№ 150
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100512148 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20100 от 18.08.2023 г. на СРС, 52 с - в по гр. д. № 8744/2018 г. М.
М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 719. 37 лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода
от 07.02.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, а на основание
чл. 86 ЗЗД за сумата от 84. 89 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2015 г. до 18.01.2018 г. С решението исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за отхвърлени за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 1 163. 78 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 06.02.2015 г., а
по чл. 86 ЗЗД - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 228.
88 лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото.
Недоволна от решението в частта, в която исковете са уважени е останала
ответницата М. М.. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е обсъдил довода
за недопустимост на исковете срещу нея поради липса на първоначална процесуална
легитимация. Поддържа, че не е ясно срещу кого са насочени исковете и
първоначалната искова молба не отговоря на изискванията на чл. 127 ГПК. Позовава
се на ТР № 1 по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приеме, че
производството е недопустимо ако исковете са насочени към ответник, които е
починал преди предявяване на исковата молба и делото подлежи на прекратяване. Тъй
като ответникът В.А.Б. посочена в уточнителната молба на ищеца, във връзка с
указанията на съда, е починала още през 2012 г., много преди завеждане на делото, не
1
се касае за нередовност на исковата молба, която може да се поправи по реда на чл.
129 ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация на ответника.
Поддържа, че процесът не би могъл да продължи по реда на чл. 227 ГПК - срещу
наследниците на лице, което е починало преди завеждане на исковата молба, поради
което с него не е възникнало валидно процесуално правоотношение. Липсата на такава
легитимация е абсолютна предпоставка за постановяване на допустим акт от съда.
Съдът недопустимо е приел, че ищецът е отстранил нередовности на исковата молба
като е насочил претенциите срещу нея след изтичане на всички указани съгласно ГПК
срокове. Поддържа и доводи за незаконосъобразност на решението. Сочи, че преди
2011 г. всички отоплителни уреди в имота са демонтиране, което обстоятелство не е
оспорено от ищеца и се признава в разменената между страните кореспонденция.
Излага съображения, че етажните собственици могат да се откажат от подаването на
ТЕ за имотите си, като остават задължени само за тази, отдадена за сградна инсталация
и общи части. Счита, че за имота не е следвало да се начислява ТЕ по прогнозни цени,
като би могло да се претендира само за суми за ТЕ за сградна инсталация. Моли да се
обезсили решението като недопустимо, респективно, да се отмени в частите, в които
исковете са уважени и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира всички направени
пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е оспорил жалбата
като неоснователна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Сочи, че съдът е
постановил решението си в съответствие с материалния закон и приетите пред него
доказателства, като е достигнал до правилен извод за дължимост на сумите. Моли да
се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в оспорените
части. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по
въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Като съобрази становищата на страните по реда на въззивната проверка,
съдът намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
СРС се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението се оспорва само в частите, в които исковете са уважени. В частите, в
които исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила и не подлежи на проверка.
При извършване на проверката в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК
във връзка с доводите за недопустимост на решението поради липса на процесуална
легитимация на ответника, съдът намира следното :
Процесуалната правоспособност (правосубектност за ЮЛ) е качество на
страната в гражданския процес, което представлява признатата от закона абстрактна
възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Според чл. 27,
ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното
право.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и
слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното
право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Затова
процесуалният закон предвижда, че страни по делото могат да бъдат само
2
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимост на гражданския
процес. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не
може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това,
предявяването на иск срещу лице, което към момента на подаване на исковата молба е
починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално
правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване.
(в този смисъл задължителното тълкуване дадено в т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 г., по т. д.
№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС)
В посоченото ТР ВКС приема, че в случай, че „искът е заведен срещу лице,
което е починало към момента на подаване на исковата молба, не става въпрос за
нередовността й, по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде
поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде
указания за отстраняване на недостатъците), а се касае за липса на първоначална
процесуална легитимация на главна страна в процеса. При тази хипотеза е невъзможно
процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК - в лицето на правоприемниците на
починалото лице, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е
починала в хода на производството, при наличието на вече учредено с нея валидно
процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е
възниквало, то не може и да бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без
правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник
е починал.“.
В случая въззивният състав констатира, че исковата молба е заведена срещу
наследниците на Х.А.Б., поради което СРС е дал възможност на ищеца, в определен
едноседмичен срок от съобщението, да посочи кои са тези лица. С молба от 16.07.2018
г. в изпълнение на тези указания, ищецът е заявил, че наследник на Х.Б. и В.Б., като
изрично е посочил, че исковете му са насочени срещу нея.
С разпореждане от 14.01.2019 г. съдът е дал указания за отстраняване
нередовност на искова молба като е предоставил възможност на ищеца да посочи в
едноседмичен срок ЕГН на ответника В.Б.. На ищеца е съобщено, че при неизпълнение
в срок на указанията исковата молба ще бъде върната. Указанията са съобщени на
ищеца на 22.01.2019 г. и не са изпълнени в предоставения от съда срок.
Вместо това, с разпореждане от 08.11.2019 г., почти 10 месеца по - късно, съдът е
дал повторни указания на ищеца да уточни ответника по делото. Тези указания са
съобщени на 18.11.2019 г. на ищеца, отново не са изпълнени в срок, като с молба от
22.11.2019 г. и поискано удължаване на срока за изпълнението им, което е оставено без
уважение от страна на съда. Едва с молба от 28.08.2020 г., подадена от настоящият
ответник М. М., е представено удостоверение за наследници на Х.А.Б., от което е
видно, че посоченият от ищеца ответник В.Б. също е починал на 22.08.2012 г.
Съдът констатира, че едва с молба от 13.01.2021 г., след изтичане на всички
предоставени срокове за уточнение на исковата молба с посочване на ответник,
ищецът е поискал да се конституира по делото М. М. на основание чл. 227 ГПК - на
мястото на починалия ответник. С определение от 13.09.2021 г. СРС е конституирал
жалбоподателката М. като ответник по делото по силата на наследствено
правоприемство, на основание чл. 227 ГПК.
Като съобрази изложеното до момента настоящият състав намира, че на първо
място производството е било недопустимо продължено от страна на СРС по нередовна
искова молба, чиито нередовности не са отстранени в предоставения от съда двукратно
3
срок по чл. 129 ГПК. На следващо място, дори да се приеме, че ищецът е изпълнил
първоначалните указания на съда с молбата от 16.07.2018 г. като е посочил за ответник
по спора В.Б., според данните по делото същата е починала на 22.08.2012 г., много
преди предявяване на иска на 07.02.2018 г., поради което е основателно направеното
във въззивната жалба възражение, че към този момент това лице не е притежавало
процесуална правоспособност, по смисъла посочен по - горе. По изложените
съображения следва да се приеме, че не е налице положителна процесуална
предпоставка за завеждане на иска срещу ответницата В.Б. и производството срещу
нея отначало е било недопустимо заведено. Както се посочи по - горе, тази
недопустимост не би могла да се санира чрез конституиране на правоприемници на
починалото лице по реда на чл. 227 ГПК, както е процедирано в случая от страна на
СРС.
Не може да се приеме, че стана въпрос и за валидно направено уточнение на
ответника по спора по реда на чл. 129 ГПК в предоставения от съда срок за това.
Въззивният състав намира, че поради неизпълнение на указанията на съда за
отстраняване нередовността на исковата молба в срок, производството е следвало да
бъде прекратено и като заведено по нередовна искова молба.
Като е конституирал жалбоподателката М. М. като наследник Х.А.Б., починал
още на 09.11.2006 г., на основание чл. 227 ГПК, като ответник в производството и е
разгледал исковете срещу нея, съдът е постановил недопустимо решение. В оспорената
уважителна част решението следва да се обезсили, а производството - да се прекрати.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила като неоспорено от ищеца.
По разноските:
Предвид изхода от спора право на разноски за двете инстанции има
ответницата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в нейна полза следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за СРС в размер на още 231 лв., както и
разноски пред СГС в размер на 51, 55 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20100 от 18.08.2023 г. на СРС, 52 с - в по гр. д. №
8744/2018 г. в частта, в която М. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 719. 37 лв. - главница за консумирана топлинна
енергия за периода от 07.02.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, а
на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 84. 89 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 18.01.2018 г. и разноски по чл. 78, ал.
1 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорените от ищеца отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул.
„*******, да заплати на М. М., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„*******, чрез адв. Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски както следва : за СРС
- адвокатско възнаграждение в размер на още 231 лв., а за СГС - 51, 55 лв. държавна
4
такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Техем сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5