ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. Силистра, 03.06.2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
разгледа КАНД № 38 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – Бургас срещу решение № 15 / 11.03.2021 г. по АНД № 245 / 2020 г. на Районен съд – Тутракан, с която се иска отмяната на горепосоченото решение.
С разпореждане № 48 / 29.04.2021 г. Административен съд – Силистра задължи Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе в 7-дневен срок от съобщаването на разпореждането, посредством писмена молба от началника на отдела или от овластен от началника на отдела пълномощник, да потвърди подаването на касационната жалба срещу решение № 15 / 11.03.2021 г. по АНД № 245 / 2020 г. на Районен съд – Тутракан. Със същото разпореждане бе задължена ИАРА – Бургас в 7-дневен срок от съобщаването на разпореждането да представи доказателства за датата на изпращане на касационната жалба по пощата, тъй като клеймото върху пощенския плик е нечетливо. В разпореждането бе отразено указанието, че при неизпълнение на задълженията, произтичащи от разпореждането, производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е съобщено на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе на 10.05.2021 г., а на ИАРА – Бургас – на 14.05.2021 г., но към настоящия момент не е изпълнено.
Касационната жалба е недопустима с оглед на следните съображения:
1. Страна в производството пред Районен съд – Тутракан е бил Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, а не ИАРА – Бургас, поради което последната не разполага с процесуална легитимация и следователно няма право на касационна жалба. С оглед на това Административен съд – Силистра дори не бе длъжен да дава указания с разпореждане № 48 / 29.04.2021 г., тъй като, съгласно мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1 / 17.07.2001 г. на ВКС, когато липсва правен интерес или процесуална легитимация, прекратяване се постановява, без да се дават указания за отстраняване на нередовностите по сезирането на съда. В случая все пак такива указания бяха дадени, но не бяха изпълнени в определения срок.
2. Не може да се приеме евентуалният аргумент, че ИАРА – Бургас разполага с право на жалба по силата на чл. 210, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 13 / 2020 г.). Това би означавало, че ИАРА – Бургас би могла да бъде надлежна страна пред Районен съд – Тутракан, но не е била конституирана като такава и вместо нея неправилно е конституиран Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе. Във връзка с това трябва да се има предвид, че надлежната страна в административнонаказателния процес се определя от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 13 / 2020 г.). Според тази разпоредба, пасивно легитимиран да участва в производството пред районния съд е „учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш“. В конкретния случай наказателното постановление е издадено от началника на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе. Следователно, за да се определи пасивно легитимираната страна във въззивното производство, трябва да се индивидуализира учреждението на началника на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе.
В действащата нормативна уредба липсва легална дефиниция на термина „учреждение“. В правната теория понятието за учреждение е формулирано по следния начин: „Органът на държавното управление и намиращите се под негово пряко подчинение и ръководство други административни органи заедно с придадения към тях помощен персонал от служители и работници образуват отделно държавно учреждение, на разположение на което са дадени необходимите му средства, съоръжения и имущества“ (Дерменджиев, И., Д. Костов, Д. Хрусанов. Административно право на Република България. Обща част. Четвърто преработено и допълнено издание. С.: Сиби, 2001, с. 21). Цитираната дефиниция не обвързва понятието за държавно учреждение с това дали същото има качеството на юридическо лице. Причината за липсата на подобна обвързаност е обяснена така: „Са ли всички учреждения граждански правосубектни, т.е. юридически лица? Законодателят не дава положителен отговор на този въпрос и съвсем правилно. Защото може в едно учреждение да има няколко граждански правосубектни единици и, обратно, може да няма нужда да се признае гражданска правосубектност“ (Таджер, В. Гражданско право на Народна република България. Обща част. Дял ІІ. С.: Наука и изкуство, 1973, с. 110). Към цитираното по-горе, като характеристика на учрежденията, може да се добави и това, че е напълно възможно дадена публичноправна единица да бъде учреждение и същевременно, заедно с множество други учреждения, да бъде елемент на едно съставно учреждение. Например Агенция "Митници" безспорно е държавно учреждение, но същото е разгънато вертикално и хоризонтално в множество структурни единици (чл. 7 – 8 ЗМ). За определени единици от митническата структура законът изрично използва термина „митнически учреждения“ (чл. 69 ЗЕКПСОИТДУ, чл. 77, ал. 1 ЗУО), респ. „митническо учреждение“ (чл. 90, ал. 1 ЗДДС). Това означава, че схемата „учреждение в учреждение“ е напълно възможна.
Съобразно така формулираните принципни положения относно същността на учреждението трябва да се формира заключение за страната в настоящото производство, която разполага с право на касационна жалба. Няма съмнение, че ИАРА – Бургас е държавно учреждение, но този факт сам по себе си не може да изключи възможността Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, въпреки че е структурна единица на ИАРА – Бургас, също да се ползва от статута на учреждение. Че това е така, проличава от нормативните характеристики на отдела – касае се за териториално обособена административна единица, чиято цялостна дейност се ръководи от началника на сектора (чл. 14, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури). Последният разполага с делегирана компетентност за издаване на наказателни постановления по чл. 91, ал. 4 ЗРА. Следователно става дума за орган на държавното управление, под чието пряко подчинение и ръководство се намира структурно обособена администрация. С оглед на това Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе се явява надлежното учреждение, което има право на касационна жалба по настоящото дело. ИАРА – Бургас е учреждение, но не е надлежно учреждение, тъй като ИАРА – Бургас не се намира под прякото подчинение и ръководство на автора на процесното наказателното постановление. Обратното би означавало, че почти по всички административнонаказателни дела страна трябва да бъде или министерство, или ведомство (централно учреждение), въпреки че наказателното постановление е издадено от регионален административнонаказващ орган. Подобна теза е неоправдана както в практически, така и в теоретичен план.
3. Недопустимо е да се упражнява правото на жалба на нисшестоящо учреждение от висшестоящо учреждение. След като на ръководителя на нисшестоящото учреждение е делегирана компетентност за издаване на наказателното постановление, то и процесуалните права, възникнали по повод упражняването на делегираната компетентност, следва да бъдат на учреждението, ръководено от адресата на делегацията. Тяхното изземване от висшестоящото учреждение е съизмеримо с материалноправното изземване на компетентност, което е юридически неприемливо. Освен това изпълнителният директор на ИАРА – Бургас дори не е автор на процесната делегация (последната изхожда от министъра на земеделието и храните).
4. Въззивното решение е съобщено на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе на 18.03.2021 г. Касационната жалба е заведена в районния съд с входящ номер от 05.04.2021 г., т.е. след изтичането на 14-дневния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 13 / 2020 г.). При положение че пощенското клеймо е нечетливо и че ИАРА – Бургас не изпълни разпореждането на съда да представи доказателства за датата на изпращане на касационната жалба по пощата, за дата на подаване на жалбата трябва да се приеме 05.04.2021 г, което означава, че тя е просрочена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 215, т. 1 и т. 3 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 13 / 2020 г.), съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас срещу решение № 15 / 11.03.2021 г. по АНД № 245 / 2020 г. на Районен съд – Тутракан и ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 38 / 2021 г. на Административен съд – Силистра.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.