№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 7.01. 2021 г.,в състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна
Бахчеван
при секретаря Наталия Зирковска
с
участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2725
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по жалба на „Ц. 001“ ООД, представлявано от Е.Д.Ц., против решение № 260354/ 6.11.2020 г. по НАХД № 3101/2020 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Варна НП № 23-0000302/ 8.04.2020 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи, които се квалифицират
като такива за материална
незаконосъобразност на обжалваното решение, се иска отмяната
му и постановяване на друго такова по
съществото на делото за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с
подадената от упълномощения адвокат Ив. Г. молба с.д. 143/6.01.2021 год.
Ответникът РД „АА“- Варна , с представения писмен отговор
на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и прави
възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен
контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена на настоящият касатор
имуществена санкция в размер на 1000
лв. на основание чл. 178б,ал.4,т.4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 24а,ал.1,т.3 от Наредба № 37/2.08.2002
г. на МТС , а именно : затова, че на 24.01.2020 г. в гр. Варна , учебен център „Ц. 001“ ООД за
извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, не е организирал дейността на учебния център да се извършва
в помещение, използвано за офис, което да отговаря на изискванията на чл.6а,
ал.1,т.5 от Наредба № 37/2.08.2002 г. на МТС , тъй като на входната врата на
учебния център не е поставено обявеното работно време на центъра.
За да потвърди НП , районният съд е приел за установени изложените в него факти, за чиято правната квалификация приема
, че изключва приложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се
отличавало с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
Касационният
съд намира, че е налице изложеното в
жалбата основание по чл.348,ал.1,т.1 от
НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон.
Всички
изложени в касационната жалба възражения са несъстоятелни с изключение на това относно маловажността на нарушението. Извършването
на деянието е установено от събраните по делото доказателства, като същото е
извършено в предвидената в чл.178б, ал.4, т.4 от ЗДвП форма на допустителство –
деянието е описано в НП като бездействие / не е организирал/ , т.е. тази пасивната
форма предполага именно допустителството
за разликата от активната форма „разпореди“, която предполага активно деяние, т.е. действие. Правилно
е определен в НП и субекта на нарушението – съгласно цитираната в НП разпоредба
на чл.24а, ал.1,т.3 от Наредба №
37/2.08.2002 г. на МТС , именно лицето получило разрешение за теоретично и
практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжно
да организира дейността в офис, който
отговаря на изискванията, определени в чл.6а от Наредбата. Същевременно и доколкото в НП не са
описани данни нарушеното изискване по чл.6а, ал.1, т.5 от Наредбата да се е отразило
по какъвто и да било начин върху работата
по същество на учебния център, включително върху нейното качество, то касационният съд намира, че конкретното нарушение действително
се отличава със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същият вид. Независимо, че нарушението е
формално по своя характер, то степента на обществената му опасност е понятие с комплексен характер, при
което конкретната такава не следва да бъде преценявана изолирано, както
неправилно е бил приложен материалния закон от страна на
административно-наказващия орган. По тези съображения, съобразно критериите на
чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК , нарушението представлява маловажен
случай, при който и съгласно чл.28 от ЗАНН не е следвало да се издава НП,
съответно издаденото такова се явява материално незаконосъобразно. Като не е
съобразил тези обстоятелства и е потвърдил незаконосъобразното НП вместо да
отмени същото, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на постановеното от
него решение.
След
отмяната на въззивното решение и при решаване на спора по същество от страна
на касационния съд в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК, НП
следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.
При
този изход на делото, претенцията на касатора по чл.63, ал.3 от ЗАНН за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна - по делото е осъществено процесуално
представителство и защита от адвокат И.Г.. Според приложеният на л. 5 от делото
договор за правна защита и съдействие № 27/12.11.2020 г. , имащ характера и на
разписка за плащане, платеното от касатора адвокатско възнаграждение е в размер
на 300 лв. Същото е в минималния размер
по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
на ответника за прекомерност е неоснователно. Доколкото нормата на чл.63,ал.3
от ЗАНН препраща към АПК, то касаторът
не е съобразил претенцията си за разноски с изискването на чл.144 от АПК във
вр. с чл.80 от ГПК за представяне на списък на разноските. В тази връзка, не е
достатъчно обосноваването на претенцията с цитирането на относимите правни норми и тъй
като в случая не е посочен размер на разноските, касационният съд намира, че
следва да се присъдят такива единствено за касационната инстанция, т.е. в
размер на 300 лв.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260354/ 6.11.2020 г. по НАХД № 3101/2020 г. по описа на ВРС , с което е потвърдено издаденото от и.д.
директор на РД „АА“-Варна НП №
23-0000302/8.04.2020 г. и „Ц. 001“ ООД-Варна е осъдено да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от и.д. директор на Регионална
дирекция „АА“- Варна НП № 23-0000302/8.04.2020
г. , с което на основание чл.178б, ал.4,
т.4 от ЗДвП е наложена на „Ц.
001“ ООД имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на „Ц. 001“ ООД , ЕИК ***, адрес : гр. ***сумата от
300 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :