№ 20341
гр. С., 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110165575 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу П. А. Й., с която по реда
ни чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както
следва: 17,16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. О. 1, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, аб.№ ****** за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от
13.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата 3,94 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 04.06.2024 г., за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36016/2024 г. по описа на СРС, 182-
ри състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 1, находящ се гр. С., жк. О. 1, бл. ***, вх. *, ет. *, с аб. №
******, като ответника има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът П. А. Й. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В
депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение е оспорил процесните вземания при
твърдението, че от 2002 г. не ползва парно и топла вода, като е махнал всичко, а от
2012 г. и целият блок се е отказал от парно.
1
Третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД взема становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 20.09.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36016/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав, в полза на
„Т. С.“ ЕАД срещу П. А. Й. за следните вземания: сумата от 17,16 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 3,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 04.06.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът П. Й. е депозирал
възражение, че не дължи вземането по издадената заповед аз изпълнение. Исковата
молба е депозирана в едномесечния срок за оспорените вземания.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период,
ответникът е била клиент на топлинна енергия и за нея е възникнало задължение да
заплати на ищеца стойността на услугата дялово разпределение, че услугата е
предоставена, размера на дължимата цена за нея и настъпване на падежа на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната
практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на
топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата
норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие
между страните по основните елементи на договора, като в последния случай
доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по
общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Освен съответното качество (собственик или ползвател на топлоснабден имот),
за да има качеството на потребител, респ. купувач на топлинна енергия, съответното
лице следва и да потребява такава – било за отопление на имот, било за битово горещо
водоснабдяване или да ползва облагите от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в съответната етажна собственост.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че не е установена легитимацията на ответника на купувач на топлинна
енергия през периода. Възражението на ответника, че в имота му не се ползва никаква
топлинна енергия от 2002 г. се установява от представените от третото лице помагач
документи, както и от приложения по делото Протокол от ОС на ЕС от 13.02.2002 г.
2
Видно от приетия като доказателство Списък на етажните собственици към Протокол
от ОС на ЕС за ответникът е вписано „пълно изключване“. Установява се от
представените от третото лице-помагач два броя индивидуална справка за отопление
за исковия период, че в имота не е ползвана никаква топлинна енергия (дори такава,
отдадена от сградна инсталация, която видно от същите възлиза на 0 лева), както и че
през процесния период ищецът не е фактурирал продажба на каквито и да било услуги
за процесния имот. За пълнота следва да се посочи, че не се установява да е
разпределяна и ТЕ, отдадена от сградна инсталация и на останалите етажни
собственици. Следователно и се налага изводът, че ответникът няма качеството на
купувач на топлинна енергия и страна по правоотношение с ищеца, след като не
ползва никаква енергия, която последният продава.
В настоящото производство ищецът претендира от ответника заплащането на
цената на услугата дялово разпределение на ТЕ в сграда в режим на етажна
собственост, като предмет на спора са вземания за цената на услугата, извършвана от
помагача и лихва за забава върху същата.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. Ищецът твърди, а и това се установява от представените по
делото документи, че услугата се е извършвала от третото лице помагач. Във връзка с
легитимацията си се позовава на публично известните общи условия към договорите
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, приети по делото като
доказателство. Според същите условия редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „Т. С.“ ЕАД. Доколкото обаче съдът
достигна до извод, че между страните липсва договорно правоотношение, породено от
договор за продажба на ТЕ, то тези общи условия не обвързват ответника.
Следователно и за ищеца не е налице материална легитимация да претендира
това вземане от ответника, след като дяловото разпределение не е осъществявано от
него.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответника, който не се
установява да е сторили такива
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П. А. Й., ЕГН
********** за установяване дължимостта на сумите, както следва: 17,16 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за имот, находящ
се на адрес: гр. С., жк. О. 1, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, аб .№ ****** за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2024г. до
изплащане на вземането, както и сумата 3,94 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 04.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36016/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т. С.“ ЕООД
на страната на „Т. С.“ ЕАД.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4