№ 195
гр. Разград, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
С.на К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20233300500278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. В. Й., подадена чрез пълномощник, против
решение № 426/7.07.2023г., постановено по гр.д. № 1948/2022г. по описа на РС Разград, в
частта, с която в производство по извършване на делба е разпределено в дял на другия
съделител П. Б. жилище – апартамент със застроена площ 59,55кв.м., находящо се в
гр.Разград, ***. Жалбоподателят се позовава на незаконосъобразност на съдебния акт
поради неправилно приложение на материалния закон. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част, като вместо това постанови ново, с което да приложи друг
способ за извършване на делба – изнасянето на този имот на публична продан, след което да
постанови ново уравнение на дяловете съобразно разпределянето на останалите земеделски
имоти между съделителите.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от П. В. Б..
Постъпила е въззивна жалба от П. В. Б., подадена чрез пълномощник, против същото
решение в частта, с която при извършено уравнение на дяловете между двамата съделители,
същата е осъдена да заплати на С. Й. сума над 9784лв. до 16 700лв. Жалбоподателят счита,
че решението в обжалваната част е необосновано, тъй като не кореспондира на събраните
доказателства и по-конкретно на заключението на изготвената съдебно-оценителна
експертиза. Моли съда да отмени съдебния акт в частта, с която е осъдена да заплати на
другия съделител сума над 9784лв. до 16 700лв. за уравнение на дяловете.
1
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от С. В. Й..
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: с решение № 52/29.01.2023г., влязло в сила на
28.02.2023 г. съдът е допуснал съдебна делба между страните на следните недвижими
имоти: 1. Самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на трети етаж в жилищна
сграда с идентификатор ***, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящо се от една
спалня, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59,55 кв.м., при права 5/6
ид.ч. за П. Б. и 1/6 ид.ч. за С. Й.; 2. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-278/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, нива в село
***, община Разград, местност ***, с площ от 14602 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята 4, с номер
по предходен план 038196, при права 5/6 ид.ч. за С. Й. и 1/6 ид.ч. за П. Б.; 3. Поземлен имот
с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-278/08.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, нива в село ***, община Разград, местност ***, с площ
от 14951 1 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно
ползване – нива, категория на земята 3, с номер по предходен план 038085, при права 2/3
ид.ч. за С. Й. и 1/3 ид.ч. за П. Б. и 4. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-278/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, нива
в село ***, община Разград, местност ***, с площ от 10550 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята 3, с номер
по предходен план 038106, при права 2/3 ид.ч. за С. Й. и 1/3 ид.ч. за П. Б..
Във втората фаза на делбата двете страни са отправили възлагателни претенции по
чл.349 ал.2 ГПК, но в с.з. от 18.05.2023г. ответницата е заявила, че никой от съделителите не
отговаря на изискванията на закона за възлагане на жилището.
От изготвеното и прието заключение по назначената от първостепенния съд съдебно-
техническа и оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на жилището с
адрес гр. Разград, ул. *** е 64 800 лв. и е неподеляемо съобразно квотите на страните.
Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** – нива в с.***, е 36 900лв. и не е
поделяем съобразно правата на страните. Пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор *** – нива в с.***, е 37 800лв., същият е реално поделяем съобразно правата
на страните. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** – нива в с.***, е 26
600лв. и е реално поделяем съобразно правата на страните. От заключението може да се
направи извод, че съобразно дяловете на съделителите над всеки от имотите и пазарната
стойност на последните, за П. Б. се формира дял на обща стойност 81 616,67лв., а за С. Й. –
84 483,33лв.
Изготвеното пред РС Разград заключение включва шест проекта за делба на имотите,
четири от които са с предмет само земеделските земи, а два от тях включват всички
допуснати до делба имоти – жилището и земеделските земи. Заключението не е оспорено от
страните, вкл. и в частта относно пазарната стойност на имотите и тяхната поделяемост.
2
Установява се от св.показания на М. Н., живуща в съседен на допуснатия до делба
апартамент, че съделителите и техните родители са живели в жилището заедно, докато
страните заминали да учат висше образование и след това заживели на други места – ищцата
в гр.Гоце Делчев, а ответницата – в с.***. След като през 2011г. починал наследодателят В.
М., съпругата му Н. останала да живее сама в апартамента допреди две години, когато П. Б.
се върнала при майка си, за да полага грижи за нея, предвид влошеното й здравословно
състояние.
С. Й. е придобила недвижим жилищен имот в с.*** съгласно НА № 171/6.05.1994г. за
продажба срещу задължение за гледане и издръжка.
П. Б. притежава определените с решението в първата фаза на делбата идеални части
от апартамента – предмет на делба.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Въззивната жалба на С. Й. срещу решението на РРС в частта, с която жилището е
разпределено в дял на П. Б., вместо да бъде изнесено на публична продан, е неоснователна.
Способите за извършване на делбата са възлагане в дял, жребий, разпределяне на
имотите и изнасяне на публична продан.
Районният съд е отрекъл възможността за възлагане на апартамента в дял на всеки от
съделителите, поради липсата на законовите предпоставки на чл.349 ал.2 ГПК. Въззивният
съд споделя този извод. Преди всичко следва да се уточни, че според т. 8 от ТР №
1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2004 г., при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288 ал.3 ГПК /отм., сега
чл.349 ал.2 ГПК/ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия
жилищен имот на публична продан. При действието на новия ГПК обаче е налична трайно
утвърдена практика на ВКС, с която се приема, че сделките, сключени между
сънаследниците с части от делбения имот, какъвто е и настоящият случай, макар и да сочат
на хипотеза на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане – а именно в
рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследственият неподеляем
недвижим в полза на сънаследника, който е заявил в срок възлагателната си претенция и
отговаря на изискванията на закона, като се избегне изнасянето имота на публична продан
/така решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., ГК и решение №
144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК/.
Въпреки това, по делото се установява, че нито Б., нито Й. са живели в жилището към
2011г., когато е открито наследството на В. М.. Липсата на този елемент от фактическия
състав на чл.349 ал.2 ГПК води до неприложимост на способа по чл.349 ал.2 ГПК и прави
безпредметно изследването на другата кумулативно изискуема законова предпоставка дали
съделителите с отправена възлагателна претенция притежават друго жилище.
Що се отнася до изнасянето на апартамента на публична продан, каквото е искането
във въззивната жалба на С. Й., следва на първо място да се уточни, че публичната продан
като способ за ликвидиране на съсобствеността е задължителна само в случаите на
3
неподеляем имот, който едновременно с това не може да бъде поставен в нито един от
дяловете и само с продажбата му съсобствениците ще получат най-справедливо парично
възмездяване – в този смисъл са задължителните указания в т. 8 от ТР № 1/2004г. на ОСГК
на ВКС. Безпротиворечива е съдебната практика по делата за делба, според която водещо е
правото на всеки съсобственик да получи реален дял. Когато има реални дялове за всеки
съделител, те се разпределят между тях и имотите не се изнасят на публична продан /така
определение № 106 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2013 г., I г. о./. Ето защо
претенцията на жалбоподателката Й. за прилагане на този способ за делба на жилището е
неоснователна.
Между оставащите два способа – жребий или разпределяне по реда на чл.353 ГПК,
водещ принцип за извършване на делбата е дали съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно. Делбената маса включва достатъчно имоти и
възможност всеки съделител да получи реален дял, но същевременно се установява, че
допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по площ, стойност и
предназначение, а същевременно дяловете на съделителите във всеки от имотите са
различни. При това положение тегленето на жребий е невъзможно по смисъла на т.5, б."б"
ППВС № 7/73 г.
Възможният и най-адекватният способ за извършване на делбата в настоящия случай
остава разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК, който е и избраният от
първостепенния съд способ. Съобразно съдържащите се в тълкувателно решение № 2 от
11.04.2022 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г. задължителни указания, за
прилагането на този способ не е необхоД. допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид
и предназначение (еднородни).
Предвид горното, решението в частта, с която жилището в гр.Разград е разпределено
в дял на П. Б., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба на П. Б. е основателна. Посочено бе по-горе, че съобразно правата
на страните във всеки имот и пазарната стойност на всеки от имотите, общата стойност на
дела на П. Б. е 81 616,67лв., а на С. Й. – 84 483,33лв. Разпределените на Б. имоти са на обща
стойност 91 400лв., т.е. с 9783,33лв. повече от нейния дял в общата делбена маса, а
разпределените на С. Й. имоти са на обща стойност 74 700лв., т.е. с 9783,33лв. по-малко от
нейния дял в общата делбена маса. За уравнение на дяловете Б. следва да заплати на Й. тази
сума, а не определената от първостепенния съд сума 16 700лв. Решението в частта, с която
П. Б. е осъдена да заплати на С. Й. сума над размера 9783,33лв. до размера 16 700лв. е
необосновано и следва да бъде отменено.
Така определената сума от 9783,33лв. за уравнение на дяловете не е значителна,
както твърди жалбоподателката С. Й. в нейната жалба, тъй като съставлява по-малко от 1/10
част от стойността на делбената маса, цялата на стойност 166 100лв.
В останалата част решението не е обжалвано.
Жалбоподателят С. Й. претендира присъждане на разноски. Нейната жалба обаче е
4
неоснователна, а освен това с въззивното решение не се определя различна стойност на
дяловете и при това положение не са налице предпоставките на чл.355 ГПК за присъждане
на разноски в нейна полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 426/7.07.2023г., постановено по гр.д. № 1948/2022г. по описа на
РС Разград, само в частта, с която П. В. Б. е осъдена да заплати на С. В. Й. за уравнение на
дяловете сума над размера 9783,33лв. до размера 16 700лв.
Потвърждава решение № 426/7.07.2023г., постановено по гр.д. № 1948/2022г. по
описа на РС Разград, в частта, с която с която на осн. чл.353 ГПК е разпределен в дял на П.
В. Б. недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Разград, находящ се в гр.Разград,
***, представляващ жилище – апартамент със застроена площ 59,55кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение с площ 3кв.м., както и 1,51% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5