Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 106 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Б.А. *** срещу решение № 185/18.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 542/2019 г. на РС- С., с което е отхвърлен иска, предявен от Б.А.Ф.
за прогласяване нищожност на договор за продажба, отразен в нотариален акт №
45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и
район на действие РС- С.; отхвърлен иска на Б.А.Ф. за обявяване на относителна
недействителност – спрямо нея на договор за продажба, отразен в нотариален акт
№ 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и
район на действие РС- С.; отхвърлен иска, предявен от Б.А.Ф. за осъждане на
ответницата М.В.Г. да й предаде владението над недвижим имот, намиращ се на
адрес: общ. С., с.
Т., жилищен блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8, представляващ апартамент,
състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ
от 45,36 кв.м., ведно с избено помещение
№ 8 със светла площ от 8, 68 кв.м., ведно с 6, 82 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. С решението
ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски в размер на 700, 00 лева.
Постановено решение е обжалвано изцяло
от ищцата Б.А.Ф., чрез адв. З.Н., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира за незаконосъобразен
извода на първоинстанционния съд, че продажбата не е
недействителна при условията на пълна начална нищожност, независимо от
обстоятелството, че същата е изповядана извън канцеларията на нотариуса в
нарушение на разпоредбата на чл. 573, ал. 2 ГПК. От приетият договор за наем се
установявало, че нотариалната кантора на нотариус Маринов се е намирала изцяло
на втория етаж на жилищна сграда в гр. С., ул. „Ц. С.“. От показанията на
свидетелката на ответницата следвало да се приеме, че сделката е извършена
извън канцеларията на нотариуса. Незаконосъобразно С.нския районен съд
се е позовал на разпоредбата на чл. 576 от ГПК и чл. 573, ал. 3 ГПК, които
визират други нотариални действия. Посочва, че нотариалният акт за прехвърляне
на право на собственост върху недвижим имот се извършват само в канцеларията на
нотариуса в работно време, но в процесния случай това
е станало извън канцеларията на нотариуса. Това обстоятелство обуславя пълна
начална нищожност на договора за продажба на процесния
имот, от което следва, че сделката не е произвела вещно-прехвърлително
действие. В нарушение на съдопроизводствените правила
изтъква, че РС- С. е приел за погасен по давност вторият иск при условията на
евентуалност, а именно иска по чл. 26 от СК. Това е иск за недействителност по
отношение на съпруг и по отношение на него не е предвидена погасителна давност
и на следващо място ответникът не се е позовал на такава давност и РС- С. я е
приложил служебно. Визираният в нормата на чл. 24, ал. 4 от ГПК срок се отнася
до разпореждане с обща вещ, а в случая вещта и индивидуална собственост на прехвърлителя – съпруг, но има характер на семейно жилище.По
същество моли да
бъде отменено постановеното решение и уважени предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемите страни М.В.Г. и Е.В.Ф. не изразяват становище.
В съдебно заседание Б.А.Ф., чрез адв. Н. поддържа жалбата, въззиваемата
страна М.В.Г., чрез адв. А. я оспорва и моли да се
потвърди решението на РС- С..
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищец по иска Б.А.Ф., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът Б.А.Ф. е предявила
срещу ответницата М.В.Г. искова претенция за прогласяване
нищожност на договор за продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и
район на действие РС- С.; евентуален иск и срещу ответницата Е.В.Ф. за обявяване на относителна недействителност – спрямо нея на договор за
продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465,
н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и район на действие
РС- С.; за осъждане на ответницата М.В.Г. да й предаде владението над недвижим
имот, намиращ се на адрес: общ. С., с. Т., жилищен блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8,
представляващ апартамент, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни
помещения, със застроена площ от 45,36 кв.м., ведно с избено помещение № 8 със светла площ от 8, 68
кв.м., ведно с 6, 82 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
наследник по закон /преживяла съпруга/ на В.В.Ф.,
починал на 06.06.2012 г. и оставил за своя наследница
и дъщеря-ответницата Е.В.Ф.. По време на брака си с В.Ф. живеели в апартамент, намиращ се на адрес: общ. С., с. Т., жилищен
блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8, индивидуална собственост на съпруга й.
Ищцата твърди, че през 2011 г. съпругът й се разболял тежко от злокачествено
заболяване, което довело до неговото обездвижване, но на 20.04.2012 г. с
нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги
Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С. продал на първата ответница М.В.Г.,
описания недвижим имот. Твърди се, че сделката е извършена извън кантората на
нотариуса, което прави сделката нищожна, поради противоречието й със закона,
както и относително недействителна спрямо съпругата-на осн.
чл. 26 от СК.
В постъпилия
отговор от М.В.Г. се изразява становище за недопустимост и за неоснователност
на исковите претенции. Твърди, че сделката е извършена в кантората на нотариуса
и са спазени всички изисквания, а жилище не е било семейно, тъй като съпрузите
живеели в друга къща. Релевира възражение за изтекла
давност, поради неупражняване от ищцата на правото да иска обявяване на
сделката за недействителна, който срок е изтекъл на 03.06.2015 г.
Ответницата Е.В.Ф.
не е депозирала отговор.
Съдът от фактическа страна установи
следното:
Не се спори между страните, че В.В.Ф., с договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти, е придобил на 17.12.1990 г. апартамент №
8, на първи етаж, вх. Б, находящ се в с. Т., С.обл., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ 45, 36 кв.м., с прилежащите избено помещение № 8, със светла
площ 8, 68 кв.м. и с 6, 82 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж. Описаният недвижим имот е индивидуална собственост на
купувача В.Ф., тъй като е придобит преди сключване на гражданския брак с ищцата
по делото. Няма спор, че на 20.04.2012 г. В.В.Ф. е
продал на М.В.Г. процесния апартамент, която сделка е
отразена в нотариален акт № 45, том I, рег. № 469,
н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов, с район на действие РС гр. С..
Събрани са гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите З.А.П., Т. М. И., Х. П. Р. и В.
С. Г..
От разпита на свидетелката З.А.П. се
установява, че познава Б. и покойния й съпруг, които живеели в апартамента.
След като В. се разболял се преместили при майка му, за да си помагат
в грижите. Свидетелката посещавала дома като медицинско лице. Сочи, че същият
бил в тежко общо състояние, бил много слаб и изтощен, не можел да се храни,
почти не разговарял или отговарял едносрично.
Свидетелката Т. И. посочва, че е брокер
и в това си качество познава В. и М.. Процесният апартамент бил обявен за продажба, но В. се отказал да го продава и имота бил
прехвърлен на сестра му-М.. Свидетелката видяла, че В. го карат в количка и го вкарали във входа на
първи етаж на сградата, където е кантората на нотариус Маринов. На първия етаж
имало масичка и стол, свидетелката видяла нотариус Маринов да слиза заедно със секретарката
и тогава свидетелката се качила към нейният офис. Секретарката после казала на
св. И., че „там е подписана сделката-на масичката“, като инвалиди и хора, които
не могат да се качат разписвали на тази масичка.
Свидетелят Х. П. Р. дава показания, че
познава страните по делото. В. и
съпругата му живеели в апартамента до последно, ходели и при майката на В. , в
къща, находяща се в с. Т.. В. се разболял през 2011 г., а през 2012 г.
започнал постепенно да се влошава. Когато вече
трябвало да го обслужва някой се преместил при майка си, заедно със съпругата
си и дъщеря си. Свидетелят знае, че В. е
закаран при нотариус, но според свидетеля е бил неадекватен.
От разпита на св. В. С. Г. /дъщеря на ответницата
М.Г./ се установява, че след операцията, вуйчо й можел да се предвижва сам и да
се самообслужва, не е ползвал инвалидна количка.
Прието е заключение на
съдебно-медицинска експертиза, според което В.В.Ф. е
страдал от злокачествено заболяване-рак на дебелото черво, поради което е бил в
увредено общо състояние, но е могъл да се предвижва с помощ. Вещото лице счита,
че В.Ф. е бил в състояние сам да посети канцеларията на нотариуса, но с помощ и
подкрепа от друго лице.
От представения договор за наем на
недвижим имот от 20.10.2008 г. се
установява, че Г. Ц.М. е наел следния недвижим имот: две
помещения-северозападно и югозападно на вторият етаж от масивна двуетажна
сграда и тавански етаж и едно таванско помещение-североизточно, находящо се на таванският етаж от същата сграда, построена
в УПИ – находящ се в гр. С., ул. „Ц. С.“ № 15, които помещения
наемателят ще ползва за нотариална кантора както следва:северозападно помещение
с площ от 20 кв.м. – за канцелария на нотариуса, югозападно помещение с площ от
18 кв.м. – за приемна и таванско помещение от 12 кв.м. за служебен архив.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Във въззивната
жалба отново се поддържа, че сделката е изповядана извън канцеларията на
нотариуса, което се установява с
ангажираните по делото доказателства.
Въззивният съд счита, че
правната квалификация на предявения иск за нищожност на нотариалния акт е чл.
26, ал.2 изр.1 предл. 3 ЗЗД – липса на предписана от
закона форма
/така е заявила и ищцата, чрез адв. Н. в о.с.з. на
01.10.2019 г./. Липсата на предписана от
закона форма е частна хипотеза на противоречието на закона и самостоятелно
основание за нищожност.
В основата на спора по
настоящото дело стои въпросът за истинността на нотариалното удостоверяване
относно мястото, на което е бил издаден нотариалния акт – дали това е станало в
канцеларията на нотариуса
в гр. С., както е посочено в нотариалния акт, или извън нея.
Според разпоредбата на чл. 573, ал. 2 ГПК подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на
нотариуса в работно време. В тази връзка следва да се изясни въпроса - дали нарушението на чл. 573, ал.2 ГПК води до
нищожност на нотариалното действие.
Нотариалните
удостоверявания са писмени, свидетелстващи изявления на нотариуса, издадени в
пределите на неговата компетентност и по реда, предписан от закона, които
удостоверяват с обвързваща доказателствена сила
удостоверените обстоятелства. Видовете нотариални удостоверявания са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 569 ГПК, със заглавие „Нотариални
удостоверявания“.
В чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени случаите, при
които нотариалното действие е нищожно. Нищожност на нотариалното удостоверяване
ще е налице, когато има съществени недостатъци, които водят до незаконосъобразност
на извършеното действие. Тези недостатъци се групират в три групи: 1)
недостатъци, които се отнасят до правата и задълженията на нотариуса във връзка
с неговата компетентност – чл. 569, чл. 570, ал.1, чл. 573, ал.1 и чл. 575 ГПК;
2) недостатъци, които произтичат от запретеността на сделката – чл. 574 ГПК; 3) недостатъци,
които се отнасят до предписаната от закона форма и до изпълнение на поставените
от закона условия за извършване на нотариални удостоверявания – чл. 578, ал.4,
чл. 579, чл. 580, т.1, 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал.2 ГПК. Основанията са
изчерпателно посочени в чл. 576 ГПК и разпоредбата
не може да се тълкува разширително. Нарушението на чл.573 ал.2 ГПК не е предвидено в чл.576 ГПК като такова
основание и не може да обоснове нищожност на извършено извън канцеларията на
нотариуса удостоверяване. Този недостатък
на нотариалното удостоверяване е относим към
задълженията на нотариуса, но не и към предписаната от закона форма.
Нормата на чл. 576 ГПК има санкционен характер, поради което не се прилага разширително. В този смисъл е и
практиката на ВКС-Определение №
492/30.05.2016 г. по гр.д. № 1853/2016 г. на ВКС, IVг.о.,
Определение № 679/01.07.2010 г. по гр.д. № 1661/2009 г. на ВКС, III г.о.
С оглед изложеното следва да се приеме, че дори
извършена извън канцеларията на нотариуса, сделката не е нищожна. Само за
пълнота следва да се посочи, че от свидетелските показания на св. Т. И. не се
установява, че сделката е изповядана извън канцеларията на нотариуса.
Свидетелката е видяла нотариуса и секретарката му да слизат на първи етаж на
сградата, но по отношение на мястото на изповядване на сделката не съобщава
свои собствени възприятия, а преразказва възприятия на други хора -
„След това секретарката ми каза, че там е подписана сделката-на
масичката.Инвалиди и хора, които не могат да се качат са разписвали там на тази
масичка“.
Ето защо, въззивният съд намира, че
решението на РС- С. в тази част е правилно и следва да се потвърди.
По иска с правно основание чл. 26 от СК
Според даденото разрешение в т. 2 на ТР
№ 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК
на ВКС сделката на разпореждане със семейното жилище-личната собственост на
единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на
районния съд е относително недействителна спрямо съпруга-несобственик. Сделката
може да бъде заздравена с даване на съгласие от съпруга-несобственик след
сключването й. Относителната недействителност, според дадената й в
ТР № 1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС характеристика, предполага действителна
правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата
на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Последиците
на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по
отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и
може да бъде заздравена. Разпоредителната сделка със семейното жилище - лична
собственост на съпруга-прехвърлител, поражда
незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за другия съпруг,
ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на районния съд
за него. Така извършеното разпореждане със семейното жилище е в относително,
нестабилно, временно положение. Сделката се заздравява, ако съпругът -
несобственик даде съгласие за нея след сключването й във формата по чл.
42, ал. 2 ЗЗД или ако не я оспори по исков ред. Това
разрешение отчита както защитените с изискването за съгласие по чл.
26 СК /23 СК отм./ права на съпруга - несобственик и семейния
интерес, така и интереса на третото лице - приобретател
по сделката и сигурността на гражданския оборот.
В т. 2 на мотивите на ТР № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че упражняването на това право на съпруга не е
ограничено със срок. В този смисъл РС- С. е достигнал до грешен извод, че
предявеният иск е погасен по давност. Позовал се е на чл. 24, ал. 4 от СК,
според който другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането с вещно
право върху обща недвижима вещ, в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно
от три години от извършването му. И като е приел, че срокът е изтекъл преди
предявяване на иска на 12.09.2018 г., е отхвърли иска с правно основание чл. 26
от СК.
В решение № 404 от 10.01.12
г. на ВКС по гр. дело № 1720/10 г. на III г. о. на ВКС се приема, че
меродавният признак за определяне на жилището като "семейно" е
фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за
задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната
съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г.,
семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по
своето предназначение задоволяват битовите нужди на семейството.
От свидетелските показания на св. З.П.,
на които съдът дава вяра, се установява, че Б. и покойния й съпруг, живеели в
апартамента, преместили се при майката на В. , когато се влошило здравословното
му състояние. Същите факти се
установяват и от показанията на св. Х.Р.. От свидетелските показания съдът
прави извод, че процесното жилище има характер на
семейно по смисъла на § 1
от ДР на СК.
Въззивният съд счита обаче,
че искът е недопустим по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 26 от СК определя и процесуалната
легитимация на страните. Иск за обявяване на недействителност на разпоредителна
сделка с недвижим имот на основание чл.
26 от СК / чл. 23 от СК (отм.); може да бъде предявен само от лице, което има
качеството на съпруг- несобственик, но не и от лице, което има качеството на
преживял съпруг.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 307/17.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 295/2012 г., решение № 98 /15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 659/2010
г., решение № 644 /10.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, II г. о. и др., със смъртта на единия от съпрузите бракът се
прекратява поради което, когато е починал съпругът, който е собственик на
жилището, което до момента е било семейно, другият дотогавашен съпруг, който не
е собственик, вече няма качеството на съпруг, а е наследник на починалия. Жилището, което до момента на смъртта е било "семейно", вече не е
"семейно" и със смъртта на собственика и прекратяването на брака
правата на другия дотогавашен съпруг (вече наследник) по отношение на жилището
се погасяват. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо като съпруг - несобственик е обусловен в
случай на развод или унищожаване на брака, но със смъртта на съпруга и бракът е
прекратен и това вече е правно невъзможно - решение № 644 от 10.07.2000 г. по
гр. д. № 38/00 г. на ВКС, ІІ г.о. Затова
преживелият съпруг не е процесуално легитимиран да предяви иск за прогласяване
на недействителността на договора на специалното основание, визирано в СК.
В настоящият случай жалбоподателката Б.А.Ф. е предявил иска по
чл. 26 от СК след смъртта на съпруга си. С неговата смърт обаче, бракът им е прекратен, поради което същата няма качеството на съпруг, а на преживял съпруг- наследник. С оглед на
това същата не е процесуално легитимирана да предяви иск по
чл. 26 от СК, което обуславя неговата недопустимост.
Процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и нейната
липса обуславя недопустимост на производството. С оглед на това в частта, с
която предявеният
иск по чл. 26 от СК е отхвърлен, решението на РС- С. следва да се обезсили и
прекрати производството по делото.
Решението в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС е
правилно.
Искът за собственост, регламентиран в чл. 108 от ЗС,
е способ за правна защита на невладеещия собственик срещу владения
несобственик. За да бъде уважен иска, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав на правната
норма, а именно: че има качеството на собственик на вещта- предмет на иска, че
вещта се владее от ответника и че владението е без основание.
В настоящият случай жалбоподателят не е
установил правото си собственост върху процесния
апартамент.
Жилището- предмет на иска е било
еднолична собственост В.В.Ф., починал на 03.06.2012 г. Същият с договор за продажба, сключен на 20.04.2012 г., отразен в
нотариален акт № 45, том I, рег. № 469,
н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов, с район на действие РС гр. С. е прехвърлил
правото на собственост върху жилището на ответницата М.В.Г.. Предвид извършената разпоредителна сделка процесният имот към момента на откриване на наследството не
е бил в патримониума на наследодателя, поради което
жалбоподателят не е придобил права върху процесния
имот в резултат на настъпило наследствено правоприемство.
Същата няма самостоятелни права върху вещта, тъй като
имотът е бил лична собственост на съпруга й.
В този смисъл, решението на РС- С. като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото на М.В.Г.
следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК.
Воден
от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 185/18.11.2019г., постановено по гр.д. № 542/2019 г. на РС- С., в частта, в която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 26 от СК, предявен от Б.А.Ф. с ЕГН: ********** ***, срещу М.В.
*** и Е.В.Г. ***, за обявяване на
относителна недействителност – спрямо нея на договор за продажба, отразен в
нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги
Маринов № 143 на НК и район на действие РС- С. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
185/18.11.2019г., постановено по гр.д. № 542/2019 г. на РС- С., в частта, в която е отхвърлен, предявен от
Б.А.Ф., иск по 26, ал.2 изр.1 предл. 3 ЗЗД, за прогласяване
нищожност на договор за продажба, отразен в нотариален акт № 45, том I, рег. № 465, н.д. № 41 от 2012 г. на нотариус Георги Маринов № 143 на НК и
район на действие РС- С.; в частта, в която е отхвърлен иска на Б.А.Ф. за
осъждане на ответницата М.В.Г. да й предаде владението над недвижим имот,
намиращ се на адрес: общ. С., с. Т., жилищен блок на Комитет „Е..“, ет. 1, ап. 8,
представляващ апартамент, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни
помещения, със застроена площ от 45,36 кв.м., ведно с избено помещение № 8 със светла площ от 8, 68
кв.м., ведно с 6, 82 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя.
ОСЪЖДА
Б.А.Ф. с ЕГН: ********** *** заплати на М.В.Г. *** сумата от 100, 00 лв. /сто/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.