Р Е Ш Е Н И Е
№……………./………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 04.04.2021г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 47 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 73 от 29.01.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на РИОСВ – С.З., с което на „Б.“ ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. В условията на алтернативност, моли НП да бъде изменено.
Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Районна прокуратура-С.З., ТО-Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 10.12.2018г. от М.Д.М. – главен експерт в РИОСВ – С.З. е съставен АУАН № 73 от същата дата. в който е отразено следното:
На 13.11.2018г.
е извършена проверка на ТЕЦ „Б.“ ЕАД гр.Г. от експерти на РИОСВ - С.З., БД ИБР
гр.П. и РЛ С.З., отразена в Констативен протокол №005686/13.11.2018г., във
връзка с получено писмо от БД ИБР гр.П. относно излъчен репортаж по „Нова
телевизия” за замърсяване с нефтопродукти на р.С. в гр.Г.. При проверката е
направен оглед на р.С. в района на Помпена станция /ПС/ „С.” при който се
констатира заустване на производствени отпадъчни води
с кафяво черен цвят изтичащи от горната част на бетонен колектор Ф-
Съгласно Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ №40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.) на ТЕЦ „Б.“ не се разрешава заустване на производствени отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система.
Актосъставителят е приел, че на 13.11.2018г. при извършената проверка – съгласно Констативен протокол №005686/13.11.2018г., е установено, че операторът не изпълнява Условие 10.1.2.1 от КР.
Горното било квалифицирано като нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
АУАН № 73/10.12.2018г. бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя. Връчен е срещу подпис. В законоустановения срок били направени
възражения по АУАН.
Възраженията касаят следното: 1. Санкционираното дружество твърди, че са били взети три броя водни проби, но е изследвана само една. Оспорва се липсата на доказателства относно твърдяното замърсяване и позоваване единствено и само на зрителни възприятия при констатациите. 2. Санкционираното дружество твърди, че изобщо не е обсъдено обстоятелството, а само е отразено в АУАН, че по време на проверката ТЕЦ „Б.“ ЕАД е спрян поради авария, настъпила заради отпадането на извод „Б.“ и последвалото спиране на помпите, включително и тези работещи в помпена станция „И.В.“. 3. Не е отразена изобщо в АУАН констатацията в КП №005686/13.11.2018г., че към момента на проверката дружеството е отстранило аварията и е възстановило нормалната работа на помпените съоръжения, поради което твърдялото нарушение реално не е налице. Твърди се, че има значително разминаване между фактическата обстановка, посочена в Констативен протокол № 005686/13.11.2018 г. и тази описана в АУАН № 73 /10.12.2018 г.
Въз основа на АУАН № 73/10.12.2018г. е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 73/29.01.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на РИОСВ – С.З., в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че от страна на „Б.” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС и АНО, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е определил и наложил на „Б.” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12000 лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите – актосъставителя – М.Д.М., св.Т.П.И.,
св.Мариана Г.М., св.Е.С.Н., и св.Г.К.М., както и от приетите по делото писмени
доказателства: Писмо, изх.№
ПО-04-506/30.01.2019г . на Директора на РИОСВ - С.З. до Изпълнителния директор
на ТЕЦ „Б.“ЕАД - гр.Г., ведно с известие за доставяне; Възражение от Изпълнителния директор на „Б.“ЕАД - гр.Г.
относно АУАН № 73/10.12.2018 г.; Наказателно постановление № 73/29.01.2019 г.
на Директора на РИОСВ – С.З.; АУАН № 73/10.12.2018 г. на РИОСВ – С.З.; Писмо,
изх.№ КОС-06-5991/03.12.2018 г. от Директора на РИОСВ – С.З. до Изпълнителния
директор на ТЕЦ „Б.“ЕАД - гр.Г.; Констативен протокол № 005686/13.11.2018 г.;
Писмо, изх.№ 226 Сз/27.11.2018 г. на Началник отдел „РЛ-
С.З.“ до Директора на РИОСВ – С.З., относно изпитване на проби от отпадъчни
води по сигнал; Протокол от изпитване № 12-1811/21.11.2018 г. и писмо, изх.№
РР-18-378(1) от 05.12.2018 г. на Директора на БД „ИБР“ до РИОСВ – С.З.; Писмо, вх.№ СД-01-04-1773/05.06.2019 г. от адв. Е.Д., процесуален представител на „Б.“ЕАД гр.Г., ведно
с документация във връзка с възникнала авария на извод „Б.“, а именно: Писмо,
изх.№1653/13.12.2018 г. на Изпълнителния директор на „Б.“ЕАД до Изпълнителния директор на „ЕСО“ ЕАД - гр.София с копие до Теменужка
Петкова – Министър на Енергетиката гр.София относно възстановяване на
гарантиран достъп на „Б.“ЕАД до електропреносната
система на страната, в съответствие с уговореното в Приложение № 2 към Договор
№ DSI042/30.12.2015 г. сключен с „ЕСО“ ЕАД и
възстановяване на вреди, претърпени от дружеството; копие от Дневника за
състоянието на съоръженията от 11.11.2018 г. на Началник смяна ел.цех; Писмо,
изх.№ КОС-11-5431(3)/11.12.2018 г. на Директора на РИОСВ – С.З. до
Изпълнителния директор на „Б.“ЕАД - гр.Г. относно представен План за
експериментално съвместно изгаряне на въглища с неопасни отпадъци в горивната
инсталация на „Б.“ЕАД - гр.Г. и Констативен протокол от 12.11.2018 г.; карта на
подземните води и канали, преминаващи на територията на „Б.“ЕАД – Г. относно
бетоновия колектор и от заключението на съдебно – техническата експертиза.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление д-р Петя Д. Папазова – Директор на РИОСВ – С.З. е компетентно длъжностно лице да издава НП.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно наказващия орган е този, който поддържа адмистративно наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В производството пред съда, обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административно нарушение е недоказано.
Тежестта да се докаже факта на нарушението и неговия автор е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е осъществено останаха недоказани, което е основание за отмяна на обжалваното постановление.
Не е спорно по делото, че действащата нормативна уредба задължава оператора на инсталацията да изпълнява условията по КР.
Не е спорно, също така, че на 13.11.2018г. от експерти на РИОСВ - С.З. и РЛ-С.З. е констатирано изтичане/заустване на вода от компрометиран участък на запушен бетонов колектор, находящ се на територията на титуляра на КР. Св.М.М. в разпита си като свидетел бе изключително подробен при описание на случая и разясни къде, кога и какво е констатирал.
Спорно в случая е дали е налице „заустване на производствени отпадъчни води” от страна на оператора на горивната инсталация, титуляр на КР и дали това негово действие е в нарушение на Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ №40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А1/2013 г.).
По делото бе назначена съдебно инженерно – техническа експертиза със задача да бъде отговорено на следните въпроси:
1. Какъв е произхода на преминаващите води през бетоновия колектор, намиращ се до помпената станция на р.Сазлия?
2. Какъв е механизмът, по който водата излиза от този бетонов колектор?
При извършената от вещото лице проверка на място и по документи е установено следното: „При огледа на място в компрометирания участък установих къде се намира бетоновия колектор. Отворът му беше затапен с капак, който беше пломбиран по предписание на РИОСВ С.З.. Нямаше течове и води, които да се изливат във водите на р.Сазлия. При огледа констатирах наличие на още един подобен тръбопровод, както и открит канал, по които няма изтичане на флуид.
На територията на Брикел ЕАД съществуват множество стари неизползваеми подземи и надземни комуникации, находящи се в обсега на старото депо за неопасни производствени отпадъци, което към момента е рекултивирано и въху него е изграден въглищният склад, както и под част от въглеподавателният цех на ТЕЦ "AES - Г." . При направения оглед на площадката на дружеството и огледа на помпена станция оборотни води с прилежащите и утайници, приемни шахти и попмпени агрегати, установих, че няма видима връзка на подземна и надземна комуникации с процесния тръбопровод заустващ на брега на реката.
Отговор на въпрос №1:
Не е ясен произхода на водите, преминаващи през бетоновия колектор. Видно от картата с нанесените тръбопроводи, находящи се на територията на площадка Електропроизводство в Брикел ЕАД, съществува много стара подземна канализация, която преминава и през територии, които не са собственост на Брикел ЕАД. Тази стара канализация е подземна и не е ясно какви води преминават през нея. Не е ясно и водата откъде идва в този колектор, тъй като същият е свързан към тази стара водопреносна система, която е използвана преди години. Не може да се даде категоричен отговор дали спирането и изливането на вода, изтичаща от компрометирания бетонов колектор е под контрола на Брикел ЕАД.
Отговор на въпрос №2:
Тъй като не е ясно каква е водосборната област на водите, които изтичат от колектора в р.С., няма механизъм, по който Брикел ЕАД да могат да пуснат и да спрат тази вода. Тя зависи от наличието на води в подземните тръби.”.
От АНО орган, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже твърденията си в НП, в случая, че именно в следствие на дейността на дружеството в нарушение на издаденото му разрешително е извършено заустване на производствени отпадъчни води в реката, т. е. е нарушено разрешителното в процесното Условие 10.1.2.1, не са ангажирани други доказателства, оборващи тези експертни твърдения. Най-малкото липсват такива, които да доказват причинната връзка между дейността на санкционираното дружество и твърдяното заустване. Именно, липсата на доказателства за наличието на причинна връзка между дейността на дружеството и заустването на вода и в същото време наличието на компетентно изготвено, прието и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице, което сочи, че не може да се даде категоричен отговор дали спирането и изливането на вода, изтичаща от компрометирания бетонов колектор е под контрола на Брикел ЕАД, водят до извод, че не е установено, че дружеството е нарушило Условие 10.1.2.1 от КР.
В случая, след като не е ясен произхода на водите, преминаващи през бетоновия колектор, тъй като системата от тръби е стара подземна канализация, която преминава през територията на различни дружества и след като няма механизъм по който да се контролира спирането и пускането на тази вода, не може да се приеме, че е установено по категоричен начин кой е отговорен за неправомерното заустване. Обстоятелството, че края на тръбата /бетонов колектор/ е на територията на санкционираното дружество не обосновава извод за виновно поведение, което пък да води до нарушаване на условие от КР. Горното налага извода, че не е осъществен състава на вмененото нарушение, тъй като фактическите констатации в АУАН и НП не съответстват на събраните доказателства.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 73 от 29.01.2019г. на д-р Петя Д. Папазова – Директор на РИОСВ – С.З., с което на „Б.“ ЕАД – гр.Г., за нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................
/Хр. Ангелов/