ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 432
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********
против разпореждане от 08.04.2021 г., инкорпорирано в заповед № 3414 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от 08.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 156 по описа на
Районен съд Пловдив за 2021 г., в частта, с което се отхвърля заявление вх. № 305 от
06.01.2021 г., уточнено със становище от 26.01.2021 г. и становище от 23.02.2021 г. на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ********* против Г. С. Я., ЕГН ***************, гр. .......................,
ул. „..................................“ № ......, за сумите в размер на 765,01 лв. неустойки, начислени
поради предсрочно прекратяване на договора, като е указано на заявителя, че в едномесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната му част,
може да предяви осъдителен иск за вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата
със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 305 от
06.01.2021 г. на „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер 2100,93 лева, включващ следните суми: неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 12.03.2020 г.
до 14.10.2020 г. на обща стойност 479,33 лв., по договор № М5130464 от 10.10.2019г.,
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност
1
493,62 лв, неустойки в общ размер 748,33 лв., включващи неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за услугите на срочен абонамент и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент, както и неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги за периода от 13.07.2020 г. до 11.11.2020 г. на обща стойност 166,11 лв., по договор
№ М5931172 от 02.10.2017г., предоговорен 08.04.2020 г., неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане на обща стойност 55,50 лв, неустойки в общ размер
158,04 лв., включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
услугите на срочен абонамент и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В обстоятелствената част на
заявлението е уточнено, че неустойките са изчислени при спазване на договора и съдебна
спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел по гр. д. № 12268/2014г. и документирана в
Протокол от 21.04.2016г. на СГС, а именно: максималния размер на неустойката за
предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка, като абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени
или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване
на съответния абонамент. С подадените становища са изпълнени част от указанията на съда
за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава претенцията, включително и
какви са уговорките за неустойки и как са образувани сумите за неустойки, както и
конкретизиране на договорите, посочване на датите на сключването им и представяне на
заверени копия от същите.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите от 2.00 лева- неустойка за обработка на просрочени задължения; 37.47 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси
за мобилен интернет; 45.54 лева- неустойка представляваща пропорционална отстъпка от
цена за абонаментния план за мобилен интернет; 100.00 лева- неустойка за невърнато
оборудване; 20.97 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в
размер на 3 месечни такси за фиксирана услуга интернет; 55.27 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за
допълнителни екстри към фиксирана услуга телевизия; 100.00 лева- неустойка за невърнато
оборудване; 48.99 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в
размер на 3 месечни такси за фиксирана услуга интернет; 150.00 лева неустойка за
невърнато оборудване; 49.95 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
договор в размер на 3 месечни такси за видеонаблюдение; 2.67 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за
2
допълнителен интернет; 92.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
договор в размер на 3 месечни такси за мобилен интернет; 59.66 лева неустойка
представляваща пропорционална отстъпка от цена за абонаментния план за мобилен
интернет и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Приел е, че
така заявените вземания за неустойки в размер на 3 месечни такси, както и неустойки в
размер на пропорционална част от отстъпките по абонаментния план, произтичат от
неравноправни клаузи, по силата на които при неизпълнение на задълженията за заплащане
на текущите мобилни услуги, доставчикът може да прекрати едностранно договора, като
има право на неустойка в трикратен размер, който се определя не от договорената, а от
стандартната цена на услугите, предлагани от оператора – заявител. В случая според
заповедния съд е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, доколкото потребителят се
задължава да заплати необосновано висока неустойка, която не държи сметка за обема на
неизпълнение на задълженията на потребителя и на чл. 143, ал. 2, т. 14 от ЗЗП, редакция
преди ДВ бр. 100/2019 г. – неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или
доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за
престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Заповедният съд е приел
още, че клаузата за неустойка в случая не отговоря на изискванията за яснота по отношение
на това какви точно отстъпки се имат предвид в каузите и как следва да се определи
дължимата „част“. Относно неустойката за невърнато устройство е прието също, че
уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на
задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което
е прието, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП редакция преди ДВ бр. 100/2019
г., и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП редакция преди ДВ бр. 100/2019 г., а и
клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е
равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се
задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение –
посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При
договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи
информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално
разваляне на договора.
Хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е приета и по отношение на претендираната
неустойка за обработка на просрочени задължения, която е в размер на 2 лв. за задължение
от 95,33 лв. за забава от три дни.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
3
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 2 от ГПК, както за редовността на заявлението, така и за съответствие на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, и относно наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съгласно ал. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност вземанията за неустойка, да се основават на
неравноправни клаузи. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора,
претендирана в 3 месечни такси за услугите по договора, съдът намира, независимо от
уговорения максимален размер на същата, а именно трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка, че начина по който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния
договор и представените приложения към него не се съдържа ясна информация относно
дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени
отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която
такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги
включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума
представлява стойността на отстъпките и какви са пазарните цени на предоставените
мобилни устройства. Същото се отнася и за обезщетението за невърнато устройство, тъй
като не е посочено в договора, при уговаряне на задължението, как е определена стойността
на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно
стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към
кой момент.
Задължение за заплащане на претендираното обезщетение за обработка на
просрочени задължения също не е ясно посочено в договора, въз основа на който се
претендира, а и по отношение на него не е уточнен начина, по който е формиран размера на
претенцията, каквито указания са дадени от заповедния съд, поради което и не е налице
редовно заявление, доколкото не отговаря на изискванията за съдържание на искова молба,
по смисъла на чл. 410, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В
решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването
4
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“.
Некоректно в частната жалба в случая се цитира решение на СЕС от 22.11.2018г. по
дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу Autoridate Tributaria
e Aduaneira, въз основа на което се прави извод, че в договорите между телекомуникационен
оператор и потребителите му, е възможно да се предвижда, че ако по искане или по вина на
клиентите, продуктите и услугите бъдат дезактивирани преди изтичането на договорения
минимален срок на обвързаност, операторът има право на обезщетение, съответстващо на
договорения размер на една месечна абонаментна вноска, умножен по разликата между
предвидения в договора минимален срок на обвързаност и броя месеци, през които услугите
не са били предоставяни, която сума се определя като неустойка съгласно правото на ЕС и
се дължи за неспазването на минималния срок на обвързаност.
Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е постановено по преюдициално
запитване относно тълкуването на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, като със
същото СЕС приема, че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че
предварително определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно
прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с
предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е
щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен –
обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на
облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за квалификацията на сумата,
предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при
предсрочно прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази
предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът, че
търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори,
предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без
такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
Отделно от това действително е налице вероятност неустойките при прекратяване на
договора в размер на три стандартни месечни абонамента, както и неустойката за невърнато
устройство в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на
оператора и обезщетението за обработка на просрочени задължения да са необосновано
5
високи, тъй като не са съобразени с размера на евентуалните вреди, които операторът би
претърпял и евентуално да са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта
на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора, като същите не следва да се съизмерват с
пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните
е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, още повече, че в конкретния
случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор месечни
такси, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по-висок размер. При това
положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, който сам
преценя кога и дали да прекрати договора при неизпълнение, като при прекратяване на
договора при три и по-малко месеца от изтичане на срока му, ще има право да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на
договора, което е в противоречие с добрите нрави.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за така
посочените суми. Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено, а частната жалба, е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.04.2021г., постановено по ч. гр. д. № 156 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, ХIV граждански състав, с което е отхвърлено
заявление вх. № 305 от 06.01.2021 г., уточнено със становище от 26.01.2021 г. и становище
от 23.02.2021 г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, против Г. С. Я., ЕГН
*************, гр. ........................, ул. „...............................“ № ...., в частта за претендирани
неустойки за обезщетение на вреди при предсрочно прекратяване на договори № М5130464
от 10.10.2019г. и договор № М5931172 от 02.10.2017г., с предоговорени условия от
08.04.2020 г., а именно за сумата от 2,00 лева - неустойка за обработка на просрочени
задължения; 37,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в
размер на 3 месечни такси за мобилен интернет; 45,54 лева - неустойка представляваща
пропорционална отстъпка от цена за абонаментния план за мобилен интернет; 100,00 лева -
неустойка за невърнато оборудване; 20,97 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
услугите по договор в размер на 3 месечни такси за фиксирана услуга интернет; 55,27 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси
за допълнителни екстри към фиксирана услуга телевизия; 100,00 лева - неустойка за
невърнато оборудване; 48,99 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
договор в размер на 3 месечни такси за фиксирана услуга интернет; 150,00 лева неустойка за
невърнато оборудване; 49,95 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
6
договор в размер на 3 месечни такси за видеонаблюдение; 2,67 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на услугите по договор в размер на 3 месечни такси за
допълнителен интернет; 92,49 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по
договор в размер на 3 месечни такси за мобилен интернет; 59,66 лева неустойка
представляваща пропорционална отстъпка от цена за абонаментния план за мобилен
интернет.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7