяне.
С К.П. работели заедно, той външно не показвал как се чувства. Повечето колеги
се отдръпнали като разбрали, че има образувано наказателно дело и спрели
контактите си с тях.
Проданов заяви, че всичко това се отразило изключително
негативно на двамата – преди имали приятелски кръг, с общи интереси, които се
отдръпнали. Ищците се отдръпнали, депресирали се, затворили се в себе си, не
искали да контактуват с никого, отслабнали, било спряно кариерното им
израстване. Понастоящем К.П. работи в системата на МВР, но сменил няколко пъти
работата си, а С.Г. е пенсионер. Въпреки
оправдателната присъда по отношение на тях, двамата още не са същите хора.
Изложеното се доказва от приетите
от съда и неоспорени от страните писмени, гласни доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2Б ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 50 000
лв. да всеки ищец в резултат от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и
решаване в разумен срок на наказателно производство, по което той е пострадал, ведно със законните
последици – лихва и разноски.
Посочената разпоредба предвижда отговорност за действията на органите на съдебната
власт, изразяващи се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
Според чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
При разглеждане на исковете съдът взема пред вид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
предпоставя право на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
Безспорно се установява
образуваното срещу ищците и друг техен колега наказателно производство –
започнало на фаза следствие съд през 2000 г. и приключило на съдебна фаза съд през месец юли 2007 г.
Не се спори, че делото
се е водило продължително време – повече от седем години и накрая ищците и
техния колега са били оправдани.
Доказа се също, че с
Решение № 825 от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 2781/2008 г. на СГС, ГО, I-ви състав е
била уважена предявената претенция от И.С.А., С.З.Г. и К.Е.П. срещу ПА. на Р.Б.
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от забавено правосъдие в размер по 20 000 лв. за всеки
ищец, ведно със законните последици, а с решение № 790 от 27.10. 2010 г. САС,
ГК, 8-ми състав по гр.д.№ 445/2010 г. сумата е изменена частично на по
15 000 лв.
Доказа се също и
инициираното през 2013 г. от ищците производство до Европейския съд по правата
на човека за допуснати нарушения на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ, е приключило през 2013
г., като жалбата им е оставена без разглеждане едноличен състав на ЕСПЧ, като
недопустима, поради неизчерпване вътрешноправните средства за защита.
Доказа се и че подаденото
от ищците през 2017 г. заявление до ИВСС за присъждане на обезщетение по реда
на Глава 3-та ЗСВ, е отхвърлено, като просрочено.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава и, по – точно, съобразно предвидената специална норма на чл. 2Б ЗОДОВ –
на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съобразно
прокламираното в чл. 6, ал. 1 на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
Европейският съд по правата на човека в практиката си
приема, че нарушаването на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок предполага анормалното функциониране на съдебната система и,
следователно, подлежи на компенсиране. При преценка дали е налице нарушаване на
това право следва да се вземат пред вид особеностите на всеки отделен случай в
светлината на конкретната материя, сложността на процеса, процесуалното
поведение както на заинтересованото лице, така и на съответните власти, оторизирани
със случая. Ако бъдат установени продължителни периоди на бездействие, или
липса на резултат от извършени процесуални действия от страна на компетентните
органи между отделните фази на процеса, като доказателство за бездействието им,
въпреки наличието на трудности от обективен характер, съдът констатира липсата
на решаване на делото в разумен срок. И това е така, защото, както посочва в
практиката си ЕСПЧ, компетентните в съответната държава съдебни власти са
длъжни да вземат всички необходими мерки за приключване на делото с
постановяване на влязъл в сила съдебен акт в разумен срок
От ответната
страна в отговора са направени няколко възражения по съществото на спора, по които съдът
дължи произнасяне.
На първо място
ответникът се позовава на разпоредбата на § 8, ал. 2 ПЗР на
ЗИДЗОДОВ, заявявайки, че тя която предвижда възможност лицата, чиито жалби пред
Европейския съд по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на
новосъздадените вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са
приключили пред националните инстанции, да
подадат заявления за обезщетение по реда на глава Трета „а“ ЗСВ, а не да търсят
такава чрез иск по чл. 2б ЗОДОВ. Посочената норма предоставя на тези лица 6-месечен срок от
влизането в сила на закона или от уведомяването им от
регистратурата на Европейския съд по правата на човека.
По делото безспорно се доказа, че, след приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда по отношение на
ищците, по предявен от тях иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ с влязло в сила
решение на СГС им е присъдено обезщетение, доказа се и отхвърляне на подадената
от тях жалба до ЕСПЧ на описаните по – горе основания. От страна на ищците е
инициирано и производство по чл. 60а и сл. ЗСВ за присъждане на обезщетение по
административен ред, но такова не е присъдено, поради изтичане на шестмесечния
преклузивен срок за подаване на заявление.
Ищците се позовават на решението на ЕСПЧ и заявяват, че
цитираните в него новосъздадени вътрешноправни средства за защита, послужили
като мотив за отхвърляне на жалбата, следва да се тълкуват като предявяване на
иск по чл. 2б ЗОДОВ, а не на търсене на обезщетение по административен ред по
Глава Трета от ЗСВ и, в този смисъл, претенцията им е допустима.
Настоящият съдебен състав, обаче, не споделя тази ищцова
теза. По отношение на исковия път на защита по чл. 2б ЗОДОВ е налице влязло в
сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо и, очевидно, при
липсата на инициирано и проведено административно производство за присъждане на
обезщетение по Глава Трета ЗСВ към момента на постановяване на решението на
ЕСПЧ, то е следвало да се тълкува именно в посочения смисъл. Производство по
чл. 60а и сл. ЗСВ е инициирано и приключило без присъждане на обезщетение,
обаче, поради преклудиране на правото за това. По тази причина съдът намира, че
към настоящия момент ищците не разполагат с правната възможност да предявят иск
по чл. 2б ЗОДОВ, което води до недопустимост на производство по него.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, като бъде
отменен и даденият ход по същество на делото.
Пред вид прекратяване производството по делото съдът
намира, че не следва да се произнася по останалите възражения на ответника по
същество, включително и това за изтекла давност.
Водим от горното
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА дадения ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№14091/2018 г., като
НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: